fbpx

hands 1Българи! Виделей съществува благодарение на вашата подкрепа! Заповядайте тези над 1300 видеа, създадени за 17 г. и стотици статии. Бъдете съпричастни, за да продължим да даваме на България и на поколенията още! ПОДКРЕПЕТЕ ВИДЕЛЕЙ 

ПЪРВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

Бъди безгрешен в словото си

ПЪРВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ е най-важното и същевре­менно най-трудно за спазване. Толкова е важно, че дори само чрез него ще успеете да се издигнете до онова равнище на сьществувание, което наричам земен рай.

Първото споразумение е: Бъди безгрешен в словото си. Звучи съвсем просто, но е извънредно могъщо. Защо словото? Вашето слово е силата, която трябва да съз­дадете. Вашето слово е дар от самия Бог. В Евангелие­то от Йоана се казва следното за сътворението на света: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото”.[1] Чрез словото изразявате съзида­телната си сила. Именно чрез словото давате израз на всичко. Независимо на какъв език говорите, намерения­та ви се осъществяват посредством словото. Онова, което сънувате, чувствате и представлявате, ще се прояви чрез словото.

Словото не е само звук или писмен символ. Словото е сила; това е мощта, която трябва да изразите и преда­дете, да осмислите и от това да сътворите събитията в живота си. Вие можете да говорите. Кое друго жи­вотно на тази планета може да говори? Словото е най-могъщият инструмент, който притежавате като човешко същество; това е инструментът на магията. Но като меч с две остриета, вашето слово може да сътво­ри най-прекрасния сън или да унищожи всичко наоколо. Едното острие е злоупотребата със словото, която създава жив ад. Другото е безгрешността на словото, която ще сътвори само красота, любов и земен рай. В зависимост от употребата си словото може да ви осво­боди или да Ви зароби дори още повече. Цялата магия, ко­ято притежавате, се корени във вашето слово. То е бяла магия, а злоупотребата с него – черна магия.

Словото е толкова могъщо, че дори една-единствена дума може да промени или да унищожи живота на ми­лиони хора. Преди години един германец манипулира чрез словото си цяла нация от извънредно интелигент­ни хора. Той ги поведе към световна война само посред­ством силата на своето слово. Убеди други да извършват най-ужасни жестокости. Чрез словото той активираше страха на хората и, като огромна експлозия, последваха убийства и войни по целия свят. Навсякъде по земята хората унищожаваха други хора, защото се бояха един от друг. Словото на Хитлер, почиващо вър­ху породени от страха убеждения и споразумения, ще се помни за векове.

Човешкият ум е като плодородна почва, в която постоянно се засяват семена. Семената са мнения, идеи и концепции. Вие засявате семенце, мисъл, и те рас­тат. Словото е като семе, а човешкият ум е благодат­на почва! Единственият проблем е, че твърде често това важи особено за семената на страха. Всеки човешки ум е плодороден, но само за семената, за които е под­готвен. Важното е да разберем за кои семена е плодоро­ден умът ни и да го подготвим да получи семената на любовта.

Вземете примера с Хитлер: той изпрати семената на страха и те пораснаха силни и доведоха до масово унищожение. Виждайки изумителната сила на словото, трябва да разберем каква мощ излиза от нашите уста. Семената на страха и съмнението в умовете ни могат да породят множество драматични събития. Словото е като заклинание и хората използват думите като зли магьосници, безразсъдно отправяйки заклинания един към друг.

Всеки човек е магьосник и може да направи магичес­ко заклинание на някого чрез словото си или да го освободи от заклинание. Ние постоянно правим заклинания чрез мненията си. Пример: виждам приятел и изразявам току-що появило се в ума ми мнение. Казвам му: ,Дммм! Имаш вида на човек, които развива рак”. Ако се вслуша в думите ми и се съгласи, до една година той ще се разболее от рак. Такава е силата на словото.

В периода на опитомяването ни нашите родители, братя и сестри са изразявали мненията си за нас, без дори да се замислят. Ние сме приемали тези мнения и в резултат сме живели в страх, като този, че не ни бива в плуването или в спорта, или в писането. Някой изра­зява мнението си и заявява: „Виж колко е грозно това момиче!” Момичето го чува, приема, че е грозно и расте с мисълта за грозотата си. Няма никакво значение кол­ко красиво може да е всъщност; докато спазва споразу­мението, то ще вярва, че е грозно. Магията тежи над него.

Привличайки вниманието ни, словото може да про­никне в ума ни и да промени убежденията ни към по-доб­ро или към по-лошо. Друг пример: вярвате, че сте глупа­ви и сте го вярвали, откакто се помните. Това споразу­мение може да бъде много коварно и да ви принуждава да правите много неща само, за да докажете глупостта си. Правите нещо и си мислите: „Ще ми се да бях умен, но сигурно съм глупав, иначе не бих го направил”. Умът поема в стотици различни посоки и ние можем да пре­караме дни в капана на убедеността в собствената си глупост.

После един ден някой привлича вниманието ви и, отново използвайки словото, ви дава да разберете, че не сте глупави. Вие вярвате на казаното от този човек и сключвате ново споразумение. В резултат на това вече не се чувствате глупави и не се държите като такива. И обратно, ако вярвате, че сте глупави и някой привле­че вниманието ви и заяви: „Да, наистина си най-голе­мият глупак, когото някога съм срещал”, споразумение­то се подсилва и става още по-могъщо.

Да видим какво означава думата безгрешност. Безгрешност означава „без грях”. Безгрешен[2] идва от латинското pecatus, което означава „грях”. Наставката im в “impeccable” означава „без”, значи смисълът на цялата дума е „без грях”. Религиите гово­рят за грях и грешници, но нека видим какво Всъщ­ност означава да грешиш. Грях е всяка постъпка сре­щу самия себе си. Всичко, което чувствате, вярвате или казвате срещу самите себе си, е грях. А вие действате срещу себе си, когато се самоосъждате или самообвинявате за нещо. Да бъдеш без грях е тъкмо обрат­ното. Да бъдеш безгрешен означава да не вървиш сре­щу самия себе си. Когато си безгрешен, поемаш отговорността за действията си, но не се съдиш или ви­ниш.

От тази гледна точка цялата концепция за греха се променя от нещо, свързано с морала или религията, в нещо свързано със здравия разум. Грехът започва със себеотхвърлянето. Това е най-големият грях, който човек  може да извърши. Съгласно религиозната термино­логия себеотхвърлянето е „смъртен грях”, който води до смърт. Безупречността, от друга страна, утвърждава живота.

Да бъдеш безгрешен в словото си означава да не използваш словото срещу себе си. Ако ви видя на улицата и ви нарека глупав, привидно използвам словото си сре­щу вас. Но всъщност го използвам срещу самия себе си, защото ще ме намразите заради него, а вашата омраза няма да ми се отрази добре. Затова, ако се разгневя и чрез словото си ви изпратя цялата си емоционална отрова, аз използвам словото срещу самия себе си.

Ако обичам себе си, ще изразя тази любов при общу­ването с вас и тогава ще бъда безгрешен в словото си, защото постъпката ми ще предизвика подобна реакция. Ако ви обичам, вие също ще ме обичате. Ако Ви оскърбя, вие ще ме оскърбите. Ако съм ви благодарен, вие също ще ми бъдете благодарни. Ако се държа егоистич­но спрямо вас, вие ще ми отвърнете със същото. Ако използвам словото, за да ви направя магия, вие също ще ми направите магия.

Да бъдете безгрешни в словото си означава да използвате правилно енергията си; да я използвате по по­сока на истината и любовта към себе си. Ако сключите споразумение със себе си да бъдете безгрешни в слово­то, това ще е достатъчно, за да се проявява истината чрез вас и да се изчисти цялата ви емоционална отрова. Но сключването на такова споразумение е трудно начи­нание, защото са ни учили да правим тъкмо обратно­то. Лъжата е нещо привично в общуването ни с други­те и, което е още по-важно, със самите нас. Ние не сме безгрешни в словото.

Силата на словото се използва напълно злонамерено в ада. Използваме словото, за да ругаем, да обвиняваме, да намираме виновни, да унищожаваме. Разбира се, из­ползваме го и правилно, но не много често. Преди всич­ко използваме словото за разпръскването на личната си отрова – за изразяване на гняв, ревност, завист и омра­за. Словото е чиста магия, най-могъщият ни дар като човешки същества, а ние го използваме срещу себе си. Планираме отмъщение. Създаваме хаос чрез словото. Използваме го, за да подклаждаме омраза между расите, между хората, между семействата, между нациите.

Злоупотребяваме със словото твърде често и така съз­даваме и увековечаваме ада. Чрез злоупотребата със словото осигуряваме падението си и се държим един друг в състояние на страх и съмнение. Тъй като слово­то е магията, която човек притежава, а злоупотреба­та със словото е черна магия, ние непрекъснато си служим с черна магия, без изобщо да съзнаваме, че словото е магия.

Ето например, имаше една жена – интелигентна, с много добро сърце. Тя обожаваше и обичаше безкрайно дъщеря си. Една вечер майката се върнала у дома след много тежък ден в работата – уморена, емоционално напрегната и със силно главоболие. Искала спокойст­вие и тишина, но дъщеря й пеела и подскачала щастли­во. Момиченцето не си давало сметка как се чувства майка му, то живеело в собствения си свят, в собстве­ния си сън. Чувствало се прекрасно и подскачало и пее­ло все по-силно и по-силно, изразявайки радостта и лю­бовта си. Пеело толкова силно, че главоболието на майка му се засилило и в определен момент тя загубила равновесие. Погледнала ядосано красивата си малка дъ­щеря и казала: „Млъкни! Имаш ужасен глас. Не можеш ли просто да млъкнеш!”

В действителност, не гласът на момиченцето бил ужасен, а просто майката не можела да търпи какъвто и да било шум. Но дъщерята повярвала в думите на майка си и още в същия миг сключила споразумение със себе си. Оттогава престанала да пее, защото вярвала, че гла­сът й е ужасен и ще подразни всеки, който го чуе. Свивала се в училище и, ако я молели да пее, отказвала. Било й трудно дори да разговаря с другите. Всичко в моми­ченцето се променило заради това ново споразумение: то вярвало, че трябва да потиска емоциите си, за да бъде приемано и обичано.

Винаги, когато чуем мнение и му повярваме, ние сключваме споразумение и то става част от мирогледа ни. Малкото момиченце пораснало и макар да имало хубав глас, никога повече не запяло. Онази единствена магия му създала комплекс. Тази магия била направена от човека, който най-много го обичал: собствената му май­ка. Майката не осъзнала какво сторили думите й. Не разбрала, че е използвала черна магия и е направила зак­линание на собствената си дъщеря. Тя не си давала сметка за силата на словото си и затова няма вина. Постъпила по същия начин, както много пъти били постъпвали към нея собствените й родители и други­те хора. Злоупотребила със словото.

Колко пъти правим същото по отношение на собст­вените си деца? Изразяваме подобни мнения и децата ни носят тази черна магия с години. Хората, които ни обичат, ни правят черна магия, но не съзнават сторе­ното. Затова трябва да им простим – те не знаят как­во бършат.

Друг пример: сутринта се събуждате безкрайно щастливи. Чувствате се чудесно и прекарвате час или два пред огледалото да се разкрасявате. Е, една от най-добрите би приятелки казва: „Какво се е случило? Изглеждаш отвратително. Само си виж роклята; направо си смешна”. И толкова; това е достатъчно, за да ви срине. Може би приятелката ви го е казала само за да ви нарани. И е успяла. Изразила е мнението си, подкрепено с цялата сила на словото. Ако приемете това мнение, то се превръща в споразумение и вие вливате цялата си сила внего. Тогава това мнение се превръща в черна магия.

Подобни магии трудно се премахват. Единственият начин е да се сключи ново споразумение, почиващо вър­ху истината. Истината е най-важната част от безгрешността на словото. От едната страна на меча са пораждащите черна магия лъжи, от другата – исти­ната, която има силата да премахне заклинанието на черната магия. Само истината ще ни направи свободни.

Вгледайте се в човешките взаимоотношения и вижте колко пъти си правим магии един на друг чрез словото. С течение на времето тези взаимоотношения са се превърнали в най-лошата форма на черна магия, която наричаме клюка.

Клюката е най-лошата черна магия, защото представлява чиста отрова. Научили сме се как да клюкарстваме чрез споразумение. Като деца сме слуша­ли как възрастните непрестанно сплетничат, изразявайки открито мненията си за другите хора. Изказвали са мнение дори за хора, които не познават. Заедно с мненията се е предавала и емоционалната отрова и ние сме приели този тип общуване за нор­мално.

Клюкарството се е превърнало в основна форма на общуване в човешкото общество. То е станало начин за сближаване, защото фактът, че някой се чувства също толкова зле като нас, ни кара да се почувстваме по-добре. Една стара поговорка гласи: „Нещастието обича компания” и страдащите в ада хора не искат да бъдат сам-самички. Страхът и страданието са важна част от съня на планетата; това е начинът, по който сънят на планетата ни държи в подчинение.

Ако използваме аналогията между човешкия ум и ком­пютъра, клюката може да се сравни с компютърен ви­рус. Компютърният вирус е част от компютърния език, написана на същия език като всички останали ко­дове, но с лошо намерение. Този код влиза в програмата на вашия компютър, когато най-малко очаквате, и обикновено – без да съзнавате. След въвеждането му компютърът ви не работи съвсем добре или изобщо не функционира, защото кодовете се объркват до такава степен с всичките противоречащи си послания, че положителни резултати са невъзможни.

Човешката клюка действа точно по същия начин. Например, започвате курс с нов преподавател; очаквали сте го с нетърпение от много време. Но през първия ден се натъквате на човек, който вече е посещавал курса, и той ви казва: „О, този преподавател е такъв помпозен глупав! Изобщо не знае какво приказва и ос­вен това е извратен, така че внимавай!”

Думите и емоционалният код на човека при изразя­ването на това мнение моментално се отпечатват върху вас, но вие не знаете какви са мотивите на изказването му. Може би просто го е яд, че не е успял да за­върши курса успешно или изводът му е плод на страхо­вете и предразсъдъците му. Но понеже като дете сте се научили да приемате на доверие дадената ви инфор­мация, известна част от вас вярва на клюката. И ето че отивате на курса. Докато преподавателят говори, вие усещате как отровата се надига във вас и изобщо не осъзнавате, че го гледате с очите на човека, който го е охулил. После започвате да разговаряте за това с останалите курсисти и те започват да виждат преподава­теля по същия начин: като глупак и извратен тип. Кур­сът наистина ви е неприятен и скоро решавате да се откажете. Обвинявате преподавателя, но всъщност виновна е клюката.

И цялата тази бъркотия се предизвиква от един нищо и никакъв компютърен вирус. И най-малката пог­решна информация е достатъчна, за да развали общуването между хората, инфектирайки всеки докоснат човек и превръщайки го в заразен за околните. Представе­те си, че винаги, когато някой сплетничи с вас, той вкарва в ума ви компютърен вирус и всеки път това ви кара да разсъждавате малко по-неясно. Представете си също, че в опит да се справите с объркването си и да се освободите донякъде от отровата, вие на свой ред сплетничите и предавате вирусите на околните.

Сега си представете как този модел се повтаря до безкрай между всички хора на земята. Резултатът е един свят, изпълнен с хора, които четат информация­та по задръстена от отровни, заразни вируси верига. Този отровен вирус е така нареченото от толтеките митоте, хаосът от хиляди различни гласове, опитващи се да говорят едновременно в ума ви.

Още по-лоши са черните магьосници или „компю­търните хакери”, които преднамерено разпространя­ват вируса. Спомнете си как вие или някой ваш познат е бил ядосан на някого и е искал да си отмъсти. За да си отмъстите, сте казали нещо на този човек или за него с намерението да предадете отрова и да го накарате да се почувства зле. Като деца го правим съвсем несъз­нателно, но като възрастни ставаме много по-пресметливи в усилията си да навредим на някого. След това се самозалъгваме и си казваме, че въпросният човек е получил справедливо наказание за лошото си дело. Когато виждаме света през компютърен вирус, не е трудно да оправдаем и най-жестокото поведение. Онова, което не осъзнаваме, е, че злоупотребата със словото ни хвърля още по-надълбоко в ада.

Години наред сме приемали клюки и заклинания от думи­те на другите, но и от начина, по който използваме словото спрямо себе си. Ние постоянно разговаряме със себе си и през повечето време казваме неща като: „Ама че съм дебел, ама че съм грозен. Остарявам, оплешивявам. Глупав съм, никога нищо не разбирам. Никога няма да бъда достатъчно добър и никога няма да бъда съвършен”. Виждате ли как използваме словото срещу себе си? Трябва да си дадем сметка какво е и какво прави словото. Щом разберете първото споразумение, бъди безгрешен в словото си, започвате да виждате всички промени, които могат да се случат в живота ви. Първо в начина, по който се отнасяте към себе си, и по-късно в отношението ви кьм останалите хора и особено към онези, които обичате най-много.

Помислете колко пъти сте говорили по адрес на човека, когото най-много обичате, за да получите подкрепата на другите за гледната си точка. Колко пъти сте привличали вниманието на околните и сте разпространявали отрова за любимия си, за да оправ­даете своето мнение? А то не е нищо друго, освен вашата гледна точка. И не е непременно вярно. Мне­нието би е плод на убежденията ви, на егото ви и на собствения ви сън. Ние създаваме цялата тази отро­ва и я предаваме на околните само за да се чувстваме убедени в гледната си точка.

Ако приемем първото споразумение и станем безгрешни в словото си, накрая цялата емоционална от­рова ще напусне ума ни и общуването с околните, включително и с домашното ни куче или котка.

Безупречността на словото ще би имунизира и сре­щу всеки, който ви прави магия. Защото ще приемете отрицателната идея само ако умът ви представлява благодатна почва за нея. Когато сте безгрешни в слово­то си, умът ви вече не е плодородна почва за думи, кои­то са плод на черна магия. Вместо това той е благодатна почва за думи, породени от любовта. Мерилото за безгрешността на вашето слово е степента на лю­бовта ви към себе си. Обичта и отношението ви към самия себе си са право пропорционални на качеството и искреността на вашето слово. Когато сте безгрешни в словото си, вие се чувствате добре, чувствате се щастливи и спокойни.

Можете да се издигнете над съня за ада просто като сключите споразумението да бъдете безгрешни в словото си. В момента аз засявам това семе в ума ви. Дали то ще израсте или не, зависи от това, доколко умът ви е благодатна почва за семето на любовта. От вас зави­си да сключите това споразумение със себе си: Аз съм безгрешен в словото си. Подхранвайте това семе и до­като то расте в ума ви, семената на любовта ще се ум­ножат и ще заместят семената на страха. Това първо споразумение ще промени семената, за които умът ви е благодатна почва.

Бъди безгрешен в словото си. Това е първото спора­зумение, което трябва да сключите, ако искате да бъ­дете свободни, ако искате да сте щастливи, ако искате да се издигнете над ада на съществуванието. То е мно­го могъщо. Използвайте словото правилно. Използвайте думите, за да споделите любовта си. Използвайте бяла магия, започвайки от себе си. Кажете си колко сте прекрасни, колко сте велики. Кажете си колко много се обичате. Използвайте словото, за да прекратите всич­ки онези дребни, малки споразумения, които ви карат да страдате.

Това е възможно. Възможно е, защото аз го направих, а не съм по-добър от вас. Не, ние сме съвсем еднакви. Имаме еднакъв мозък, еднакви тела; ние сме човеш­ки същества. След като аз съм способен да прекратя тези споразумения и да сключа нови, значи и вие може­те да направите същото. Щом аз мога да бъда безгрешен в словото си, защо вие да не можете? Това споразумение само по себе си може да промени целия ви живот. Безупречността на словото може да ви поведе към лична свобода, към огромен успех и благоденствие; може да премахне целия страх и да го превърне в ра­дост и любов.

Само си представете какво можете да създадете чрез безгрешността на словото. Можете да преодолее­те съня на страха и да заживеете различен живот. Мо­жете да живеете в рая сред хиляди хора, които живеят в ада, защото сте имунизирани срещу ада. Можете да получите царството небесно дори само благодарение на това единствено споразумение: Бъдете безгрешни в словото си.


atlatida i drevnite bylgari

pelasgite

Дух без окови

Към себе си

 

 

 

Абонамент за бюлетин