fbpx

Защо хората се стичат на Кръстова гора на празника Кръстов ден? 

1990г. Само 4 дни след уволнението си от казармата съм на Кръстова гора.

Прати ме лечителката, ясновидка, изцерителка, феноменалната Николина Игнатова от Асеновград.

Едно писмо до вестник „Феномен”, което пратих същата година доведе до поредица от събития. От дете ме следваха видения, звуци, бях се „удавял” 2 пъти в море и река, и един път клинична смърт с пяна на уста от силна температура. На тези 3 напускания на тялото ми сега си обяснявам последвалите събития, видения, насоки за популяризиране на духовната страна на живота и нещата, които се случват до днес.

Читателка на вестника прочита моето писмо с което търся обяснение за странните неща около мен и решава да ме насочи към Асеновград, и феноменалната леля Николина. Така преди 26г. се случи контакта с Кръстова гора и необяснимите светлини, които видях там.

12 септември, 1990г. Пътувам към Асеновград от Пловдив с едно влакче и се чудя на акъла си как така едно писмо ме накара да сложа малко дрехи в една раница и да хвана пътя.

Вече съм в Асеновград и се лутам за адреса, но след 1 час го откривам , звъня и ми отваря леля Николина. Жената с блага усмивка и проникновен поглед ми каза: ’ Чакам те”. Тогава си казах, че нещо съвсем не е наред. На никой не съм и промълвил дума, че ще ходя някъде, а тази жена ме чака. Стоях малко на прага и се чудех къде съм попаднал. Все бях чувал за странни неща, но това ме свари неподготвен. Реших да вляза и видя какво става. Казармата приключи, морето е до колене, живота е пред нас, ще завладеем света и т.н….Така мислехме тогава.

След около 2 часа разговори останах да пренощувам в тях. На другия ден хванах по нейна заръка малкото микробусче за Мостово и на свечеряване вече пеша катерих баира към върха. Нямаше път, нямаше ток, нямаше хора.. Една малка почти вкопана в земята църква и една малко по – висока на хълма. Само една жена се виждаше и след около 5 минути се появиха още 4 – ма души. Насочих се към кръста по една камениста пътека сред дърветата. Имаше мрежа и една метална вратичка, която отворих и се спрях до кръста. Обзе ме неописуемо чувство. Пълна тишина наоколо и някакво леко жужене, което се превърна в едва доловима музика. Гърба ми настръхна и дъха ми спря… Чувах само сърцето си и някак си обувките на краката си. Не мога да го обясня. Тогава се случи нещо с мен. Попаднах в някаква капсула и някак си в пашкул от тишина, мекота, и бяла едва доловима светлина. После всичко изчезна. Вече беше тъмно, имаше огън отсреща на другия връх, където сега са спалните помещения и няколко човека. Запътих се натам, някак си не на себе си. Видяха ме и спряха да говорят. Гледаха ме с разбиране, че и на мен ми се е случило нещо, както и на тях. Поканиха ме да седна. Бяха 6 човека. Един мъж и 4 жени и едно дете. Седнах до огъня. Говореха жените а ние слушахме за чудесата на мястото с очи вперени към върха с кръста. Появиха се светлини, които се въртяха над кръста и наоколо, но някак си не ни впечатлиха. Сякаш знаехме, че ще се случи това и го приемахме за нормално. След 2-3 минути изчезнаха и продължихме разговорите. Всеки каза откъде е и за какво е пристигнал. Така научих историята за Кръстова гора. Заровено е малко кръстче, което е направено от отрязаните рамена на дървения кръст на който е бил разпънат Иисус Христос. Свалят го от кръста, когато го смятат за умрял, изкопават дупки и за другите двама разпънати с него на кръстовете разбойници. Опитват се да заровят кръстовете там, но дупката за кръста на Иисус Христос се оказва по – малка и режат малко от рамената на кръста, и тогава го полагат. С отрязаните парчета правят няколко малки кръста. Единият е в Атон, а другия заровен на Кръстова гора. Там се оказва след укриване от башибузуци. Потерята го търси по заръка на богат ага, който взима за жена българка. Семейството и укрива кръста поколения назад, но тя го взима в пределите на Османската империя, когато заминава за там насилствено след женитбата си. Османлията я праща на обиколка за месеци, а през това време иска да я изненада с нови сараи. Българи научават за строежа и отиват да работят без пари. Само за храна и вода, но с молба да си вземат кръста, защото не е ценност за Османлията. Той се съгласява с присмех, че ще ползва безплатна работна ръка и го връща на българите. Започват мор и несполуки за османлията, а когато се връща българката заварва болести по животните и самия ага на легло с тежки болежки. Пита за кръста и се хваща за главата, когато разбира, че е върнат в България. Тогава агата разбира, че е сторил огромна грешка. Взема решение - на смъртния си одър заклева войска да търси и върне на всяка цена кръста в именията му. Потерята коли и мъчи наред, разпитва и така стига до Белите манастири, които са били на Кръстова гора. Монах получава видения и глас, който му казва да се изнесе от манастира една вечер с малкия кръст, който бива укриван там. След няколко часа войската обгражда манастира. След часове преговори пали и изгаря живи останалите монаси. Кръста и до днес е там. Заровен в земята и хората без да знаят минават по него. Още не се дава да се разкрие къде е точно.

Евдокия – сестрата на цар Борис е много болна. Отива да преспи за 3 дни на Кръстова гора. Излекувана и жизнерадостна тя споделя на царя за чудодейното си изцеление след години мъки. Борис след внимателно разпитване праща в Асеновград пратеник, който търси Брат Йорданчо – следовник на Учителя, ковач, със заръка да изкове кръст от 33 мандала. Пратеника му дава пари, закупуват се мандалите и кръста е готов. Качват го на Кръстова гора, но няма вода за бетона. Пускат един гълъб, който носят няколкото човека около Йорданчо и той каца на мястото на аязмото. Веднага почва да кълве земята. Хората копаят и намират вода за бетона. Така сега там е лековитата вода. Има още много неща, но това е краткия вариант. Бил съм 20 пъти на мястото. 12 от които подред. От тогава до сега чувам за чудодейни изцеления, проговаряне на глухонеми, излекувани от подагри, рак, безплодие, сбъднати мечти и какво ли не... Надявам се да съм бил полезен с информацията. Поздрави: Асен Асенов