Икона Благовещение на Пресвета Богородица

Иконата, посветена на светлия празник Благовещение, е много интересна със съдържанието си.

На него виждаме Дева Мария, която общува с Архангел Гавраил, който и донесе благата вест, че именно Тя трябва да стане родител на Божия Син. Сюжетът се основава на една от главите на Евангелието от Лука.

Описание на църковния празник

Благовещение по традиция се чества на 25 март.Според православните канони човек се ражда в момента на зачеването, следователно Благовещението започва да се празнува предварително – девет месеца преди раждането на Спасителя. Благовещението звучи по различен начин като Евангелието – „блага вест“.

На празника православните вярващи идват в църквата, за да бъдат на служба, да отслужат молитва към Господ Исус Христос и Дева Мария. На литургията православните християни се изповядват, причастяват се със Светите Христови Тайни, представят бележки за здравето и почивката на близките и се молят.

История на празника Благовещение

Споменаванията за Благовещението могат да бъдат намерени в древните хроники от 2 век сл. Хр. Този ден се смяташе за първия празник в календара: дойде дългоочакваното равноденствие, когато природата се съживи и се зарадва със своето пробуждане.

Благата новина на Архангел Гавраил е провъзгласена за другите важни събития- Рождество Христово и Светло Възкресение. Всичко започна с Благовещение, така че празникът е особено почитан и се опитват да спазват всички важни традиции.

Който донесе добрата новина на Дева Мария

Дева Мария беше едва на четиринадесет години, когато беше сгодена за дърводелеца Йосиф, който по това време беше на 80 години. Преди брака Мария беше сираче, беше в храма, трудеше се, спазваше пост и молитва. След годежа семейството трябваше да се премести в Назарет, където Мария води същия приличен християнски живот, молеше се горещо, а нейният „справочник“ беше пророчеството на Исая „Ето, Девата в утробата си ще приеме и роди син…”.

Веднъж при нея слязъл Архангел Гавраил, който обезсърчил Девата, казвайки, че скоро тя ще донесе на света Спасителя Божий. С тези думи Ангелът протегна снежнобели лилии – символ на всичко чисто и непорочно. След като направила девствен обет, Мария смирено приела пророчеството на Гавриил. В същия момент се случило чудо – непорочното раждане на Божия Син.

С течение на времето външният вид на Мария претърпя промени и Йосиф реши, че тя му изневерява. Но насън дърводелецът видял ангел, който му разказал за Непорочното зачатие. Оттогава Йосиф се отнасяше много внимателно към жената, която носеше човешкия род в утробата на бъдещия Спасител.

Как да разкажем на децата за Благовещение

За да разберат децата празника Благовещение, трябва да говорят на разбираем език. Образът на Дева Мария е по-лесно да си представим, ако кажете на децата, че Божията Майка е била същото малко момиченце като тях, живяла е близо до храма, много е обичала Господ и се е молила много.

Децата трябва да разберат защо Мария е избрана от Бог за девственото раждане.И за да разберат значението на празника, е необходимо да посещават църквата по-често, да поучават прости молитви, разказват за живота на светиите, изповядват се и се причастяват.

Когато децата видят, че любовта и уважението царят в къщата, а възрастните стават и лягат с молитва на устни, те самите се присъединяват към този начин на живот.

Полезно е да се отбележи:важно да бъдеш добър пример за децата им и тогава няма да е необходимо да ги учим дълго време Православни традиции- ще ги усвоят с майчиното мляко.

Обичаи и традиции на Благовещение

В стари времена голямо значение привързани към различни обичаи, въпреки че някои от тях са ехо от езичеството. Хората вярвали, че дори грешниците са временно освободени от мъките на Благовещение. Имаше много неща, които не можеше да се направи този ден.

И така, имаше табу върху работата и всяко начинание беше напразно, ако не и напълно вредно. Вечер дори не палели свещи – страхували се от небесно наказание.

Благовещението е символ на пробуждането на пролетта.По това време птиците, които са зимували в далечни земи, се завръщат в родните си места и за да се успокои природата, е обичайно да се пускат гълъби в небето. Тази мила традиция живее и днес.

В предпразничния ден се опитаха да унищожат и стари ненужни боклуци. Изгорявали го в огньове, между които обикновено карали добитък, за да го спасят от болести и разваляне.

На Благовещение вземаха сол и я изгаряха в пещи. Солта се добавяла към печените изделия, които след това били използвани за лечение на болни животни.

На сутринта се изпичаха просфори, които след това бяха осветени на службата в църквата. Просфората може да се съхранява през цялата година: когато някой се разболее, му дадоха парче тесто, потопено във вода и болестта отстъпи. Трохите се смесват в фуража за добитъка, добавят се към семената преди сеитбата, за да е благородна реколтата, захранват се с мед на пчелите и се изчаква питите да се напълнят.

Този обичай е реликва от езическата вяра, но от него виждаме, че хората са искали да осветят целия си живот със светлината на Христовата вяра. Празникът даде на хората усещане за радост и надежда.

Как помага иконата на Благовещение на Пресвета Богородица

Застанали пред иконата на Благовещение на Пресвета Богородица, те се молят за опрощение. Заедно с образа намират утеха хората, които не са в състояние самостоятелно да се отърват от зависимостите, да напуснат секти и да изоставят магията.

Жените молят Богородица за щастлив брак и раждането на здрави деца. Слабите се лекуват с гореща молитва, страдащите намират утеха в скръбта.Всички, които подхождат към образа с вяра, получават помощ, започват да гледат на живота от нова гледна точка, научават се да обичат и прощават и винаги получават „добрите новини“.

Благовещение е най-светлият празник. Трябва да се извършва в молитва и с благодарност. Той съдържа както ярко обновление на природата, така и надежда за спасение, и очакване на „добри новини“, които със сигурност ще дойдат в къщата, където живеят вярата и любовта.

Сред значителния брой църковни празници Благовещението на Пресвета Богородица се счита за специален. По важност той е на второ място може би само след Коледа, която се празнува от всички християни, независимо от деноминацията. Още преди деня на Благовещение на Пресвета Богородица графикът на службите в църквите е публикуван на уебсайтовете и входни врати така че всеки вярващ да намери време в натоварения си график, за да се наслаждава на посещението на църква. Освен това е невъзможно да пропуснете посещение на храма на този празник. Такъв акт се счита за непростима грешка, която ще донесе неприятности и неприятности в къщата. Благовещението има редица правила и ограничения, но много вярващи не са запознати с тях.  Ще разкажем на читателите възможно най-подробно за този радостен ден за сърцето на всеки християнин: кога се празнува Благовещение на Пресвета Богородица, откъде идва традицията за честване на празника, каква е историята на неговия произход и много други интересни неща. Но нека поговорим за всичко по ред.

Кратка историческа справка

Благовещението на Пресвета Богородица има ясно определена дата на честване. Той и Коледа имат девет месеца разлика, въпреки факта, че Благовещението се вкоренява в църковните традиции много по-късно от Коледа. Известно е, че католици и православни християни използват различни видове календари. Не е изненадващо, че датите на празниците са различни за тях. католическа църква в чест на Благовещение на Пресвета Богородица службите в църквата започват сутринта на двадесет и пети март. И при православен празник чества се на 25 април.

Много вярващи сред дванадесетте големи празника християнска църква това се счита буквално за началото на формирането на религията. В крайна сметка, същността му се крие в добрата новина, която Мария получи от ангелите. Някои богослови все още са в стари времена твърди, че именно по време на този разговор е станало непорочното зачатие на младото момиче. Ето защо дълго време празникът носеше много имена, които характеризират тази част от него.

Интересното е, че всички събития, свързани с тази тема, са описани само от един апостол. Лука, в своето Евангелие, говори много подробно за случилото се в този велик ден. И до днес всички християни се позовават именно на този писмен източник, разказващ историята на Дева Мария и зачеването на Христос.

история на празника

Историята за празника Благовещение на Пресвета Богородица трябва да започне с Кратко описание живот на Дева Мария.

Не всеки знае, че от раждането момичето, което стана Богородица, е било обещано на храма. Служенето на Господ трябваше да стане нейният живот, за който бебето се подготвяше. Тя прекарва детството си в Йерусалимския храм и е възпитана от неговите игумени. Но до четиринадесетгодишна възраст младата Мария, според еврейските закони, трябваше да се омъжи. Това много смути светите отци, които ден и нощ се молеха да намери себе си по-добро решение да се определи съдбата на момичето. След напразни молитви, просветление слезе върху един от старейшините и той започна да търси съпруг за Мария, който да я защитава през целия й живот, но въпреки това да не претендира за нея, както съпругът прави на жена си. Търсенето беше кратко и скоро Мария стана съпруга на Йосиф, който към момента на сватбата беше вече на осемдесет години. Посоченият съпруг беше известен като истински праведен човек и прекара целия си живот в работа и молитва. Преди да се срещне с Мария, Йосиф никога не е бил женен.

Един ден пред смутената девойка се появил архангел Гавраил. Според Евангелието от Лука той съобщи на Мария добрата новина, че е избрана за майка на Божия Син. Въпреки това беше важно не само да каже на момичето какво я очаква, но и да получи нейното съгласие. Без него Господ не би могъл да изпълни волята си.

Като чу такава новина, Мери се усъмни във възможностите за непорочно зачеване. Габриел обаче я засрами, като си припомни как нейна близка заченала, носила и родила бебе, което се смятало за безплодна до дълбока старост. С това ангелът искаше да докаже безкрайни възможности Господа и спокойна Мери. Покорно и праведно, момичето се съгласи с Божията воля и зачена дете.

Интересното е, че след като научил за бременността на жена си, Джоузеф се замислил за нейната изневяра. Той реши, че момичето е нарушило обета си за невинност, и я покани да го напусне тайно, под прикритието на нощта. Обаче в сън му се яви ангел, който разказва цялата истина за зачеването на Божия Син и нарежда на мъжа да защити жена си и да се грижи за нея.

Значението на Благовещение на Пресвета Богородица се крие във факта, че до този момент човечеството не е получило добра новина от Господ. Адам и Ева последни чуха волята на Създателя, но следващите поколения бяха лишени от тази доброта.

Превръщане в празник

Християните започват да празнуват Благовещение на Пресвета Богородица в църквите през V-VI век, но още по-рано има препратки към този ден в различни източници.

Историци и археолози са открили изображения на събитията от Благовещението в пещери, където ранните християни са се криели от преследвачите си. Подобни рисунки са рисувани не само в отделни пещери, но и в катакомбите, в които изгнаниците са били седмици и месеци, извършвайки служби и проповядване. Такива стенописи датират от втори или трети век.

През четвърти век Света Елена дава своя безценен принос за развитието на празника. Тя се разхождаше из местата на Христовия живот и навсякъде се опитваше да остави следа под формата на базилика, храм, църква или катедрала. Тя беше и една от първите, които заговориха за Благовещение на Пресвета Богородица като значимо събитие. Светецът открил мястото, където се случило явлението на Архангел на Богородица, и издигнал там базилика.

До пети век иконописците започват да обръщат голямо внимание на тази библейска тема. Те започнаха да изобразяват събитията от Непорочното зачатие на Исус върху икони и стенописи в храмове. Около сто години по-късно в повечето църкви се провеждат служби за Благовещение на Пресвета Богородица. Смята се, че св. Кирил Йерусалимски окончателно установява своите канони и традиции. Буквално век по-късно празникът получава статут на главен във Византия и се разпространява на Запад.

Между другото, Божията майка беше много почитана в Русия. Затова Благовещението се празнуваше много тържествено и задължително с цялото семейство. От това, според нашите предци, зависеше благополучието на всички негови членове и изобилието в къщата.

През VIII век са съставени празнични канони, които се пеят по време на службата в чест на Благовещение на Пресвета Богородица в църквите. За техни автори се смятат Никейския митрополит и двама свети старци – Теофан и Йоан Дамаскин.

Да поговорим за традициите

Всеки празник има свои собствени традиции, толкова повече това твърдение е уместно, когато говорим за църковни празници. Правилата за честване на Благовещение са формирани в древността и днес се спазват стриктно от всички християни.

Ден преди празника жените започват да пекат просвир. Тази дума се използвала за безквасен хляб под формата на малки кифлички. Броят му винаги е бил равен на броя на членовете на домакинството. На сутринта на празника просвира се изисквало да се занесе на служба и да се освети. Едва след това членовете на семейството могат да започнат празничната трапеза, на която се яде хляб. Това беше направено с голямо внимание, за да не изпусне нито една трохичка покрай устата. Ако това се случи, тогава всички остатъци от хляба бяха събрани и дадени на добитъка. Смятало се, че това помага за поддържането на нейното здраве и плодовитост. Трябвало обаче да се яде от осветения хляб на гладно. Това беше предпоставка за богата реколта и семейно благополучие.

Тъй като Благовещението е много важен празник, на този ден е строго забранено да се работи. Нашите предци никога не биха клали добитък, шиели, чистили къщата или би се занимавали с някакъв друг бизнес. Въпреки това беше забранено да се започва твърде шумно забавление. Хората трябваше да осъзнаят сакралността на този ден и да бъдат пропити от него.

Бих искал да отбележа, че в Русия този църковен празник се считаше по едно и също време с деня, когато беше обичайно да се нарича пролет. Вярвало се, че след Благовещение зимата най-после отстъпва и започва нов кръг живот в природата. За да се отърват от болестите, нашите предци са правили огньове. Около тях се играеха хороводи, пееха се песни и „лаещи“. Най-смелите дори прескачаха огъня, като по този начин се изчистиха от всички болести и нечисти мисли.

Особено красива традиция в Благовещението беше пускането на птици. Преди празника по улиците и в горите се хващаха пернати автори на песни и ги пускаха в клетки. След посещението на църковните служби младите хора се събираха в дворовете на храмовете и отваряха килиите си. Птиците, извисяващи се в небето, бяха символ на добрата новина, донесена някога на човечеството.

По време на Благовещение често добитъкът бил изгонван по улиците. Трябваше да отиде под звуците на битачки и камбани. Това, както са смятали нашите предци, е предпазвало добитъка от болести и хищници.

Обхват празнични ястия традициите на Благовещението не са ограничени по никакъв начин. Всичко зависи на кой ден се пада тази дата. Например тази година беше Разпети петък. Следователно вярващите не можеха да си позволят да ядат дори риба. Въпреки че обикновено, ако празникът съвпадне с постите, православните имат някои индулгенции. Те включват морски дарове.

Празнични символи

Малко християни са наясно, че Благовещението има своя собствена символика. Това е своеобразен графичен разказ за същността на празника. Първият символ е изобразен като лъч светлина. Представлява ефимерен път, по който Светият Дух слезе върху Дева Мария. Така започва историята на добрата новина в Евангелието.

Вторият символ е въртящото се колело. Според писмени източници Дева Мария прекарвала много време с този инструмент. Архангел Гавраил, слизащ от небето, я заварил да се върти и в този момент обявил мисията, която момичето трябва да изпълни.

Третият символ е палмовото клонче. От най-ранни времена това е означавало духовно извисяване. Някои богослови тълкуват символа като единство на подчинението на мислите и чувствата на божественото провидение.

Характеристики на църковната служба: ден и вечер в навечерието на празника

В допълнение към общите традиции за честване на Благовещение, за които вече говорихме, има някои нюанси на провеждането на църковни служби. Вярващите обикновено разбират за тях още на службата, но могат да изпуснат нещо от вниманието си. Ще разкажем на нашите читатели за всички особености на празнуването на празника според църковните канони.

В деня преди празника вярващите присъстват на вечернята. По време на него духовенството чете стихира и откъси от Свещеното писание, посветени на страданието на Христос, благата вест, донесена на Дева Мария от архангел, пророчества за Божия Син, както и текстове за приемане на мъки за спасението на хората. души. На последния етап от службата се пеят тропарът на Благовещение и канонът „За разпятието Господне и за плач на Пресвета Богородица“. След това службата приключва и вярващите се разминават за малко.

Утренята се провежда вечерта на същия ден. На него трябва да присъстват всички православни християни, които желаят напълно да се потопят в светостта на момента. Службата започва с песнопения, които се превръщат в шест псалма и тропари:

• „Красав Йосиф“;
• „Когато слезеш на смърт”;
• „До съпругите-мироноси“.

След това богослужението продължава с четене на откъси от Евангелието и празничните канони. Невъзможно е да си представим тази служба без каноните на Благовещение и Велика събота. Те се считат за специални, тъй като се четат само на големи празници и имат необичайна структура. Канонът на Благовещението е написан под формата на разговор между Дева Мария и архангел. Но вторият канон всъщност е философски разсъждения по темата за процесите, протичащи от разпятието до възкресението на Христос.

Сутрешна празнична служба

От самата сутрин службата не прилича много на празнична. Извършва се в редовни часове, но след края веднага продължава с вечерната литургия. Свещениците пеят неделните стихири и паремии. Обикновено след това се обявява списък на желаещите да се кръстят на този празник.

Утренята продължава с четенето на Евангелието. Голямо внимание се дава на текстове за делата на Христос и мъченията му на кръста. Последният етап на богослужението е Литургията на св. Василий Велики.

Няколко думи за трапезата и дрехите на свещениците

Интересно е, че богослуженията на Благовещение предполагат специално облекло на духовенството. Обикновено цветът на дрехите на всички празници, посветени на Божията майка, е син. В Благовещение обаче става лилав. Между другото, това е единственият ден, когато служителите на църквата носят дрехи от този цвят.

Що се отнася до ястието, то винаги е придружено от вино. В зависимост от съвпадението с други празници, свещениците поставят редица ограничения по отношение на ястията на трапезата на вярващите. Въпреки това, при всички случаи православните получават благословия за червено вино.

На главния църковни празници, към която принадлежи Благовещението, Литургията се отслужва два пъти на ден: в седем и десет сутринта. Можете да се изповядате половин час преди службата.

Историята на празника

Евангелие с Гръцки буквално означава добра новина. 7 април беше посветен на пророчеството, което съобщава за раждането на Божия Син. Този празник има три символа – лъч светлина, с помощта на който Светият Дух слезе на земята, въртящо се колело – Мария седеше до нея, когато чу новината, че ще забременее безупречно, палмовите листа – символизират чувства и мисли, свързани с възвишеното и не се пресичат със светския живот…

Дева Мария е била предназначена да стане майка на Исус, тъй като до 14-годишна възраст е била в храма на територията на Йерусалим. Тъй като след тази възраст всички еврейски момичета трябваше задължителен да се омъжи, Мария отказала и обещала, че ще запази девствеността си цял живот. За да спази всички правила, момичето беше сгодено за 80-годишния праведник Йосиф.

Мария не просто получи информацията, че ще стане майка на Исус. Тя имаше право да реши дали е готова за това или не. Още от 5-ти век в световната живопис започват да се появяват картини на художници, изобразяващи тази сцена от библейската легенда.

Традиции и ритуали в Благовещение

Има много традиции, свързани с този ден – строго е забранено да се работи, да се шие, плете, да се коле добитък, да се забавлява шумно и шумно. На 25 март в църквите се освещават изпечени от домакинята просфори. Колко души имаше в семейството, толкова трябваше да се пекат.

След като бяха изядени на празен стомах, трохите и остатъците се събираха и след това се добавяха към фуража за добитък, за да не се разболеят през следващата година и дават нормално наддаване на тегло или потомство. На просфората се придава същото значение като светената вода. За да дойде пролетта по-бързо, домашните любимци бяха пуснати на улицата със символичната цел „да слушат пролетта“. Момичета идваха в църквата, изпълняваха около нея така нареченото „криво хоро”.

Всичко това се случи, за да дойде пролетта по-бързо. Друга традиционна дейност беше „пускането на птиците“. За извършване на действието се хващаха птици, предимно гълъби или синигери, които се слагаха в клетка. Вярвало се е, че ако птица бъде пусната от клетката на 7 април, тя ще отлети до самия Господ и ще предаде всички послания, които хората отправят към него.

Облекчения и промени на Велика събота

На празник не е препоръчително да подарявате нещо, да взимате пари назаем, защото наред с материалните неща можете да загубите част от здравето си. Нови дрехи също не се препоръчва да се носи, смята се, че се разваля по-бързо.

Работата в градината на този ден е забранена, но можете да вземете семена от растения със себе си на църква. Смята се, че ще дадат повече плодове. Забранено е да се разресвате и подстригвате, защото можете да объркате съдбата си. Тъй като тази година Благовещение се пада на Велика събота, препоръчва се празникът да се прекара със семейството, да не се посещават шумни места, да се посвети свободно време мисли за живота на Исус Христос преди неговото разпятие.На 25 март Църквата празнува деня Благовещение на Пресвета Богородица- един от 12-те основни (дванадесет) празника в православния календар.

Благовещение означава „добра“ или „добра“ новина. На този ден Архангел Гавраил се яви на Дева Мария и й обяви предстоящото раждане на Исус Христос – Божия Син и Спасителя на света.

До 14 години Пресвета Богородица била възпитана в храма, а след това, според закона, трябвало да напусне храма, като навършила пълнолетие, и или да се върне при родителите си, или да се омъжи. Свещениците искали да Я дадат за брак, но Мария им обявила обещанието си към Бога – да остане Дева завинаги. Тогава свещениците Я сгодиха далечен роднина, на осемдесетгодишния старец Йосиф, за да се грижи за Нея и да пази девствеността й. Живеейки в галилейския град Назарет, в дома на Йосиф, Пресвета Дева Мария води същия скромен и уединен живот като в храма.

Четири месеца след годежа на Мария се яви ангел, докато Тя четеше Света Библия и като влезе в нея, каза: „Радвай се, Благословена! (тоест изпълнени с Божията благодат – даровете на Светия Дух). Господ е с Теб! Благословена си ти между съпругите.“ Архангел Гавраил и обяви, че Тя е намерила най-голямата благодат от Бога – да бъде Материята на Сина Божи.

Мария, в недоумение, попита Ангела как може да се роди син от жена, която не познава съпруга си. И тогава Архангелът й разкри истината, която донесе от Всемогъщия Бог: „Дух Свети ще дойде върху Теб и силата на Всевишния ще Те осени; следователно, Светият, който се роди, ще се нарече Син Божий.“ Схващайки волята Божия и напълно й се отдавайки, Пресвета Дева отговорила: „Ето, слугата Господен; нека ми бъде според думата ти.“

„Събитието, наречено Благовещение, означава зачеването на Исус Христос“, напомня професорът по богословие дякон Андрей Кураев. – Чрез действието на Божията благодат в лоното на Мария, развитието на ново човешки живот… Мария не е заченала от Бог Отец, не от Архангел Гавраил и не от своя съпруг Йосиф. По-добре е да оставите циничните „физиологични“ аргументи на себе си – християните познават законите на биологията не по-зле от скептиците и затова говорят за Чудото. И чудото не е толкова, че Девата, която не познава съпруга си, започва да ражда дете, а това Самият Бог се идентифицира с това дете и с всичко, което ще се случи в живота Му… Бог не просто владее Девата. Чрез архангел Гавраил Той (Всемогъщият, Суверен и Господ) смирено иска съгласието на младата жена. И само когато чуе човешкото съгласие. Нека ми бъде според Твоето слово „- само тогава Словото става плът.

Ето как започва евангелска история… Напред – Коледа и бягство към Египет, изкушения в пустинята и изцеление на обладаните, Тайната вечеря и арест, Разпятие и Възкресение…”.

Благовещението е денят на добрата новина, че Девата е намерена по целия човешки свят, толкова вярваща в Бога, толкова дълбоко способна на послушание и доверие, че Божият Син може да се роди от Нея. Въплъщението на Божия Син, от една страна, е дело на Божията любов – на кръста, нежна, спасителна – и Божията сила; но в същото време въплъщението на Божия Син е въпрос на човешка свобода. Свети Григорий Палама казва, че Въплъщението също би било невъзможно без свободното човешко съгласие. Майчице как би било невъзможно без творческата воля на Бог. И в този ден на Благовещение съзерцаваме Девата в Богородица, Която с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си душа, с всичките си сили успя да се довери на Бога докрай.

И добрата новина беше наистина ужасна: появата на ангел, този поздрав: „Благословена си ти в жените и благословен плодът на твоята утроба“ не можеше да не предизвика не само удивление, не само страхопочитание, но и страх у душа на девица, която не познава мъжа си – може ли да бъде това?..

И тук улавяме разликата между колебливата – макар и дълбока – вяра на Захария, бащата на Предтечата, и вярата на Божията майка. На Захария също беше обявено, че жена му ще има син – естествено, въпреки преклонната й възраст; и неговият отговор на това Божие послание: Как е възможно това? Това не може да се случи! Как можеш да го докажеш? Каква увереност можете да ми дадете? .. Богородица задава въпроса само по този начин: Как може това да ми се случи – девица съм? .. И на отговора на ангела, че ще бъде, Тя отговаря само с думи на пълно отдаване на Себе Си в ръцете на Бог; Нейните думи: Ето, Слугата Господня; събуди ме според твоя глагол…

Думата „роб“ в сегашната ни употреба говори за поробване; на славянски език човек, който е дал живота си, волята си на друг, се е наричал роб. И Тя наистина отдаде живота си, волята си, съдбата си на Бога, приемайки с вяра – тоест с непонятно доверие – вестта, че Тя ще бъде Майка на въплъщения Син Божий. За нея праведната Елисавета казва: Благословена е онази, която повярва, защото какво ще й бъде казано от Господа…

В Божията майка откриваме удивителна способност да се доверяваме на Бога докрай; но тази способност не е естествена, не е естествена: такава вяра може да бъде изкопана в себе си от подвига на любовта към Бога. Подвиг, защото бащите казват: Пролейте кръв и ще получите духа… Един от западните писатели казва, че въплъщението е станало възможно, когато е намерена Девата на Израил, Нея.

От този празник, „основата на нашето спасение“, се зачева онзи извор на „жива вода“, който по-късно се превръща в широка река и накрая, в безкрайното море от новозаветни чудеса, тайни и Благодатта на Светия Дух, с които Господ, „давайки Духа безмерно“, така щедро напоява жадните за правда! Благовещение е празникът на Брака на небето и земята, когато синьо небе слиза на земята и се съчетава с нея. Благовещение е „син“ празник! В очите на вярващия на този ден всичко става синьо, всичко става по-чисто и по-прозрачно. Небето става още по-синьо, по-дълбоко. Син въздух и вода отразяват ясно небе; първите цветя стават сини – кокичета и теменужки; през нощта звездите стават сини. Човешките души също посиняват, ставайки способни да възприемат небесната музика на този чуден празник.

Поговорката, която казва, че и птица не свива гнездо на Благовещение, алегорично ни призовава в този ден да оставим настрана ежедневната суматоха и да насочим мислите си към Небето, към радостно общение с Бога.

Според дългогодишна традиция, на Благовещение в много църкви, оповестявайки един от най-големите християнски празници – Благовещение, след Литургията, от стъпалата православни църкви стада гълъби ще летят в небето, напомняйки за тайнственото благодатно действие на Светия Дух. Снежнобелите крила в същото време са символ на чистотата на Пресвета Богородица. Ето защо земята й „донася като дар“ нежни, беззащитни птици, от древни времена, олицетворяващи мир и добри новини. Забелязва се, че гълъбите Благовещение не са склонни да напуснат църковната ограда и дълго да кръжат над святото място.

Назарет: градът на добрите новини

Назарет се намира сред ниските (до 500 м) планини на Галилея. Намира се в дере между две планински вериги, под нивото Средиземно море така че климатът е топъл там. Населението му е предимно арабско. Евреите имат собствен квартал на един от планинските върхове (т.нар. Горен Назарет) … още

Историята на създаването на празника

Светлият празник Благовещение на Пресвета Богородица се чества от църквата, вероятно от 4 век. Може би първоначално произхожда от Мала Азия или Константинопол, а след това се разпространява в целия християнски свят. Установяването на празника е улеснено от откриването на Равноапостолна Света Елена в началото на 4 век на светите места от земния живот на Спасителя и построяването на храмове по тези места, включително и базиликата в. Назарет, на мястото на явяването на Архангел Гавраил на Богородица. Времето на празнуването зависеше от деня на Рождество на Спасителя – между 25 март и 25 декември минават точно девет месеца, определеното време за носене на бебе в утробата.

Изворът, край който е станало Благовещението

Древните християни са имали различно название за този празник: Зачатие Христово, Благовещение Христово, Началото на изкуплението, Благовещение на Ангела на Мария и едва през 7 век на Изток и Запад той получава името БЛАГОВЕЩЕНИЕ БОЖИЯ МАЙКА.

Този празник е създаден в древни времена. Вече се знае за честването му през 3 век (виж думите на св. Григорий Чудотворец за този ден). В разговорите си Св. Йоан Златоуст и благословен. Августин споменава този празник като древен и обичаен църковен празник. През V-VIII в., поради ереси, унижаващи Лика на Божията майка, празникът е особено издигнат в Църквата. През 8 век Св. Йоан Дамаскин и Никейският митрополит Теофан съставиха празничните канони, които сега се пеят от Църквата.

Значението на празника

Сурожският митрополит Антоний:„Благовещението е денят на добрата новина, че в целия човешки свят е намерена Дева, толкова вярваща в Бога, толкова дълбоко способна на послушание и доверие, че Божият Син може да се роди от Нея. Въплъщението на Божия Син, от една страна, е дело на Божията любов – на кръста, нежна, спасителна – и Божията сила; но в същото време въплъщението на Божия Син е въпрос на човешка свобода. Свети Григорий Палама казва, че Въплъщението би било също толкова невъзможно без свободното човешко съгласие на Божията Майка, както би било невъзможно без творческата Божия воля. И в този ден на Благовещение съзерцаваме Девата в Богородица, Която с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си душа, с всичките си сили успя да се довери на Бога докрай.

И добрата новина беше наистина ужасна: появата на ангел, този поздрав: Благословена си ти в жените и благословен е плодът на твоята утроба, не можеше да не предизвика не само удивление, не само трепет, но и страх в душата на девица, която не познава мъжа си – може ли да бъде това?..

И тук улавяме разликата между колебливата – макар и дълбока – вяра на Захария, бащата на Предтечата, и вярата на Божията майка. На Захария също се съобщава, че жена му ще има син – естествено, въпреки напредналата си възраст; и неговият отговор на това Божие послание: Как е възможно това? Това не може да се случи! Как можеш да го докажеш? Каква увереност можете да ми дадете? .. Богородица задава въпроса само по този начин: Как може да ми се случи това – дева съм? .. И на отговора на Ангела, че ще бъде, Тя отговаря само с думите на пълно отдаване на Себе Си в ръцете на Бог; Нейните думи: Ето, Слугата Господня; събуди ме според твоя глагол…

Думата „роб“ в нашата настояща употреба говори за поробване; на славянски език човек, който е дал живота си, волята си на друг, се е наричал роб. И Тя наистина отдаде живота си, волята си, съдбата си на Бога, приемайки с вяра – тоест с непонятно доверие – вестта, че Тя ще бъде Майка на въплъщения Син Божий. За нея праведната Елисавета казва: Благословена е онази, която повярва, защото какво ще й бъде казано от Господа…

В Божията майка откриваме удивителна способност да се доверяваме на Бога докрай; но тази способност не е естествена, не е естествена: такава вяра може да бъде изкована в себе си чрез делото на чистотата на сърцето, чрез делото на любовта към Бога. Подвиг, защото бащите казват: Пролейте кръв и ще получите Духа… Един от западните писатели казва, че Въплъщението е станало възможно, когато е намерена Девата на Израил, Която с цялата си мисъл, с цялото си сърце, с целият й живот можеше да произнася Името на Бог, така че Нея.

Ето евангелието, което сега чухме в Евангелието: човешкият род роди, донесе Бог като дар, Девата, Която успя в Своята царска човешка свобода да стане Майка на Сина Божий, Който даром се предаде за спасението на света. Амин“.

Молитва към Благовещение на Пресвета Богородица

Тропар за предпраздничеството
Днес се пеят първите плодове на предпразничния ден на световната радост: ето, Гавриил идва, носейки благовестието на Девата, и вика към Нея: Радвай се, Благословена, Господ е с Тебе.

Днес началото на световната радост е заповядано да се пеят химни преди празника, защото, ето, Гавриил носи благата вест на Девата и възкликва: Радвай се, Благословена, Господ е с Теб!

Тропар, глас 4-ти
Днес нашето спасение е основното и се случва таралеж от епохата на тайнството, Божият Син, Синът на Девата, и Гавраил проповядва евангелието, и ние викаме към Божията майка с него: Радвай се, Благодатни, Господ е с теб.

Сега е началото на нашето спасение и откриването на тайната, която е била представена преди всички векове: Божият Син – Синът на Девата се случва, а Гавриил благодатта проповядва Евангелието. Затова и ние ще възкликнем на Божията Майка: Радвай се, Благословена, Господ е с Тебе!“

Кондак, глас 8
На избрания войвода, победоносен, сякаш ще се отървем от нечестивите, ще благодарим на Твоя слуга, Богородица, но като този, който има непобедима сила, свобода от всички наши беди, да наречем Ти: радвай се, булка неомъжена.

На Тебе, Върховният Военачалник, избавил се от беди, ние, Твоите недостойни слуги, Богородице, пеем победна и благодарствена песен. Ти, като имаш непобедима сила, ни освобождаваш от всички беди, та да Ти извикаме: Радвай се, Невясто невстъпила в брак!

екзалтация
Архангелов глас, който вика Тай, Пречист: Радвай се, Милосърдна, Господ е с Теб.

С думите на Архангела ние викаме към Теб, Пречиста: „Радвай се, Милосърдна, Господ е с Теб

Припев
Евангелизирайте, земя, голяма радост, хвала, небе, Божия слава.

Земя, провъзгласете голяма радост, небеса, хвалете Божията слава!

Ирмос 9-та песен
Сякаш живото кимване на Бога, / но ръката на гадните никога не докосва. / В устата на вярващите, Богородица, безмълвно, / гласът на Ангела пее, / с радост викат: / Радвай се, Благословена, / Господ е с Тебе.

Нека оживеният Божий ковчег / в никакъв случай не докосва ръката на непосветените, / но устните на вярващите не спират, / пеейки вика на Ангела, / в радостта на Божията майка, нека викат: / „Радвай се, Благословен, / Господ е с Тебе!

Свети отци за Благовещение

Свети Илия Минити. Слово към Благовещение на Дева Мария:

„Колко различни са Бог и човек! Но Бог, станал човек, във възприятието на плътта не напусна естеството на Божественото. И колко различни са Девата и Майката! Но Девата, след като стана Майка, не загуби славата на девствеността при майчинско повръщане. Какво странно общение на две естества – Божествената и човешката, слети в една ипостас! Божествената природа асимилира характеристиките на човешкото и Бог стана съвършен човек; човешката личност се включи в свойствата на Божественото и същата личност се превърна в съвършения Бог.

По същия начин каква необикновена комбинация от девствена чистота и майчина лакомия, която странен начинкомбинирани в една жена! Девството даде на Майката чистотата, каквато трябва да има Богородица, цялата чиста, цялата непорочна, красива като слънцето, избрана като луна, както я нарича Светият Дух (виж: Песни 6, 9). Заблудите дадоха на девствеността благословията, която Девата трябва да има, според начина, по който архангелът Я поздрави: Благословени сте в съпругите(Лука 1:28).

Там се роди този чудесен съюз – Богочовекът; тук се осъществява друга връзка, също толкова чудесна, Девата Майка. „Странно и прекрасно и в много отношения се отклонява от обикновената природа: една и съща Дева и Майка, пребъдваща в освещението на девството и наследяваща благословението на раждането“, възкликва непокаяният Василий. Такъв Син, повтарям, трябва да има такава Майка; Синът, който се е родил като човек и не е престанал да бъде Бог, е Майката, която е родила Син и не е престанала да бъде Дева.“

Свети Николай:

„Никога изворната вода не е била толкова чисто огледало на слънцето, както Пречистата Дева Мария е била огледало на чистотата. („О чистота, радост на сърцето, създаваща и преобразуваща душата в небето! О чистота, добро придобиване, неосквернено от зверове! О чистота, която пребъдваш в душите на кротките и смирените и създаваш тези Божии хора! Изпълнение на тамян из целия храм!“ преподобни Ефрем Сирин. Относно чистотата.)

И утринна зора който ражда слънцето, би се засрамил от чистотата на Дева Мария, родила Безсмъртното слънце, Христа нашия Спасител. Някакво коляно няма да се преклони пред Нея, чиито устни няма да извикат: „Радвай се, Благословена! Радвай се, Зора на човешкото спасение! Радвай се, Преподобни Херувиме и Преславни Серафиме! Слава на Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, с Отца и Светия Дух – Единосъщностната и Неразделна Троица, сега и завинаги, по всяко време и завинаги. амин ».

Свети праведник Йоан Кронщадски. „Началото на спасението“. (Слово към Благовещение на Пресвета Богородица):

„Тайнството, което се случи на този ден, удивлява не само човешките, но и всички ангелски, възвишени умове. Чудят ли се и как Бог е безначен, необятен, недостъпен, слязъл до образа на роб и станал човек, без да престава да бъде Бог и ни най-малко да не намалява славата на Божественото? Как би могла Девата да съдържа в най-чистата утроба непоносимия огън на Божествения и да остане непокътната и да остане завинаги Майка на въплъщения Бог? Толкова велико, чудно, такава Божествена мъдрост е това тайнство Благовещение от Архангела на Пресвета Богородица, че се изпълни въплъщението на Сина Божий от Нея! Радвайте се, земни, радвайте се, особено верни християнски души, но се радвайте с трепет пред величието на тайнството, сякаш облечено с мръсотията на греха; радвай се, но веднага с искрено и живо, дълбоко покаяние очисти себе си с Божията благодат от оскверняването на греха.

Превъзнасяйте с чисти сърца и устни Божията Майка, превъзнасяна и превъзнасяна над всички създания, ангели и човеци, превъзнасяна от Самия Бог, Създателя на цялото творение, и помнете, че се извърши тайната на въплъщението и въплъщението на Сина Божий за нашето спасение от греха, проклятие, праведно изречено против нас в началото от Бога за греховете, и от смъртта, временна и вечна. Със страх и радост приемете Господа, който идва при нас, за да утвърди на земята, в сърцата и душите ни небесното царство, царството на правдата, мира и радостта в Святия Дух, и мразете богомразния грях, злобата , нечистота, невъздържаност, гордост, коравосърдечност, милосърдие, себелюбие. , месоядство, всяка неистина. Христос слезе на земята за това, за да ни отведе на небето.“

Здравейте. Благовещение на Пресвета Богородица – страхотен празниквсички вярващи. В суматохата на дните мнозина са забравили за традицията да се празнува Благовещение. Ще се опитаме да ги запомним, за да не забравяме никога и да ги предадем на децата си.

ДА ПОСРЕЩНЕМ ПРАЗНИКА СЪС СВЕТА ДУША!

ЗНАЧЕНИЕ НА ПРАЗНИКА

Същността на празника е в самото име. „Благовещение“ означава, че добрите новини идват. Ако се вгледате по-внимателно, ще забележите, че целият смисъл на християнските празници е, че на човек са дадени два начина:

• пътят на спасението е праведният път,
• пътят на злото, завистта и мрака.

Дори младата Дева Мария беше попитана от Ангела дали е съгласна Божият Син – Спасителят на целия свят – да се въплъти от нейната утроба. Мария отвърна: „Нека ми бъде по твоето слово“, кротко приемайки Божието слово.

Иконата, посветена на Благовещение, може да бъде разпозната по архангел Гавраил, който държи цвете. Какво означава цветето? Цветето е символ на добри новини. Бог беше този, който даде на Гавриил дара да носи добрата новина на хората.

Но най-радостната новина в света той донесе преди 2000 години на Дева Мария, която даде обет за девственост и даде живота си, за да служи на Бога. От този ден започва историята на празника.

В древна Юдея хората, навършили 14 години, се смятали за възрастни. Така че 14-годишната Дева Мария, която дотогава беше възпитана в църквата, трябваше да се върне в дома си или да се омъжи. Но обетът за вечна девственост затвори пътя за Тя да създаде обикновено семейство. Тогава жреците на храма намериха много правилно решение. Те сгодиха Дева Мария за 80-годишния старец Йосиф. Така Мария не наруши обета, който даде на Господ.

Така свети Йосиф стана пазител на девствената чистота на бъдещата Богородица. Пресвета Богородица живяла четири месеца в дома на Йосиф, посвещавайки цялото Си време на четене на Светите книги и неуморни молитви.

По време на това благотворително занимание Ангелът я хванал, като й казал: „Радвай се, Благословена!“ Архангел Гавраил й съобщи за тази най-велика благодат: да стане Материята на Месията.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ Е ИДВАНЕТО НА ПРОЛЕТТА!

Как се празнува този празник? На този ден от древни времена съществува една от най-милостивите традиции: да се пускат птици от клетките.

Това действие символизира човешката душа, изтъняла в оковите на греха, но чрез раждането на Спасителя, който пое върху себе си греховете на хората, той получава надеждата за свобода. Службата в храма и днес завършва с отпускането на белите гълъби в небето, за да предадат вестта на ангелите за всички добри дела.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБЯВЯВАНЕ

С настъпването на пролетта хората свързваха надеждите си за добра реколта.

• Ако на Благовещение е студено, пада мъгла или денят е белязан от слана, тогава годината ще бъде плодородна.
• Ако лястовиците все още не са пристигнали, тогава пролетта ще бъде закъсняла и студена.
• Ясен ден в Благовещение – до пожари.
• Ако 25 март е ден с дъжд, тогава очаквайте сухо лято.
• Кой ден (времето) е на Благовещение, същото и на Великден.

ДРУГИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ВЪРХУ БЛАГОВЕЩЕНИЕ БОЖИЯ МАЙКА

• В Благовещение не можете да дадете нищо, нито да вземете назаем, за да не дадете здравето и късмета си.
• В Благовещение не можете да работите, да се подстригвате, дори да се сресвате, за да не „объркате” съдбата си.
• В кой ден от седмицата се пада 25 март, в този ден не трябва да започвате нов бизнес цяла година.

https://uofa.ru/bg/