fbpx

ПОДКРЕПЕТЕ ВИДЕЛЕЙ 

hands 1Духовни и енергийни пътешествия, събития по сакрални места в България и чужбина, видео материали 

На този ден хората не бива да се карат и трябва да внимават много с какви думи се обръщат един на друг. Хубаво е, ако са били скарани през отминалите дни да се сдобрят. Благата дума стопля сърцата, разгаря позастинало огнище, лекува всякакви рани и врати отваря....

Това е последният от мартенските празници и е много почитан от българите. Наричат го Благовещение, Благовец, дори Половин Великден. На него се спазва строга забрана за всякаква работа и се казва, че тогава „дори птичката гнездо не вие”. Вярва се, че на този ден се завръщат прелетните птици, идва и кукувицата и носи благата вест, че пролетта е настъпила. Завръщат се от своите жилища на край света и самодиви, самовили и „различни други дихания” и започват своите игри. По стара традиция всеки трябва да излезе от дома си сит и с пара в кесията, та ако го закука кукувица, през цялата година да е сит и богат. Когато чуят първата кукувица, жените в Родопите завързват единия край на забрадките си, а след три дни го отвързват и гледат какво има в него. Ако има зеленко, тревичка, това е добър знак, че ще бъдат здрави. Срещу празника иманярите търсят заровени пари. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед. Вярва се, че на този ден и най-силната отрова губи своята сила.Днес не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш. Смята се, че всяка рана зараства на този ден много бързо, затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Според народното вярване дупченето на ушите на момиченцето е част от подготовката му да се превърне в мома, а после и в невеста, тъй като обиците и изобщо украшенията са женски атрибути. Слагането им бележи стъпка в поредицата преходи от детето към жената. Християнската църква празнува Благовещение. Според Евангелието от Лука, небето се отворило и при Дева Мария слязъл Божи ангел-вестител Гавраил и й донесъл благата вест, че ще роди Сина Божи, Спасителя на човечеството.

Благовещение се празнува девет месеца преди Рождество Христово. Празникът е утвърден официално от християнската църква през VII век. Благовещение e едно от най-големите тайнства в християнството и се почита от всички християни, независимо от Църквата, към която принадлежат (православие, католицизъм, протестантство ). За българите името Благовещение, или Благовец, се свързва с думата "благо" - сладко. Вярва се, че ако се продупчат ушите на този ден, раната ще бъде "блага", т.е. няма да се "подлюти" и ще зарасне лесно. То е и символен първообраз на първата брачна нощ. Самото слагане на обеци има ритуален характер. Златните украшения се слагат с цел да бъде предпазено детето от зли сили. Този ритуал се извършва през пролетта, сезон, който се свързва с началото на новия живот, с очакването за бъдещо плодородие, както и с други важни момински обреди като лазаруването. Също така се отделя особено внимание на змиите. В народните обичаи и вярвания змията е обичано същество – тя е умно и мъдро животно, но същевременно и избягвано, защото вещае смърт. Предпазва от болести и изцерява болните. На Благовец се вярва, че на който змия му пролази дрехата, ще добие големи богатства, както и ако е болен ще оздравее. Удряйки в желязо се прави ритуално пъдене на змии и се казва заклинание: “Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец”. Широко е разпространено и ритуалното плашене, което жените извършват. Тези действия са съпроводени от заклинания. Често стопанките на дома изричат следните думи „бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че идва дядо Благовец с големия топуз “. За целта се използват различни метални предмети. Най-често това са тенджери и тигани. Жените белосват къщите и запушват дупките. Други поверия: Жените не трябва да докосват игли, куки или конци за да не ги хапят змиите през лятото. Вярва се, че ако на този ден се засаждат дръвчета, те ще родят много сладки плодове. На Благовещение се става рано, за да ти е богата годината. За първи път на Благовец трябва да се хапне нещо зелено – коприва, лапад, киселец, за да потече в тялото свежа кръв. Празникът има и други имена освен Благоец и Благощение – Благостене, Благовден, Половин Великден, Куковден. На Благовец (Благовещение) празнуват: Благой, Блага, Благовест, Благовеста, Благовестин, Благо, Благомил, Благана, Благин, Блаже и др. Традиционна храна за Благовец: Шарена пита Салата от солена скумрия с картофи Сухи чушки пълнени с орехи Скумрия по селски Рибник Ябълков щрудел с грис Честит празник на всички празнуващи ЗА СИМВОЛИТЕ НА ТОЗИ ПРАЗНИК Основен символ на Благовец са птиците - щъркелът, лястовицата и кукувицата. За тях има поверие, че всяка е произлязла от човек, преобразен с божествена намеса. Затова хората ги възприемат като знамение. Според народното поверие, точно на Благовец щъркелите и лястовиците се завръщат по нашите земи. Пристигането им означава, че зимата вече си е отишла.

Според поверието щом хората зърнат първите долетели щъркели и лястовици, трябва да свалят мартениците, които са ги пазили от “злите сили” на прехода между сезоните. Децата, като видят щъркел, подскачат на един крак – имитирайки дългокраката птица – и припяват заклинания за здраве. Щъркелът е толкова обичан от Бога, че според една поговорка понякога сам Бог свива гнездото му. Затова се радваме като видим как щъркели вият гнезда високо по църковни камбанарии и високи дървета, приемаме го за добър знак. В наше време знаем, че щъркели и лястовици гнездят само на места с чист въздух и съхранена природа. В народните песни често възпяват лястовиците като пъргави, бързолетни и „бъбриви” със своите тънки гласчета. Всъщност, с тези свои качества лястовиците са се превърнали в поетичен образ за младите момичета – игриви, чернооки, общителни. Интересна е легендата, която се разказва у нас за тази птичка, символ на пролетта. Някога тя била невеста, но толкова срамежлива, че говяла /т.е. мълчала/ пред свекър и свекърва повече от три години. В миналото било обичайна практика младата невеста да изразява с мълчание своята почит към родителите на съпруга си, но в повечето случаи това продължавало 40 дни. Невестата, за която разказва легендата, платила скъпо за своята стеснителност. Мислейки я за няма, роднините довели друга жена за сина си. Преди новата съпруга да облече булчинските си дрехи, срамежливата невеста проговорила, а след това литнала през комина. Свекърът се опитал да я хване за дрехата, но в ръцете му останали само гайтаните – ето защо опашката на лястовичката е разделена на две. Легендата разказва, че след този случай младите булки престанали да говеят толкова дълго, а лястовичката станала символ на обновлението. Когато дойде лястовичката, се свалят мартениците. Обичайно лястовиците се връщат в старите си гнезда под стрехите на къщите. Българите грижливо пазят тези гнезда и вярват, че където лястовицата е свила гнездо, магия не може да стане и в тази къща има късмет и изобилие. Лястовичите гнезда се използват дори в народната медицина като лек. Древни вярвания са добавили, че лястовицата е божествена птица, невеста на Слънцето, символ на светлината, щастието и доброто. Още по-голямо значение българите отдават на една съвсем невзрачна, наглед малка птица – кукувицата. Тя не отлита далеч на юг, нито се завръща, а винаги е някъде наоколо. „Кукувичке, лятно пиленце, ти ли кукуваш лете по планини, зиме по полето”

В българския фолклор тя е вестоносецът на пролетта и точно на Благовец кукувицата започва да кука, за да извести, че пролетта е настъпила. Затова в гласа й хората търсят “предсказания” - за новия стопански сезон, за своето здраве и дълголетие. Според народното вярване, ако човек е сит и има пара в джоба, когато чуе кукувичката за първи път, годината ще е добра. Момите пък търсят в кукувичето обаждане предвестие за скорошна женитба. За селските младежи кукувичият глас е предупреждение, че сезонът на седенките и задявките с момите приключва. В една песен Божа майка укорява кукувицата, че със своите провиквания ще разбуди спящия й син. Но кукувицата й отговаря: “Леле мале, Божа мале, аз не кукам да събудя Млада Бога, ами кукам да събудя два овчаря…” Скоро след Благовец овчарите ще изведат стадата от зимните кошари и ще тръгнат с тях към летните пасища Целият 25 март е изпълнен с много чудесии и вълшебства. В Троянския и Тетевенския Балкан наричат Благовец още „Зъмски празник” или „Зъйминден” и го почитат за предпазване от змии. В Пловдивско бабите слагат под прага на къщата малки кравайчета, дар за митичната змия-чуварка, пазител на дома от злини. Преданията разказват, че в нощта срещу Благовец смокът-стопанин на имането, заровено в земята, блести като огън. Иманярите вярват, че ако видят този пламък и хвърлят отгоре му дреха, ще открият заровеното богатство. На Благовец се правят предсказания за времето - вярва се, че каквото е времето на този ден, такова ще е и през лятото. Ако е ясно и топло, овошките ще дадат хубав плод. От народната етимология на името Благовец (благо-сладко) се вярва, че всяка рана на този ден зараства бързо. Затова, „за да не ги боли”, пробиват ушите на момиченцата за обици, дамгосват и правят резки по ушите на агнета и ярета за разпознаване. Садят овошки, за да дават сладки плодове, а пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират сладък мед. В Северозападна България жените празнуват Благовец „за здраве” и пеят песни за празника. Пее се за това, че кукувицата, като предвестник на пролетта, подканвала хайдутите да излязат в гората: „Че закука рано преди пролет, преди пролет, рано пред Благовец, та измами млади арамии, излезоха на Стара планина...” На празника моми, които вече се момеят и искат да се задомят, обикалят къщите в селото и пеят благовешки песни - в тях се разказва как е дошла кукувицата и какви вести е донесла. Празникът Благовещение е по време на Великите пости, но се разрешава консумацията на риба. За тържествената трапеза стопанките непременно ще приготвят „рибник” - печена риба, пълнена с лук, ориз или булгур. Ядат се и варена риба и варени раци. Стопанките омесват „шарена” пита, върху която се прави украса от орехови ядки и сушени плодове. Приготвя се и „лучник” (в Северна България „чушник”) - баница с плънка от ситно нарязан кромид лук, смесен с орехови ядки, дребно нарязани чушки и домати от туршия. По традиция на Благовец всеки трябва „да се хване за зелено”, т.е. за първи път се яде зелено: коприва, киселец, лапад - „за нова кръв”. Бере се коприва и се прави яхния от нея. Ако денят се случи слънчев, значи цялата година ще е спорна и здрава. Но дори през цялото време да вали дъжд, трябва да се говорят благи неща. ДА БЪДЕ..............


Календар на събитията

Април   2020
П В С Ч П С Н
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30      

Най-новото