Разликата между тревата и цветчетата е същата като разликата между това да не знаеш, че си буда, и момента, когато познаеш, че си буда. Всъщност няма как да е другояче. Буда е разцъфнал, напълно се е разтворил. Неговите лотосови цветове са съвършено развити… Без съмнение да бъдеш из пълнен с пролет е много по-прекрасно от есенната роса, която пада по листата на лотоса. Това е едно от най-красивите неща за наблюдаване – как есенната роса пада върху листата на лотоса и блести на утринното слънце като бисери. Но това, разбира се, е моментно изживяване. Когато изгрее слънцето, есенната роса започва да се изпарява. Тази преходна красота наистина не може да се сравни с вечната пролет на твоето същество. Колкото и назад да обърнеш поглед, тя винаги е присъствала. Колкото и далеч да погледнеш напред, ще се изненадаш – тя е самата ти същност. Където и да си, тя ще е там и цветята ще продължават да те обсипват. Това е духовна пролет.

Коментар:

Този човек е сам, едновременно тих и буден. Вътрешното му същество е изпълнено с цветя, които носят качеството на пролетта и обновление навсякъде, където той отиде. Това вътрешно разцъфтяване и целостта, която той чувства, му дават възможност за неограничено движение. Той може да се движи и навън, и навътре, без разлика, защото външните обстоятелства не могат да намалят радостта и съзряването му. Той е постигнал центрираност и просторност – бялата светлина около тялото му е негова защита и светлина. Всички житейски преживявания са го довели до този момент на съвършенство.

Когато изтеглиш картата на Съзряването, знай, че този момент носи дар – за добре свършена усилена работа. Имаш солидна основа и можеш да разчиташ на успеха и сполуката, защото те са резултат от вече изживяното вътре.

Когато по цялата земя хиляди, милиони хора празнуват, пеят, танцуват, изпаднали в екстаз, опиянени от божественото, глобалното самоубийство е невъзможно. При такова веселие и смях, нормалност и здраве, естественост и спонтанност, как може да има война?… Животът ти е даден, за да твориш, да се радваш, да празнуваш. Когато плачеш, когато си нещастен, ти си сам. Когато празнуваш, цялото съществувание участва. Само в празнуването се срещаме с върховното, с вечното. Само в празнуването излизаме от колелото на раждане и смърт.

Коментар:

Тук човечеството е изобразено като същества в цветовете на дъгата, които танцуват около мандалата на земята, хванати за ръце в радост и благодарност за дара на живота. Тази карта символизира време на общение, на споделяне на богатствата, които всеки от нас внася в цялото. Тук няма привързване, няма вкопчване. Това е кръг без страх от чувство на недостойност или превъзходство. Когато познаем общия източник на всички хора, общото начало на мечтите и копнежите ни, на надеждите и страховете ни, сме способни да видим, че всички сме свързани в необятното чудо на съществуванието. Когато обединим нашето огромно вътрешно изобилие, за да създадем съкровище от любов и мъдрост, достъпно за всички, се свързваме в изящния модел на вечното творение.

Ако медитацията ти е донесла светлина, която огрява всяка нощ, дори смъртта няма да е смърт, а врата към божественото. С тази светлина в сърцето ти самата смърт се трансформира във врата и ти навлизаш във вселенския дух;, ставаш едно с океана. А ако не изживееш океана, си живял напразно.

Моментът винаги е сега и плодът е винаги зрял. Трябва само да събереш смелост и да влезеш в своята вътрешна гора. Плодът е винаги зрял и моментът -винаги подходящ. Няма такова нещо като неподходящ момент.

Коментар:

Когато плодът е зрял, той сам пада от дървото. В един миг виси на тънката дръжка, напращял от сочност. В следващия миг пада – не защото е бил принуден или е направил усилие да скочи, а защото дървото е познало неговата зрялост и просто го е пуснало.

Когато тази карта се появи, тя е знак, че си готов да споделиш своите вътрешни богатства, своята „сочност“. Трябва само да се отпуснеш там, където си, и да пожелаеш да се случи. Това споделяне на себе си, това изразяване на твоята съзидателност може да стане по много начини – в работата, във взаимоотношенията, във всекидневните преживявания. Не се иска специална подготовка или усилие от твоя страна. Просто моментът е подходящ.

В някои редки моменти нещо се случва и ти ставаш едно. Докато наблюдаваш океана, неговата безбрежност, и изведнъж забравяш вътрешното раздвоение, шизофренията;, отпускаш се. Или когато видиш девствения сняг по хималайските върхове, те обгръща спокойствие и не е нужно да си фалшив, защото наоколо няма друго човешко същество, с което да се държиш неискрено. Тогава частите се събират в едно. Или пък ставаш единен, докато слушаш прекрасна музика. Всеки път, когато в една или друга ситуация станеш едно, в теб се надига, изпълва те покой, щастие, блаженство. Чувстваш се завършен. Няма защо да чакаш тези моменти – те могат да се превърнат в твой естествен живот. Тези необикновени моменти могат да станат обикновени – в това е цялото усилие на Дзен. В един обикновен живот можеш да живееш необикновено – докато цепиш дърва, докато носиш вода от кладенеца, можеш да бъдеш в пълен покой със себе си. Докато метеш пода, готвиш, переш, можеш да бъдеш в съвършено спокойствие – защото целият въпрос е да бъдеш тотално в действието, да му се наслаждаваш.

Коментар:

Фигурата, която се разхожда сред природата, ни подсказва, че красотата може се открие в простичките, обикновени неща от животи. Ние с такава лекота приемаме за даденост този прекрасен свят. Да изчистим къщата, да работим в градината, да сготвим – най-ежедневните задачи се изпълват със светост, когато ги изпълняваме с цялото си внимание, с любов и заради самите тях, без мисъл за признание и награда.

Настъпва време, когато този лек, естествен и напълно обикновен подход към всяка ситуация ще ти донесе много по-добри резултати от всеки опит да бъдеш умен, блестящ, с една дума необикновен. Зарежи идеята да се прочуеш с последното си изобретение или да заслепиш приятелите с уникалността си. Специалната дарба, която трябва да разкриеш сега, се демонстрира най-добре, като просто правиш нещата с лекота и непринуденост, по едно наведнъж.

Забравили сме как да чакаме. Това е едно почти изоставено пространство. А най-голямото ни съкровище е способността да изчакваме правилния момент. Цялото съществувание чака подходящия момент. Дори дърветата го познават – знаят кога да разцъфнат и кога да пуснат листата си и да останат голи на фона на небето. Те са все така прекрасни в своята голота, докато чакат новата зеленина с доверието, че щом старата си е отишла, новата скоро ще дойде, ще израснат новите листа.

Ние сме забравили да чакаме, искаме всичко да стане бързо. Това е голяма загуба за хората… В тишината на  чакането   нещо   в  теб  не   спира   да   расте   –  твоето автентично същество. Един ден то скача и се превръща в пламък – и цялата ти личност е разтърсена. Ти си нов човек.

Този  нов човек знае какво е ритуалът, този нов човек  познава  вечните сокове на живота.

Коментар:

Има моменти, когато единственото нещо е да се чака. Семето е посято, детето расте в утробата, стридата покрива със слоеве зрънцето пясък и го превръща в перла.

Тази карта ни напомня, че това е време, когато трябва просто да бъдеш буден, търпелив, изчакващ. Жената на рисунката е именно в такава нагласа. Доволна, без следа от безпокойство, тя просто чака. През всичките фази на луната, която минава над нея, тя остава търпелива, в такова съзвучие с ритмите й, че сякаш е станала едно с нея. Жената знае, че е време да бъде пасивна и да остави природата да си върши работата. Но тя не е изпаднала в сънливост или равнодушие, защото знае, че е време да бъде готова за нещо изключително важно. Това е време на тайнственост, като часовете преди идването на зората. Време, в което единственото нещо е да се чака.

Не бъди хитър, защото ще си останеш един и същ, няма да се промениш. Половинчатите техники по пътя на любовта и половинчатите техники по пътя на медитацията ще ти докарат объркване, няма да ти помогнат… Но молбата за помощ е противна на егото, затова ти се опитваш да направиш компромис. Този компромис ще бъде по-опасен, ще те обърка повече, защото направен в състояние на объркване, той ще създаде още повече объркване. Затова опитай да разбереш защо се стремиш към компромис. Рано или късно ще разбереш, че той не помага. Компромисът може да бъде начин да не избереш нито едната посока или може би е просто потискане на твоето объркване. Никога не потискай нищо, бъди наясно с положението си. А ако си объркан, помни, че си объркан. Това ще е първото нещо, с което си наясно – че си объркан. Вече си започнал пътуването.

Коментар:

В императорските дворове на древна Япония прислужниците често били избирани от редовете на дребните престъпници, които били кастрирани. Поради своята непосредствена запознатост със ставащото в двора те били в центъра на политически и социални интриги и упражнявали голямо задкулисно влияние. Двете фигури на тази карта ни напомнят за недостойните, заговорнически ситуации, в които можем да изпаднем, когато направим компромис със своята истина. Едно нещо е да вземем компромисно решение, като разберем гледната точка, различна от нашата, и положим усилия за хармонизиране на противопоставящите се сили. Съвсем друго е да се „огънем“ и да предадем собствената си истина. Ако се вгледаме дълбоко, ще открием, че се опитваме да спечелим нещо – било то власт или нечие одобрение.

Ако си изкушен да направиш това, внимавай – спечеленото с подобен род компромиси винаги оставя горчив вкус в устата.

Значи се чувстваш аутсайдер. Това е добре. Това е преходният период. Сега трябва да внимаваш да не се изпълниш с болка и нещастие. Сега когато Бог вече го няма, кой ще те утеши? Не ти трябва никакво утешение. Човечеството навърши пълнолетие. Бъди мъж, бъди жена и разчитай на себе си… Единственият начин да се свържеш със съществуванието е да се обърнеш навътре, защото там в центъра все още си свързан. Твоята физическа връзка с майката е била прекъсната, това е било абсолютно необходимо, за да станеш самостоятелен индивид. Но връзката ти с вселената не е прекъсната. Това е връзка на съзнание. Не можеш да я видиш, затова трябва да навлезеш дълбоко с голяма осъзнатост, буден, наблюдаващ и ще намериш връзката. Буда състоянието е връзката!

Коментар:

Детето на тази карта стои от едната страна на портата и гледа през нея. То е толкова малко и в своята убеденост, че не може да влезе, то не вижда, че веригата не е заключена;, трябва само да отвори.

Когато се чувстваме изолирани, не приети, се превръщаме в малко, безпомощно дете. Това не е учудващо, тъй като чувството се корени дълбоко в най-ранните ни детски преживявания. Проблемът е, че понеже е дълбоко вкоренено, то се задейства в живота ни отново и отново, като запис.

Сега имаш възможност да спреш записа, да престанеш да се измъчваш с идеи, че по един или друг начин не си „достатъчен“, за да бъдеш приет. Разпознай корените на тези чувства в миналото и се пусни от старата болка. Ще добиеш яснотата, за да знаеш как да отвориш портата и да навлезеш в пространството, което най-много копнееш да бъдеш.

В мига, в който проявиш алчност, се затваряш за основния феномен на живота – разширяването, споделянето. Започнеш ли да се вкопчваш в нещата, пропускаш целта – на грешен път си. Защото нещата не са целта;, ти, твоята най-съкровена същност е целта – не прекрасна къща, а прекрасен аз;, не много пари, а богата същност;, не много неща, а отворено същество, отворено към милиони неща.

Коментар:

Тази жена е издигнала крепост около себе си и стиска вещите, които смята за свои съкровища. Всъщност тя е събрала толкова много неща, с които да се кичи – включително пера и кожи от животни – че в старанието си е станала грозна. Картата ни предизвиква да видим в какво сме се вкопчили и кое е толкова ценното, че си мислим, че трябва да го пазим като в крепост. Не е задължително това да е голяма банкова сметка или кутия с бижута – може да е нещо простичко, като това да споделим времето си с приятел или да поемем риска да изразим любовта си към някого. Като водата в затворен кладенец, която застоява, защото не се използва, нашите съкровища изгубват блясъка и стойността си, ако откажем да ги споделим. Към каквото и да си се привързал, помни, че не можеш да го вземеш със себе си. Отпусни хватката и почувствай свободата и просторността, които носи споделянето.

Принуден си да търсиш напътствие, защото не знаеш, че твоят истински водач се крие в теб. Трябва да намериш вътрешния водач. Именно него аз наричам твоя свидетел, това е твоята дхарма, твоят присъщ буда. Трябва да пробудиш този буда и животът ще те обсипе с благословии. Животът ти ще засияе от добрина, от божественост, каквато не можеш да си представиш. Това е като светлината. Стаята ти е тъмна, само трябва да внесеш светлина. Дори малка свещ ще свърши работа и тъмнината изчезва. А когато имаш свещ, знаеш къде е вратата. Няма нужда да мислиш: „Къде е вратата?“ Само слепите хора се питат къде е вратата. Тези, които имат очи и разполагат със светлина, не мислят. Някога мислиш ли: „Къде е вратата?“ Просто ставаш и излизаш. Дори не се замисляш за нея. Не започваш да опипваш, да си удряш главата в стената. Виждаш я и дори за част от секундата не се замисляш. Просто излизаш.

Коментар:

Ангелската фигура с пъстроцветни криле символизира водача, който всеки от нас носи в себе си. Ние, също като другата фигура на картата, понякога сме склонни да се съмняваме в този водач, когато той ни говори, защото сме толкова привикнали да се водим по указания отвън, а не отвътре. Истината на нашето най-дълбоко същество се опитва да ни покаже накъде да вървим и когато тази карта се появи, тя означава, че можеш да се довериш на вътрешното напътствие, което ти се дава. Вътрешният водач говори, нашепвайки, и понякога може да се подвоумим, тъй като не сме сигурни дали сме разбрали правилно. Но знаците са ясни – последваш ли го, ще се почувстваш по-цялостен, по-интегриран, все едно се движиш от самия център на своето същество. Ако тръгнеш с него, този лъч светлина ще те отведе точно там, където трябва да отидеш.

Миналото вече го няма, а бъдещето още не е дошло –   и   двете   ненужно   се   движат   в   посоки,   които   не съществуват.    Едното    е    съществувало,    но    вече    не съществува, а другото още не е започнало да съществува.

Единственият нормален човек е този, който живее миг за миг, чиято стрела е насочена към момента, който е винаги тук и сега, където и да е.; цялото му съзнание, цялото му същество е погълнато от реалността на момента. Това е единствената вярна посока. Само такъв човек може да влезе през златната порта. Настоящето е златната порта. Тук-сега е златната порта… А в настоящето можеш да бъдеш само ако си неамбициозен -без желание да се сдобиеш с власт, пари, престиж, дори просветление, защото амбицията те води в бъдещето. Само неамбициозният може да остане в настоящето. Човекът, който иска да бъде в настоящето, не трябва да мисли, а просто да види портата и да влезе. Опитът ще дойде, но той не бива да е предварително планиран.

Коментар:

Докато стъпва по камъните, този човек се движи леко и несериозно и същевременно с абсолютна концентрация и балансираност. Зад полюшващите се, вечно течащи води се виждат сгради, на заден план като че ли има град. Мъжът е сред тълпата и в същото време е извън нея, поддържайки равновесие и способен да наблюдава отгоре. Тази карта ни предизвиква да изоставим мислите за други места и времена и да бъдем будни за това, което се случва тук и сега. Животът е океан, в който можеш да играеш, ако зарежеш своите преценки, предпочитания и привързаността към дългосрочните планове. Бъди отворен за това, което срещаш по пътя си. И не се тревожи, ако се спънеш и паднеш – просто стани, изтупай се, посмей се добре и продължи.