Описание
В книгата се посочват точно неговите предателства:
- участието му в детронирането на първия български княз Александър Батенберг;
- русофилските бунтове;
- боевете при Лозенград и Читалджа;
- опразването на завладения Княжевац;
- разтакаването на войските ни по време на Междусъюзническата война;
- потапянето на Дунавската флотилия преди румънския десант в България;
- неадекватните му заповеди по време на военните действия;
- отказът му от дипломатическият му пост в Петербург, последван от преминаване на служба в руската армия.
За редица от пропуските и престъпленията на Р. Димитриев, ген. П. Христов отбелязва, че би трябвало да бъде съден от военен съд, заличен от списъка на българските офицери и разстрелян. Провидението замени българския съд и Радко Димитриев е разстрелян от тези на които беше започнал да симпатизира, т.е. от съветската власт на 18 срещу 19 октомври 1918 г., близо до г. Пятигорск в Кавказ.
Сега след малко повече от един век от националните предателства на „българския Наполеон“ ген. Р. Димитриев е крайно време да бъдат публикувани безкомпромисните разкрития на един от най-достойните български военачалници – генерал Павел Христов. Той е изрекъл истините, които всички избягваха и премълчаваха – кой е по-опасен за България по време на войната – турците, бившите съюзници, холерата или „Радкото“.“
Цочо Билярски, Никола Григоров
