Описание

„Добре, кажи ми Мойсей, какво ще направите е онези народи, които ще победите? Какво ли, – отговори Мойсей, – Онова, което правят всички с победените народи, ще ги поразим с острието на нашия меч. – Защо? – Защото трябва да владеем тяхната земя. – А не си ли помислил, че и тези народи са мои деца и че те също имат право на живот. Като чу тези думи, Мойсей се слиса.

– Прости, Господи! – каза той. – Ти каза, че обещаната от Тебе земя не е Ханаан. А къде е тя тогава! Къде трябва да я търсим? – Мойсей, Мойсей! Четиридесет години вече те водя из нея заедно с твоя народ и още ли не си разбрал къде е тя! – Как, нима това е пустинята? Пустинята! Нима пустинята е обещаната от теб земя! -Да, пустинята е обещаната от мен земя. – Но, как така Господи, нали ти си Този, който е обещал на моите прадеди земя, земя, в която ще тече масло и мед! – Да, обещал съм, но тя ще стане такава, когато я превърнете в цъфтяща градина! А в Ханаан не трябва да отивате, там живеят тридесет и един народа. Тук в пустинята вие ще изградите онзи рай, който в началото на времената, създадохме за вас, ние синовете на Небето.“