От стотици години в паметта на българския народ се таи едно преклонение пред Еньовден (надолу в текста е по-съществената информация).

Дата е свързана с много мистични и сакрални предания, легенди, митове, забулени в мистерии ритуали на русалки, вечери и вещици, на магове и лечители и на БОГОМИЛИТЕ!! 

Четирите елемента в света, четирите сили са Вода, Въздух, Огън и Земя. В този ден огромнае силата на прегръдката на слънчевите и земни енергии. Завесата между световете изтънява, силите от единия свят – невидимия преливат в нашия- видимия и обратно.. Всичко започва на 21.06 сутринта. Изгревът отключва вратата и започват мистериите, настройването на природата, на жреците и посветени за кулминацията на 4-те елемента – Еньовден! Билките пускат силата си и Земята спира своя ‘дъх“ за допусне небесните кодове за корекция, препрограмиране на системата на живот.

Водата с елемента Водород е най – силна в момента преди изгрева, защото свири симфонията на сферите в космическия свят и пее духовната хармония. Водорода е най-силно разпространен във нашата вселена и за разлика от другите химични елементи има променлива вълна. Той вибрира, трепти…А от там и водата. Тя е част от етерния свят и е привнесена на Земята и в този момент се разгръща силата и. От там – във всяко живо същество, в което има вода се получава енергиен вихър и това е момента за управление на тези енергии през чакрите и етерното и космическо тяло и др. тела на човека.

През входовете и изходите на физическото ( 18 на брой ) тяло към етерното, мисловното и звездното се движат потоци енергия засилени от слънцето и земната Кундалини.

(Както във всяко тайно общество, особените празници, магично свързани и церемониите по вътрешния ритуал, бяха установени здраво. Те и сега са отбелязани в Малкия Ритуал на Малта. По тях не може да се говори, не може да се говори и по Малките и Големи Мистерии, за които има ясно указание у Симеон Антипа, у Михаил Унгарец и особено в правилата у архиепископ Богомил.
Даже у синодика на Борил, паметник от1210 година, намираме:
„… на рождество Йоана Кръстителя творящи влъшвения … и в ти нощъ скверная творат тайнства и елинство и слоужбе подобнаа…анафема!“
Като говори на това място, Марин Дринов казва, це под „елинство“ се разбира елевсинския култ – Мистериите – с всички обряди, които се извършват срещу Еньовден.

Но по това историците едва ли ще знаят някога нещо).

Кундалини е наричана: Звездна Светлина, Червена Змия, Вихрен Дракон, Магна Аркана, Философски Огън, Централен Земен Огън, Слънчев Магистериум, Брил, Небесна Птица, Дракон на Ада, Сатана, Луцифер, Денница, Леис, Семе на Движението – Червеният Змей се нарича с две главни имена:
У Света – Фохат,
У Човека – Кундалини.

Тази сила, разбрана и събудена у човека, дава на мага ключа на същата сила у Вселената и основата на онова всемогъщество, което придава на магите вътрешно величие и сигурност във всеки похват. Едно е съдържанието на всички магични легенди и книги: ПЪТЯТ КЪМ ЧЕРВЕНИЯ ЗМЕЙ.

ТОВА СТАВА чрез тайнствата и ЦЕРЕМОНИИТЕ и разбира се, чрез окултни практики. Тайнствата са Седем – Кръщение, Миропомазване, Причащение, Брак, Схима, Свещенство, Елеосвещение, Покаяние.

Ще спомена само последното – Покаяние, защото целта на тази статия е не да дава езотерично образование, а да внесе информираност относно съвсем малък аспект от Силата, Мощта значението за някои Ученици за ЕНЬОВДЕН.

Продължаваме с Церемониите на Богомилството,които са четири.Те отговарят на Четирите Мирови Елемента: Двата Действащи (Земя и Огън) и Двата Уравновесяващи ( Въздух и Вода)

ЩЕ СПОМЕНА БЕГЛО И МИСТЕРИИТЕ

Малките Мистерии отговарят на Земната Мирова Майка и съставят две шествия, извършвани през трите деня на Еньовден (23, 24, 25 юни)…!

Понеже не  е разрешено да се говори за мистериите и ритуалите, то ще споменем само легенди

НА този ден слънцето се „окъпва” във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Какво означава това?

Фотоните на светлината достигаща Земята от слънцето се получават като се отделят от Водорода при термоядрените реакции на разпада на Водорода (!)…В Хелий, при което фотоните са носители на много специфична, непозната за обикновената наука информация, поле и енергия на Вселената и в частност на един от градивните и елементи – водорода !

Тогава става енергийната „ прегръдка” на светлината с водата, която всъщност е течна светлина. Активират се светлинните източници в тялото, в мисълта и в енергийните канали и чакри в човека.

Това повлиява всяка билка, всяка изворна вода, особенно, когато е мълчана. За да не стане прекалено „тежко” – минаваме само към легендите..:)) От тук надолу е подредена информация от интернет :

Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Бране на билки

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за ,,болестта без име.

Еньова буля

На всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.

Легенди

Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Напяване на китки[

Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.

На Еньовден всички небесни светила «полудяват». В полунощ срещу празника небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. Там, където има заровено имане, от мястото излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето.

Всички тези природни явления въздействат на цветята и тревите, придават им целебна сила и омаен аромат, а водата придобива животворяща сила. Затова на Еньовден рано сутрин се берат билки, с които се лекуват всички болести.

«Чер трън, еньовче, вратига и комуника, иглика и маточина, мента и коприва, маслодайна роза» се използват за лек през цялата година.

Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли. Общо те са 77 и «половина» – от толкова се приготвя и Еньовденския венец (през който се преминава за здраве) или китка (по която на сутринта се гадае). «Половинката» е за една специална болест «без име», която само отбрани лечители знаят. Точно преди изгревa цъфти приказното цвете разковниче. То притежава силата да отваря всичко заключено и да лекува неизлечими болести. Докато с билките, набрани на Гергьовден, се церят животни, с еньовските се лекуват хора. С тях може да се гонят и зли духове. Прави се и бяла магия за любов и здраве. Възможно е да се завърти главата на някой момък с любовен талисман. Ревниви девойки извършват ритуал за раздяла на либето си от своя съперница.

Еньовден има и тъмна страна. Според легендата в потайна доба, по първи петли вещици и магьосници се събличат голи и яхат метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специални наричания. Злите старици се развихрят и затова на Еньовден хващат всички видове уроки и други заклинания на тъмните сили. Това е нощта и на повелителките на горите – самодивите. Когато се спусне тъмата, отиват край езеро или река.

Плуват, перат дрехите си, след което ги оставят да съхнат на лунна светлина. После извиват вълшебно вихрено хоро. Обожават мелодията на кавала. Затова често похищават овчари, за да им свирят. Магическите създания се влюбват в хора. Самодивите – в юнаци, а змейовете – в девойки. Само един поглед на ефирните руси създания с дълбоки сини очи е достатъчен, за да омае и плени завинаги. Тези страсти са пагубни за простосмъртните, измъчват ги до смърт. От гибелната обич момъкът може да се предпази с отвара от перуника, а момата да се спаси от влюбения до уши в нея змей, като се окъпе в отвара от пелин.

Тонизираща напитка от билки
(рецепта от Типика на Студийския манастир)
5-6 листа от мента
7-8 листа от маточина
10 листа от малини/къпини
4-5 листа от коприва, сухи
10 листа от роза
6-7 шипка (плодчета)
1/2 ч. л. семена от фенхел (чимен) или копър
семена от анасон
1 л вода
резенчета лимон

Подправките се сипват в тенджера. Заливат с вряща вода и се оставят само за 5 минути да покиснат. Напитката се прецежда, изстудява се и се гарнира с резенчета лимон.

Но растенията събрани в нощта на Еньовден имат не само целебна, но и магическа сила. Покосените от нещастна любов моми могат да си върнат радостта към живота с помощта на тинтява, вратига, куманига, делянка, чернотрън, пелин и тъжец и други. Тези т. н. разделни билки освобождават от унищожителното чувство. Магьосничките и баячките пък приготвят любовни отвари на бавен огън и в нови глинени съдове.

Затова трябва да станем още преди изгрев, да се отъркаляме в росата или да се измием в река, а после да посрещнем слънцето, което на този ден „трепти” или „играе”.

С магическата сила на водата през тази нощ е свързан и обичаят ладуване, които на този ден се изпълнява от „Еньова буля”. Това е 3-4 годишно момиченце, последно на майка, което момите разнасят из землището на селото за плодородие, а случайните му приказки се приемат като предсказания. Накрая идва ред на гадаенето за женитба. От предната вечер девойките са хвърлили китките си в мълчана вода, а котелът е пренощувал на открито под трендафил. Със завързани очи булята започва да вади китките, а момите напяват за женитба и имотност.

На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свръхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас.

За преклонението на древните българи към светлината говорят и запазените многобройни имена и наименования, съдържащи думата светлина / ЯН в себе си – Яна, Янко, БоЯн, река Янтра, народният празник Еньовден (наричан още Яница) и така нататък.
Оттук е и името на древнобългарския Бог на Гръмотевицата -Индра (Ин-Дера, т.е. раздирам тъмнината със своите светкавици и гръмотевици)

В Индия думата Янтра е запазена и досега със значение на Знак на светлината, талисман, който носи закрила. Такава янтра е ибългарската свастика. Във формата на най-старата янтра на света е и древнобългарският календар.

Навсякъде, където са се разселвали в древността, българите са били наричани Хората на Светлината, Хората на Сурва (Слънцето). Така са били известни в Китай и Индия, където са дали началото на първите китайски династии и на индийските висши касти. Дори е известно, че духовните колоси на Индия Рама, Буда, Бодидърма, както и Лао Дзъ в Китай са принадлежали към тези Хора на Светлината, древните българи.

От древнобългарския култ към Слънцето, към Светлината са възникнали и няколко географски названия на цели местности и народи:
– Сирия (Сурия на арабски език е видоизмененото произношение на Сурва, Бога на Слънцето). Сирия означава страна на Сурва, на Слънцето!
– Славяни / Славещите Светлината е географското название на българите, разселили се в Европа и Русия.

Историческите източници също сочат, че Велика България на Кубрат се е простирала от Виена до Тихия океан!