Житен режим 2025. – 13,14,15. 02. Само в тези 3 дни се започва.

СЪГЛАСНО ПО-ДОЛУ ИНФОРМАЦИЯТА ЖИТНИЯ РЕЖИМ ЗА 2025 г. БИ ТРЯБВАЛО ДА ЗАПОЧНЕ В ПЕРИОДА 13,14,15 ФЕВРУАРИ! И да продължи 10 дни.

Във Фейсбук групата за споделяне на инфо е: https://www.facebook.com/groups/1719286664800478/

ТУК МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ (ЗА ИСТИНСКИ ЛЮБОПИТНИТЕ) КАКВО ВСЪЩНОСТ ПРАВИ ЖИТНИЯ РЕЖИМ С ТЯЛОТО НИ И ЕНЕРГИИТЕ В ТЯЛОТО НИ

Това е специално видео с хората, с които всички си „сверяват часовниците“ относно духовни практики, твърдения на Учителя, упражнения различни други въпроси в тези среди:

1.https://www.youtube.com/watch?v=dCCqfcjOeZk

2. https://www.youtube.com/watch?v=RoVPLqE6XCg 

„Автентична статия ( но и манипулирана според най – запознатите с УЧЕНИЕТО) за провеждане на житния режим от Учителя през месец февруари, бе публикувана за първи път в брой 1/1995 г. на в-к „Братски живот“. Независимо от това, през изминалите години често се спекулира по този въпрос и се правят много грешки от хората в Братството, най-вече от незнание. Възникнаха и много допълнителни, уточняващи въпроси. Затова сега, отново, бих желал да разкажа по-подробно затова, как точно Учителя е провеждал житния режим.

„Аз започнах да изпълнявам житния режим през м. февруари 1960 г., в съответствие с указанията, които ми даде нашата ръководителка от Габрово – с. Цанка Екимова – една от най-близките ученички на Учителя. През тези години ми правеше впечатление, че точният начин на провеждането на режима не беше еднакъв във всички братски групи по градове и съществуваха явни разлики в детайлите. Това за мене беше учудващо и необяснимо. Случи се така, че през месец януари 1968 г. бях изпратен от завода, в който работех, на двумесечна специализация в София. Тогава посетих на Изгрева готвачката на Учителя – с. Йорданка Жекова и й се оплаках, че тази година няма да мога да проведа житния режим, понеже съм в командировка в София и нямам условия да си приготвя житото. Тогава тя ми предложи да ходя всеки ден при нея, да се храним заедно и така да изкараме житния режим. Аз й благодарих с голяма радост и така БОГ ми даде възможност „да пия от извора“ и да разбера истината за житния режим. Едва сега аз разбрах защо имаше сред учениците различия при провеждането на режима“.

Сестра Йорданка ми обясни, че по време на Учителя, този режим през февруари са го провеждали само двамата тайно и Учителя приживе не е искал да го даде на Братството (виждаме защо – спорове и липса на единомислие).

Тъй като по време на Учителя на Изгрева е съществувала традицията да има общ обяд, а вечер Учителя често са го канили на вечеря от някоя братска група с цел за общуване и разговори с Учителя – тогава е правело впечатление, че за известен период от време през м. февруари, Учителят е отказвал на тези покани и са се хранели само със своята готвачка. Приятелите не са знаели истинската причина за отказа на Учителя, но са приемали това като негово желание за известна почивка и усамотение. Ние можем само да гадаем каква е истинската причина Учителя да не сподели това упражнение с Братството, но този факт ми обясни на какво се дължат различията за провеждането на режима в различните братски групи. Фактически този режим не е описан в никоя беседа или пък в разговорите с бр. Боян Боев, а упражненията с жито, дадени в някои беседи са доста различни от провеждането на житния режим през февруари. Затова някои наши приятели, които твърдят, че са чели за този режим в еди коя си беседа, всъщност говорят за други упражнения и задачи, които Учителя е задавал в Школата. Фактически с. Йорданка Жекова е единствената, която е била запозната с режима. Тя ми сподели, че през 1953 г. Учителят й се явява на сън като видение и й разрешава да даде режима на Братството. Тя обаче беше изключително свенлива, скромна и свита душа и не го беше описала, а ми каза, че го споделя само с тези, които се интересуват, които пък съответно преразказват на другите, така възникнаха неточности и непълноти. Затруднението идваше от това, че даже най-близките ученици на Учителя, като бр. Боян Боев, бр. Борис Николов, с. Паша Теодорова, с. Мария Тодорова и други, фактически не знаеха за съществуването на житния режим !!!!!!!

Затова аз съм изключително благодарен на съдбата за дадената ми възможност да карам режима с готвачката на Учителя и да й задам много въпроси, които да изяснят всички детайли и сега споделям това, за да стане истината достъпна за този, който желае да се докосне до нея.

Житният режим ЗАПОЧВА ВИНАГИ през м. февруари (никога през друг месец – УЧИТЕЛЯ НИКОГА НЕ СЕ Е ИЗРАЗЯВАЛ КАТЕГОРИЧНО! ) 1-3 дни след пълнолуние. Тъй като то всяка година се пада на различни дати, затова и началото на режима не е от една и съща дата и понякога, когато пълнолунието е по в края на месеца, режимът може да продължи и през м. март. Трябва веднага да отбележим, че житният режим през м. февруари няма пряка връзка със зодиакалните знаци и не е задължително да бъде провеждан само в зодиакален знак Водолей, а може и в зодиакален знак Риби. Когато пълнолунието през м. февруари се падне в крайните дати на месеца (например 27-28 февруари) и тогава ако вземем за начало на режима три дни след пълнолуние, би означавало режимът да започне през м. март. Това не би било правилно, защото противоречи на основното правило режимът да започва през месец февруари. (В такива крайни случаи се взима пълнолунието в крайните дати на м. януари, като режимът трябва да започне в началото на месец февруари –  това са предположения, но не и извор на истинска информация от Учителя. ЗАБЕЛЯЗВАМЕ – ОТНОВО МАНИПУЛАЦИЯ. УЧИТЕЛЯТ Е ДАЛ О.Р.И.Е.Н.Т.ИР – КРАЯ НА ФЕВРУАРСКОТО ПЪЛНОЛУНИЕ). За 2025 пълнолунието е на 12.02.2025г.

ТОВА ОЗНАЧАВА ДА БРОИМ ТРИ ДНИ СЛЕД 12 – ИЛИ 13, ИЛИ 14, ИЛИ 15

Като отчитаме дневната цикличност през седмицата, най-благоприятно (но не задължително) е режимът да започне в сряда, за да се отпости на десетия ден в петък. Задължително обаче е отпостването да стане все още на разсип на Луната, т.е. преди датата на новолунието.

Така, ако отчитаме всичко горепосочено, най-благоприятно е житният режим за 2021г. БИ ТРЯБВАЛО ДА ЗАПОЧНЕ В ПЕРИОДА

Житният режим продължава десет дни.

През м. февруари Природата още „спи“ зимен сън и ние трябва да пречистим физически и духовно организма си, за да можем да възприемем праната, която е в изобилие в началото на пролетта. Учителят е избрал м. февруари като най-подходящ период за прочистване на организма. И наистина м. януари е все още много рано, а температурните условия често са много сурови, което би изтощило организма.ОСНОВНОТО ОБАЧЕ Е ПЪЛНОЛУНИЕТО, КОЕТО ПОДЧЕРТВА УЧИТЕЛЯ. И ТОЧНО ПЪЛНОЛУНИЕТО ПРЕЗ ФЕВРУАРИ! Всички знаем, че целта на режима е подготовка за пролетните енергии, които идват естествено и последователно след зимата. Зимата си отива след средата на февруари и времето е различно – според луната, която „пуска“ пролетните енергии.УЧИТЕЛЯТ НИКЪДЕ не дава информация за житния режим директно. Прави го само с готвачката си, която не разбира от астрология ( забележете – не го дава на астролог, нито на нумеролог, нито на учен или математик, а на обикновен човек!) В последствие „по-католици от папата“ – някой братя с познания по астрология и в едно с човешката психика – когато не се разбира нещо, съзнанието търси подобен, познат модел за да приобщи, да наложи непознатото към вече изграден модел. Така в наши дни млади последователи на учителя, астролози и пишман астролози се опитват да ви втълпят, че житния режим има нещо общо с някой ден от седмицата или с някоя звезда. Фактите сочат, че Учителя е дал ясен, точен ориентир без астрологични пируети или други духовни еквилибристики. Житния режим започва ВИНАГИ и САМО след февруарското пълнолуние, но не в точно определен от някои последователи ден, а от 1 до 3 дни след споменатото пълнолуние. Тогава влизат пролетни енергии и дават старт на живота да се „събуди“ и да започнат соковете на земята (познати още и като Сепс люсис, Магна аркана, Брил, Червен дракон, Звездна светлина и още – това е земната Кундалини) – да „оживяват“, да започнат подаването на енергия към цялата природа. Това става постепенно и така от семката изниква стръкче, после стъбло, клони листа… Житния режим дава началото на новия живот и пречиства вече съществуващия от шлаки, отпадъци, зимно натрупване на токсини, консервирана храна – поради липса на свежа и така… Житният режи няма точна фиксирана дата, ден, час. Винаги от 1 до 3 дни след февруарското пълнолуние! Бъдете благословени!

ПОДГОТОВКА

На първия ден сутринта се казва един път формулата:

„Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни“.

Всеки ден трябва да се употребяват:

100 грама жито (то съдържа всички елементи, необходими за поддържане на живота)

Три ябълки (за сърцето);

Девет ореха (за мозъка);

Мед (за кръвта) и лимон;

Минимум 1,5 литра преварена вода;

Необходимо е плодовете да бъдат най-хубави и здрави, а водата да бъде от някой чист извор, а не от водопровода, защото последната е хлорирана и нечиста. Не се препоръчва и минерална вода, защото тя е по-наситена с някои минерални соли в съответствие с нейния произход. Идеалният случай би бил да разполагаме с рилска вода и най-вече от чешмичката „Ръцете, които дават“.

ПРИГОТВЯНЕ НА ЖИТОТО

Сто грама жито се измива много добре от вечерта и с лъжица се слага в добре запазващ топлината еднолитров термос. Залива се с вряла вода почти догоре и термосът се затваря добре, за да може житото да няма достъп до въздуха. На сутринта внимателно се излива от термоса само житената вода и се изпива на гладно, половин – един час преди закуска, като се добавя мед и лимон по вкус. Необходимо е тази житена вода да се задържи малко в устата, като се „дъвче“, а не да се изпива на едри глътки, защото фактически това е изключително силна и концентрирана храна. Житената вода е също и много силно лекарство, което Учителят дава за лекуване на нерви, като в този случай тя е необходимо да се пие 40 дни. Така че тези, които искат да се лекуват, биха могли след завършването на житния режим (10 дни) да продължат да пият житената вода. Горепосочената житена вода има тази лечебна сила само в случая ако житото е грухано. Ако житото е сурово, водата не може да проникне през обвивката на житните зърна и да поеме жизнената им сила. Искам изрично да подчертая, че Учителя е ползвал през житния режим само грухано жито от сорта бяло жито, а не сурово или покълнало такова. Това трябва да се има предвид от всички, които искат правилно да проведат житния режим. Употребата на сурово жито – това е друго упражнение, дадено от Учителя в беседа, което обаче не се отнася за житния режим през февруари.

Дневната порция жито се разпределя на три части, като е желателно след отсипване на съответната част, останалите части да остават в добре затворения термос, което запазва житото в свежо и прясно състояние, докато ако то се отсипе сутринта и стои на открито то се окислява от въздуха и губи от своята хранителност. При всяко от яденетата се изяжда: съответната част от житото, една ябълка и три ореха.

Желателно е около час преди ядене да се изпиват поне по 2 водни чаши преварена вода с мед и лимон. Практически сутринта тази роля изпълнява житената вода. Ако не се пие достатъчно вода, организмът се обезводнява и житният режим се кара много трудно. Затова пийте вода, колкото може повече, но само преварена такава и никога студена, непреварена.

Тук искам да споделя, че когато бях с готвачката на Учителя, първоначално аз слагах меда във водата и така го пиех разтворен. Забелязвайки това, тя ми направи забележка: „Учителят не правеше така!“. „Но как – запитах аз – нали науката препоръчва меда да се разтваря, а не да се приема концентрирано“. Тогава тя ми обясни, че Учителят е вземал с малка чаена лъжичка мед и го е слагал в устата на горното небце. След това е отпивал от водата, в която е капвал по няколко капки лимон. Водата е задържал достатъчно дълго в устата си и я е „дъвкал“. По този начин тя е разтваряла меда в устата и така я е поглъщал“. „Но защо е правил така?“ – попитах аз. „Първоначално и аз не знаех – каза тя – и затова го запитах, и той ми обясни, че най-висшите духовни центрове в мозъка на човека се хранят само от веществата, които се приемат чрез устата и че соковете от стомаха са много груби за тях. Освен това – каза тя – Учителят веднъж ме запита: „Сестра, вие колко пъти дъвчите житото преди да го глътнете?“. Аз сконфузно отговорих: „Учителю, нали знаете аз съм бързичка и така… набързо, набързо“. „А, не – поклати глава Учителят – трябва да го дъвчете 99 пъти“. Той винаги подчертаваше, че храната трябва да се дъвче продължително и внимателно, за да се хранят духовните центрове и за да бъдем здрави. „Тези, които дъвчат малко и задържат храната малко в устата си – казваше той – не могат наистина да бъдат духовни хора, защото техните духовни центрове гладуват. Преди да изядем ябълката е необходимо да я подържим в ръка, да я разгледаме внимателно, да се свържем с нейната аура, да й се порадваме, да благодарим на дървото, на Слънцето“. При ядене трябва да спазваме даденото ни от Учителя правило: „Хранете се с Любов и благодарност!“

Тук е мястото да споделя един интересен случай, който ми разказа с. Йорданка. „На петия ден на обяд, след като си изядохме житото, Учителя каза: „Рекох, идат“. Аз веднага погледнах през прозореца, мислейки, че някой ни идва на гости. Учителят се засмя и каза: „Не, рекох, новите клетки идват!“. Житният режим е даден за обновяване на клетките на организма и, както се вижда, това става на петия ден. Именно на това се дължи тази лекота и хубаво чувство, което ние придобиваме от петия ден нататък и ни става значително по-леко и приятно.

По време на житния режим не се употребява никаква сол, а лимонът да бъде максимум един на ден. Медът е по вкус и няма ограничения. Добре е семките на ябълките да се посадят на подходящо място, като с това ние ще изразим нашата благодарност за тяхната саможертва.

Нека сега разгледаме един изключително важен аспект на житния режим. За да го илюстрирам искам да разкажа една много стара история, която някога сподели с мен една възрастна сестра: „Бях много болна и с всеки месец ставах по-зле. Лекарите не ми помогнаха и само влошаваха положението ми. Накрая реших да се обърна към Учителя за помощ. Споделих с него за болестта си и след като ме изслуша внимателно, Той каза: „Вие сте болна, защото ядете свински пържоли“. „Но, моля ви, Учителю – възразих аз – от 17 години съм вегетарианка и не съм опитвала и хапка месо. „Да, каза Учителя, но аз имам предвид не физическата храна, а вашите мисли и чувства“.

Този случай много добре показва, че истинското, пълното вегетарианство, както и постът, са наистина такива и ще допринесат полза само ако са в трите свята, т.е. физическия, духовния и Божествения. С други думи, ние трябва да спазим закона за абсолютната чистота не само относно физическата храна, но също и да имаме само светли мисли, чисти чувства и добри благородни постъпки. Затова е абсолютно необходимо през тези 10 дни да станем СЛЪНЧЕВИ ХОРА и да не допускаме в себе си никакви отрицателни мисли и чувства, и съзнателно да правим добри и благородни постъпки.

ОТПОСТВАНЕ

Отпостването се прави на десетия ден на обяд, като към житото и останалата храна се добавя и ангелска супа, подправена с малко сол. Ангелската супа се приготвя като се сварят цели обелени картофи и накрая се добави магданоз, като може и черен пипер. Няма точен брой картофи, които трябва да се изядат – това е според индивидуалното предпочитание. В дните след житния режим трябва да се внимава да не се преяжда и преминаването към обичайния режим на хранене да се осъществи плавно и постепенно, в хармония с вътрешния усет и чувство за мярка.

Всички отпадъци от храната по време на житния режим, като орехови черупки, обелки и т.н., не бива да се изхвърлят на боклука, а да се събират в найлонов плик и след като свърши постът, отпадъците да се заровят на някое чисто място сред Природата. Освен това с. Йорданка добави, че по същия начин трябва да се постъпва и с хранителните отпадъци от братските вечери, когато се събираме за нашите празници и последните също трябва да се заравят, а не да се хвърлят на боклука.

Смисълът на житния режим е да ни пречисти и извиси физически и духовно, да ни направи НОВИ ХОРА, хора, които сега ще дойдат през новата епоха на Водолея и които Учителя нарече СЛЪНЧЕВИ ДЕВИ. А да се стремиш да достигнеш тази мярка, този висок идеал, това е прекрасно! Нали“?

Записал от сестра Йорданка Жекова – брат Жоро, Габрово

Директна връзка със статията в Бртаски Живот : http://petardanov.info/Knigi/Vestnik_Bratski_Jivot/br_jivotb_63.pdf ( НО СПОРЕД НАЙ-ЗАПОЗНАТИТЕ Е МАНИПУЛИРАНА )

СПОРЕД ИНФОРМАЦИЯ ОТ ХРИСТО И ГАЛЯ МАДЖАРОВИ – УЧИТЕЛЯ Е УПОМЕНАЛ ДА СЕ ТЪРСИ “ ДЯДОТОТО НА ЖИТОТО“ – ЛИМЕЦА. ДА НЕ СЕ ПОЛЗВА В НИКАКЪВ СЛУЧЕЙ ГРУХАНО ЖИТО, ЗАЩОТО ПАК УЧИТЕЛЯ Е СПОМЕНАЛ, ЧЕ НИЕ БИЕМ, СИЛАТА МУ Е В ОБВИВКАТА. ДА НЕ Я СВАЛЯМЕ И ДА ПОЛЗВАМЕ ЦЕННИТЕ И КАЧЕСТВА.

78. Съзряване

Разликата между тревата и цветчетата е същата като разликата между това да не знаеш, че си буда, и момента, когато познаеш, че си буда. Всъщност няма как да е другояче. Буда е разцъфнал, напълно се е разтворил. Неговите лотосови цветове са съвършено развити… Без съмнение да бъдеш из пълнен с пролет е много по-прекрасно от есенната роса, която пада по листата на лотоса. Това е едно от най-красивите неща за наблюдаване – как есенната роса пада върху листата на лотоса и блести на утринното слънце като бисери. Но това, разбира се, е моментно изживяване. Когато изгрее слънцето, есенната роса започва да се изпарява. Тази преходна красота наистина не може да се сравни с вечната пролет на твоето същество. Колкото и назад да обърнеш поглед, тя винаги е присъствала. Колкото и далеч да погледнеш напред, ще се изненадаш – тя е самата ти същност. Където и да си, тя ще е там и цветята ще продължават да те обсипват. Това е духовна пролет.

Коментар:

Този човек е сам, едновременно тих и буден. Вътрешното му същество е изпълнено с цветя, които носят качеството на пролетта и обновление навсякъде, където той отиде. Това вътрешно разцъфтяване и целостта, която той чувства, му дават възможност за неограничено движение. Той може да се движи и навън, и навътре, без разлика, защото външните обстоятелства не могат да намалят радостта и съзряването му. Той е постигнал центрираност и просторност – бялата светлина около тялото му е негова защита и светлина. Всички житейски преживявания са го довели до този момент на съвършенство.

Когато изтеглиш картата на Съзряването, знай, че този момент носи дар – за добре свършена усилена работа. Имаш солидна основа и можеш да разчиташ на успеха и сполуката, защото те са резултат от вече изживяното вътре.

77. Ние сме светът

Когато по цялата земя хиляди, милиони хора празнуват, пеят, танцуват, изпаднали в екстаз, опиянени от божественото, глобалното самоубийство е невъзможно. При такова веселие и смях, нормалност и здраве, естественост и спонтанност, как може да има война?… Животът ти е даден, за да твориш, да се радваш, да празнуваш. Когато плачеш, когато си нещастен, ти си сам. Когато празнуваш, цялото съществувание участва. Само в празнуването се срещаме с върховното, с вечното. Само в празнуването излизаме от колелото на раждане и смърт.

Коментар:

Тук човечеството е изобразено като същества в цветовете на дъгата, които танцуват около мандалата на земята, хванати за ръце в радост и благодарност за дара на живота. Тази карта символизира време на общение, на споделяне на богатствата, които всеки от нас внася в цялото. Тук няма привързване, няма вкопчване. Това е кръг без страх от чувство на недостойност или превъзходство. Когато познаем общия източник на всички хора, общото начало на мечтите и копнежите ни, на надеждите и страховете ни, сме способни да видим, че всички сме свързани в необятното чудо на съществуванието. Когато обединим нашето огромно вътрешно изобилие, за да създадем съкровище от любов и мъдрост, достъпно за всички, се свързваме в изящния модел на вечното творение.

 

76. Зрялост

Ако медитацията ти е донесла светлина, която огрява всяка нощ, дори смъртта няма да е смърт, а врата към божественото. С тази светлина в сърцето ти самата смърт се трансформира във врата и ти навлизаш във вселенския дух;, ставаш едно с океана. А ако не изживееш океана, си живял напразно.

Моментът винаги е сега и плодът е винаги зрял. Трябва само да събереш смелост и да влезеш в своята вътрешна гора. Плодът е винаги зрял и моментът -винаги подходящ. Няма такова нещо като неподходящ момент.

Коментар:

Когато плодът е зрял, той сам пада от дървото. В един миг виси на тънката дръжка, напращял от сочност. В следващия миг пада – не защото е бил принуден или е направил усилие да скочи, а защото дървото е познало неговата зрялост и просто го е пуснало.

Когато тази карта се появи, тя е знак, че си готов да споделиш своите вътрешни богатства, своята „сочност“. Трябва само да се отпуснеш там, където си, и да пожелаеш да се случи. Това споделяне на себе си, това изразяване на твоята съзидателност може да стане по много начини – в работата, във взаимоотношенията, във всекидневните преживявания. Не се иска специална подготовка или усилие от твоя страна. Просто моментът е подходящ.

75. Обикновеност

В някои редки моменти нещо се случва и ти ставаш едно. Докато наблюдаваш океана, неговата безбрежност, и изведнъж забравяш вътрешното раздвоение, шизофренията;, отпускаш се. Или когато видиш девствения сняг по хималайските върхове, те обгръща спокойствие и не е нужно да си фалшив, защото наоколо няма друго човешко същество, с което да се държиш неискрено. Тогава частите се събират в едно. Или пък ставаш единен, докато слушаш прекрасна музика. Всеки път, когато в една или друга ситуация станеш едно, в теб се надига, изпълва те покой, щастие, блаженство. Чувстваш се завършен. Няма защо да чакаш тези моменти – те могат да се превърнат в твой естествен живот. Тези необикновени моменти могат да станат обикновени – в това е цялото усилие на Дзен. В един обикновен живот можеш да живееш необикновено – докато цепиш дърва, докато носиш вода от кладенеца, можеш да бъдеш в пълен покой със себе си. Докато метеш пода, готвиш, переш, можеш да бъдеш в съвършено спокойствие – защото целият въпрос е да бъдеш тотално в действието, да му се наслаждаваш.

Коментар:

Фигурата, която се разхожда сред природата, ни подсказва, че красотата може се открие в простичките, обикновени неща от животи. Ние с такава лекота приемаме за даденост този прекрасен свят. Да изчистим къщата, да работим в градината, да сготвим – най-ежедневните задачи се изпълват със светост, когато ги изпълняваме с цялото си внимание, с любов и заради самите тях, без мисъл за признание и награда.

Настъпва време, когато този лек, естествен и напълно обикновен подход към всяка ситуация ще ти донесе много по-добри резултати от всеки опит да бъдеш умен, блестящ, с една дума необикновен. Зарежи идеята да се прочуеш с последното си изобретение или да заслепиш приятелите с уникалността си. Специалната дарба, която трябва да разкриеш сега, се демонстрира най-добре, като просто правиш нещата с лекота и непринуденост, по едно наведнъж.

74. Търпение

Забравили сме как да чакаме. Това е едно почти изоставено пространство. А най-голямото ни съкровище е способността да изчакваме правилния момент. Цялото съществувание чака подходящия момент. Дори дърветата го познават – знаят кога да разцъфнат и кога да пуснат листата си и да останат голи на фона на небето. Те са все така прекрасни в своята голота, докато чакат новата зеленина с доверието, че щом старата си е отишла, новата скоро ще дойде, ще израснат новите листа.

Ние сме забравили да чакаме, искаме всичко да стане бързо. Това е голяма загуба за хората… В тишината на  чакането   нещо   в  теб  не   спира   да   расте   –  твоето автентично същество. Един ден то скача и се превръща в пламък – и цялата ти личност е разтърсена. Ти си нов човек.

Този  нов човек знае какво е ритуалът, този нов човек  познава  вечните сокове на живота.

Коментар:

Има моменти, когато единственото нещо е да се чака. Семето е посято, детето расте в утробата, стридата покрива със слоеве зрънцето пясък и го превръща в перла.

Тази карта ни напомня, че това е време, когато трябва просто да бъдеш буден, търпелив, изчакващ. Жената на рисунката е именно в такава нагласа. Доволна, без следа от безпокойство, тя просто чака. През всичките фази на луната, която минава над нея, тя остава търпелива, в такова съзвучие с ритмите й, че сякаш е станала едно с нея. Жената знае, че е време да бъде пасивна и да остави природата да си върши работата. Но тя не е изпаднала в сънливост или равнодушие, защото знае, че е време да бъде готова за нещо изключително важно. Това е време на тайнственост, като часовете преди идването на зората. Време, в което единственото нещо е да се чака.

73. Компромисът

Не бъди хитър, защото ще си останеш един и същ, няма да се промениш. Половинчатите техники по пътя на любовта и половинчатите техники по пътя на медитацията ще ти докарат объркване, няма да ти помогнат… Но молбата за помощ е противна на егото, затова ти се опитваш да направиш компромис. Този компромис ще бъде по-опасен, ще те обърка повече, защото направен в състояние на объркване, той ще създаде още повече объркване. Затова опитай да разбереш защо се стремиш към компромис. Рано или късно ще разбереш, че той не помага. Компромисът може да бъде начин да не избереш нито едната посока или може би е просто потискане на твоето объркване. Никога не потискай нищо, бъди наясно с положението си. А ако си объркан, помни, че си объркан. Това ще е първото нещо, с което си наясно – че си объркан. Вече си започнал пътуването.

Коментар:

В императорските дворове на древна Япония прислужниците често били избирани от редовете на дребните престъпници, които били кастрирани. Поради своята непосредствена запознатост със ставащото в двора те били в центъра на политически и социални интриги и упражнявали голямо задкулисно влияние. Двете фигури на тази карта ни напомнят за недостойните, заговорнически ситуации, в които можем да изпаднем, когато направим компромис със своята истина. Едно нещо е да вземем компромисно решение, като разберем гледната точка, различна от нашата, и положим усилия за хармонизиране на противопоставящите се сили. Съвсем друго е да се „огънем“ и да предадем собствената си истина. Ако се вгледаме дълбоко, ще открием, че се опитваме да спечелим нещо – било то власт или нечие одобрение.

Ако си изкушен да направиш това, внимавай – спечеленото с подобен род компромиси винаги оставя горчив вкус в устата.

72. Аутсайдерът

Значи се чувстваш аутсайдер. Това е добре. Това е преходният период. Сега трябва да внимаваш да не се изпълниш с болка и нещастие. Сега когато Бог вече го няма, кой ще те утеши? Не ти трябва никакво утешение. Човечеството навърши пълнолетие. Бъди мъж, бъди жена и разчитай на себе си… Единственият начин да се свържеш със съществуванието е да се обърнеш навътре, защото там в центъра все още си свързан. Твоята физическа връзка с майката е била прекъсната, това е било абсолютно необходимо, за да станеш самостоятелен индивид. Но връзката ти с вселената не е прекъсната. Това е връзка на съзнание. Не можеш да я видиш, затова трябва да навлезеш дълбоко с голяма осъзнатост, буден, наблюдаващ и ще намериш връзката. Буда състоянието е връзката!

Коментар:

Детето на тази карта стои от едната страна на портата и гледа през нея. То е толкова малко и в своята убеденост, че не може да влезе, то не вижда, че веригата не е заключена;, трябва само да отвори.

Когато се чувстваме изолирани, не приети, се превръщаме в малко, безпомощно дете. Това не е учудващо, тъй като чувството се корени дълбоко в най-ранните ни детски преживявания. Проблемът е, че понеже е дълбоко вкоренено, то се задейства в живота ни отново и отново, като запис.

Сега имаш възможност да спреш записа, да престанеш да се измъчваш с идеи, че по един или друг начин не си „достатъчен“, за да бъдеш приет. Разпознай корените на тези чувства в миналото и се пусни от старата болка. Ще добиеш яснотата, за да знаеш как да отвориш портата и да навлезеш в пространството, което най-много копнееш да бъдеш.

71. Скъперникът

В мига, в който проявиш алчност, се затваряш за основния феномен на живота – разширяването, споделянето. Започнеш ли да се вкопчваш в нещата, пропускаш целта – на грешен път си. Защото нещата не са целта;, ти, твоята най-съкровена същност е целта – не прекрасна къща, а прекрасен аз;, не много пари, а богата същност;, не много неща, а отворено същество, отворено към милиони неща.

Коментар:

Тази жена е издигнала крепост около себе си и стиска вещите, които смята за свои съкровища. Всъщност тя е събрала толкова много неща, с които да се кичи – включително пера и кожи от животни – че в старанието си е станала грозна. Картата ни предизвиква да видим в какво сме се вкопчили и кое е толкова ценното, че си мислим, че трябва да го пазим като в крепост. Не е задължително това да е голяма банкова сметка или кутия с бижута – може да е нещо простичко, като това да споделим времето си с приятел или да поемем риска да изразим любовта си към някого. Като водата в затворен кладенец, която застоява, защото не се използва, нашите съкровища изгубват блясъка и стойността си, ако откажем да ги споделим. Към каквото и да си се привързал, помни, че не можеш да го вземеш със себе си. Отпусни хватката и почувствай свободата и просторността, които носи споделянето.

70. Напътствие

Принуден си да търсиш напътствие, защото не знаеш, че твоят истински водач се крие в теб. Трябва да намериш вътрешния водач. Именно него аз наричам твоя свидетел, това е твоята дхарма, твоят присъщ буда. Трябва да пробудиш този буда и животът ще те обсипе с благословии. Животът ти ще засияе от добрина, от божественост, каквато не можеш да си представиш. Това е като светлината. Стаята ти е тъмна, само трябва да внесеш светлина. Дори малка свещ ще свърши работа и тъмнината изчезва. А когато имаш свещ, знаеш къде е вратата. Няма нужда да мислиш: „Къде е вратата?“ Само слепите хора се питат къде е вратата. Тези, които имат очи и разполагат със светлина, не мислят. Някога мислиш ли: „Къде е вратата?“ Просто ставаш и излизаш. Дори не се замисляш за нея. Не започваш да опипваш, да си удряш главата в стената. Виждаш я и дори за част от секундата не се замисляш. Просто излизаш.

Коментар:

Ангелската фигура с пъстроцветни криле символизира водача, който всеки от нас носи в себе си. Ние, също като другата фигура на картата, понякога сме склонни да се съмняваме в този водач, когато той ни говори, защото сме толкова привикнали да се водим по указания отвън, а не отвътре. Истината на нашето най-дълбоко същество се опитва да ни покаже накъде да вървим и когато тази карта се появи, тя означава, че можеш да се довериш на вътрешното напътствие, което ти се дава. Вътрешният водач говори, нашепвайки, и понякога може да се подвоумим, тъй като не сме сигурни дали сме разбрали правилно. Но знаците са ясни – последваш ли го, ще се почувстваш по-цялостен, по-интегриран, все едно се движиш от самия център на своето същество. Ако тръгнеш с него, този лъч светлина ще те отведе точно там, където трябва да отидеш.