fbpx

ПОДКРЕПЕТЕ ВИДЕЛЕЙ 

hands 1Духовни и енергийни пътешествия, събития по сакрални места в България и чужбина, видео материали 

Мишел Муние

Катарските богомили-християни са в основата на нашите култури и нашата история и истинските „бащи” и основоположници на всички революции във Фландрия, Англия и Франция, както и на Съединените американски щати

(За разговора-среща в Алби на 26 септември 2015 година)

 

С приложени три документа:

1. Същност на богомилската ерес на „тъкачите” в края на Х и началото на ХІ век във Фландрия и съседните области;

2. Богомилският Иисус Христос според показанията на „еретици” от областта Фоа-Монсегюр и Кастелсаразен (Монтобан);

3. Предговор към Посвещенчески трактат от Лангедок, написан през ХІІІ век и включен в „Ръкописа от Лион”

 

Скъпи български приятели, добър ден!

Вие сте българи, както са били българите, известни при нас, във Франция, с името „булгр”, станало по-късно „бугр” (bougre – простоват човек, тип – бел. прев.) или в Англия „бегъ” (beggar – просяк, бедняк, сиромах – бел. прев.), термин, с който през Средновековието са били наричани хората, дошли от България, за да донесат в Западна Европа едно ново послание от Христос, които са били възприемани от теократичната Римокатолическа църква за еретици! Благодаря ви, скъпи приятели, че присъствате сега, на тази беседа, на 26 септември 2015 г., тук в Алби (града, с чието име е известен големият Кръстоносен поход на тази църква срещу народите в Южна Франция – походът срещу албигойците), за да участвате в нашия разговор за истината и съществената роля на тези „катарски богомили” в нашата история, в историята на Западна Европа и в историята на бъдещите култури...

По този начин възнамерявах да започна нашия разговор като начало на една поредица „Беседи в Алби”, която съвсем не бе дозряла и която споделих с вас благодарение на превода на нашия самоотвержен приятел-преводач Веско Маринов, като успях да изложа в този ден само най-главното от съдържанието й. За щастие въпросите, които вие ми поставихте веднага, от самото начало на тази наша среща, ми помагат да се насоча към интересни проблеми... Моля ви тук, в този окончателно подготвен текст, да приемете, с най-приятелските ми чувства към всички вас, съществените подробности от моите аргументи и изводи, които накратко трябваше да изложа тогава.

Обикновено, като се каже християнска „ерес” и по-специално „катарска богомилска ерес”, се подразбират преди всичко движенията встрани от главната история на християнството и църквата, с една дума движенията „извън рамките на общоприетото” като история и от Католическата църква, и от Православната църква, които движения по-рано или по-късно са били овладявани, контролирани и направлявани. Същевременно тази дума „ерес” означава всичко онова, което не съответства на истината в религията и на истината за Христос, която истина се признава за единствена в тези църкви... Ние ще направим точно обратното: ще си зададем въпроса, дали това катарско богомилско движение не представлява – ако не се възприема като ерес – едно ново послание на Христос за самия себе си и за своето Слово и дали поради това не е истински мощен двигател в историята на Европа, подготвящ и определящ на този континент последващите събития – първото трасиращо хода на тази история движение, срещу което прословутата Григорианска реформа (от 1050 г. насетне) е само и единствено реакция, предизвикана в по-голяма или по-малка степен от тази „ерес”, срещу която тя се бори.

Рационалистично предисловие за възможността Христос да бъде реалност и за неговата същност

Обикновено говоря за Христос винаги като философ и съвсем рационално, да не кажа по най-естествен начин, като го свързвам с индивидуалния опит на всеки човек: пробуди ли се в душата ни обич към наш близък, ние ставаме по-внимателни към него и долавяме смисъла на това, което той прави, виждаме в него само благосклонност, щедрост и доброта (което едно дете нито разбира, нито проявява), докосваме се до онова ниво, което е негова съвест и негова вътрешна реално съществуваща истина (на гръцки „алетейа” – онези вътрешни състояния, които избликват и стават причина да надминем себе си, а всъщност представляват нашата „човешка същност”, която се проявява като нежност, мекота и благост).

Ще назова тези наши състояния „лъчи на Христос”. Той нали именно това е казал: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Животът, тоест проявлението на Любовта, която единствена може да го създава. Любовта и изявяването на Истината са нещо много повече от човешко проявление – това е нещо Божествено, това е Христос вътре в нас... Когато богомилите първи утвърждават принципите на Свободата, Братството и Равенството на всички човеци, независимо от принадлежността им към някакъв обществен ред или класа, то е плод на върховното вътрешно изживяване на Безпределността в тях самите, на този вид Божественост... И те твърдят, че това е възможно да се преживее от всеки човек – при определени условия, по пряк и добре осъзнат начин в това, което те наричат „кръщение в Духа” (в Окситания е „консоуламент”), Утешението, което представлява едно вътрешно състояние на блаженство, породено от тази среща с Христос...

Както и да е, говорейки за Христос, разбирам най-напред нещо съвършено и вътрешно осезаемо, което е много близо до онова, което Жан-Жак Русо нарича „съвест, Божествен инстинкт” – и това е интуицията. Това разбиране на Христос е разгледано задълбочено в книгата ми „Катарското богомилско християнство...” като основна идея на богомилите. Но вече мога да кажа категорично и ясно, че това понятие, този вътрешен опит за докосване до Христос, Който се проявява чрез съвестта на всеки човек, в съответствие с езотеричните традиции, открива пред нас възможността да изживеем една Божествена реалност – самия Христос, и една духовна реалност – ангелските йерархии (ангели, архангели, престоли и т.н.), които служат на тази Божествена реалност. Именно тази реалност (едновременно Божествена и духовна) въздейства върху умовете ни и в света, като ни вдъхва нашите мисли и най-благородните ни пориви...

Забележка: Съществуването на Христос (или по-точно на Иисус Христос) ме насочва да помисля за почти историческия, ала и индивидуален въпрос за Неговото идване: според богомилите Христос се е проявил, както ще видим по-долу, благодарение на въплъщението на Божествения Иисус, свързан с Бога, като е станал Иисус Христос, помазаният от Господ. Този факт предполага по съвсем същия начин слизането на Светия Дух или Духа на Истината по-късно, през следващите времена, за които се говори специално в текстовете на Новия Завет, по-точно в Евангелието от Йоан и в Откровението на св. Йоан Богослов. Това слизане на Светия Дух безспорно би станало (или е ставало) също чрез индивидуално въплъщение: „...ще моля Отца и Той ще ви прати друг Дух на Истината” (Евангелието от Йоан /13:6-26 и 15:26 или 16:7/, което се потвърждава и в Откровението /14:1-6/: „...ето, Агнец се появи пред очите ми..., и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано Неговото име и името на Отца... И пеят нова песен...”)

(Продължава)


Календар на събитията

August   2020
П В С Ч П С Н
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31            

Най-новото