fbpx

Илян Тантилов

Все повече влиятелни световни учени и институти се обединяват около тезата, че действително има един център на земята, от който са тръгнали първите хора, човечеството, както това се описва в древни религиозни писания.

Съгласяват се още, че от едно място е тръгнал първоезикът, от който се образували всички езици на земята и това място е около Кавказ. Единодушни са и по въпроса, че всички днешни религии са произлезли от едно първоначално стройно религиозно схващане. Остава да осъзнаем, че това е едно и също място.

За такъв център се говори в най-старите свещени книги – индийската РИГВЕДА /1800-2200г.пр.н.е./, иранската АВЕСТА /900-1200 г.пр.н.е./, през китайските текстове, та до храмовете на град Ангкхор в Камбоджа – вече в 9-10 в. от н. е.

Индийците казват, че тази точка се намира на север от най-свещената планина в света Мару (Меру – „изгубената някъде далеч на запад земя, планина-майка на първичните арийци”).Там е седалището на главния бог създател, там е физичният, метафизичният и географски център на земята, където се сменят епохите и се възражда животът на земята след всеки следващ катаклизъм.

Става ясно, че не знаят къде е, не са я виждали, а за нея им е разказвано от сигурен източник. Знае се, че от Балканите около 3500 година пр. н. е. през Босфора към Индия отива в поход тракийски цар, когото индийците обожествяват. Той пътува с войска, но с него никой не е воювал, защото ги е овладявал със знание. Обяснявал е на всички народи до Индия устройството на вселената, на божествата, на обществата – за това как трябва да ги устроят.

Владетелите на ония народи му отстъпвали престола и сядали отдясно до него да слушат. В Средна Северна Индия казват, че им е дал свещения език САНСКРИТ, научил ги още да орат с биволи и им дал семената. В Североизточна Индия казват, че им дал огъня и ги научил на песнопения, т. е. на богослужебните ритуали. И от по-ново време са записани случаи, в които са изпращани оттук учители на появили се в степите на Северното Причерноморие диви племена и народи, а ония са ги боготворили.

Елините наричат оня тракийски цар-бог Дионис, като всяко нещо, което им замирише на божество. Името идва от тракийския бог Дий, ОН е „светлина”, ИС е гръцкото окончание, а към него римляните прибавят своето УС, та от Дий става Дийонисиус. Ние, наследниците на траките, първичните арийци, пазим истинското му име в езика си. Когато яхнем или впрегнем животното, казваме ДИЙ и това не е обръщение към него, а най-късата молитва към бога – да ни види, че тръгваме, да ни пази и помага. Тук е мястото да спомена, че в нашата котловина са живели траките с име ДИИ, т.е. „божествени”.

Напълно логично е индийците да са попитали своя учител откъде идва, а той да им е разказал за физичните и метафизичните свойства на мястото. Затова в РИГВЕДА се говори, че тази планина има форма на кораб, а по-късно индийците казват, че тя е в основата на мита за кораба на Ной, а най-високият връх в нея се казва ЕЛ и олицетворява върховния бог. При една интрига между боговете в нея се разгневява богът на вятъра ВАЮ, задухва много силно и отчупва самия връх на ЕЛ и го запраща в океана, където се образува остров. Най-високият връх в Пирин е Ел тепе /сега Вихрен/ и мраморният му връх е отрязан отгоре /отчупен/. Тепе означава „хълм” в турския, но е неправилно разбрана от турците дума. При българите в женската носия най-отгоре има плоска шапчица „ТЕПелък”, е срещу това най-отдолу на човека има „ПЕТа”.

Както виждате при нас в Пирин най-високият връх е тепе, т. е. „плосък, отрязан” отгоре, а такива са още много високите Мурат тепе, Мангър тепе в същата планина, но и плоските баири в ниското като Тепси тепе, както е наричан хълма Голак до гр. Разлог. Най-близкият остров до Пирин е Тасос и също е от мрамор като Ел тепе, а още има форма на костенурка, каквато е замесена в митовете при забъркване на световния океан на млякото. Това ЕЛ влиза в редица имена на върховния бог като ЕЛИЛ, ЕЛИЗ, ЕЛИАЗ при евреите, та дори и думата ИЗРАЕЛ, което те тълкуват като БОГОБОРСТВО, но мисля, че думата значи ОТ БОГА И СВЕТИЯ ДУХ. ЕЛада също. В най-чист вид като ЕЛ се избистря при финикийците и картагенците.

Наричат тая планина Мару, Меру, но изначалното й име е Мара,което означава МАЙКА НА СЛЪНЦЕТО от МА – майка и РА – слънце. Иранците я наричат още и ХАРА – ХА означава „къща, дом” и значи „Дом на Слънцето”. Ще рече някой, че това РА е египетска дума, но и ние казваме на слънцето РАЙЧО, РАЙКО. В шумеро-акадската цивилизация в Месопотамия най-напред едните от 2 800 г. пр. н. е. за около 600 години по своя езикова особеност заменят в абсолютното краесловие звук А със звук У и става МАРУ, а после другите тотално заменят звук А с Е и става МЕРУ.

Така и името на АДАМ се променя на ЕДЕМ и се появява в Стария завет Едемската градина, т. е. градината на Адам, райската градина на земята. Тя не е потънала на дъното на персийския залив, нито в пясъците на пустинята. Това е Разложката котловина с прилежащите й планини, нея боговете я пазят и няма да изчезне. В библията е казано, че там четири големи реки се събират в една, но индийците казват обратното – че там от висок връх /в други места – най-високия/ тръгват в четирите посоки на света четири големи реки. Щом като нашият прадед им е разказвал за това значи търсим най-големите реки за мащабите на Балканите и намираме този връх в Рила – казва се Манчо. Като се качим на него и се обърнем с лице към Мусала на север, то пред нас се отваря огромният циркус на Маричините езера и право на изток тръгва Марица, а името й трябва да ни покаже, че е свързана с планината Мара и да е схващана по някакъв начин също като майка. Така отдясно на нас право на юг тръгва Места, а отляво – право на север потегля Бели Искър.

Името на тая река идва от „иски” – стар/запазено сега при волжките българи/, което ще рече „старша, главна”. Сливането на Бяла и Черна река обикновено се нарича Стара река и винаги /гледано с лице към изворите, а не както е прието в сегашната географска наука – обратно/ бялата ни се пада лява, а черната – дясна. Затова и притокът на Искър под Бели Искър се нарича Лева река, а и срещу течението на Черна Места подобно място вляво се нарича Лееве. Отново ще се върна на четвъртата река от индийската митология – тая, която поема на запад от връх Манчо. Тя е Рилска река и водосборът й се вижда от върха, т. е. началото й, а това е циркусът на Рибните езера и Смрадливото езеро. Това е най-мощният водосбор на Струма. В съвременната география някъде към 18-19 в. са се договорили да считат за начало на реките най-далечния им начален ръкав, но явно в древността не е било така. Доказателството е при нас – всеки ще ви каже в Разлог къде е изворът на Бела река, която минава през града.

Това е карстовият извор в дъното на циркуса, а много по високо захващат Окаденският приток и този от Даутово езеро, но са притоци, защото през лятото и есента почти или напълно пресъхват, а основният извор в дъното на циркуса поддържа пълноводието на реката. Седемте рилски езера дават половината от водите си на Черни Искър, така че в древността днешната Рилска река е смятана за начало на Струма и тръгва право на запад. В индийските МАНУскрипти баща на хората е бог МАНУ, който приел смъртта, за да положи началото на хората. На планината Урал казват, че боговете се раждат безсмъртни, освен ако не пожелаят това. Херодот пък казва за персите, че си дават ясна представа за различната същност на боговете и хората. Така че, дори и приел смъртта, МАНУ си остава бог, а неговите деца са първите човеци. Вероятно името Манчо на нашия връх посочва, че именно оттук по реките в четирите посоки на света са се разселили децата им. Случайно или не и рожденото име на Христос е Емануил, който е въплътилият се бог и приел смъртта, за да положи началото на ново човечество с Новия завет. На връх Манчо минава най-северната точка на Разложкия синор.

Гръцкият автор Козмо от 6 в. казва, че ако се тегли права линия от Китай до Гърция, то тя ще мине през планината Мару. По това време вече Пекин е столица и е между 41-42 паралел, на същата полоса е и Босфора между тях се побира и Пирин. Гърците знаят, че божественото устройство на Олимп е направено по подобие на планината Мару на север. В два техни източника се споменава за Царските им планини /на траките/ в Югозападните им земи. В арменската география АШХАРАЦУИЦ /5-6 в./ се казва, че в древността Кавказ е бил сегашният Кавказ, но с прилежащите му морета и планините зад тях, т. е. от Адриатика до Алтай.

Значи нашата планина-кораб си е и в истинския Кавказ. Митът за Гилгамеш в иранската АВЕСТА, разказва как героят идва в планината Меру да търси растението на вечния живот. Наложило му се да се бие с дракона, обезглавил го и проснал тялото му на билото на планината. Това е връх Байови дупки и билото Средонос. В китайския език БА е „дракон”, но и „барс”, а котката е до него в Котешки чал, а пък БАО в китайския означава „страшен”.В тайгата местното наименование на тигъра е АМБА, което ще рече ГОЛЯМА РОЖБА. Сигурно вече сте се досетили, че ключът към протоезика е едно огледалце, а от двете му страни застават протоезичните думи като срички, обратни по звучене и по смисъл. МА е „майка” – АМ е „рожба”, БА е „голям” – АБ е „малък”. Кончето е огромен кон, Дуниното куче /опитомен вълк, който се е превърнал в пазач, пастир, каквито са царете хиксоси от старото царство в Египет/ също е огромна такава фигура, която слиза с опашката си в Банско. Тия три животни в почти същата конфигурация са на Мадарския конник, но там конят е обърнат обратно. Нашият кон гледа към Босфора и може би бележи посоката на началното разселение на нашите предци на изток, а когато са обърнали коня и са се върнали в изконната си родина са направили това в Мадара.

Това име е Мара, но с едно ДА – „истина” по средата. Въпросът с прародината на българите може би е решен още с договора с Византия от 681 г., в който за удивление на целия останал свят Източната римска империя за пръв път признава - на българите - отвоюваната територия за „патернеум”, т. е. „бащиния”. Мозговишки чукар в Пирин означава Мосха, Мозга – „крава или бик” при волжките българи, но и в нашия диалект „мъзем” доилните животни. Това тривърхо било е видим бик с глава на югозапад. В Южен Пирин връх Ореляк е видим силует на орел или орлица, а тъкмо под него има рид Пиленцето, което е видимо орле и на главата му правят курбан. Така стават седем животни, както в мита за кораба на Ной, всички са свещени, тотемни – в религиите на най-различни части на света. Вдясно от дракона има огромна стълба към небето – Събиците, а от другата страна на планината срещу стълбата тръгва долината на Етипицка река, което бележи свещен маршрут, какъвто са и Типиците /типик означава църковен закон, устав, но тук са ни белязани предхристиянски богослужения/. В повечето вярвания по света се говори за възнасяне на свещената планина по стълба /по-късно по дърво – на живота и др./. Посветените са казвали: „Стигнах небето и боговете и станах безсмъртен”.

До края на 19 в. и мюсюлмани /цели семейства/ от различни краища на Османската империя, но и тукашните християни, са качвали върховете на Пирин, за да станат хаджии. Значи паметта за свещения характер на планината е запазен до най-ново време.

Казват, че и пророчицата Вангя била казала: „Тая планина е свещена. Тука ще идват от цял свят на поклонение”. Тогава да сбъднем това предсказание!

Тайните общества също знаят, че центърът на света е на днешната територия на България. Затова предсмъртните думи на френския президент Франсоа Митеран на 8 януари 1996 г. са били: „Пазете България! Там се намира центърът на света.”

През порта до задницата на бика се излиза на Тевно езеро, а от него се вижда най-важната огромна скална фигура – Каменишка кукла, която е дала митичното име на планината Мара. Кукла е женски род на кукер и означава „прикрита жена”. За да я видите, трябва да застанете на изгрев при ясно време на северната страна на езерото и то ще ви я сглоби с отражението във водите си в цялото й великолепие – онова идолче от древността, оная кукла на богородица, която са слагали древните до огнището като символ на планината- майка, земята-майка и пазителка. Eто какво казва Херодот, който е завършил школа в Египет и е станал посветен: „ ... Този, чието име считам, че бих осквернил, ако го разкрия ...

В това езеро се извършват нощем тайнствата, представляващи житието на тази личност, които се наричат мистерии. За тези неща, обаче, с които съм добре запознат в пълни подробности, аз трябва да запазя дискретно мълчание ...„ Той говори за Тевно езеро (тъмно езеро) – ето защо се нарича така. От 1 септември с първите лъчи на слънцето тя отваря очи и ни гледа, можем да й се помолим, а после като изгрее Слънцето да се поклоним и на нейния син. Тя така е обърната, че да го ражда всеки ден, пълнотата й е, защото всяка нощ го зачева и оттук е религиозната идея за непорочното божествено зачатие. Казват, че още Хераклит е знаел, че всеки ден Слънцето е ново, също и маорите в Австралия. В отварянето на очите й от 1 септември е разгадката за църковната и Византийската нова година на същата дата. Учителят Дънов започва събиранията на Седемте рилски езера от 1909 г., а България приема Григорианския календар едва в 1916 г. и отчитайки закъснението на Юлианския календар, е сложил Новата година в неговото учение по Григорианския – с 13 дни назад – на 19 август. Пак така са отчели закъснението и астролозите, пак там са сложили началото на зодия ДЕВА, защото първообразът на девата е нашата Каменишка кукла.

Може да се каже, че сглобихме Свещения царски маршрут на траките в Царските им планини. Той е започвал от Тевно езеро с покланяне на Богородица, когато отваря очи и ни гледа и присъстваме на свещеното тайнство на раждането на бога Слънце. После се покланяме и на него и тръгваме към рогата на бика, където ще изчакаме апогея му, в който то ще застане между рогата и ще се осъществи свещения божествен брак с майка му, а царят ще получи ОСВЕЩЕНИЕ, затова в Египет ги наричат Рогата на освещението и този свещен бик ще му носи годината на възцаряване.

После ще продължим по хребета на Типиците през една вълшебна врата към божите дарове – Малка и Голяма Тодорка /Теодор – „божи дар”/. На върха на пирамидата на Голяма Тодорка ще изпратим Слънцето на залез, когато то ще умре. Тогава царят заедно с него ще приеме символична смърт и ще се включи във вечния слънчев цикъл, т. е. тогава – на равноденствие, на залез, когато се отварят деветте небеса и може да се постигне безсмъртие, тракийският цар ще стане Син на Слънцето. Ритуалът при траките е започвал при зависване на Слънцето на един диаметър над хоризонта и е свършвал с допирането до хоризонта, а при инките именно от този момент – до скриването на целия диск. След този момент на допиране до хоризонта тук са имали близо още 30 минути светло време, за да слязат от Тодорка до Василашките езера под Василашки чукар, където са прекарвали първата нощ в битността си на царе /василеус – „цар”/. Можем да предположим, че на другата сутрин по река ДЕМяница са слизали към котловината при ДЕМоса, но вече в качеството им на посветени.

От китайски източници се знае, че хунският владетел е бил длъжен всяка сутрин да посреща Слънцето и да го изпраща вечер като задължение на син към баща. Може би по царския маршрут с богослужения да са му показвани и вменявани още и ежедневните му задължения като върховен водач.

Успяхме да маркираме царския маршрут на траките в Пирин не само в пространството, но и във времето – на есенното равноденствие, но не точно на 22 септември, а в период от двадесетина дни преди и след него, когато Слънцето осветява до последно пирамидата на Тодорка, а от останалите върхове се е скрило. Интересно, че и до ден дешен тоя промеждутък от годината си остава най-добър за туризъм в Пирин – преспите са най-малки, изчезва жегата, слънцето става по-меко, няма ги вече бурите и гръмотевиците, а постепенно се стопява и навалицата по хижите и пътеките. През пролетта планината е недостъпна, лавиноопасна, а и свещените фигури са скрити под снега. Маршрутът е под охрана в топонимията още от Белемето на Тевно езеро, после отляво по движението стоят Дончови караули, а отдясно Стражите. Дали това е символично, за да ни покаже свещения характер на мястото или действително царете са си слагали там отцепление, за да са сигурни в безопасността си, може би никога няма да научим.

Когато описва похода на Ксеркс в 5 в. пр.н.е. до Елада, Херодот се спира специално на пренощуването на милионната армия на брега на морето под планината Пангея. Казва за нея, че е белоснежна и с вечни снегове, че там се намира светилището на Дионис и народите в нея не са покорявани никога. Тая планина е Пирин, защото в описанието на следващия ден на път за Атина войската минава по мостове реката Стримон – един от малкото понятни и днес географски ориентири в неговия разказ – река Струма. Ние живеем между Рила, Пирин и Родопа и най-малко бих нарекъл Родопа „белоснежна”, особено през лятото, а Рила от Беломорието не се вижда. Значи тук при нас ще излезе прорицалището на Дионис.

При името на траките думата тар е приела отворения си вариант тра, това е, когато гласната от вътрешността на сричката се изнася в края, както и днес паралелно в българския език съществува вариант таркале /колело/, но в нашия диалект се нарича тракале. В тракалето на нашите каруци ни е кодиран модел на годината. В средата е главината, която представлява кръг с по-малък концентричен кръг в него, където влиза оста. Това е знакът за слънцето в египетската писменост, но странно защо тая писменост присъства и на изображенията от мраморните плочи от местността Столоватец в Разлог, и по глинени съдове. Кръгът е всъщност годината, а спиците са 12 /месеците/. Качваме се на каруцата, казваме ДИЙ, слънцето в главината се завърта и през дванадесетте спици прави годината – и пак, и пак, за да оформи представата за безкрайния път на времето. И за малко дете става видимо как се търкалят годините. В световните езици тая протоезична дума добива различно озвучаване – тар, тер, тур, тюр, тор, тър. В китайския език няма звук Р и го заменят с И, а по-късно под влияние на Пекинския говор минава в О, а под още по-северно влияние Т минава в Д, та се получава Таи, Тао, Дао – тяхното учение за „безкрайния път към бога”. Но и в европейските езици присъства в думи като тракт, трасе и др. На световната карта ни е белязано началното разселение от кръга на най-старите народи – през Алтай – АЛ – първи, изначален и ТАЙ – път. Местните там шамани пазят предание, че от Алтай са тръгнали по света девет братя и когато отново потомците им се съберат там от цял свят и разберат, че са братя, то на света ще настъпи вечен мир. Мисля, че е дошло времето да се сбъдват предсказанията.

Маркирани са оттам и още лъчове – Таймир – пътят на боговете и владетелите, Тайга – черния, тъмния път, Китай – страничния път, който води до Тайпе – каменистия път. Има и още едно направление – воднистият път Тундра. В планината Урал се говори за един много важен бог Тун-бури, който владее дъното на реките, езерата и блатата, явява се като бивол и е нито добър, нито лош. Владее сладководните басейни и събира своя данък от всеки преминаващ, независимо дали минава сам, дали с керван или с огромна армия. Тоя данък не бяха предвидили Наполеон и Хитлер, но и преди тях Дарий І, Теодорих Готски, че и някои китайски императори, тръгнали в поход на север из неговите владения. Тундра ще рече пътят на Тун. ТУ в детинския език е ВОДА. При римляните намираме бога на морето НепТУН. Същия данък на ТУН платиха западните рицари в битката с Калоян до Одрин – на бреговете на река ТУНджа. Преди тях пък епирската войска при Ахелой и т. н. Аватарата на тоя бог – биволът винаги е бил в помощ на българския войник, до най-ново време, та затова е изобразено и на оная скулптурка за времето на войните от 20 в.

Сега ще се върнем в Индокитай, където в средата на първи век от север се появяват племената ТАИ /Тари/ и за няколко века овладяват полуострова. Вече в 5-6 век от новата ера в това диво място се появява високо развита цивилизация, от която най-известен сега е град Ангкхор-Бат с неговите над 1000 храма. Те казват, че техният мистичен първи владетел е бил няколко години в най-свещената планина на обучение при Царя на царете и след това изгражда цивилизацията им по неговите съвети. Онзи имал обичай да праща по диви места свои представители „да ги устроят”. Девизът на гкхмерите е бил: „Който овладее водата, той ще владее света”. Построяват съвършена напоителна система и огромен град в 9-10 в. от н. е. с пищни храмове.

Тогава са изповядвали хиндуизма и затова на огромен барелеф разказват за планината Мару, в която 92 ангели и 88 демони постигнали примирие и решили да забъркат „световния океан на млякото”, от който се заквасват всички добри дела и така да могат да си направят свещената напитка АМРИТА. Това става като хващат огромната световна змия НАГА - едните за главата, а другите за опашката и така я въртят 1000 години в океана, докато се забърка млякото. Питам се дали пък вече не минаха оттогава тия 1000 години? В тоя процес е забъркана и огромна морска костенурка, която носи на гърба си планината Мару и я потапя в океана. Това е остров Тасос и оная древна представа, че представлява всъщност отчупка от връх Ел. Интересно е, че дори и днес буреносните ветрове тук идват от северозапад и духат в направление на този остров. По-късно тая развита цивилизация в Камбоджа приема будизма и старото знание е забравено, а и самият град постепенно запада в 12-13 в. и накрая е превзет и унищожен от виетнамците.

Китайците наричали северозападните си съседи откъм Кавказ с името „Дийн лин” и още „ди ли„– т. е. „въздигащи Дий”/в небето/. Ареалът на този народ, наричан още САКИ в персийските хроники на Ахаменидите, е от езерото Охрид до езерото Балхаш и това е най-голямото преселение на европеиди в трето и второ хилядолетие преди новата ера. В 12 в. пр. н. е. завлядяват властта в Китай и дават началото на династия Чжъу като въвеждат култа към небето ТЯН. Западното крило на хуните е водено от рода Дуло, от който е и Атила, а той е от Силистра до доказване на противното. Българите са от кръга на най-древните народи – траките, първичните арийци и едва ли са се поддали на по-късния зороастризъм, тенгризъм и др., а са били от най-старата вяра – вярата в Дий. Затова са си направили след завръщането в изконната родина релефа на Мадара, по подобие на свещената планина, но конят е обърнат, защото се завръща.

В Урал наричат боговете АЛПи, оттам и името на Алпите – божествени. Планини от Урал до днешна Гърция носят в различна трансформация това име Алип, Улиб, Олиб – в Мала Азия до Бурса, та в новогръцкия език, като няма Б и вече го заменят с МП, та се е получило Олимп. От Г. С. Раковски научаваме, че българите в Беломорието наричали столицата на Александър Македонски Бела, Белица, - а гърците Мпела, от което /за по-лесно/ западняците са го наложили като Пела. Като Бела, Белица и множеството Бяли от другата страна на ятовата граница името идеално се вписва и в днешната наша схема от поселищни названия. В Урал казват, че синовете на Алпите от смешението им със земните жени са полубогове-герои и се наричат ЕЛбири – т. е. „взети от боговете” или „които взимат от боговете – произхождат от тях”, а БИР означава „взимам”, оттам и „бирник”, но и ред други думи в нашия език като прибирам, набирам, избирам. Затова и най-високият връх в Кавказ и Авропа е ЕЛбрус и указва откъде са тръгнали първите хора, но ще припомня, че и нашият регион попада в пределите на стария Кавказ.

Професор Васил Николов, който като млад научен сътрудник през 1983-1985 г. е участвал в разкопките до с. Елешница и са открили човешко поселение от 6-7 хилядолетие пр. н. е., сега твърди в лекциите си, че трябва да се преосмисли схващането в световната наука за това, че цивилизацията е дошла на Балканите през Босфора, защото според него това е станало по долините на Струма и Места, т. е. – около Пирин. Остава да съберем още малко кураж и да се запитаме: „ Ами защо да е дошло от някъде, ами да е тръгнало оттук навсякъде!? Към това ще прибавя и дългодишните разкопки в пещерата Козарника до Белоградчик, където се откриват следи от човешки обитания на близо 2 млн. години – най-старите в света. Към това идва и най-старото злато във Варна и нещата започват да се очертават доста сериозно.

В Разлог и археоастрономи откриха Слънчева врата на изток на билото на Родопа, където изгрява слънцето на равноденствие от около 3 500 г. пр. н. е. и ще изгрява от същото място още поне 2 000 години. Намериха и Слънчева врата на залез – в Пирин и тя е т. нар. ВРАТА КЪМ ОТВЪДНОТО при египтяните. В това може също да има послание. Планината Пирин е огромен монумент, който хората не биха могли да направят, а боговете или полубоговете. И сега е дошло времето да ни го покажат, за да повярваме, че най-старите писания са истина.

Тая планина е магнетична, но не само в преносния, но и в буквалния смисъл. Ако все пак някога нашите учени благоволят да проведат тук магнитометрични замервания, то ще им настръхнат косите. Оттук се зарежда земята.

Сигурно звучи стряскащо да си представиш, че си в Центъра на света, откъдето започва всичко, всеки път! Да осъзнаеш, че обитаваш Райската градина на земята! Трябва да покажем това място на света! Може би е дошло времето да го оповестим на всички…

И да ги поканим – на поклонение!

Автор:  Илия Тантилов