Описание
И вложи Елохим седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха.
И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го води.
И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един – да го води, а друг – да го пази. –
Слънцето разпери крила над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спря над Гърция, Звездата на Посланника покри с лъчи Иудея, Звздата на Бранника – Рома, за Звездата на Отшелника – Бизанс.
А народите се не бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост.
И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. – Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя крила над нея.
И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той – нямаше.
И с плач поиска от Бога звезден дух, – другар да му бъде.
Та се смили над него Йехова, ала нямаше вече звезда и звезден дух.
И духна тогава Бог в простора – и осени с божествено мановение Млечния Път, та рой светли ангели се родиха там – повели Бог на Млечния път да властвува над България.
И превратна участ спря крила над българи: през изкус и съсипии ще мине България, ала – ще изтрае.
Погасна нимбата над Масър, умряха двата народа – близнаци на Междуречието, изгоря Гърция, погина Иудея, разсипа се Рома: само Бизанс и България останаха.
Но този, що се вслушва в пророчески вещаниа, знае твърдо, че непо-волни бранни дни ще разсипят Бизанс (Византия) навсегда, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствена пепел, та до край на векове ще пребъде.
