Описание
Продължават да се ширят в света многобройно остарели системи за човешки напредък, но те вече са лишени от стойността на този вътрешен аспект, макар че не са без историческа стойност. Разбира се, на пръв поглед те могат да свидетелстват за това, че се използват лични и обществени удовлетворения на чувствата, независимо от отношението им към предмета. По един най-благосклонен начин, бихме ги описали като превозни средства изоставени от конструкторите им и попаднали в ръцете на полу-компетентни аматьори, търсещи утеха единствено за собствената си съдба.
Суфизмът, както дзен учението, както и учението за дао – пътят, не са изоставени от своите конструктори, а напротив търсят израз, съобразно нуждите на времето и хората, които се променят.
