fbpx

 

14 обители и параклиси в границите на Софийската Света гора
Обръч от храмове пази столицата
Целебен камък расте в олтара на църква, пази от болести

05.01.2013

Пред чудотворната икона на св. Мина в Обрадовския манастир всякога има богомолци.

Камъкът в олтара на черквата в Горни Богров расте непрекъснато.
Обръч от свети места пази столицата ни от бедствия, аварии и разрушителни катаклизми, твърдят свещениците от Обрадовския манастир край София, който е едно от местата, прочуто с чудесата, които се извършват там.

Те представляват своеобразен средновековен комплекс от 14 манастира, скитове, постници и параклиси около столицата ни, известен в миналото като Софийската или Мала Света гора. Той се е оформил и развил по време на Второто българско царство от 1185-1417 г.

Един от тях, запазен и до днес, е манастирът „Св. Мина” до кв. „Бенковски”, известен още като Обрадовски. Там стават безброй чудеса, показва специална книга, в която свещениците описват случаите на хора, чиито проблеми са се разрешили след усърдни молитви пред иконата на светеца воин Мина.

По молитвите му пред Бога мнозина оздравяват. Той помага още и за намиране на работа и дори за щастливо задомяване, разказва отец Атанасий от обителта. Една от богомолките, получила изцеление, е 50-годишната Нели Райкова. Жената е страдала от рак на белите дробове. Лекарите в онкологичната болница я подготвили за операция. Ден преди да я сложат на хирургичната маса, й направили изследвания отново. Оказало се, че от тумора няма и следа. „И до днес благодаря на Бога и на св. Мина за извършеното чудо, не знам защо ми бе помогнато, но оттогава животът ми се промени за добро”, разказва жената. Тя е описала чудото в издадена неотдавна книга за манастира „Св. Мина”.

Подобна е историята на Иван Василев от София. Преди година лекарите му поставят страшната диагноза рак на стомаха семином в напреднал стадий. „Тогава писах във форумите, да питам за разни неща. Сега съм съвсем здрав и изобщо не се сещам за лекарства. Започнах да се уча да карам ски”, споделя година по-късно столичанинът. След операция в раковата болница се оказало, че в стомаха му има разсейки, химиотерапията не помогнала. При едно от свижданията негова позната му подсказала да отиде и да се помоли пред чудотворната икона на св. Мина в Обрадовския манастир. Закарали го до там с кола, по пътя пациентът се превивал от болки.„На връщане болките започнаха да утихват и не се появяваха до вечерта, нито на другия ден”, споделя Василев. „Житейските истории на хората, които сега събираме, също ще бъдат издадени след време”, казва отец Атанасий. Според легендата обителта е основана през късноримската епоха. През ХІ век на това място е имало комплекс от 40 параклиса, манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора. Той е бил част от Софийската Мала Света гора.

Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на обителта. През 1927 г. селяни се натъкват на останки от манастир, той е възстановен в периода 1942-1945 година.Чудодеен камък расте в олтара на храма „Св. Георги Победоносец” в село Горни Богров край столицата. Всеки ден десетки пристигат в черквата, за да се помолят за изцеление. В специална книга в храма свещеникът отец Антим записва разказите на хората, които са получили помощ, след като са се помолили според нуждите си в селската черква пред олтара с нарастващия камък. Най-много са разказите за изцеления и сдобиване с рожба на бездетни от години семейства.

Хората вярват, че камъкът помага при различни заболявания и затова мъжете, които са кръстени, с разрешението и благословението на отец Антим влизат в самия олтар да докоснат камъка и да се помолят. На всеки посетител духовникът подчертава, че не камъкът помага на хората, а Бог. По думите на отец Антим чудото се случва благодарение на благодатта, която приемаме, че този камък излъчва. Освен на бездетни след молитви там се случват и изцеления на миоми и дори на някои онкологични заболявания. Всеки един случай свещеникът описва в тетрадка.Самият камък в олтара, за който се смята, че е чудодеен, нараства. Средно на десет години той става по-висок с около 2 см.

През 2001 година, когато дойдох тук, той беше висок 204 сантиметра, а сега е малко над 206 сантиметра, обяснява духовникът и допълва, че това безспорно е божие чудо, с което ни се дава някакъв знак.Никой в селото не си спомня как камъкът е попаднал тук. Някои предполагат, че той е донесен от хълма Голгота през ХIII век. Донесли го като трофей рицари кръстоносци, които се връщали от освободения Ерусалим. На връщане като тържество на свободата взели камъка от стените на Голгота и изобразили кръстове в чест и слава на четиримата евангелисти. Името на селото Горни Богров говори, че е построено на свято място, твърдят местните. Според живеещите тук доказателство за това е явилата се насън Богородица на баба Сийка Иванова.

Възрастната жена твърдяла пред отец Антим, че близо до църквата има чудодейна вода. Тя не се отказала от скептичността му и седмици наред настоявала да бъде извикан багер. Познат на отец Антим геофизик проучил с уред мястото и наистина се оказало, че има подземен кладенец. Сега той е каптиран и със сонда водата му е доведена близо до черквата. Водата има горчиво-солен вкус. Друг специалист веднага пък потвърждава след съответните анализи, че тя е идентична като химически състав с тази от библейското Мъртво море. Водата помага за бъбречни проблеми и особено за напикаване при малките деца. Тя е с много соли, като заври, става на парцали. Вярващите си наливат от нея за здраве и умиване при тежки проблеми.

Жива вода от Пещерата на нимфите
К

РАСИМИР КРУМОВОт президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов до бившия руски премиер и шеф на руското разузнаване Евгений Примаков, плюс хиляди знайни и незнайни българи и чужденци - всички са опитали от чудодейната жива вода на скалите край Мадарския конник. Колко им е помогнала - по този въпрос мълчат и тайните служби, но визитата на държавници и представители на артсредите само подчертава славата на района като силен енергиен източник.Мястото около Голямата пещера, наричана още Пещерата на нимфите, е било обект на култове още преди християнството, когато древните са правили тук оброчища. По-късно пък монаси се заселват в скални килии около конника. Прозаичното обяснение за чудесата е, че в недрата на карстовите скали се събира вода, особено при снеготопене, а тя след това се спуска във вид на капки над главите на посетителите и в подножието на пещерата. Местните, а и туристи я събират в шишенца и вярват, че помага за какво ли не - за перде на очите, за енергийно прочистване и дори за бездетие. Според легендата капчиците, които се стичат, са сълзите на хан Крум, който не издържал и се разплакал, когато видял опожарената от византийския император Никифор столица Плиска.
Три икони закрилят Велико Търново

Иконата на Св. Богородица Троеручица е известна и като Плачещата Богородица.

Водата в лековитото аязмо бликва само в деня на св. Марина.
Иван ПървановТри чудотворни икони пазят Велико Търново и Арбанаси и привличат всяка година привържениците на поклонническия туризъм. Две от тези икони са в манастира “Св. Николай” в Арбанаси. Едната е на светеца, покровител на Божия храм, а другата на Св. Богородица. Според преданията иконата на Божията майка е донесена от Гърция, цери безплодие и изпълнява желания. “Но само ако силно вярваш и помислите ти са добри и чисти”, предупреждават монахините. След като намислиш желанието си, трябва да залепиш монета върху лицето на Божията майка. Ако монетата се задържи, молитвата е чута и желанието ще бъде изпълнено.Чудотворна икона на Божията майка Троеручица има и в друг арбанашки манастир, носещ нейното име. Тя е известна още и като Плачещата Богородица. За тази икона има легенда, че при опожаряването на Арбанаси от турците през Средновековието, тя била заровена в земята от монасите, за да бъде спасена от поругаване. 100 години по-късно малко овчарче чуло на това място изпод земята женски плач. То започнало да копае и извадило светинята. За тази икона се твърди, че лекува нервни и стомашни заболявания. Всяка година, навръх храмовия празник стотици хора от цялата страна идват тук да се помолят пред лика на Божията майка.Освен чудотворни икони, около Търново има и два лековити извора. Един от тях е в девическия манастир “Св. Троица“. За него се твърди, че цери безплодие и кара слепи да проглеждат, а сакати да прохождат. Освен него популярно е и аязмото, наречено на името на св. Марина край пътя между селата Джулюница и Кесарево. Според поверието водата там избликва в нощта на 16 срещу 17 юли, когато е денят на св. Марина и само ден след това пресъхва. Затова и във въпросната нощ стотици миряни се стичат на това място да си напълнят лековита вода.
Кръв предсказа кончината на дядо Максим

Бойко Кичуков
Петното личи ясно върху образа на Богородица.
Силвия АнгеловаЧервени петна сякаш от кръв по иконата на Богородица „Достойно есть”, която беше донесена на 27 октомври от Света гора, предсказаха смъртта на патриарх Максим. Чудото стана седмица преди блажената му кончина, твърдят от Синодалната палата. Иконата е точно копие на светия образ от Атон. Първото петно се очерта от дясната страна на образа още в деня на донасяне му, а на 28-и – се очертало и второ. На 30-и петната вече наброявали пет. На 5 ноември те започнаха да се изчистват и на следващия ден сутринта, когато светейшият почина, образът вече беше отново чист, разказаха от патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, където е иконата сега. Всеки ден пред нея се извиват опашки от хората от цялата страна. Пет чудеса вече са се случили след усърдни молитви на нуждаещите се пред светия образ. И петте са свързани с изцеляване на тежкоболни.
Сляпо дете прогледнало в „Света Марина”

Лечебното изворче е в средата на манастирската църква.

Манастирът „Света Марина” е на 50 км от Русе.
В Каран Върбовка ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА

Сляпо дете прогледнало от изворчето, което днес се намира в манастира „Света Марина” край русенското село Каран Върбовка.

С това предание започва историята на светата обител, към която прииждат поклонници от цялата страна, за да пият от лековитата вода. Вярващите твърдят, че такива чудеса стават и днес. Преди много, много години мястото било земеделска земя на мюсюлманин от селото.

Той бил много нещастен, защото момченцето му се родило сляпо. Когато станало на 12 години, в деня на света Марина - 17 юли, човекът го взел със себе си на нивата. Оставил го на единия край и отишъл да работи. След време се върнал и с изненада забелязал, че на същото място от земните недра е бликнала вода. Не повярвал на очите си – синът му радостно пляскал с ръце в изворчето. От целебната течност то прогледнало, а щастливият татко подарил нивата на християните за построяването на манастир.Мълвата за излекуваното момче бързо се разнесла от уста на уста. Болни заприиждали към мястото и пълнели в съдове целебната течност.

Отначало християните заградили изворчето с плет, за да го предпазят от домашните животни. После вдигнали на същото място православен храм и го нарекли „Света Марина”. В историческа справка за манастира, написана от един от обитателите му архимандрит Вениамин, са описани и други чудеса. Съобщава се за излекуван човек, ухапан от бясно куче, а през 60-те години на миналия век силната вяра и лечебната вода помогнали на ням човек да проговори. Имало и много излекувани от бъбречни болести, базедова болест, фарингит и други страдания. Днес изворчето, което се намира точно в средата на манастирската църква, е заградено с осмоъгълен парапет, а водата е изведена навън и тече от четири декоративни чучура. Вярва се, че тя помага при очни и бъбречни заболявания.
вестник Монитор