Описание
Маршрут: София – Вергина – Касторя – Св. Ахил – Метеора – Едеса – Солун – София
Наш специален гост-лектор в това пътуване с познание е доц. Веселина Вачкова – български учен историк и културолог, директор на Исторически музей в гр. Перущица, експерт по Късна античност в ИИИ на БАН и преподавател по история и история на културата в НГДЕК „Константин Кирил Философ“ в София.
Заповядайте на сакралното ни, кулинарно и красиво пътешествие в Гърция за ценители. Кратко резюме на посещаваните места по маршрута:
– Маршрутът е с предимства, подбран с престой в Кастория, до езерото. Твърди се, че това са очите на Боговете, гледащи към някогашните български земи. Езерото е място на стотици легенди, романтични и епични моменти от българската история, осветени с много силен дух и въздишки. Мястото е напоено с мистична сила.
Нощувката в Кастория е в Хотел: https://www.lemonresort.pl/en/ Това ни дава следните предимства: По-бързо придвижване до Метеорите, където вместо 2 може да видим 4, а защо не и 5 от тях? По лесно и удобно придвижване до острова на св. Ахил, както и до другите обекти.
1. Метеорите наподобяват орани в тялото погледнати отгоре и според легендата въздействат положително на организма ни. Ще имаме време да получим повече от мястото. Козани освен музеите си може да покаже много вкусотии- също част от традициите на града. Посетителят може да опита млечни изделия и колбаси, вино и ципуро (ракия) от шафран и анасон, плодове и мармалади от Велвендо (www.clickatlife.gr/story.aspx?id=2275116 ), гъби и кестени от македонската земя и всички традиционни рецепти от Козани. Когато дойдете тук, трябва да опитате япракия (зелеви сърми със свинско), гювечетата и бубари (мезе от пълнено шкембе с ориз, свинска кайма и дроб). Друга голяма забележителност са господарските къщи от 18 век, които са построени от местните търговци по време на разцвета на занаятите и на архитектурата. Днес са запазени 3 от тях- на Георгиос Ласанис, на ГригориосВуркас и на Вуркс- Кацикас. В първата се намира общинската картографска ( http://cartography.web.auth.gr/Kozani/ ) в която се пази и един от малкото оригинали на хартата на РигасФереос. Друга голяма забележителност са господарските къщи от 18 век, които са построени от местните търговци по време на разцвета на занаятите и на архитектурата. Днес са запазени 3 от тях- на Георгиос Ласанис, на ГригориосВуркас и на Вуркс- Кацикас. В първата се намира общинската картографска ( http://cartography.web.auth.gr/Kozani/ ) в която се пази и един от малкото оригинали на хартата на РигасФереос.
– Метеора (гр. Μετέωρα) е удивително място в Централна Гърция, където е все още жива втората по големина и по важност (след Света Гора) монашеска република, обитаваща манастири на върховете на грандиозни, устремени към небето, скални кули. Метеора е едно от най-привлекателните места за поклонници и туристи в Гърция. Намира се северо-западната част на Тесалийската равнина на около 170 км югозападно от град Литохоро, на около 70 км западно от главния град на Тесалия Лариса, на 21 км от град Трикала и на 1-2 километра от град Каламбака (Стаги). Там сред гъстата тъмнозелена маса на дърветата се извисяват около 60 на брой гигантски (високи до 300 метра) скали, придобили през вековете вид на извисяващи се към небето кули с разнообразна форма. Когато светлината на Христовата истина осияла тези дотогава езически места, фантастичната, неземна природа на Метеора, привлякла подвижници, презрели земното и устремени към небесното, следващи своя път към Горния Йерусалим. Настанили се сякаш между небето и земята в множеството скални ниши и пещери на Метеора. В долината живеели хора, шумял живот, но поривът на вятъра не донасял до смирените отшелници дори шепота на суетния живот. В труд и молитва те съзерцавали творението и прославяли Твореца. В Кастраки отшелниците построили през XI в. първия монашески скит, а по-късно – първия манастир „Дупиани“ и църквата „Протатон“, по подобие на едноименната църква на Света Гора Атон. Така било поставено началото на общежителния манастирски живот в Метеора. Отшелниците ставали все повече и повече, и не след дълго по върховете на гигантските сиви скали те изградили десетки манастири, до които достигали с вдълбани в камъка стъпала, с въжени стълби, мостове и подемни мрежи.
Метеорите са успели да удържат на нашествията на чуждоземците, но не и на „благата“ на съвременната цивилизация. От 1958 г. пътища и стълби извеждат право в манастирите хиляди туристи. Светския шум, от който някога монасите-отшелници са бягали, през XX век навлиза сам при тях. Днес монашеският живот на Метеорите е почти замрял и от десетките манастири действащи са само седем (от север на юг):
- Mанастирът „Преображение Христово“, наричан „Големият метеор“ – най-забележителният;
- „Свети Варлаам“;
- „Свети Николай Анапавс“ – един от най-живописните;
- „Света Варвара“ („Русану“) – девически, най-малкият манастир;
- „Света Троица“ – най-труднодостъпният;
- „Свети Стефан“ – девически, надвесен над градчето Каламбака;
- „Ипапантис“ (Ипапанди) – затворен за посещения
Останалите са или превърнати в руини, или са пусти, напомняйки ни с въздишка: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно“ (Марк. 1:15, Мат. 4:17).
Всъщност Метеора означава „висящ във въздуха“, „намиращ се между небето и земята“ и специалистите-геолози отреждат на областта почетно роднинство с древния Олимп. Нагъването на земните пластове, което довело да образуването на Олимп, станало причина и за оттеглянето на водите на праисторическото Тесалийско езеро към морето, а на това място останали изваяните от водата каменни стълбове.
Християнски подвижници от дълбока древност обитавали скалите и пещерите по отвесните склонове, сякаш виждайки в каменната хармония на „висящите камъни“ отворена и жива страница от книга Битие. Но „едва“ преди 600 години на върха на един от стълбовете се появява първият общежитиен манастир, основан от св. АтанасийМетеорски през 1340 г., който и дава на местността това поетично прозвище. Неговият манастир е разположен на най-високата скала в каменната гора и носи името „Велик Метеор“ или „Платилитос“ (плосък камък).
Някога тук е имало 24 манастира, но днес са запазени само 15. От тях шест действащи – четири мъжки и два женски. В този небесен монашески град достъпът на жени е бил първоначално забранен, по подобие на Света Гора, а и на много други мъжки обители през византийския период. Но тъй като много жени са започнали да търсят убежище от турските набези в каменните пещери наоколо, постепенно са били създадени и първите женски обители. Манастирите съхраняват стенописи от известни майстори като Теофан Грек, Джорджи, Франко Кателано и други.
2. Също така ще посетим и стария български град Воден с днешно име Едеса – До 1977 г. Едеса е смятан за древния македонски град Айгай. Тогава обаче откриват владетелската гробница Вергина. След като през 1923 Турция и Гърция разменят населенията си, старото славянско име на града е заменено със средновековното Едеса. През IX-X в. Воден попада в Първото българско царство от времето на Симеон Велики. Смята се, че Самуил е владеел или от Видин, или от тук, Давид – от Преспа, Мойсей – от Струмица, а Аарон – от Средец. Когато през 1001 г. Василий II обсажда Воден, среща силната съпротива на Драгшан, който не иска и не иска да се предаде. Накрая градът пада, Драгшан е изпратен в Солун, но избягва, а впоследствие връща Воден в България. През XIV в. градът става отново византийски, а накрая попада в Османската империя. Към XIX в. в града живеят българи и гърци и водят продължителни спорове кой е по-по-най в църковните дела. След Междусъюзническата война градът отново е в Гърция. Българските църковни и читалищни институции са закрити. Постепенно българското население се изселва към България. След него си тръгват и мюсюлманите. Заселват се гърци бежанци от Мала Азия.
Забележка: В манастирите е неприемливо да се влиза с къси панталони и голи рамене, а жените трябва да са с поли. Моля имайте предвид подходящо облекло за там. Неподготвените могат да вземат назаем пола или шал на входа на всеки манастир.
