Публикации

Билките, които можем да съберем през юни и юли 

ливадно орехче3

Автор: Румяна Златева

Приятели, ще покажа някои от много полезните, но слабо познати билки. Това се дължи на факта, че за тях и техните лечебни свойства почти липсва информация в билковите книги.

Нашият народ казва: „За всяка болка има билка“. Въпросът е дали ще я разпознаем и открием. Ако потърсим в по-старите книги за билките, ще намерим някаква информация, но по снимките и рисунките в тях едва ли ще успеем да ги разпознаем. Ако и да сме природолюбители, само по описаните им белези също е много трудно. Все пак има надежда, ако сме попаднали на добре направени снимки. В тази статия ще се опитам да съм полезна за тези, които са решили сами да си набавят полезните за тях билки. С уговорката: „Моля, берете внимателно и само толкова, колкото ви е необходимо да се лекувате. Щадете природата, режете с ножица и не скубете от корен. Пазете чисти поляните, от които вземате билките!“

Билките, които можем да съберем през юни и юли:

Ливадно орехче

Filipendula vulgaris Moench – чете се “филипеднула вулгарис”. Известен е и с името Filipendula hexapetala.

ливадно орехче3

ливадно орехче1

На горната снимка е по-известният събрат на ливадното орехче – брястолистното.

То расте край реките и се превръща в храст, ето така:

брястнолистно орехче

срамиче

А това е цвете, което напомня ливадното орехче.

Нарича се срамиче, ударението е на втората сричка, заради червеното петно в средата на цвета.

То постепенно е изчезнало, тук се вижда малка черна точка само на негово място.

 

За ливадното се знае по-малко, отколкото за по-големия му събрат брястолистното орехче, наричано още блатен тъжник. Макар че според мен е много по-лесно да разпознаете и откриете ливадното орехче. Забелязала съм, че то не вирее до населени места, където няма дървета. Тези снимки са от мрежата, не успях да направя моя.

За вида са известни следните имена от различните краища на България: Диви кошнички; Друмиче; Живица; Живиничав бурен; Клинава трева (Горна Оряховица); Кошнички; Ливадник; Моминска китка; Мъжка клинава трева; Орешко; Орехче (Ст. Загора, Ловеч); Орехчи; Орешец; Отвратниче; Отвратничи (В. Търново); Отврат (В. Търново); Отврътничи (В. Търново); Отврът (В. Търново); Сарадживче; Сараджиче; Срамежливче; Скрофулче; Срамниче; Увисналолистний ливадник; Увиснал ливадник; Урехчи (В. Търново); Тъжник [Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София].

Ливадното орехче е многогодишно тревисто растение с късо коренище и корени с вретеновидни или сферични грудкови задебелявания. Стъблата са 30-80 cm високи, изправени, най-често неразклонени, плитко набраздени, голи или с редки власинки. Листата са нечифтоперести, отдолу по жилките с меки власинки. Приосновните листа са с 8-25 двойки големи листчета и между тях по една двойка много дребни листчета; големите листчета са до 2 cm дълги, продълговати, дълбоко назъбени до пересто наделени. Стъбловите листа са подобни, но са по-дребни и с по-малък брой листчета. Съцветията са многоцветни, връхни, метлицовидни, 3-10 cm дълги. Цветовете са 8-14 mm в диаметър. Чашелистчетата са 5, по-рядко 6, след прецъфтяване извити назад. Венчелистчетата са най-често 6 (по-рядко 5), 5-9 mm дълги, продълговато-обратно яйцевидни с къс нокът, бели или бледорозови. Тичинките са многобройни. Плодът е сборен от няколко едносеменни 3-4 mm дълги, влакнести мехунки. Цъфти май – юли.

Аз все пак ви съветвам да се вглеждате повече в снимките. Смятам, че те по- добре ще ви насочат какво да гледате, за да различите вида от други подобни на него.

Местообитание: Расте из ливадите и по тревисти места главно в равнините, но също в предпланините и планините докъм 1400 метра надморска височина.

Разпространение в България: Разпространен е в цялата страна от морското равнище докъм 1400 метра надморска височина.

Употребяеми части за лечебни цели (дроги):

Грудка от ливадно орехче – Tuber Filipendulae.

Цвят от ливадно орехче – Flos Filipendulae.

Време и начин на бране на дрогите:

Грудка от ливадно орехче – събира се през пролетта (април-май) при развитие на първите листа или през есента (септември-октомври) след узряване на плодовете и увяхване на листчета. С права лопата или копач се изкопават коренищата заедно с грудковидно задебелените корени. Да се внимава да не се нараняват грудките, тъй като при сушене почерняват и се влошава качеството на билката. Поставя се в торби, кошове, кошници и така се пренасят.

Цвят на ливадно орехче – през лятото (май-юли) по време на начален и пълен цъфтеж. Събирането се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на росата. С остър нож или ножица се отрязват целите съцветия заедно с къса (до 3 cm) част от общата дръжка. Не трябва да се събират съцветия, в които голяма част от цветовете са прецъфтели или има образувани плодове. Съцветията, без да се мачкат, се поставят рехаво с върховете в една посока в плитки кошници или други подходящи съдове – да не се допуска запарване.

Първична преработка на дрогите:

Грудките от ливадно орехче се измиват бързо в студена течаща вода на малки порции, за да не остават продължително време във водата, тъй като започва извличане на биологично активните вещества. След отцеждане се почистват кухите, загнили и повредени грудки, части от корени и др. примеси. Разстилат се на пласт (3-5 cm) върху рамки, стелажи или постелки в проветриви помещения или под навеси. В процеса на сушене най-малко 2-3 пъти се разбъркват и обръщат. Сушенето може да започне за няколко часа на слънце върху добре почистени площадки и след това се досушават в проветриви помещения. Билката е изсушена, когато по-дългите грудки при огъване се чупят, а по-дребните се режат трудно. При използване на сушилни температурата не трябва да е по висока от 50°C .

ливадно орехче2

Събраните съцветия от ливадно орехче се почистват от примеси от други растения и от нападнатите от болести и вредители. След това се разстилат на еднослоен пласт върху рамки, стелажи или постелки в сухи проветриви помещения. Не трябва да се разбъркват. Добре изсушени са, когато цветовете при стриване се разпрашават .

Съдържание на дрогата: Подобно на Блатния тъжник, стръковете и коренищата съдържат гликозидите монотропитозид, спиреин и гаултерин, които при хидролиза отделят метилов салицилат, етерично масло, танини, естери, на силициловата киселина, фосфор, витамин С, провитамин А, желязо и сяра.

Лечебно действие и приложение: Подобно на Блатния тъжник облекчава главоболието, менструалните болки; невралгията, нервните спазми, помага за пълноценния сън; като облекчаващо средство при бактериални и вирусни състояния – варицела, дребна шарка; заболявания на кръвта; колики, диспепсия, диария при деца, свръхкиселинност, гастрит, хиатус, повръщане, херния, болки и възпаления на стомаха и червата, пептични язви, синдром на раздразненото черво, ентерит, язви на стомаха и дуоденума, жълтеница; атеросклероза, болести на пикочния мехур и бъбреците, цистит, подагра, задържане на вода, воднянка, пясък в урината, възпаление на уретрата, камъни в бъбреците, трудно уриниране; артрит, ревматизъм, подути и болезнени стави; болки в мускулите; грип, проблеми на дихателната система, понижава високата температура премахва обривите, възстановява кожата; при инфекции и натравяне, Може да се използва вместо върбовата кора или аспирин, но без да дразни стомаха;

В българската народна медицина се употребява още при костна туберколоза, възпаление на жлезите, гуша, задух, рак и др.

Външно намира приложение при рани и възпалени очи, правят се промивки при бяло течение и ухапване от насекоми.

Начин на употреба:

Вземат се 2 супени лъжици ситно нарязани стръкове и се заливат с 2 чаени чаши вряща вода. Оставят се да киснат 1 час, след което запарката се прецежда. Пие се по една кафена чаша 3 пъти дневно преди ядене.

От коренищата се прави запарка с варене :
Вземат се 2 супени лъжици ситно нарязани коренища и се заливат с 2 чаени чаши вода, варят се в продължение на 10 минути. След като изстине, отварата се прецежда. Пие се по една винена чашка преди ядене 4 пъти на ден.

Очаквайте продължение…

За други лечебни растения и минерали информация има в моя блог:

Блогът на samojiva – Моят блог в Blog. bg 

close

Абонамент

за новини и събития

Ние не изпращаме спам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *