Публикации

Благовещение – Учителят

„Вие се тревожите за неща, за които не трябва да се тревожите. Например аз гледам, всички казвате: Какво ще стане сега със света? Качили сме се на един параход, какво има да се тревожим? Той си има Капитан там, Горе, огняр – долу. Има и матроси. Предвидена е тази работа! Аз ще си бъда спокоен! Параходът ще ме заведе на пристанището! Земята обикаля наоколо и с милиони километри има нейната орбита! Има станции по нейния път… Сега ще се спрете на станцията „Благовещение“. Ще ви се благовества Новото Учение! Блажени, които се озаряват от Небесната Светлина! Блажени, които се отопляват от Божествената Топлина! И блажени, които се пазят от Божествената Сила!“
Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година). Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума. „Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити. Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“. „Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света. „Б“-то е семенце. Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло. Има една разумна сила, която [кара] семето да расте. Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила. Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми. „А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение. „Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало. В математиката се употребява този знак. „Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно. „О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени. „С“-то показва големите промени, които стават. „Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии. „Ь“ показва онзи велик закон на равновесие. Първата буква съдържа всичко туй в себе си. Всичките букви са коментар на благостта. Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй. Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах. На нито един от вас не му е идвало на ум. Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта. Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език. Съдържа нещо, което няма двойственост. Не може да мислиш нищо друго.
Казвам: Постижението в света е: човек винаги трябва да се стреми и никога не трябва да изгубва онзи импулс, никога не трябва да се обезсърчава. Всеки човек трябва да има обект, който може да постигне. Той може да има един краен идеал непостижим, може да го нарича както иска – но този краен идеал е постигнат с един идеал, който е постижим, кратковременен идеал. Те двата са свързани. Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш. Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“
Учителят Беинса Дуно

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *