Лекции Том 05: Древна и нова мъдрост 1994 г. ново издание 2024 г

Описание

Предговор:

Покоят е пълен с безкрайност, с Дао.
Интуицията не слиза до Дао, но ако Дао слезе в интуицията, те стават приятели.
Дао в човека е реалното изобилие.
Дао не върви по пътя на звездите. Дао върви по своя безконечен път.
Който е избрал гордостта, Дао ще го научи как се изостава в пътя.
Да си видял Дао, значи да си разбрал своя път.
Не можеш да предскажеш даоса – той няма бъдеще и минало, той има само Дао.
Даосът е близък с всичко, но той не е съчетан с нещата. Той е съчетан с Дао.
Когато обикновеният човек се ражда, той влиза в смъртта. Когато даосът се ражда, той влиза в Дао.
Колкото и да се взираш, само Дао е виждащо.
В пустотата на Дао злото не може да осъществява помисли.
Животът е ясен и неразбираем, когато се основава на Дао.
Целта е да бъдеш в Дао, а не да имаш някаква цел.
Дао е позволило да Го изучават, но не е позволило да Го познават.
Без чистота ти сам ставаш свое собствено безпътие.
Отделеното от Дао се заблуждава.
Който иска да оправи света, изпуска Дао.
Когато съзнанието е чисто, то е хранилище за сърцето.
Само чистият може да практикува, другите само се подготвят.
Когато следваш Дао, света го няма.
Само чистотата може да се движи в покоя.
На нечистия Дао дарява заблуда и безпътие.
Даосът излъчва небитие.

Из „учението на Дао“

Елеазар Хараш