Златни закони на спокойствието

Елеазар Хараш

Само чистата Любов може да овладее силите на този свят.

Някои мислят, че се ядосват в името на правдата… но правдата не произвеж­да ядосване – ядосването е неразбиране на нещата… Някои искат да оправдаят това неразбиране, но това е лавиране на ума… Когато човек разбере нещата, той се успокоява – разбирането на нещата да­ва спокойствие. Искам да знаете, че ня­ма спокойствие, докато човек не оправи живота си.

Ако искаш да знаеш дали ще постиг­неш нещо, гледай дали си спокоен и уве­рен. Има думи, които отнемат спокойс­твието – те са разрушителни духове.

Повече

За буквите и за нашата азбука – от няколко гледни точки

Историческата истина …

(Божидар Димитров)

Глаголица

Глаголица

КИРИЛ НАПИСВА АЗБУКАТА ГЛАГОЛИЦА.

30 ГОДИНИ СЛЕД НЕГОВАТА СМЪРТ ПО ПОРЪЧКА НА ЦАР СИМЕОН КЛИМЕНТ НАПИСВА БЪЛГАРИЦАТА, КОЯТО ПОГРЕШНО НАРИЧАМЕ КИРИЛИЦА.

Повече

Как си отгледах нови зъби (не е шега-убиха откривателя)

Михаил Столбов – Как си отгледах нови зъби

ПРЕДИСЛОВИЕ

Уви, тази книга не започва така, както трябва. По-лошо, тя така и не е довършена.

Казвам се Виталий Медвед и съм създател на езотеричната, виртуална библиотека „Пъзел” (http://www.e-puzzle.ru). Преди две години ми писа човек на име Михаил Столбов и ми предложи да публикувам няколко глави от неговата бъдеща книга. Книгата беше за това как можем да си отгледаме нови зъби. По принцип се старая да не се занимавам с „половинчати” текстове, но всяка глава на тази книга можеше да бъде полезна и аз се съгласих. Договорката беше, че когато книгата бъде готова, аз ще я имам пръв. „Отплатата” за това ще бъде, да помогна на Михаил да създаде простичък сайт (http://mikhail-stolbov.ru), където да се поставят готовите глави. В продължение на две години писах писма на Михаил интересувайки се докъде е стигнал с книгата. Миша през цялото време се намираше все на някакви дълги командировки и ми казваше да изчакам, защото имал цяла концепция „в главата”.

Преди една седмица ми съобщиха, че Михаил е загинал. От няколко години работеше на сондажна платформа някъде в Мексико. През октомври станал инцидент и няколко десетки души загинали, включително и Михаил. За случая ми писа един иркутски приятел на Михаил (Антон), който също така ми обясни, че Миша е имал само някакви далечни белоруски роднини.

Искам да се обърна с молба към всички иркути и белоруси: ако имате някакво отношение към Михаил Столбов, моля да ми пишете на (doddy1@narod.ru).

За лоша участ, всички записки са останали на сондажната платформа. По молба на Антон, написах писмо до сайта (www.yandex.ru), където беше електронната поща на Михаил, с молба ако може да се възстановят писмата в секция „изпратени”. Възможно е да имам някакви чернови там. Ако се намери нещо, обезателно ще го споделя с вас. А сега ще изложа това, което имам за момента…

Виталий Медвед

Увод

Всичко започна през 1978 г., когато отбивах три годишната си военна служба на руски остров. Именно тогава ми избиха всичките зъби с табуретка. Тогава се надявах, че ще ме изпратят на комисия, но за седмица ми направиха протези и така 2,5 години. Протезите са неприятни, но не и смъртоносни… и не са нещо към което се привиква. През следващите години нееднократно сменях тези протези и вече се бях примирил със съдбата си, но за около година се оказах „заточен” в сибирската тайга. Там ми се появи заболяване, което не ми позволяваше да нося протезите повече от 15-20 минути на ден. Всеки предмет и даже собствения ми език ми причиняваше болка. Храната ми се наложи да я правя на каша и да я гълтам без да я дъвча. Храненето ми се превърна в мъка и продължаваше между 40 и 60 минути. Освен това не можех да говоря! Зъбите заедно с езика участват в изговарянето на звуците Т, Д, З, Н, Р, С, Ц, Ч, а заедно с устните на звуците В и Ф. Хубавото беше, че там нямаше с кого да разговарям… Но и нямаше кой да ми помогне. Беше ми много болно и страшно. Точно това ме накара да търся начин да си ОТГЛЕДАМ нови зъби.

∗ Тук и нататък – със син цвят е написаното от В. Медвед.

1

В момента имам 17 (СЕДЕМНАДЕСЕТ!!!) свои собствени нови зъба, които си отгледах, въпреки становището на съвременната медицина. За тази година в тайгата се случиха доста различни събития и не знам кое точно, каква роля изигра за появата на това чудо. Затова в книгата си ще се постарая старателно да повторя тези открития които направих в тайгата, както и действията които ми помогнаха отново да имам зъби.

Ще се постарая да ги сбия и напиша последователно:

• Променяме си мирогледа – научаваме се да вярваме в чудеса

• Спираме цигарите

• Сдобиваме се с допълнително енергия (махаме излишните килограми)

• Учим се да слушаме тялото си

• Учим се да слушаме душата си

• Учим се да слушаме Света

• Отглеждане на зъби

 

И така,

Глава първа

Да повярваме в чудеса

В един момент на жестоко отчаяние от непоносимите болки и невъзможност да направя нещо, а може би и от страх, че ще умра скоро поради невъзможност да се храня, се сетих, че бях чел в една книга за момче което си отгледало нов КРАК. Намерих книгата и абзаца. Оказа се книгата на Друнвало Мелхиседек „Древната тайна на цветето на живота”. Мога да напиша и няколко цитата от тази книга, които ме накараха да повярвам, че е възможно някъде, някога, някой и нещо да си е отгледал. И аз повярвах в ЧУДЕСА. Но нека започнем с цитатите:

Имам приятелка на име Даяна Гейзис, която водеше едно телевизионно шоу в Ню Йорк под заглавие „Поглед в бъдещето”. Тя заснемаше на лента всички качествени случаи на изцеление, за да ги показва в своето шоу. След дългогодишна работа в телевизията, Даяна изостави своето шоу, но в едно от последните предавания искаше да покаже (така и не го направи) невероятното изцеление на единадесет годишен малчуган. „Когато бил съвсем малък си играел много с гущерчета. Всички знаем, че ако им се откъсне крачето или опашката, то те могат отново да порастнат. Родителите на момчето не му споменали, че тази удивителна възможност я има само при саламандрите. Не са му казвали и той не знаел за това. И малчуганът вярвал, че всички живи същества го могат, включително и хората. Когато бил на десет години изгубил единия си крак до над коляното. Какво направил той тогава? Отгледал си нов крак…”

Всичко това е записано на лента от Даяна. В последната част на филма малчугана отглеждал палците на крака си. Била му необходима около година година и нещо, за да се възстанови напълно. Ще попитате как това е възможно? Всичко зависи от системата ви от убеждения – възможно е всичко в което вярвате, а ограниченията си слагате сами.

После си спомних още нещо: някакъв лекар потвърдил, че човешкия организъм е способен да регенерира всяка една своя тъкан. Ако на откъснатия пръст – самата рана – не се позволява да зарасне, както и да загноясва, то пръста неминуемо ще порасне. Задачата на този лекар била да намери способ за постоянно безболезнено „раздразнение”, плюс това и тъканта да не загнива…

2

 

* Цитатите са взети от интернет при обикновено търсене с търсачка.

Изобщо в този момент в тайгата наистина ПОВЯРВАХ, че мога да си отгледам нови зъби. Разбира се по свое желание всеки ден се мъчех с разнообразни упражнения, но тласък даде родилата се надежда, която прерасна във вяра. Убеден съм, че без такава ВЯРА няма да можете да се повдигнете от мястото си. Затова ще напиша няколко факта, които разбиват мита за невъзможността да си отгледаме нови зъби. Това са писма на хора, които са узнали за моите „постижения” и споделят своите мисли и находки, както и данни от различни официални източници.

«…Михаил, вчера гледах по телевизията, как на 70 годишна баба са и пораснали за трети път зъби в живота…»

«…Докторите от Дрожановската клиника не могли да повярват на очите си, когато тяхната подопечна Мария Ефимова Василева си отворила устата. На 104-годишната жена отново започнали… да и растат зъби!»

«…На 94-годишната Дари Андреева от Чебоксар започнали да се показват нови зъби. Съобщението е от републиканската стоматологична клиника, която потвърждава, че на бабата й се показал един нов зъб.»

«…На жители от Шаранглу, иранската провинция Източен Азербайджан са им пораснали нови зъби, въпреки напредналата възраст…»

«…Неочаквано щастие сполетяло пребиваващата в реабилитационния център за пенсионери в Сочи, Маре Андреевна Цаповалова. На сто години на нея внезапно започнали да и никнат нови зъби!»

«…Един от тях – 128-годишния иранец Бахрам Исмаили. От старост на него му изпадали всички зъби освен три, но на тяхно място поникнали нови. Брахам не употребявал месо. Освен това никога през живота си не си е чистил зъбите.

Втория подобен случай е на индиеца Балдев. На него му израснали нови зъби на 110 години. Балдев – заклет пушач. Той се оплаквал, че тъй като е свикнал да си ползва цигарето с беззъбата си уста, сега зъбите му „пречели”.»

«Следващата човешка Раса ще може да оживява мъртва тъкан както и да си възобновяват зъбите.» (Агни-Йога)»

«…12-годишното френско девойче Мишел не му провървяло в живота. Проблема е в това, че тя страда от рядка наследствена болест. На Мишел и растат акулни зъбки, които постоянно се чупят и израстват отново. Броят им е доста по голям от на обикновените хора, защото при нея те са на няколко реда. Наскоро й извадили 28 зъба. Въпреки всичко й останали 31 повече от на нормалния за човек.»*

А неотдавна в интернет намерих изключителна статия, написана от Наталия Аднорал. Взимам от нея най-дългия цитат:

«Чудо първо: кариесите може и да не се появяват. Подобен феномен е наблюдаван от италиански стоматолози, посетили няколко манастира в Тибет. От 150 прегледани монаси, 70 от тях нямали нито един развален зъб, а при останалите кариес се наблюдавал изключително рядко. Каква е причината? Отчасти – в особеностите на начина на хранене. Традиционното меню на тибетските монаси включва ечемичени питки, масло от мляко на як, тибетски чай; лятото добавят ряпа, картофи, моркови, малко ориз; месо и захар не се консумира.

А ако кариеса вече е повредил зъбите?

Чудо второ: кариесът може да бъде обърнат навреме. Пример за това са наблюдаваните от стоматолозите случаи на само излекуване на кариеса, като поразената тъкан става силна, а възстановения участък придобива доста тъмен оттенък. И такива случаи не са единични. Как става това? „Клетко-строителите” откриват повреда и възстановяват целостта на зъба в тази

3

последователност, в която е бил създаден от самото начало. Но ако кариеса е победил и от зъб нищо не е останало? Тогава протези разбира се. Или…

Чудо трето: можем да си отгледаме нови зъби. Това се казва «трета смяна на зъбите» и се наблюдава при хора на преклонна възраст. И въпреки, че нямаме зачатъци на трето поколение зъби, имаме остатъци от «вечно млади» тъкани, които, по не напълно понятни причини, напомнят за своето предназначение да станат зъби и успешно да реализират своя потенциал. Подобни съобщения в последно време не са рядкост: на 110-годишната жителка на индийския щат Утар-Прадеш й израснаха два нови зъба; нови зъби започнаха да никнат на 94-годишната жителка на Чебоксар и 104-годишна жена от Татарстан; цели шест зъба се появиха на 85-годишен… Разбира се към сензациите можем да се отнасяме скептично. Ако не бяха… последните научни открития.

Научно обосновано чудо: Група учени от американския научно-изследователски институт в щата Тексас, начело с доктор Макдугъл, изучавали специални клетки, произвеждащи зъбна тъкан (емайл и дентин). Гените, отговарящи за това производство са активни само в периода на формиране на зъба, след това се изключват. На учените им се отдало да „включат” отново тези гени и да изградят пълноценен зъб (за сега «ин витро», извън организма). Засега обаче протезите си остават единствената възможност да се заместват липсващи зъби. Широко разпространение на технологията за възвръщане на собствените зъби се очаква да стане най-малко след 20 години…»

Та като съм започнал с учените, нека приведа още няколко примера:

«Изследователи от Осакския университет се готвят за клинични изпитания на хора. По думи на учените, този метод е далеч по-евтин от протезите, предаде ИТАР-ТАСС.

Системата на лечение се базира на ефекта на гени, които активират растежа на фибробласт. Това е основната клетъчна форма на съединителната тъкан.

Това въздействие е проверено върху кучета, които са били докарани до тежка форма на парадонтоза – атрофиране на тъканта около зъбите, което довежда до опадането им. След това обработили поразените места с вещество, в чийто състав влизал и упоменатия ген и агар-агар – киселинна смес, обезпечаваща хранителната среда за размножаването на клетките. След шест седмици на кучето му поникнали нови резци. Такъв ефект се наблюдава и при маймуни с изпилени до основата зъби.»

И още един:

«Учените се опитва с помощта на стволови клетки, известни със своите уникални свойства, да създадат процес на израстване на зъби. Британските изследователи от Лондонския Кралски колеж са получили за този проект $885 000. Компанията Odontis, създадена към колежа се надява да премине от експерименти с мишки към клинични изследвания в близките две години. Идеята на учените е, специално програмираните стволови клетки да бъдат внедрени във венеца на мястото на отсъстващия зъб. В рамките на два месеца там трябва да израсте нов зъб.

Този нов метод на протезиране има огромно преимущество пред изкуствените зъби. По думите на изследователите, „натуралния” зъб няма да оказва въздействие на останалите зъби около него, както и на венеца, което често се случва при изкуствените протези.

Докато новата технология стане достъпна за голяма част от хората, ще минат не по-малко от 5 години. Стойността на тези импланти ще е например толкова колкото и сегашните протези – от 1500 до 2000 фунта (примерно $3 500).»

Сами виждате: учените влизат в къщата през прозореца, т. е. избират възможно най-сложния и странен път. Ние с вас нямаме време да ги чакаме да „влязат”, както и подозирам, че 3 500 долара за протеза също нямате, за това… ще повярваме, че сме способни сами да „отворим вратата”.

Решихте ли се?! Наистина ли прочетохте списъка от седемте точки и искате да пробвате?! Честно, наистина ли сте готови?! Е, добре тогава!

4

Практиката показва, че повечето хора които четат книги в които има някакви упражнения, си мислят: първо ще дочета книгата, за да разбера цялата система от упражнения, а след това ще започна да я чета отново и ще започна да ги изпълнявам… след което я дочитат до края, слагат я на страна и сладко заспиват. И повече никога не я прочитат отново.

И така, първото условие е: не започвайте да четете глава «Отглеждане на зъби», докато не сте се справили с реализацията на предходните глави. Условието е сложно, но в противен случай – не ми пишете гневни писма, за това, че при вас не се получава нищо. Няма и да ги чета даже. Защото ето – аз съм със зъби, а вие си играете на играта «Съмнявам се»…

Второто условие е: кардинална промяна на обстановката. Ако сте на работа – отложете книгата за отпуската, когато излезете в отпуск – отидете на село, или на море, или в гората, но определено по-близо до природата и по-далече от обичайния начин на живот. Да не забравите книжката! Там където отидете също не бързайте да четете глава втора. Поживейте седмица. Дайте на вашето тяло и душа да се потопи в природата, да започне малко по малко да я слуша… Пък после…

Глава втора

Спираме цигарите

(За тази глава, на който не му се отдава да откаже цигарите по метода описан от автора, има една книга на Джилиан Райли – „Как да откажа цигарите” – има я в www.spiralata.net – за мен книгата свърши перфектна работа. – бел. пр.)

Сега всички пушачи ще започнат да ме нападат, че между пушенето и зъбите нямало никаква връзка, но аз ще им отговоря: първо, за човек като мен, пушил петнадесет години, липсата на цигари в тайгата си беше шок. Не отричам възможността, че моите нови зъби са се появили благодарение на серия от такива шокови състояния. А факта, че организма ми стана по-чист, а мозъка по-ясен, въобще не го подлагам на съмнение… Но и второ, изследвания направени в Нюкасъл, показват, че колкото повече цигари човек изпушва в живота си, толкова по-скоро започва да губи зъбите си. Причината се крие в това, че пушенето рязко намалява кръво обръщението във венците, което довежда до различни заболявания на венците и падането на зъбите. Нашата задача е да увеличим циркулацията на кръв във венците, а зъбите – да пораснат…

Няма да ви обяснявам, че пушенето е гадно, лошо и ужасно вредно. Самият аз съм пушил доста години и за мен бе удоволствие да пуша. Никога не съм се замислял да спра да пуша. Но в тайгата няма какво да се пуши и бях принуден да спра да пуша, което за мен бе доста мъчително. Даже в началото, докато имах кибритени клечки се опитах да пуша сухи листа. Гадост голяма ви казвам!

Пушенето ще махнем с вас за една седмица. Повярвахте ли в това, че ще ви поникнат нови зъби? Така, сега кажете на глас: «За една седмица ще спра да пуша!!!». Не мълчете! Произнесете го на глас! Това е! Намерението е пуснато! А това е 90% от успеха.

Сега пресметнете на ум, колко цигари (пакета?!!!) сте пушили на ден! Умножете това количество по три. Отидете в магазина и си купете цялото количество НАВЕДНЪЖ. Това е важно. Повече няма да купувате цигари нито на стекове, нито на кутии, нито поединично. За това ви е цялото количество за една седмица НАВЕДНЪЖ…

И така, ден първи. Наслаждаваме се на пушенето. Не забравяйте, ние сме в гората!!! Или на село. Там където обичайния работен и семейно-битов стрес отсъства. За това ние не пушим тогава когато нервно ни треперят пръстите или ни се иска да се скараме с някого, а тогава когато ни се ПРИИСКА да попушим. С удоволствие си дръпваме от цигарата, леко задържаме дъха си и след това с наслаждение изпускаме дима през ноздрите или устата, както обичайно го правите. С всяка запалена цигара си спомняме за хубавите моменти, с които пушенето ни е свързано… И така цял ден… Трябва да изпушите цялата предвидена дажба за деня. Все още ли не разбирате? Вие казвате на цигарите «благодаря за всичко» и се сбогувате с тях…

5 

Ден втори. Удоволствието свърши. Започва ежедневната работа. Пригответе си цялата предвидена дажба цигари за деня. Вие по принцип пушите когато ви се пуши. Сега обаче ще се наложи след всяко дърпане от цигарата да правите следните упражнения:

1. Дръпвате си. Издишате целия дим.

2. Вдишвате чист въздух.

3. Бавно издишвате ЦЕЛИЯ си въздух. Усетете как дробовете ви се слепват от вътре. Изкарайте въздуха дори от диафрагмата. Не бързайте да вдишвате. Задръжте така колкото ви е възможно най-дълго. Не изпадайте в безсъзнание. Повече не можете?

4. Направете пет много бързи и кратки вдишвания-издишвания.

5. Вдишайте и издишайте с пълни гърди…

6. Можете да си дръпнете отново. Дръпнахте ли си? Добре, връщаме се към точка едно и повтаряме…

След като сте изпушили цялата цигара, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО изпийте чаша вода. Най-добре преварена. В краен случай – чай. В случай, че пушите на всеки десет минути – пийте по половин чаша вода. На ден не трябва да изпивате повече от 2-3 литра вода.

С такива нелеки способи ще ви е необходимо да пушите цял ден. Трудно? Да но пък в броя на цигарите никой не ви ограничава.

Ден трети. Пригответе си дажбата за деня. Пушете – когато ви се припуши, като изпълнявате удивителните упражнения с дишането. Защо са удивителни? Още не сте започнали да ги спирате, а главата ви се върти, нали? Не забравяйте след всяка цигара да пиете вода!!! Изпушихте ли вече първата си цигара?!! След колко време се появи желание да попушите отново? Вземете втората цигара, простете се с нея, скъсайте я на две (това е задължително). Направете веднага след това упражненията с дишането три пъти подред. Сега обаче бързите и кратки вдишвания-издишвания са 10 на брой. Получава се следното: дълбоко вдишване-издишване, дълбоко вдишване, пълно издишване с изпразване и на диафрагмата, 10 кратки вдишвания-издишвания, дълбоко вдишване-издишване и отново повтаряме. Така три пъти. След това изпиваме половин чаша с вода.

Следващата цигара можете да я изпушите. Не забравяйте упражненията. По този начин всяка втора цигара я МАХАТЕ и я заменяте с дишане. Днес сте изпушили половината от вашата норма за деня.

Ден четвърти. Правим всичко като през втория ден. Но изхвърляте не всяка втора, а две от три цигари. Един път пушим, два пъти дишаме. След всяка цигара – изпиваме пълна чаша с вода. След дишанията – половин чаша. Обикновено при тези които спират да пушат, на третия ден започва да им се вие свят. При нас е обратното – виенето на свят е значително по-малко. Така ли е?

Ден пети. Всичко става все по-заплетено и заплетено. Когато ни се допуши, взимаме си цигара, но… след изпушена цигара, следващите три ги късаме и изхвърляме, а една оставяме настрана. Не прибирайте заделената цигара отново в кутията. Прибирайте ги в някаква кутия или ваза или в каквото си изберете. Принципа на пушене е следния: по време на пушене – упражнения, вместо пушене – упражнения, след пушене – пием, след упражнения – пием.

Ден шести. Днес ще допушваме цигарите оставени от вчера. Ще пушим не повече от една цигара на всеки два часа. През останалото време ако ни се допуши – дишаме. Преди да си легнете, ако са ви останали цигари ги скъсайте и ги разхвърляйте – всичките, освен една.

Ден седми. Изпушете последната цигара. Вашият организъм вече си спомня някои вкусове и аромати, които е бил забравил през всичките тези години на пушене. Затова е напълно възможно вече да не изпитвате удоволствие от пушенето. През останалата част от деня, на всеки час правим дихателните упражнения и пием.

6

През следващите дни когато се появи желание за пушене – дишаме. Ако успеете да изкарате три седмици без цигари, а аз съм убеден че ще успеете, то вие сте в състояние да управлявате собственото си тегло, да се самолекувате от всякакви болести и… да си отгледате нови зъби…

ГЛАВА ТРЕТА

Сдобиваме се с повече енергия, сваляме излишните килограми

Основния проблем на всеки човек, живеещ в общество е недостига на енергия. Това е така поради две причини: първата – затворените канали за получаване на тази енергия; втората – раздаваме се за всякакви дреболии, но не и в това за което трябва.

От един огромен разход на енергия – телевизора и семейството – ние с вас избягахме (нали сме в гората, на село… нали?). Та нека да се заемем с второто. Това е неправилното хранене…

Като за начало ще кажа само, че няма по-голяма глупост от това да се отказваме от какъвто и да вид храна, било то сладко, тлъсто, печено или каквото и да е друго… Първо насилваме организма, като го караме да преработва всичко което ни попадне, а после започваме някакви насилствени диети – в крайна сметка не му даваме онова, от което той се нуждае.

Нашето тяло – да това неудобно, сънливо тяло, дълбоко в себе си отлично знае от какво именно има нужда. И то дори ни изпраща сигнали, но ние гледаме телевизия, говорим по телефона, четем списание, клюкарстваме, плъзгаме се по повърхността, вместо да се вгледаме и вслушаме в себе си. Най-добре на тишина. Най-добре сред природата. И да послушаме…

С какво да започнем?! Разбира се с гладуване. Друг бърз метод да накараме организма ни да не шепти, а да вика няма. И така, след като сте спрели да пушите, дайте си ден на свободен график. След това ще се отдадем на 33-часово гладуване. Пълно. В продължение на 33 часа не трябва нищо да се яде и нищо да се пие. Времето на прочистване започва не от момента на последното ядене, а от момента на изпразване на червата.

Ако не ви се е отдало да спрете цигарите, преди гладуването пийте много течности, не по-малко от 2 литра, но най-добре повече. След това преминете към 33-часовото мъчително издевателство върху себе си.

Ако сте върл противник на резките скокове в неизвестното, глобалните и екстремни експерименти с вашето тяло, можете да минете по дългия път. А именно: в течение на седмица се хранете по описаната по-долу система.

Закуска: каша от какъвто и да е ЦЯЛО (не смляно) зърно. Най-добре разбира се е пшеница, ръж или ечемик (елда, орис, овес). Най-добре на вода, но без захар. Без фанатизъм обаче – ако не ви понася – яжте както желаете…

Обед: яжте каквото желаете както сте свикнали, ако искате месо, ако искате гъби – каквото желаете. Също така в тези количества в които сте свикнали. Не повече!

Вечеря: чай, компот, кисел, сок, всякакви течности (безалкохолни). Пържолите ги подарете на враговете си.

На този сладък режим трябва да преживеете седмица. За това време, повярвайте ми, организма достатъчно ще се подготви за моята фраза «С какво да започнем?! Разбира се с гладуване». Тоест, връщаме се с няколко абзаца по нагоре и се отдаваме на 33-часово пълно гладуване…

Издържахте ли това изпитание?!!! Добре… Продължаваме нататък…

Вземете си всякаква храна каквато желаете без изключение, но не в големи количества, по малко, но от всичко… Сега започнете да експериментирате: отхапвате от продукта и дъвчете. Дъвчете, но не гълтайте. Дъвчете и дъвчете. Като резултат има три варианта: 1) храната САМА ще се разпадне в устата, чрез езика, небцето, и чрез слюнката ще премине през хранопровода; 2) храната ще се

7

размекне, но за да я преглътнете ще ви е необходимо неголямо усилие; 3) това което ви е в устата веднага ще ви се прииска да го изплюете…

Разбираме, че в първият случай – продукта е необходим на организма, във втория – можем да го ядем, но в неголеми количества, а в третия – можем и да го откажем.

Минуса на този метод (той същевременно е и плюс) е, че с времето баланса в организма се възстановява и през определено време е необходима проверка, като такава проверка е добре да се прави ЕЖЕМЕСЕЧНО, защото след месец на организма може да му е необходима друга храна. Проверено.

След като позволите на организма да ви подсказва от какво се нуждае във всеки един момент, ще престанете да хабите енергията си по приготвянето на храна, с която да се опитвате да си „набавите” нужните вещества от ненужни продукти.

Следващата стъпка е на пръв поглед лесна, но е доста трудна за повечето. Застанете пред огледалото, огледайте се и кажете: «Аз обичам своето тяло». Кажете го на глас. И повярвайте в това. Можете да бъдете сигурни: вашето тяло, такова тлъсто, дебело, а може би мършаво и кокалесто не е било такова – сега, в този конкретен момент е идеално за изпълнение на определени задачи. То ви е нужно в ТАЗИ МИНУТА точно такова. Порадвайте му се «сега» и тогава то ще може да се измени и трансформира в бъдеще както желаете. Приемете се такива каквито сте. След това си декларирайте намерение, да го видите такова, каквото желаете… Ще видите, че при правилно хранене (когато тялото ви само подсказва какво и кога да ядете), организма ви сам ще се върне към идеалното състояние за около два-три месеца.

Ако съвсем не ви се отдаде да смъкнете излишните килограми, мога да ви кажа две рецепти, благодарение на които пред очите ми двама мои познати значително намалиха теглото си.

Първия ми познат има силна воля. В продължение на почти три месеца правеше следното – просто вдишваше живот. Не използваше диети. Не е постил. Той просто вдишваше живот. Но постоянно. Ежеминутно. През първата седмица го боляха всички мускули, все едно е бил на няколкочасова тренировка. Организмът започнал да забравя за висящото коремче и то започнало да се повдига над панталона. Налагаше се постоянно сам да се «избира». За една седмица тялото му свикна със задачата. Интересно е да се отбележи, че стойката и плещите се изправиха. След две седмици стомаха започнал да приема значително по-малко количество храна. Засищането ставало значително по-бързо… Това вдишване на живот продължи докато моя познат не се почувства в норма. За три месеца свали 18 килограма. Това съм го видял със собствените си очи.

Втория ми познат не смъкна много килограми, но затова пък външно доста се измени. Този познат правеше само едно упражнение: заставаше «на юмруци», все едно се опитва да се изправи от пода и… стоеше. Просто стоеше. Не знам дали таза му се повдигаше нагоре или бедрата му слизаха надолу. Туловището му бе равно като дъска. Започна да стои така по 1,5 минути и постепенно достигна до 4. Когато ми разказа за упражнението си помислих: какво пък му е сложното? И пробвах сам. Пробвайте и вие. Свалете си ръчния часовник и го поставете пред себе си на пода и застанете на юмруци все едно се опитвате да се изправите. След половин минута кръста ще започне да се гърчи, ръцете и плешките ви ще започнат да се тресат, а корема да ви боли. Пробвайте да постоите 1,5 минути. Мисля, че ще ви хареса усещането.

…Да добавя и още за яденето! Вече писах, че докато бях в тайгата прехраната ми беше доста трудно занимание. Освен, че не можех да дъвча, нямаше и какво да дъвча. Спаси ме една находка. Забелязах, че на определено място в рекичката, която течеше на няколко километра от «бърлогата ми» се храни мишка. Никога през живота ми не съм се осмелявал да наблюдавам жива мечка, но веднъж случайно забелязах следната картинка: кривокракия стои в реката, вади нещо и яде. Когато си отиде изследвах мястото. На около километър по-нагоре над реката имаше надвиснали кедрови клони. Вятъра обрулил узрелите шишарки, те паднали в реката, потънали и се търкаляли по дъното. Така достигнали до мястото, където мечката вадеше нещо от дъното. Оказа се, че там има яма в която кедровите шишарки се бяха събрали. Влизането всеки път в студената вода с моя слаб организъм

* Прана – универсалната енергия на Вселената.

щеше да е прекалено. В къщурката намерих една кофа и връв. Завързах кофата с връвта. Хвърлях кофата на мястото където се бяха събрали шишарките, изчаквах я да потъне и я изтеглях пълна. Така вадех орехите! В продължение на месеци в голямата си част храната ми се състоеше от кедрови орехи, смлени на каша.

Сега като си спомня, че дядо ми правеше лековита настойка от кедър, (взимаше орехите заедно с черупките и ги заливаше със спирт. След известно време спирта придобиваше цвят на коняк, а черупките се оказваха празни. За мен като дете това бе вълшебство) и лекуваше с нея множество болести, мога да кажа, че кедровата порция е възможно да е повлияла на появата на новите ми зъби.

Малко се отвлякох! Искам още веднъж да ви обърна внимание на условието да четете книгата постепенно. Ако не сте спрели да пушите и не сте привели тялото си във норма, но сте решили да четете нататък – казвам ви: зарежете! Това е безсмислено. Ако нямате двете прости качества: търпение (нужно за да се спрете навреме да не четете нататък) и воля (нужна за да се избавите от вредните навици и излишните килограми), то не е нужно да си губите времето с отглеждане на нови зъби, тъй като вярата, волята и търпението са в основата на нашата афера.

Да се върнем в кухнята. На масата ми има стъклена купа със сушени кайсии, всякакви орехи, стафиди, ябълки, круши, сушени сливи… Винаги имам направени малки порцийки от тези вкусни десертчета. През деня несъзнателно слагам в устата все някакво късче, каквото и да ми попадне. Странно, но често това похапване ми заменя обяда, но пък за това се чувствам значително по-енергичен отколкото преди. Започнах да спя по-малко и да ям по-малко.

За да разберем къде ни се изпарява енергията, трябва да прочетем следващата:

Глава четвърта

Да се научим да слушаме тялото си

Веднъж седях под едно дърво и умолявах несъществуващите ми зъби да не ме болят… Помисля, помисля и умолявам: «Моля ви спрете да болите!» Но не помага. Отново умолявам… Изведнъж в мен се появи невъобразима ярост и с всичка сила изкрещях: «Заповядвам ви да спрете да ме болите!» Добре, че никои не ме слушаше, защото да издаваш заповеди с беззъба уста – си е смешно. Но челюстите ми ме взеха на сериозно и след няколко мига болката отшумя. Когато се върнах вкъщи преди около половин година, аз си спомних този момент и реших да проверя защо е станало така. Намерих обяснение в хатха-йога. Тя учи, че физическото тяло се състои от клетки, всяка от които има в себе си „жизнена частица”, който контролира работата на клетката. Тези частици разумна мисъл са подчинени на централния разум на човека и послушно, съзнателно или безсъзнателно изпълняват заповеди изпращани им от по-висшия център. В същото време всяка клетка си остава индивидуална, отделна и запазва повече или по-малко своята независимост, независимо, че си остава подчинена на груповия разум на клетките.

Един от най-простите методи за придобиване на власт над поразените места и възстановяването на здравословното им състояние е този, който преподава хатха-йога на своите ученици. Методът се състои в най-обикновено «убеждаване» на лошо държащите се органи или части на тялото, внушавайки им разпореждания така както все едно сте пред ученици. Разпореждайте им твърдо и решително, като им казвате какво искате от тях и строго им го повтаряйте по няколко пъти. Потупването или нежното поглаждане на болните части или места, непосредствено намиращи се до тях, ще привлече към тях вниманието на клетъчните групи, така все едно хващате човек за рамото за да привлечете вниманието му и да го накарате да чуе това което искате да му кажете. Твърдото произнасяне на думите ще създаде умствен образ за това за което говорите. Тази мисъл по каналите на симпатиковата нервна система, управлявана от инстинктивния разум, се предава пряко на мястото и лесно се възприема от клетъчните групи и даже от някои отделни клетки. Подсилена вълна на пранаи

9

увеличен приток на кръв също се отправят към поразените области, върху които лицето даващо заповеди е обърнало внимание.

За много хора това би изглеждало като детинщина, ако не беше подкрепено с прекрасни научни резултати и йогите смятат, че това е единствения елементарен начин да се предават на клетките заповедите на ума. Не отхвърляйте съвета, преди да сте го изпробвали сами. Той е преминал проверката на вековете и все още не е намерен негов по-добър заместител. Ако искате да изпробвате този метод на себе си или на някои друг, потрийте с длан болното място и с увереност кажете, например: черен дроб, изпълнявай по-добре своята работа, прекалено си бавен и аз не съм доволен от теб, трябва по-добре да изпълняваш задълженията си, работи, работи, на теб говоря и повече без глупости. Разбира се не е необходимо да говорите каквото ви дойде в главата, достатъчно е да се каже какво се иска от органа или болното място с твърд и уверен тон.

Работата на сърцето може също да бъде подобрена, но в този случай трябва да се подхожда значително по-нежно, тъй като клетъчните групи на сърцето са много по разумни, отколкото например на черния дроб и с тях трябва да се отнасяме доста почтително. Внимателно напомнете на сърцето си, че бихте искали то да работи малко по-добре, но разговаряйте с него вежливо и без да го „заплашвате” както черния дроб. Клетъчните групи на сърцето имат най-много разум от всички групи. А контролиращите органи и черния дроб напротив – те са най-глупави. Например, черния дроб има характер на магаре, докато сърцето е като чистокръвен кон, умен и пъргав.

Стомахът притежава значителна част от разума, въпреки, че доста отстъпва пред сърцето. Червата са напълно послушни, макар да са доста изстрадали. Можете всяка сутрин да им казвате да изхвърлят своето съдържание в определен час и ако сте достатъчно настоятелни и следите този час да се спазва задължително, ще видите, че те ще започнат да изпълняват вашите желания след известно време. Имайте предвид обаче, че с тях доста е злоупотребявано и ще е необходимо време да си възвърнат своята увереност. В рамките на няколко месеца можете да нормализирате нередовния си месечен цикъл, като за възстановяването на нормалните навици на тялото трябва да отбелязвате на календара сроковете за тяхното постигане и всеки ден да провеждате малки лечебни занимания със себе си. Лечението се състои в разговор с клетъчните групи имащи контролиращи функции върху лекуваната област, като им се казва, че до крайния срок има достатъчно време, да се подготвят за работа и че до тази дата всичко трябва вече да е наред. Напомняйте им когато срока започне да изтича, че трябва да подобрят своята работа. Не давайте нареждания под формата на майтап, правете го сериозно, така че клетките да разберат, че вярвате в тях и да ви слушат.

В къщурката си спях върху кожа. Спането върху нея е достатъчно приятно, ако не е миризмата, а и това, че се спи на пода. Аз обаче спях именно на пода. Забелязах обаче следното: в началото след като се събудех, забелязвах, че цялото ми тяло е подуто. На няколко пъти ставайки през нощта до тоалетна, не можех да помръдна, защото краката ми бяха напълно изтръпнали. След известно време всичко отмина. От това стигнах до следния извод: в града ние изнежваме своето тяло и на първо място сърцето. Когато спим в меки постели, сърцето ни е отпуснато и по-бавно изтласква кръвта по вените. Когато спим на твърда постеля сърцето е принудено да изпомпва кръвта с усилие за да може да преминава през притиснатите артерии. Спането на твърдо тренира сърцето ни. Помислете върху това. Може да решите да се откажете от меката постеля и възглавницата?! И още един съвет: протягайте се колкото се може повече! Цялото тяло. Старайте се да го правите на всеки час!

И още едно, не съвсем лирично отклонение. Предварително се извинявам на естетите за някои физиологически акценти… Както можете сами да се досетите в тайгата нямах тоалетна чиния и затова в продължение на година позата ми за отделяне на «отпадните продукти» беше абсолютно природна, натурална. Имах редовно сутрешно изпразване на червата и нямах никакъв проблем с ходенето по голяма нужда. След като се върнах в «цивилизацията» и към стандартната «бяла приятелка» стояща в тоалетната (и друга храна разбира се), отново се проявиха някои проблеми. Те не изчезнаха до момента в който не се върнах към «клекналата» поза. Това за размисъл…

…В човешкия организъм засега са открити 98 от 108-те химични елемента и скоро ще бъдат открити и останалите 10. Тази „химия” като цяло е 4% от теглото на тялото, т. е. при човек с тегло от

10

80 кг., химичните елементи ще са около 3,2 кг.! Не е много разбира се, но не е и малко! Защо ви казвам това? Защото нашите тела потенциално съдържат в себе си всички градивни елементи за производство на каквото пожелаете!!! А това означава и на нови зъби също. Всичко което ни е нужно е да поговорим с клетките, да се настроим на нужната вибрация и да помолим организма ни да произведе необходимите вещества.

Глава пета

Да се научим да слушаме душата си

В началото, в тайгата мушиците ме изнервяха безумно. Те не просто си летяха, а ми влизаха в носа, в очите, в ушите, навсякъде. Когато си лягах вечер си надявах марля, за да спя спокойно. На сутринта през марлята почти не преминаваше светлина – цялата беше в мушици. След известно време обаче забелязах, че мушиците драстично намаляха. Отначало реших, че им е минал сезона и мушиците са започнали да изчезват. На следващата година по същото време обаче, количеството на мушиците почти не можеше да се сравнява с предходната.

Когато излязох от тайгата, променен, омиротворен (и с два нови зъба) на седемдесет километра от дома намерих една сплотена дружина. Тези мъже работеха от сутрин до вечер без водка и жени в продължение на 9-10 месеца. Добиваха злато. Изкарах при тях една седмица, но това е друга история. Точно както и аз, така и те имаха същия проблем с мушиците. През деня се мажеха с катран, а през нощта си надяваха марли. Един ден след като се събудих ми направи впечатление, че на моята марля има забележително по-малко мушици отколкото на останалите. Зачудих се каква ли ще е причината. Единствения отговор, който можах да си дам, беше, че това зависи от състоянието на душата. Аз бях спокоен и така да се каже «изпълнен с любов» към целия свят. Всеки от колектива обаче си имаше своите проблеми. Както ми разказа техния бригадир, независимо от добрите взаимоотношения в колектива, често се случва някои от тях да не стане от леглото сутрин. Лежи. Мълчи. Не му се работи. Останалите знаят, че в такъв момент по-добре да не задават въпроси. Не се интересуват дружелюбно «какво е станало». В такъв момент, човека може в най-добрия случай да направи физиономия, а в най-лошия да хване брадвата. Криза. Проблем на затворения колектив…

След това си направих експеримент: отивах в гората на място, където има много комари и стоях спокоен. Комарите не реагираха на присъствието ми. Умишлено започнах да се ядосвам за нещо и веднага се появиха няколко екземпляра които проявиха интерес към моята кръвчица. Това допълнително ми показа колко е важно да умеем да следим своите мисли и емоции. Да слушаме душата си.

Клетките на нашите тела постоянно умират. За няколко години всички наши клетки са напълно подменени, т. е. след определен период от време нашата обвивка вече не е наша! Удивително нали? Нашето тяло – вече не е наше… Вече не е това с което сме се родили, не е и това с което сме се учили да четем, нито пък това с което за първи път сме целували… Всичко това е правело друго тяло. То вече е умряло. Наша винаги остава само душата. Това може да означава, че душата е «главната», «опитната», «мъдрата» и точно тя по принцип ни подсказва правилните отговори. Проблема тук е, че душата подсказва шепнешком или чрез подсъзнанието, т. е. чрез интуицията. А ние толкова сме привикнали да се доверяваме на логиката, да видим, да чуем, да пипнем, че слабия гласец излизащ някъде дълбоко от нас ни се струва като глупост. Случва се примерно следното: нашата душа знаеща необходимата информация я предава чрез интуицията на подсъзнанието, подсъзнанието се опитва да достигне до съзнанието и да предаде информацията, но съзнанието филтрирайки като цяло информацията която получава, отдава приоритет на тази получена от логиката и остава на някаква откъслечна информация получена от нашето тяло. Така отработената информация вече се преобразува в нареждания към тялото. Целият ни живот е ръководен от логиката. Тя е тиранин, който е окопирал властта, въвел е жестока цензура и раздава еднолични заповеди.

11

Наблюдавайте децата. Те още не са се научили да мислят логично и нямат навика да съпоставят всичко. Пробвайте да поиграете с тях на «Познай къде»: скрийте в ръката си бонбонче и ги накарайте да познаят в коя ръка е. Повярвайте ми, ще познаят в повече от 60% от опитите, а може и повече. Те не се опитват да сравнят коя ръка е по-голяма, не изграждат в главата си последователности от типа «аха, два пъти беше в тази, значи сега ще е в другата», те просто избират и познават. Те слушат душата си. Мозъкът в този момент мълчи. А именно, за да чуем душата, трябва да научим съзнанието да не пречи.

По време на моя почти едногодишен престой в тайгата нямах с кого да разговарям. Това не ми правеше впечатление, защото по принцип и сред хора предпочитах да си мълча. След няколко месеца обаче на такива разговорни „пости” започна да ме наляга необяснимо вцепенение. Често сутрин, като привършвах с дневните задачи, сядах на един паднал бор и можех да гледам с часове в една точка. Скоро забелязах, че в такива моменти нямах в главата не само думи, но и мисли и образи. Тогава за пръв път се заслушах как бие сърцето ми, как скърцат мускулите ми, как ми клокочи стомаха, даже как се движи кръвта във вените ми. Но най-важното, научих се да «чувам» своите собствени желания, научих се да задавам в тази тишина въпроси и да получавам отговори на тях. При това на «слуха» ми не пречеше нито скърцането на дърветата, нито шумоленето на листата, нито виковете на птиците. А именно, за да чуем сами себе си, не ни пречи някакъв външен шум, а постоянното вътрешно бърборене. Убеден съм, че умението да се вслушвам в интуицията си е факторът, който ми помогна да повярвам в чудеса.

Като начало нека пробваме следното: настанете се удобно (седнали или легнали) в спокойна обстановка. Ако сте в гората, то тя (обстановката) е достатъчна, но тъй като нещо ми подсказва, че сте плюли на съвета ми и сте си у дома, спрете телевизора. И не го включвайте повече. Ако е възможно – никога. Това е един от главните заглушители на интуицията ни. Той кара мозъка ни непрестанно да мисли, да прехвърля разни фрази от рекламите, да се плаши от новините, да преживява заедно с героите от сериалите, отвличайки ни от самите нас и отучвайки ни да живеем СОБСТВЕНИЯ си живот…

Настанихте ли се?! Прочетете какво трябва да правите нататък, повторете всичко в ума си, като се постараете да запомните всичко, след което оставете книжката и го направете! И не правете следното: направили сте една част, отваряте си очите (какво беше нататък?) и отново продължавате…

И така: затворете очи и си представете пред мисления ви поглед абсолютно бял екран. Това може да бъде ученическата дъска, лист хартия или каквото пожелаете. Повдигнете очи (разбира се затворени) нагоре и отбележете, че екрана достига високо-високо, даже края не му се вижда. След това погледнете надолу и отбележете, че и надолу не се вижда края на екрана. Направете същото на ляво и на дясно. Сега погледнете в центъра. Забелязахте ли? Екрана вече не е бял. На него се появяват някакви образи, силуети, картинки. Вземете изтривалка (или четка и бяла боя, или разтворител, или «Мистър-Мускул» в края на краищата) и изтрийте (боядисайте, разтворете) картинките, които се появяват. Веднага се появяват нови. Тях също бързо ги изтрийте.

Някъде след около 3-4 минути на такава война с изображенията, вашия мозък в ужаса си ще започне да изкарва на екрана всичко което е насъбрал. Картините ще стават все по-ярки, интересни, все по-обемни и приличащи на анимация. Каквито и увлекателни сюжети да се появяват и колкото и да ви се иска да видите «какво ще стане по-нататък», без съжаление изтрийте всичко. Трийте, трийте!!! Вашата задача е екрана да остане бял. Най-интересното е, че заедно с картините вие изтривате и вътрешния диалог. Когато картините свършат, започва втория етап на войната: изведнъж ще си спомните, че трябва да се обадите на Иван Иванов или на Мария Някоя Си, или пък ще ви осенят гениални мисли, музата ви ще започне да ви подмята стихове, които ще поискате веднага да запишете! ТРИЙТЕ!!! Вашата задача е екрана да остане бял. Ако се научите да хващате състоянието «бял екран», то откритията и стиховете ще са значително повече. Затова изтривалката и трийте. Всичко! Екрана да е чист. Тук ще забележите, че образите ще започнат да излизат по стените. Унищожете ги. Всичките.

12

Повече от сигурно е, че сте заспали. Вашия мозък, изплашен от това състояние на мълчание ви е накарал да заспите. Нали?! Нищо страшно, всекидневното повтаряне на това упражнение ще доведе до резултат – веднъж екрана ще остане бял.

Наистина, малко изхитрувах. В действителност на нас абсолютно бял екран не ни е и нужен. Например след едноседмични занятия, в момент, в които сте се настанили удобно, задайте на глас интересуващ ви въпрос. Например: «къде си изгубих пръстена с трите диаманта?» или «откъде да си купя ауспух за «Москвича»?» Концентрирайте се върху тези въпроси. След това започнете да чистите екрана. В един момент внезапно ще разберете, осъзнаете, досетите, почувствате, усетите, че знаете отговора. Това може да бъде образ, дума, звук, каквото и да е и в началото може и да не разберете, че това е отговора. Важното в тази секунда е друго: вашето подсъзнание е разбрало, че сте готови да го слушате. С всеки отправен въпрос към душата, ще получавате отговор все по-лесно. Постепенно ще се научите на практика моментално да „изкарвате” белия екран в метрото, в асансьора, на улицата – където и да е. Ще разберете, че подсказките са практически навсякъде. Ще се научите да слушате Света. Как? Много лесно:

Глава шеста

Да се научим да слушаме Света

Вие някога виждали ли сте, че Земята е кръгла? Със собствените си очи?! Аз за пръв път видях големината на земята стоейки на висок кедър. В тайгата постоянно бях гладен, а на кедъра се бях качил не да се любувам на природата. Там обаче замръкнах и не можах да сляза. Плаках. Защо плаках – не зная, но… видях колко е огромна тайгата, а Земята – малка, на всичкото отгоре на няколко пъти вятъра ме разлюля заедно с кедъра, и заплаках… а малвата (Malva – растение от семейство слезови – бел. пр.) заговори с дървото. От храстите. И най-интересното – започна и отговори да получава…

Направете си експеримент. Отидете до растение (не забравяйте – вие сте в гората!!!) за което нищо не знаете. Поздравете го. Да, да поздравете го. Ясно и на глас. Това е необходимо първо, за да установите контакт с растението и второ да разкарате егото си и да се научите без притеснения да се чувствате като идиот. После седнете до него и го помолете да ви разкаже за себе си. Затворете си очите и усетете. Нищо?! Чудесно. Можете да попълзите на коленца в кръг около растението и да го подушите, да вземете едно листо и да го сдъвчете и отново седнете и… усещайте. Отново нищо?! Е хайде сега, най-малкото гъбарите са се разбягали… Добре, ще ви кажа моя начин, който научих сам.

Знаете ли, че в този свят съществуват само два вида енергия? Това са енергията на Любовта и Страха. Ненавист, завист, злоба – това са все резултати от първоначален страх от нещо. Всяко същество или предмет във вселената «мълчи», когато сме обзети от страх. Но подходим ли с любов, то ще ни се разкрие насреща.

Нали помните как чистехме екрана? Сега ще се занимаем с нещо подобно. Седнете, затворете очи и се успокойте. После си представете в гърдите, там където се намира сърцето, малко светещо пламъче – това е вашата любов. Сега бавно и спокойно вдишайте (по-добре през носа, но не е задължително). Виждате ли как с всяко вдишване се раздува, а при всяко издишване, вашето пламъче се фиксира? Вече изглежда като напълно светеща топчица. А след това и кълбо. Дишайте. Дишайте, докато не усетите, че кълбото е станало колкото вас, а вие сте се оказали вътре в него.

Продължавайте да уголемявате кълбото докато вътре не попадне и растението. Фиксирайте този момент. Още веднъж помолете растението да ви разкаже за себе си, а след това постепенно мислено започнете да «спадате» кълбото, като при вдишване да се получава фиксация, а при издишване – спадане. Почувствайте, че образа на растението се мести към вас заедно със спадащото кълбо, а после и влиза във вас. Приемете го в себе си и станете едно цяло. Възможно е на този етап, да започнат да ви се появяват образи или знания, поясняващи същността на вашето растение. Ако ли не, изчакайте докато кълбото не достигне до първоначалната си големина. И този път помолете на глас растението

13

да ви разкаже за себе си. Това е трети път. Вслушайте се в себе си!… Вие по принцип не вярвате в силата на Любовта?!

Този принцип работи и за камъни и минерали. Но в този случай, като задавате въпрос, пробвайте да затворите очи и да сложите камъка от към острата или изпъкнала част в горната част на носа (там където започва челото) и да го усетете…

Този принцип работи и с хора. А ако някога решите да поекспериментирате и да надуете кълбото до размера на Земята, а след това да го върнете в себе си, уверявам ви, очакват ви неописуеми преживявания…

* * *

Добър метод за получаване на отговори на вашите въпроси също е поговорката на нашите предци «Утрото е по-мъдро от вечерта.» Ако в момента на заспиване ясно сформирате въпрос или задача, то на сутринта имате шанс да се събудите с готов отговор или решение. Трябва да отбележим, че този пасивен метод работи със сънища. Има и активен, но той също изисква търпение и труд. Мога да ви го кажа накратко.

Трябва да си набавите следните материали: бележник, дръжка (за бележника) и два маркера (червен и жълт). С вас ще подреждаме сънища.

От днес нататък, където и да отидете да спите, с вас трябва да имате фенер, дръжка и бележник. Събуждате се (посред нощ, сутрин, през деня, с махмурлук или с дрехите) – запишете в бележника дори две думи от това което сте запомнили от съня, когато дойдете на себе си да ви послужат като ключ за да си спомните всичко. Най-добре да запишете всичко с най-малките подробности.

Записахте ли? Сега вземете жълтия маркер и отбележете всички глаголи, свързани с живите персонажи от съня. Тоест всички ваши и чужди действия. Отидох, видях, обърнах се, мигнах и т. н. Това ви е нужно за да се научите да правите «активна» картина на съня, да се научите да реагирате на действие. И също така, за да можете после – в реалния живот – да се научите да откривате скритите връзки, подсказки, послания и знаци.

Схванахте ли?! Сега вземете червения маркер и върху жълтия отбележете всички действия, които в реалния живот са невъзможни, като например: излетях, изпарих се, преминах през стената и т. н. Всичко което излиза от рамките на допустимото в живота. Това ви е необходимо, за да се научите да отбелязвате за себе си безсмислиците и глупостите. Може да ви се случи веднъж в седмицата или веднъж на два месеца – в момента, в който някой в съня излети или се изпари, вие автоматично ще го «отметнете с маркера», в главата ви ще прозвъни звънче, че вие спите. И скоро ще се събудите. Събудихте се? Пишете!!! Когато се научите да осъзнавате, че спите и не се събуждате – тогава ще можете да получавате отговори на въпросите си. И това е малка част от възможностите за експериментиране със съня… Но да вървим нататък…

* * *

Веднъж, докато учех в морското училище, отивах на изпит. Както си ходех, гледам по средата на тротоара пред мен синьо-черна врана. Огледах се на всички страни за да се уверя, че няма никой около мен и… силно гракнах. Враната вместо да се изплаши, си обърна главата, поогледа ме с едно око и заподскача след мен. Тъй като ходех достатъчно бързо, враната излетя, направи десетина размаха и отново кацна пред мен наблюдавайки ме ту с едното, ту с другото око. Така ме съпроводи до главната сграда. Това беше единствения ми изпит в живота, който съм взимал с пет…

След десет години, в тайгата, един зимен ден, когато бях в най-лошото си разположение на духа и практически се бях предал, излизайки от вкъщи, забелязах как към съседната ела долетяха две врани. Първата кацна на една клонка, а втората „увисна” отгоре и направи вид, все едно иска да седне върху нея, но тутакси излетя и кацна до нея. Това малко шоу привлече вниманието ми. След това първата врана направи крачка напред и… се плъзна по наклонената заскрежена клонка на елата като сноубордист. Леко разпери крила и така измина не по-малко от метър и половина – два, след което

14

отлетя. След нея се спусна и втората и тя отлетя. Смях се доста дълго време с беззъбата си уста, защото смятах, че това представление беше устроено специално за мен.

Минаха няколко години. Работех в една фирма и все не се решавах да напусна. На рождения ми ден (беше петък), на входа на офиса с колегите намерихме една врана. Подскачането й във въздуха показваше, че все още не може да лети… На нашата улица имаше много котки и един приятел занесе птицата в офиса. Тя се шмугна под една маса и след известно време забравихме за нея. След около два часа враната излезе из под масата и подскачайки обиколи всичките пет стаи в офиса, като огледа всеки от осемнадесетте ми колеги. Последната точка на нейното пътешествие бе моята маса. Птичето скокна върху портфейла ми който беше до масата, после на масата, после на отворения капак на лаптопа ми, след това внимателно ме погледна в лицето и… скочи на рамото ми. Всички колеги дойдоха да видят това зрелище, а враната съвсем сериозно гракна, настръхна и престоя на рамото ми няколко часа. Реших да я преместя на масата, когато рамото ми изтръпна… На тръгване решихме да оставим птицата на балкона, оставяйки й вода и храна. В понеделник враната я нямаше на балкона. Пазачът ми разказа, че долетяла друга врана, дълго време за нещо са си гракали, след което враната скокнала на парапета и… излетяла. Това бе знак и в този ден напуснах…

Ако искате вярвайте, ако искате не, но вселената постоянно ни подава знаци, било то явни или завоалирани, но винаги ни дава подсказки и отразява колко сме хармонични със себе си и света, в тази посока ли се движим, правилно ли мислим и се развиваме. За съжаление, хората никога не обръщат внимание на «дребните неща»: на чутата дума от чужд разговор, която някакси случайно приляга на вашата мисъл в момента; разпадналия се телефонен разговор; на еднаквите числа на електронния часовник (11:11). Някои може да ме сметна за шизофреник и да кажат, че ако започнем да обръщаме внимание на всичко, ще се побъркаме. Но когато карате автомобил, не се учудвате, че по пътя постоянно има указателни табели, знаци и светофари? Можете да ги следвате, но може и да ги игнорирате, но това не променя факта, че те съществуват и всеки си търпи последствията.

Това е като при сънищата, принципът е същия. С времето всеки си създава персонален «съновник», за разпознаване на вселенските знаци. Също така съществуват някои универсални подсказки от живота, които за всички имат едно и също значение.

Просто ще изредя някои от тях:

• Проблеми със санитарните уреди или изхвърлянето на боклука – подсказват за проблеми с премахването ненужното и остарялото; онова което създава натрупване в живота ви, ситуация за изпускане или изменение.

• Къси съединения или други проблеми с електрическата мрежа, може да означават, че в някои области на живота ви текат сериозни промени и ще ви се наложи много скоро да изразходвате допълнително енергия в тази насока; подгответе се отрано за тази ситуация.

• Битови пожари с различни мащаби (от малки до сериозни) показват протичаща в момента глобална трансформация във виждането ви за живота, съзнанието и отношението ви. Това са случаи, в които старото се отстранява мигновено и искаме не искаме запълваме освободеното място с нещо ново.

• Забравили сте си ключа – търсете ново решение на ситуацията («ключът» за проблема който сте ползвали преди, вече не работи) – бъдете внимателни!

• Заяждаща врата – сходен вариант, но тук трябва да помислите за нов подход в живота си и да извикате майстор да РЕМОНТИРА вратата, но преди всичко обърнете внимание на новите «врати на възможностите» които ви се откриват.

• Проблем с компютъра – следва да се замислите, а не работите ли прекалено много в последно време? Дайте си почивка, а и на техниката. Символично: погрешно избран начин на мислене в някаква ситуация (компютъра – олицетворение на логиката).

• Проблем с телефона или интернета – начина ви на връзка със света се нуждае от преразглеждане. „Посетете родителите си!”

15

• Течащия кран за някои символизира неуравновесеност в чувствата (които метафорично означават вода), същото се явяват и наводняващите ви отгоре съседи – емоциите ви в къщата се покриват отгоре (съседите се явяват просто посредник, чрез който Вселената ви подава знак).

• Ако ви се развалят тонколоните на музикалната уредба – вижте дали не избягвате да озвучите своите мисли и дали не се страхувате да ги изкажете. Също може да означава, че нещо ви пречи да се «вдъхновявате» в живота (ако използвате музикалната уредба за слушане на силна музика за повдигане на настроението). В този случай, увеличете жизнената си енергия!

Също така обърнете внимание на «случайните» срещи. В тази Вселена има толкова много пътища, че за да се пресекат два от тях, е необходима сериозна причина…

…Впрочем, моите нови зъби постоянно ми дават знаци. Между 5-7 дни преди важни командировки, започват да ме болят и престават веднага щом сменя мястото.

…Вселената постоянно разговаря с нас. В никакъв случай не трябва да се боим и ние да разговаряме с нея. Именно да разговаряме. На глас. На глас питайте за съвет. Аз осъзнах и още едно нещо: ако желаеш нещо, не трябва да го искаш от вселената по обичайния начин. Колкото по-странен начин за озвучаване на своето искане избереш, толкова по-голяма вероятност има да получиш онова което искаш. На тази мисъл се натъкнах още в казармата когато на един от служещите му донесоха книгата на Кастанеда. Прегледах книгата набързо, все едно нямах време да чета, а и тогава не ме интересуваше подобен род литература. Този момент от книгата обаче се бе запечатал в паметта ми. По този начин, Карлос (или дон Хуан – вече не помня) извиквал при себе си вълшебния елен. Ако се беше опитвал да го примами по стандартния начин, елена просто щеше да си профучи покрай него. Авторът обаче заставал между дърветата на главата си и започвал да хленчи. Ошашавения елен се приближил и се поинтересувал, какво се е случило… После, след обмисляне в тайгата, разбрах, че Вселената се държи точно като този елен. Битовите случки, всичко влизащо в някакви норми, на нея не й е интересно. Ако се покатерите на някое дърво с обърната наопаки шуба и извикате своето желание – шансовете да се сбъдне са значително по-големи от това да седите един час и да молите да се случи. И най-важното е, че не само Вселената се радва, а и ти помага да реализираш желанията й. Това също РАЗВИВА И ТЕБ САМИЯ!

Глава седма

Отглеждане на зъби!

Като начало още няколко писма:

«Здравейте Михаил!

С радост открих работата ви по отглеждане на зъбите в интернет. При мен всички зъби са извадени и наскоро открих, че ми растат два нови зъба. Не мога да си обясня причината за това и засега само наблюдавам процеса… С нетърпение очаквам края на вашата книга.

Зъбите ми бяха извадени преди година и половина и тези двата зъба са абсолютно нови. Сериозна методика нямам, с изключение на – заредена вода и упражнения „Дъвчи – отхапи” и формулата: „Където е мисълта, там е и енергията, където е енергията, там е и кръвта”.

Аз съм на 46 г., Александър (tainik2@yandex.ru)».

«Когато ми извадиха един страничен зъб, предните два зъба се раздвижиха и между тях се появи доста голямо и грозно разстояние. Доста тежко преживявах и се комплексирах от ситуацията. Не мога да опиша изненадата си, когато след известно време на това място ПОНИКНА още един зъб!!!».

«Никога нямаше да повярвам! След като намерих в интернет твоите статии реших да изпробвам. Преди три дена ми се появи нов зъб!!! Отначало не бях разбрал. Просто нещо дразнеше езика ми. Вчера го видях: поникнал!!!»

16

«Здравей, Михаил! Имам един зъб с история. Преди няколко години лекувах киста. Наскоро си направих снимка и се разбра, че костната тъкан се е възстановила, което по принцип не може да бъде, според моята стоматоложка.»

Писмата – това е личния стимул за тези, които дочетоха дотук. Аз – не съм единствен в желанието си да имам нови зъби!

Между активността на лицевия мускул и кръвоснабдяването на мозъка има взаимовръзка. Когато човек се усмихва или се смее, мозъка получава повече кислород, а емоционалното състояние се подобрява. Освен това, при усмивката задействаме огромно количество мускули, при което се увеличава притока на кръв към челюстите, което за нас е крайно необходимо. Много от хората обаче са се отучили да се усмихват. Ако при децата изражението се сменя по тридесет пъти на ден, то при възрастните само седем…

Всичко долу написано са откъси, взети от кореспонденцията на Михаил Столбов с читатели. Запазили са се само четири отговора на Михаил към своите читатели. Или рядко е отговарял, или е направил «чистка»… За всеки случай съм се постарал да разположа нещата така, че да имат някаква логика. Огромната ми молба към читателите, които са получавали отговори от Михаил, е да пишат какво точно им е отговорил.

…Съвсем накратко, това е ежечасна (реално на всеки час по 5 минути) работа с клетъчните тъкани и мислено усилване притока на кръв към тях. Това е ежевечерно или ежесутрешно нареждане на зъба да израсне. Това е създаване на мислен, но ясен образ на здравия зъб. Това е масаж на тъканите (в устата само с чисти ръце!), това е увеличено консумиране на калций (смлени яйчени черупки) и т. н. и т. н…

…Забелязах в някакво списание метод за естествено израстване на зъби и лечение без пломбиране. Споделям го целия тук:

«За лечение на зъбите обикновено се приемат два вида спиртни тинктури:

• Спиртна тинктура от Аир (Acorus) (блатна или зърнена) – това растение расте по бреговете на водоемите, цъфти от юни до август, за лекарство се ползват корените му, като можете да го намерите в аптеките или да си го наберете сами.

• Спиртна тинктура от прополис – него също можете да го намерите в аптеките или по пазарите.

За приготвянето на тинктурата от Аир са необходими 0,5 чаша корени и 0,5 литра чист спирт (40%). Корените се заливат със спирта и се оставят не по малко от една седмица така.

Така се приготвя и тинктурата от прополис. На 0,5 литра спирт се добавят 15 грама ситно натрошен прополис и се оставя така за не по-малко от седмица. Да се съхраняват на тъмно и хладно място.

Тинктурите се използват заедно. Взимате 1 супена лъжица тинктура от Аир и 1 чаена лъжица тинктура от прополис. Жабурете се с тинктурата около 2 минути и я изплюйте. Такива процедури трябва да се правят или по време на болка (всякаква) и повишена чувствителност към топло и студено или преди сън. Продължителността на процедурата е около месец, въпреки че болките изчезват за около 1-3 дена.

Помнете, предложените разтвори подсигуряват проникването на прополиса и алкалоида на Аира в най-дълбоките точки на болните зъби. Аира обезболява корените, а прополиса пломбира всички микропукнатини. Зъбите престават да болят съвсем.

Забележително е, как останали корени, едвам държащи се на тъканта, се закрепват здраво и могат да понасят натиск, без усещане на каквато и да е болка, а частично счупените корени престават да се рушат и в течение на няколко години забележително израстват и стават работоспособни зъби.

17

При този ускорен растеж на зъбите, приемайте в неголеми количества препарати съдържащи калций. От народните средства се препоръчва приема на прах от зъби (например, смлени свински зъби), като се взема 0,1 грам по време на ядене един път на ден. Също така използвайте флуоросъдържащи пасти за зъби. (Обърнете внимание на това, какъв вид флуор съдържат пастите за зъби и кой вид флуор е полезен за човешкия организъм и кой не е!!! Бележката я правя с цел насочване на вниманието на читателя на това, че повечето пасти за зъби са с доказано вреден флуор и флуорни съединения с цел печелене на пари от болни зъби, а не лекуването им!!! За повече подробности препоръчвам всеки да се образова какво представлява флуора като химичен елемент – бел. пр.)

…Хипотезата за това, че чистенето на зъбите било вредно съм я чувал и донякъде бих се съгласил с нея. В нашият случай обаче, Тамара, ние няма толкова да чистим зъбите, колкото да масажираме тъканите. Вече писах, че четката поначало не трябва да е прекалено твърда, за да не се наранят венците, особено при такива болки като Вашите, но все пак, даже и да има неголяма болка, старайте се по време на почистване на зъбите да «прокарвате» четката по венците. С времето го правете все по-дълго и по-силно. Това първо укрепва венците, и второ стимулира притока на кръв… Тренирайте челюстите си: стискайте зъби за кратко и след това ги отпускайте, движете ги от едната страна на другата, масажирайте венците с език, с пръсти…

Зъбният емайл отлично се възстановява от цвеклов, зелев, морковен сок, пшенични трици.

В пощенската кутия на Михаил Столбов са намерени стотици входящи писма. В голямата си част са молби изложени в последната глава. Има няколко примера за успешно самовъзстановяване на пломбирани зъби. Няколко споменавания на успешно израстване на нови зъби, но «на приятел на мои приятел», за това и няма да ги приложа тук. Прилагам част от материал, изпратен ми от една жена, под заглавие «Регенерация на зъбите по метода Петров», ако е възможно по този начин да се компенсира недописаната (изгубена) седма глава… Частично, защото не желая за пореден път да се сблъсквам с нечии «авторски права».

(С цел да се достигне колкото се може по-обширно информиране на читателя по въпроса, аз ще добавя и останалата част на текста от статията на Аркадий Петров „Технология за регенерация на зъбите”. – бел. пр.)

«Дървото (дървовидната структура), която е в нашето съзнание, има вътрешни и външни връзки на проявление. В организма, това са връзките на главния мозък с всеки отделен орган. Баланс с всяка клетка и още по важното – с обкръжаващата го среда.

За да протече правилна регенерацията на който и да е орган, е необходимо дървото на живота, с милиардите си разклонения, за да могат всички клетки да ЗНАЯТ една за друга.

Ако НИЕ нарушаваме това равновесие и нарушаваме като цяло информацията на целия организъм, плюс неправилно РАЗПЛИТАМЕ ДНК-то си, то процеса на регенерация ще се затрудни. Всичко започва с ДНК-то. Това е отворена система. Среща се в Космоса значително по-често от всяка друга структура. Защо АТОМА на желязото е вплетен във фосфатни групи? Кобалта, никела, желязото, калция, магнезия, не са случайни.

В такъв случай е необходимо сканиране на биосистемата. За да бъде изграден един орган правилно, процеса трябва да бъде съотнесен към целия организъм.

В този случай ще трябва да сканираме целия организъм. Плюс космическата информация, Божествената информация. И като резултат се появява орган като част от цялото. Нататък.

Ако Вие имате НОВ ОРГАН, създаден от идеални клетки, то вие преминавате от новия орган към ново бъдеще. Значи, при наличие на дървото в съзнанието, работата започва не на ниво ДНК молекула, а като ЦЯЛОСТНА СИСТЕМА, така както човек е цялостен, подчинявайки се на управлението на съзнанието, а не само на подсъзнателния автоматизъм. После следва сканиране на целия организъм и нарастване на хомеостазата. (Хомеостаза – свойство на една отворена система, особено на живите организми, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно,

18

постоянно

състояние чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми. – б. пр.) И накрая заключителната част от регенерацията на органа който е бил поразен.

Щом човек има зададена цел, значи за него има бъдеще. Получава се следното.

Регенерацията е възможна тогава, когато е ВКЛЮЧЕНО БЪДЕЩЕТО. Това бъдеще трябва да стане НАСТОЯЩЕ. Това е така, ЗАЩОТО СЪЗНАНИЕТО ИМА СВОЙСТВОТО ДА ОТРАЗЯВА ВСЯКА РЕАЛНОСТ НА ВСЕКИ СВОЙ СЕГМЕНТ, т. е. ВЪВ ВСЕКИ СЕГМЕНТ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОТО СЪЗНАНИЕ СЪЩЕСТВУВА ВСЯКА РЕАЛНОСТ НА СВЕТА ЕДНОВРЕМЕННО. Материята се създава от енергията на света, изпълнен с живот. Душата трябва да създаде Светлинни ЛЪЧИ в посока здравите клетки и цялото физическо тяло, както и събитията по оздравяването върху времевата скала. Душата създава ВАШАТА ЛИЧНА РЕАЛНОСТ.

Тя вече е заобиколена със здрави клетки, със здраво тяло.

Значи, съзнанието в предсмъртния момент се свързва с душата и Душата дава проявление на това позитивно БЪДЕЩЕ, към което ВИЕ СЕ СТРЕМИТЕ. Прави го чрез съзнанието, т. е. душата знае, че може да промени всяко негативно събитие, че тя е неразрушима (безсмъртна).

Но тя знае това във своето собствено пространство, а тук отразява съзнанието и вижда чрез него. А съзнанието е във всяка клетка на физическото тяло. Тогава на кого трябва да покажем нормалната ситуация и че за нейното постигане е необходимо действие. На съзнанието. Трябва и да го научим на действия за преодоляване на деструкцията (разрушенията) в организма.

Пиша тези откъслечни вметки, за да можете да разберете, че процеса на регенерация сравнен с тук написаното е значително по-сложен.

И 99.99% се правят не от вас, а ЗА ВАС. Но дори и този процент, които трябва да направите сами, е изключително важен и изключително значим. Тъй като повечето хора се колебаят и съмняват, то те започват да размиват бъдещето което желаят. Да са здрави, дълголетни и т. н.

Това е нашата технология. Ако мислим за живот в бъдеще, а не за смъртта в бъдеще, нас ни очаква ЖИВОТ.

Ако мислим за здраве, нас ни чака ЗДРАВЕ В БЪДЕЩЕ. А ако мислим, че нещо лошо ще стане, то наистина ще стане и ще трябва да събираме пари за пенсия и т. н.

* * *

Това е технологията на макроуправление, където милиони съзнания работят в УНИСОН!

Към това ни призовава Грабовой, към живот.

Той ни казва, че смъртта не съществува и че можем да се възкресим чрез своето съзнание.

Каквото ни е съзнанието, както ВИБРИРА В ПРОСТРАНСТВОТО, такава ще ни бъде и РЕАЛНОСТТА.

Ако човек не управлява събитията в живота си, то той е като механичен кантар – наляво – надясно.

Нужен е третия елемент от ТРИАДАТА, но пък триада звучи като 3 ада.

СЪЗНАНИЕ – само по себе си, ДУХ – сам по себе си, ДУША – сама по себе си – това е 3 ада. На нас ни е нужно ТРИЕДИНСТВО или ТРОИЦА…

Даже в думите трябва да сме особено внимателни как ги използваме.

Също така трябва да внимаваме за хора, които се опитват да разделят тази структура. Такива винаги ще се намерят. Трябва да разберем какво целят и защо. Можем да ги разпознаем както по постъпките, така и по изказванията им.

Можете да се назовавате с каквито си искате звания и имена, можете да влезете в духовна структура и да заемете висока позиция дори, но в същото време да постъпвате като последната свиня. Ето ви типичен пример.

Задачата на Григорий Петрович е всяка структура която се намира около него, да бъде преобразувана в положителна. Тоест вижда се кой какво прави чрез постъпките му. Т. е. не е важно какъв пост заема, а какви са делата му…

19

…Регенерацията на зъбите и косата е един от най-сложните регенерации, защото както косата, така и зъбите имат както вътрешни, така и външни проявления. Това е първо, а второ зъбите и косата за податливи към К. С. (Колективното Съзнание). А всеки знае, че К. С. е сериозно нещо. Знаем също така, че за да се повлияе на колективното съзнание, трябва преди всичко да променим своето индивидуално съзнание. И когато променяме своето съзнание, ние променяме и К. С. и го превръщаме в този свят, в който искаме да живеем.

Защо с вас започваме от най-сложното, с регенерацията на зъбите? Защото това показва допитването до най-различни групи хора – от това се нуждаят около 100% от запитаните.

И второ, ние с вас сме застанали на пътя на духовното развитие, на сложния път.

Нали знаете, че щом Бог непосилен кръст не дава и не поставя пред човек неизпълними задачи, то всичко е по нашите сили.

Целта на днешната ни работа – това възстановяване на зъбите по метода на А. Н. Петров. Това първо.

Втората ни задача е – да създадем информационно събитие около нас, за което вашите стоматолози ще се чешат по главата и ще казват, че такова нещо не може да стане.

А на това ние ще отговорим, никога да не казват никога! Защото онова което е било невероятно вчера, днес намира място в ЕЖЕДНЕВИЕТО НИ.

Вие знаете, че пространството и времето са вторични по отношение на СЪЗНАНИЕТО.

И ВСИЧКО произлиза от нашето съзнание.

СЪЗНАНИЕ – това е структура, позволяваща нашата душа да управлява нашето физическо тяло. Нашата душа се докосва до цялата ни обкръжаваща реалност чрез съзнанието. Още повече, нашето тяло се докосва до всички наши клетки или по точно – взаимодейства си с всички наши клетки. А клетките са велико нещо. Григорий Петрович казва – ако познаваш клетките, знаеш всичко.

Сега ние ще работим с нашите стволови клетки чрез нашето съзнание.

Както казва Циолковский: човек ще полети в космоса, опирайки се не на своите криле, а на силата на своя разум и съзнание.

Преди да пристъпим към регенерация, ще се спра накратко на клетките, на стволовите клетки, на холограмата на зъба.

Григорий Петрович казва: Разглеждайте вашето съзнание като елемент от Света, поставяйте го в която и да е област на Света. Например, в който и да е вътрешен орган. В резултат този орган ще се измени в съответствие с това, което сте заложили във вашето съзнание.

Но за съжаление нищо в света не се променя толкова бавно както нашето съзнание…

На младини без капка съжаление изваждаме своите зъби. После си правим мостове, протези и въобще не се замисляме за това, защо гущера може да си възстанови своята опашка, крокодила може да си възстанови изгубен зъб, а ние, съзнание по образ и подобие, се задоволяваме с някакви чужди за организма ни протези.

Това е така, защото човечеството е избрало технологичния път на развитие, а той е значително по-лек от духовния.

Ще се съгласите с мен, че за две седмици може да имате протези, а регенерирането – то изцяло зависи от вас.

И това могат да го правят само хора с истинско съзнание, а на нас ни предстои огромния път на регенерацията.

В основата на всяка РЕГЕНЕРАЦИЯ лежи свързването на нашето съзнание със съзнанието на нашия Творец. И ако целта на нашето занимание съвпада с целта на Твореца, а аз мисля, че съвпада, защото регенерацията на зъбите – това е съзидателен процес, това е хармоничен процес, то при нас с вас всичко се получава.

Ще кажа няколко думи и за СТВОЛОВИТЕ КЛЕТКИ. В организма на човек има голямо количество клетки. Според различни автори от 70 до 90 трилиона клетки. И във всяка клетка ежесекундно стават 9 трилиона реакции. Просто се замислете. Всеки човек, всеки орган, всяка клетка си има своите задачи. И човек, по отношение на своите клетки се явява своеобразен Бог.

20

Както

казва Григорий Петрович клетката притежава висок интелектуален потенциал. Клетките притежават съзнание, клетъчно съзнание. Освен това, клетките разбират човешката реч, защото на ДНК молекулата е записана речта на Твореца.

А речта – това е СБОРНИК ОТ ЗАКОНИ.

Както казва академик Горяев, текста на ДНК молекулата – това е някакъв космически есперанто. И на какъвто и език да говорим, клетките ни разбират.

И това е много важно да се разбере, защото ние с вас ще разговаряме с тези малки нежни зачатия, в които сме заложили кореновото полагане.

Ще разговаряме с тях, като с младенец който износваме.

Постоянно в човешкия организъм милиарди клетки умират и милиарди нови се раждат.

Стволовите клетки – това са уникални клетки. Те не са специализирани и са способни на размножение и СПОСОБНОСТ ДА СЪЗДАВАТ КАКВАТО И ДА Е ТЪКАН НА ПОРАСНАЛИЯ ОРГАНИЗЪМ.

Тези клетки се намират в костния мозък в плоските и тръбовидни кости. Не се бъркайте с гръбначния мозък. Тези клетки са като резервни части за организма, те са като бърза помощ изпратени по спешност към мястото на катастрофата.

Днес те широко се прилагат в медицината. В Москва работи клиника от национално значения, която се занимава с клетъчна терапия повече от 20 години. Там лекуват много сериозни и практически нелечими заболявания: множествена склероза, Паркинсон, хепатит, цироза на черния дроб, исхемична болест на сърцето и т. н.

Нека видим с какво разполагаме. Ние имаме уникален инструмент – нашето съзнание, имаме своя организъм – УНИКАЛНИТЕ КЛЕТКИ – СТВОЛОВИТЕ, за съжаление след 60 годишна възраст стволовите клетки стават все по-малко и по-малко. Ето защо с такава трудност при хората в напреднала възраст зарастват счупвания и всевъзможни рани, а децата и подрастващите се справят с тези проблеми с лекота.

Нека преминем към ХОЛОГРАМАТА НА ЗЪБА.

Изградете въображаема холограма на отсъстващия зъб. Всеки знае кой зъб(и) му липсва(т). Възстановяването започва от горната челюст. Ако на горната челюст всички зъби са наред, започваме от долната.

Понякога е възможно да не може да се определи кой подред е липсващия зъб или зъби, защото с времето другите се изместват. Оказва се доста трудно да се определи 6-ти или 7-ми или 5-ти зъб липсва. А това е важно защото имат различна структура.

В момента в залата присъства жена, на която й расте зъб отдясно на долната челюст – 5-тия в подредбата. Но на този зъб не може да му се определи фрактологията, т. е. не е виждан до момента на показването си от венеца. На нас обаче ни е необходим статуса до момента на прокарването. В практиката ми се е случвало да се появят зъби и на 30, и на 40, и на 50 г.

…Веднъж застанали на пътя на духовното израстване, ще продължаваме до намиране на метода за възстановяване на зъбите. Ще продължаваме дотогава докато достигнем до света, до себе си, като частица от света.

Защото няма как да получим резултати, докато не осъзнаем, че сме елемент, частица от света. И тогава с едно пощракване и резултата ще е на лице.

Сега ще ви напиша технологията на Петров А. Н.:

А вашата задача е да усетите какво става на мястото, където сте решили да се случи РЕГЕНЕРАЦИЯТА.

Повтарям отново, че възстановяването ще започнем от горната челюст, а СТВОЛОВА КЛЕТКА ще вземем от костния мозък с едно позвъняване. Така препоръчва А. Петров. Няма да се отместваме нито на йота от неговата технология, защото е отработена и дава положителни резултати.

Обръщаме се към своето Божествено съзнание със следната молба: да вземе СТВОЛОВА КЛЕТКА от костния мозък с едно позвъняване и да я ТЕЛЕПОРТИРА на границата между челюстта и отсъстващия зъб.

21

Съзнанието е способно да си служи с телепортация и за това метода е основан на този принцип.

След това импулсно изградете холограма на КОРЕНА НА ЗЪБА. Нашите клетки се подчиняват на съзнанието, както и хромозомите. Ние ще дадем ИМПУЛС от душата. Енергията на Духа и Енергията на Душата влизат в клетката, а също и в хромозомата.

Така ще изградим импулсно холограмата на корена на здравия зъб. За това ще е необходимо СЪЗНАНИЕТО да влезе в хромозомата и да очертаете енергийно информационния скелет на ЗДРАВИЯ ЗЪБ. След това мислено го забиваме. Докосваме с импулс клетката и от нея се появяват още 2. Вече имаме 3 клетки, докосваме отново първата и се появяват още 2 – вече имаме 5 клетки, докосваме я още веднъж и се появяват още 2 – вече имаме 7 клетки.

По този начин се образува ЗАРОДИШ. Това е полагането на корените.

По-нататък ще въведем словесно кодиране. Всяка клетка знае какво ще изгражда. Зъба е сложно образувание, това не е една костна тъкан. Той се състои от емайл, отвътре е изграден от ДЕНТИН, а корените са покрити с цимент. Вътре в зъба преминават НЕРВНО-СЪДОВИ СНОПЧЕТА, които също имат сложен строеж. Има нерви, вени и т.н. За това когато подадем команда на клетката (СТВОЛОВАТА КЛЕТКА), ДА СЕ ПОЛУЧАТ 9 КЛЕТКИ, НИЕ ИЗЛИЗАМЕ ОТ ВЪТРЕШНО ВМЕШАТЕЛСТВО.

Тъй като зъбите имат и вътрешно и външно проявление, горните и долните зъби имат различен строеж.

Сметките започват от средната линия, 2 броя централни резци, 2 броя странични, 2 броя кучешки под номер 3, 4 и 5 – това са предкътници, 4 са предкътници, по правило с 2 корена, но може да имат и един.

6-те,7-те,8-те имат по 3 корена.

При 8-те обаче могат да варират, като има зъби с по 1, 2 или 3 корена. Долните зъби са разпределени така както и горните. 6-те, 7-те, 8-те са здрави дъвчещи кътници, които имат по 2 корена, като при 8-те, както вече казахме могат да варират.

За това когато изграждате холограмата за регенериране на зъб, ясно се придържайте към указаното количество корени на зъб.

Ако са 4-ти, има 2 корена, ако са 6-ти – 3. Вече обясних за ЗАБИВАНЕТО.

При някого да се появяват някакви усещания?

Какво е това РЕГЕНЕРАЦИЯ? Това е МИНИВЪЗКРЕСЕНИЕ. Нали възстановяването на един орган е равносилно на подмладяване на организма.

Спомнете си примера на Петров с жената на която й се регенерирали яйчниците и по закона на всеобщата свързаност и причинно-следствените връзки й се регенерирал и апендикса, и сливиците, и като цяло се подмладила и се чувствала по съвсем различен начин. Знаете от написаното от Петров, че ние имаме клетки-източници и клетки-стока.

Погледнете мястото на извадения зъб, там има СФЕРООБРАЗНА ТВЪРДОСТ, СФЕРООБРАЗНА ТЪКАН.

Там сте заложили нежния зародиш от 9 микроскопични стволови клетки. На тях им е трудно да си пробият път и за това се поставят около тях клетки-източници. А СЪЗНАНИЕТО достатъчно добре ЗНАЕ, колко и къде да ги постави.

Когато зъба е бил на мястото си, той е бил свързан с ОПРЕДЕЛЕНИ ОРГАНИ. Имайте предвид, че всички зъби са свързани със стомашно-чревния тракт, защото зъбите са неговото начало.

Сега няма да възстановяваме тези връзки. Кой не е чувал за синусите, това са хайморови или фронтални кухини. 3-те, 4-те и 5-те са свързани със синусите. Ако някой орган е отстранен, то очаквайте заболяване на място, което е било в някаква връзка с него. Т. е. има нарушена връзка в организма.

Например, когато учех в института, ни казваха, че апендикса е ненужен и имаше време в което се отстраняваше профилактично, за да нямало проблеми в бъдеще. Аз самата постоянно имах бронхит.

22

А какво представлява апендикса – това е много важна част от нашия организъм. Първо, това е профилактична дизбактериоза, и второ – стимулират перисталтиката. Отстраняването на апендикса обрича човека на запек. Освен това апендикса се явява ДЕПО НА ИМУННАТА СИСТЕМА. Отстранявайки апендикса ние нарушаваме тази връзка, а премахването на сливиците нарушава „колелото на Пирогов” и създаваме свободен достъп на всякакви инфекции до горните дихателни пътища. Аз постоянно имах бронхит.

У дома задължително направете връзка между регенериращия се зъб и отсъстващия орган и изпратете с помощта на Духа от Душата импулс в малкия зародиш. А в този ОРГАН, с който е свързан, изпратете СВЕТЛИНА и ЛЮБОВ.

По принцип зъбите се формират към 15 годишна възраст. Аркадий Наумович препоръчва да се върнем към тази възраст и да си СПОМНИМ ВЪЛНУВАЩИТЕ МОМЕНТИ. Това връщане в нашата младост, към нашите прекрасни моменти, също спомага в процеса на регенерация.

Следва предаване на механизма на съзнанието – пренасяме регенерацията на този зъб, на всички останали които липсват. (Цялата статия на Петров е със заглавие „Технология регенерации зубов”. – бел. пр.)

ПОСЛЕСЛОВ

Ами това е всичко, с което разполагаме засега от Михаил Столбов за възстановяването на зъбите. Надявам се да могат да се възстановят писмата от папката «изпратени» (ако е имало такива), а дотогава ни остава да пробваме това с което разполагаме.

Превод: emilkos

Редакция: Н.

https://jim.alle.bg

Предколедно празненство на Виделей 10.12.2021г. София

Здравейте приятели, български светли Души!

Традиционното празненство на Виделей е в ход и е с обичаните и стойностни, доказани радетели, светли личности и просветители в България.

Съчетаваме приятелска среща раздумка с много усмивки, музика и ведро настроение. Със светнали очи от спомени и нови надежди за приключения, познание и духовно просветление.

За всички ценители добавяме привкус на специални хапки в съчетание на домашна баница, зелник и още нещо, но в комбинация само на качествени червени и бели древни български елексири от Боговете. О, не сме забравили и шотландския и ирландски тътен, нито руската мелодия в стаканчици…:)  Песни и музика на живо от наши приятели – изпълнители. Очаквани и томбола за пътешествия в България, Балканите и Европа! Всичко това от нас с много любов и признателност за вас Приятели! Заповядайте!

Започваме на 10.12.2021г. от 18:00ч…

Цената е 37 лева,  а мястото се уточнява. Местата са ограничени.

Основание: Коледно парти 10.12.2021г.

С подкрепата на

22.07. Празник на Мария Магдалена. Блудница или посветена? Истината..?

Истината за Мария Магдалена

Човек – звучи гордо! Човекът умее да обича, да се жертва, да проявява най-висшите човешки качества. Надарен е със силата на творчеството. Дадено му е висшето право на избор…Фридрих Ницше е написал по този повод: „човекът – е струна, опъната между животинското и свръхчовека, струна над пропастта“.

 

Много красиво казано и най-главното – много точно. Та нали, когато преодоляваме своите страхове и мързел, навързвани от съзнанието, когато разширяваме своя мироглед и се ръководим в своите действия от чувствата изникващи от Душата – тогава във всеки от нас започва да се пробужда същността на истинския Човек. И това се отразява върху цялото общество.

За последните години, в преддверието на планетарните природни климатични промени се наблюдава тенденцията на разкриване на множество многовековни тайни и загадки във всички сфери на обществото: науката, религията, историята… Дойде времето човечеството да узнае за много събития и да намери отговорите на много глобални въпроси. Истинната история на Мария Магдалена е точно една от тях.

Н. К. Рьорих „Трудовете на Богородица“

Вече много векове подред повечето хора, без дори да се замислят приемат на доверие, че Мария Магдалена е била каеща се грешница. За това има много причини и любознателния човек винаги ще достигне до истината. По този начин на днешен ден са изгубени и подменени Знанията за истинската роля и значение на съзидателното женско начало и по-конкретно ролята на Мария в историята на Иисус и цялото човечество.

Мария Магдалена

Тъкмо това била причината, западната Църква да обяви Мария Магдалена за блудница, която измила нозете на Иисус (Лук. 7:37-38). Въпреки това през 1517 година френския учен доминиканец Жак Лефевр дьо Етапл (Jacques Lefevre d’Etaples, 1455 – 1536) заявил, че не съществуват доказателства потвърждаващи твърдението на Папа Григорий

Велики. Интересен е и факта, че в изследването (ТУК

и ТУК) на американския учен Кетрин Людвиг Янсен (Katherine Ludwig Jansen – The Making of the Magdalen) относно култа към Мария Магдалена се споменава, че за основа на нейните изследвания се явяват „превъзхождащи всяко въображение ръкописни сборове на проповеди от Ватиканската библиотека!“ Излиза, че във Ватикана са се съхранили исторически документи, но информацията в тях не се афишира. Скриването на Истината и разпространението на незнанието от заинтересуваните структури се случва само, защото хората се задоволяват с готовите отговори, които им се предоставят и не се стремят да разберат повече.

Изследванията на учения, описани в труда „Мария Магдалена“, обхващат периода на късното Средновековие. През това време в областите Прованс и Италия почитането на Мария достигнало своя пик. Струва си да се отбележи, че през XX век с изследването на образа на Мария Магдалена, историята на текстовете и разпространението на житието на тази светица се заели учени от най-различни сфери на науката.

В тази група влизат и учения Ханс Хансел (Hans Hansel – Die Maria Magdalena Legende – Eine Quellen-Untersuchg – 1937), Елен Мередит Гарт (Helen Meredith Garth – Saint Mary Magdalene in Mediaeval Literature – 1950), Марджори Мелвернс и др. Информацията за тези учени е изключително оскъдна и произведенията им практически е невъзможно да бъдат намерени в интернет, което още веднъж доказва факта, че истинните сведения за Мария Магдалена, та дори и откъсъчнани, моментално се покриват. Но както се казва – „Няма нищо тайно на този свят, което някога да не е станало явно“.

За да се разберат причините за този широко разпространен култ към Мария Магдалена в дадения период е достатъчно просто да бъдат съпоставени някои исторически факта. Известно е, че термина „Късно средновековие“ се използва за обозначението на историческите събития в периода XIV-XVI векове.

Интересен е и факта, че именно в началото на XIV век бива унищожен ордена на Тамплиерите, в който особено силно се е почитало божественото женско начало в образа на София (Мария, като проводник на силите на Аллата).

Тамплиерите разпространявали Знанията за истинното учение на Иисус, както и съзидателните символи и знаци сред хората.

Днес човечеството също се намира на границата на избора. Та нали Изконните Знания отново са в света и с тяхна помощ хората са способни да създадат единно самоуправляващо се общество. Изборът и действията на всеки човек, влизащ в това глобално общество ще повлече след себе си последствия засягащи цялата цивилизация. А в каква посока – това зависи от нашия избор.Но нека се върнем отново към тамплиерите. Тези всеотдайни хора помагали реално на народите в средновековна европа и успели да повишат значително нивото на живот на обществото. Но най-главното е, че въз основата на чистите Знания те помагали на хората да стъпят на пътя на самостоятелното духовно развитие, тоест това изключвало посредничеството на жреческите структури в отношенията човек – Бог. Тези Знания изключвали страха, човека разбирал, че се явява свободна Личност и над него е единствено Бог. Периода на активна дейност на тамплиерите е отразен в историята като период на разцвет. След екзекуцията на главата на ордена на тамплиерите – Великият Магистър Жак дьо Моле в петък 13 октомври 1307 година започнала поредица от ужасяващи бедствия обхванали цяла Западна Европа, което довело до гибелта на значителна част от населението (Великият глад 1315-1317г. Черната смърт – епидемията от чума, различни войни)

Печатът на Тамплиерите

Съгласно историческите сведения Мария била родом от град Мигдал-Ел, произлизала от богато семейство, била умна, безкористна, милосърдна и чиста. Мария се отказала доброволно от привилегиите си в богатия род и високото обществено положение, за да постига Учението на Иисус и да Му помага.

Името Мария Магдалена получила от Иисус:

„…В Евангелието от Матей (в глава 16 стих 13-26) се е запазил сюжет, който се формирал на основата на реалната история. Само че неин главен герой не бил Петър, а Мария. Веднъж Иисус попитал своите ученици, кой според тях е Той. Учениците отговаряли, че е техния Учител. И само Мария, разбирайки, че в този момент въпроса идвал от Неговата Същност, отговорила „Ти – Иисус, Син Божий“. И тогава Иисус и отговорил: „Блажена си ти, Мария, защото не плътта и кръвта ти разкриха това, а Моя Отец, Който е на небесата! И аз ти казвам: ти – си Магдалата на Църквата Моят и вратата адова не ще я преодолее“. Именно от тогава започнали да наричат Мария, Магдалена. И това изобщо не е, защото произлизала от град Мигдал-Ел. Просто в арамейския език magdala означава „кула“. За посветените хора „Магдалата на Църквата на Иисус“, „Кулата на Шамбала“, „Стълбовете на Вярата“ – са много близки понятия, показващи, че на този човек били доверени знанията на Шамбала. В различни времена, сред различните народи, тези хора са били наричани по различен начин, но смисъла от това не се променил. Например Древните славяни ги наричали „Вежи“, което означавало „Стълб на Знанието“, същото, както и „Кулите на Шамбала“. Неслучайно дори днес, думата „Вежа“ съхранила сред различните народи в своята етимология такива различни на пръв поглед понятия като „кула“, „знаещ“, „осведомен“.
Така че ако говорим за Мария Магдалена, то тъкмо тя била този най-близък ученик, на когото Иисус не само доверил тайните знания, но и връчил това, което днес хората наричат „Граал“, а всъщност, това е адаптираната формула на Първичния Звук. Тъкмо това са тези същите „ключове от Царството Небесно“, за който Иисус казал: „И ще ти дам ключовете от Царството Небесно; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата…“

Из книгата на А.Нових, „Сенсей IV“

Евангелие от Мария - II в.

Ако се върнем към изследването на Кетрин Людвиг Янсен за Мария Магдалена, можем да прочетем следния и извод:„Съществуват три гностични Евангелия, в които Мария Магдалена играе значителна роля:«Pistis Sophia» и

«Евангелие от Мария», за първото се разбрало през XVIII в, а за второто през XIX век, както и «Евангелие от Филип», намерено сред гностичните произведения на Наг Хаммади.

В най-древното от тези съчинения, «Евангелие от Мария» (единственото сред каноническите, апокрифни или гностични Евангелия, в чието заглавие има женско име), Мария Магдалена е в ролята едновременно на пророчица и съвест на апостолите. Тя моли другите ученици да живеят по Божиите закони и разказва за видение, в което Христос я хвали за верността и към християнското учение. Това произведение се явява, както похвала за непреклонната вяра на Мария Магдалена, така и скрит урок за Петър, които не само се отрекъл три пъти за една вечер от Христа, но и сметнал донесената от Мария Магдалена вест за Христовото възкресение за „измислици“.

„Евангелие от Мария“ е преведено на български език и може да бъде свалено свободно от горните два линка. Оригинала датира от II век и е на коптски език

След съприкосновението си с Първичният Звук – Граала – Мария придобила възможност да помага на много хора в техния духовен път:

„…когато Мария Магдалена започнала масово да се явява на хората, църковните служители трябвало да обяснят някак си това, тъй като смятали Мария Магдалена за блудница, каеща се грешница, за да унизят и окалят нейната памет в очите на своето „паство“. Но тъй като дева Мария продължила да се явява на вярващите хора, било разпространено понятието за дева Мария като майка на Иисус, и почитането и като Богородица, Божия майка. Но всичко това е човешко тълкувание, хората обичат да преиначават всичко посвоему. И независимо, че наричат Мария Магдалена дева Мария, майката на Иисус, това не променя нищо. Помощта на Мария не намалява от това. Целия смисъл се крие в придобитата от нея божествена сила на женското начало…“
Из книгата на А.Нових,

„Сенсей IV“

В описанието на картината на Николай Константинович Рьорих „Трудовете на Богородица“ могат да бъдат забелязани сходни моменти, отразяващи истинната информация за Духовния подвиг на Дева Мария: „Разтревожил се Апостол Петър, Райският ключар. Тогава казал на Господ: „Денем и нощем пазя портите, никого не пускам, а на сутринта отново нови хора в Рая“. И казал Господ: „Хайде Петре да отидем и да видим“. Отишли нощем и гледат: Пресвета Богородица спуснала отвъд стените на Рая Своя белоснежен шал и приема по него някакви души. Петър започнал да ревнува и понечил да се намеси, но Господ прошепнал: „Ш-шш! Не пречи!““

По този начин, благодарение на самоотвержеността и неизчерпаемата сила на Любовта, много хора от цял свят до ден-днешен получават Божията помощ чрез чистия Проводник – Мария Магдалена – БогоРодица! Духовната помощ, която оказва на страдащите – ето в какво е нейната главна заслуга!

Със своя личен пример Мария Магдалена вдъхновява мнозина да служат на Бога. И именно такива духовни подвизи трябва да бъдат идеала на едно съзидателно общество. Ако искаме да живеем в единение и хармония, подобни примери трябва да се възпитават в младежта, трябва да бъдат достойни за подражание и най-главното, самите ние да се стараем да следваме нейния път! Духовният подвиг на Мария Магдалена предизвиква огромно уважение и поражда вътрешната потребност да се развиваме духовно, да разкриваме красотата на своите Души, а нейната самоотверженост уважение и стремеж да се преумножават Любовта и Добротата към всички хора. Тъкмо това се явява истинския живот: Любовта към Бога и хората и изпълване на всеки миг от нашия живот с тази Любов.

Източник: allatra.bg

Въздушни битки над Средновековна Европа

Въпреки факта, че някои изследователи на феномена НЛО погрешно смятат, че той за пръв път е започнал да се проявява едва в края на Втората световна война, различни исторически хроники са запазили доказателства за наблюдение на неидентифицирани летящи обекти както в древността, така и през Средновековието. Ще става дума само за удивителните случаи на проявата на това явление, записани в европейски исторически документи.

Повече

Укривани факти за България от “ Великите Сили“

В Британската библиотека в Лондон има един безценен старобългарски ръкопис – четириевангелието на цар Иван Александър. Под него има надпис „Bulgarian Empire“ или с други думи англичаните казват, че България е била Империя!
Нещо повече в английската „Историята на народите“ на Арнолд Тойнби се казва, че в света има общо 21 цивилизации, една от които е българската. Българите са били най-многобройния народ, който благодарение на привлекателната си култура е увеличавал границите си от Крим до Белград и от Карпатите до Бяло Море в древността наричано Тракийско!“
ВЪВ ВИЗАНТИЙСКИ ТРОПАХ ОТ КРАЯ НА ПЪРВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПИШЕ СЛЕДНОТО: „Те, българите, някога бяха най-справедливи от всички народи и от всичко на света най-много почитат добродетелите и сами достигнаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно.“
По-късно ГОЛЕМИЯТ АНГЛИЙСКИ ИСТОРИК ПРОФ. НОРМАН ДЕЙСВИ ПОТВЪРЖДАВА И ДОКАЗВА С РЕДИЦА ФАКТИ, ЧЕ…. „Българите са най-старата нация в Европа и създатели на цивилизацията на Стария континент. Негови са думите: „Когато България е била държава, Европа е ходила права под масата“!
ФРЕНСКИ ПОЛИТИЦИ И УЧЕНИ ЗА БЪЛГАРИТЕ… Президента на Франция генерал де Гол благодари на българите затова, че „Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация !” Дори това се потвърждава от друг френски президент Франсоа Митеран, който по-късно казва: “Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета. Богомилите създават Европейското възраждане !” Известният френски историк Алфред Рамбо казва: „Цар Симеон бе за българите е това, което е Карл Велики за нас, но по-образован и много по-щастлив, защото е успял да създаде една национална литература !“
МАГНУС ЕНОДИЙ В СВОЕТО ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА КРАЛ ТЕОДОРИХ ПИШЕ… „Българите — това е народът, който имаше всичко, което епожелавал. Те вярваха, че светът е открит за тях. те никога не се съмняваха в победата си, това е народът, който учудваше твърде много света !“
ИТАЛИАНСКИТЕ УЧЕНИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД… Подобни са думите и на Италианският президент Карло Чампи: „Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация“. А италианския професор Санте Грачоти казва: „Една от основните заслуги на българите е, че задържаха няколко века турците далеч от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура от онова време !“
СВЕТОВНО ИЗВЕСТНИЯ ВИЗАНТОЛОГ ПРОФЕСОР ГЕЗА ФЕХЕР КАЗВА: “Българите бяха оня народ,който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа !“
ДРУГИТЕ СВЕТОВНИ УЧЕНИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ…
ПОСЛАНИКЪТ НА УКРАЙНА В БЪЛГАРИЯ ВЯЧЕСЛАВ ПОХВАЛИ ПРОИЗНАСЯ СЛЕДНИТЕ ДУМИ… „Украинците, белорусите и руснаците си спомняме, че писмеността, културата ни и православната вяра произхождат от България ! Искам да припомня на всички факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан !“
ЯПОНСКИЯТ ПРОФЕСОР ШИГЕОШИ МАЦУЯМА ТВЪРДИ , ЧЕ… “Българската държава е между седемте световни цивилизации !”
РУМЪНЕЦЪТ ДЕНШИАНУ КАЗВА , ЧЕ… „Румънците са живели толкова дълго в контакт с българите , които са простирали своята власт отвъд дунавските земи , че на този съвместен живот дължат своята цивилизация през Средните векове !“
РУСКИЯ АКАДЕМИК ДМИТРИЙ ЛИХАЧОВ ПИШЕ: „…И чуждите завоеватели не са могли да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на Българската нация в плътен строй стоят българският език, писменост и култура !… Тази държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския, защото старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Това е първият държавен литературен език в Европа използван още преди да възникнат литературния немски, френски, италиански, английски и руски език !“ „…Българската нация е най-древната от съществуващите културни нации не само в Европа, а и в целия свят. Миналото погълна античността , древния Рим , Елада и прочие , но България остана като жива отломка от древната Европейска култура !“
И сега какво?…
Даниела Иванова
 

ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ИЛИ ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ЗА ЛИЧНА СВОБОДА от Дон Мигел Руис

ПЪРВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

Бъди безгрешен в словото си

ПЪРВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ е най-важното и същевре­менно най-трудно за спазване. Толкова е важно, че дори само чрез него ще успеете да се издигнете до онова равнище на сьществувание, което наричам земен рай.

Първото споразумение е: Бъди безгрешен в словото си. Звучи съвсем просто, но е извънредно могъщо. Защо словото? Вашето слово е силата, която трябва да съз­дадете. Вашето слово е дар от самия Бог. В Евангелие­то от Йоана се казва следното за сътворението на света: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото”.[1] Чрез словото изразявате съзида­телната си сила. Именно чрез словото давате израз на всичко. Независимо на какъв език говорите, намерения­та ви се осъществяват посредством словото. Онова, което сънувате, чувствате и представлявате, ще се прояви чрез словото.

Словото не е само звук или писмен символ. Словото е сила; това е мощта, която трябва да изразите и преда­дете, да осмислите и от това да сътворите събитията в живота си. Вие можете да говорите. Кое друго жи­вотно на тази планета може да говори? Словото е най-могъщият инструмент, който притежавате като човешко същество; това е инструментът на магията. Но като меч с две остриета, вашето слово може да сътво­ри най-прекрасния сън или да унищожи всичко наоколо. Едното острие е злоупотребата със словото, която създава жив ад. Другото е безгрешността на словото, която ще сътвори само красота, любов и земен рай. В зависимост от употребата си словото може да ви осво­боди или да Ви зароби дори още повече. Цялата магия, ко­ято притежавате, се корени във вашето слово. То е бяла магия, а злоупотребата с него – черна магия.

Словото е толкова могъщо, че дори една-единствена дума може да промени или да унищожи живота на ми­лиони хора. Преди години един германец манипулира чрез словото си цяла нация от извънредно интелигент­ни хора. Той ги поведе към световна война само посред­ством силата на своето слово. Убеди други да извършват най-ужасни жестокости. Чрез словото той активираше страха на хората и, като огромна експлозия, последваха убийства и войни по целия свят. Навсякъде по земята хората унищожаваха други хора, защото се бояха един от друг. Словото на Хитлер, почиващо вър­ху породени от страха убеждения и споразумения, ще се помни за векове.

Човешкият ум е като плодородна почва, в която постоянно се засяват семена. Семената са мнения, идеи и концепции. Вие засявате семенце, мисъл, и те рас­тат. Словото е като семе, а човешкият ум е благодат­на почва! Единственият проблем е, че твърде често това важи особено за семената на страха. Всеки човешки ум е плодороден, но само за семената, за които е под­готвен. Важното е да разберем за кои семена е плодоро­ден умът ни и да го подготвим да получи семената на любовта.

Вземете примера с Хитлер: той изпрати семената на страха и те пораснаха силни и доведоха до масово унищожение. Виждайки изумителната сила на словото, трябва да разберем каква мощ излиза от нашите уста. Семената на страха и съмнението в умовете ни могат да породят множество драматични събития. Словото е като заклинание и хората използват думите като зли магьосници, безразсъдно отправяйки заклинания един към друг.

Всеки човек е магьосник и може да направи магичес­ко заклинание на някого чрез словото си или да го освободи от заклинание. Ние постоянно правим заклинания чрез мненията си. Пример: виждам приятел и изразявам току-що появило се в ума ми мнение. Казвам му: ,Дммм! Имаш вида на човек, които развива рак”. Ако се вслуша в думите ми и се съгласи, до една година той ще се разболее от рак. Такава е силата на словото.

В периода на опитомяването ни нашите родители, братя и сестри са изразявали мненията си за нас, без дори да се замислят. Ние сме приемали тези мнения и в резултат сме живели в страх, като този, че не ни бива в плуването или в спорта, или в писането. Някой изра­зява мнението си и заявява: „Виж колко е грозно това момиче!” Момичето го чува, приема, че е грозно и расте с мисълта за грозотата си. Няма никакво значение кол­ко красиво може да е всъщност; докато спазва споразу­мението, то ще вярва, че е грозно. Магията тежи над него.

Привличайки вниманието ни, словото може да про­никне в ума ни и да промени убежденията ни към по-доб­ро или към по-лошо. Друг пример: вярвате, че сте глупа­ви и сте го вярвали, откакто се помните. Това споразу­мение може да бъде много коварно и да ви принуждава да правите много неща само, за да докажете глупостта си. Правите нещо и си мислите: „Ще ми се да бях умен, но сигурно съм глупав, иначе не бих го направил”. Умът поема в стотици различни посоки и ние можем да пре­караме дни в капана на убедеността в собствената си глупост.

После един ден някой привлича вниманието ви и, отново използвайки словото, ви дава да разберете, че не сте глупави. Вие вярвате на казаното от този човек и сключвате ново споразумение. В резултат на това вече не се чувствате глупави и не се държите като такива. И обратно, ако вярвате, че сте глупави и някой привле­че вниманието ви и заяви: „Да, наистина си най-голе­мият глупак, когото някога съм срещал”, споразумение­то се подсилва и става още по-могъщо.

Да видим какво означава думата безгрешност. Безгрешност означава „без грях”. Безгрешен[2] идва от латинското pecatus, което означава „грях”. Наставката im в “impeccable” означава „без”, значи смисълът на цялата дума е „без грях”. Религиите гово­рят за грях и грешници, но нека видим какво Всъщ­ност означава да грешиш. Грях е всяка постъпка сре­щу самия себе си. Всичко, което чувствате, вярвате или казвате срещу самите себе си, е грях. А вие действате срещу себе си, когато се самоосъждате или самообвинявате за нещо. Да бъдеш без грях е тъкмо обрат­ното. Да бъдеш безгрешен означава да не вървиш сре­щу самия себе си. Когато си безгрешен, поемаш отговорността за действията си, но не се съдиш или ви­ниш.

От тази гледна точка цялата концепция за греха се променя от нещо, свързано с морала или религията, в нещо свързано със здравия разум. Грехът започва със себеотхвърлянето. Това е най-големият грях, който човек  може да извърши. Съгласно религиозната термино­логия себеотхвърлянето е „смъртен грях”, който води до смърт. Безупречността, от друга страна, утвърждава живота.

Да бъдеш безгрешен в словото си означава да не използваш словото срещу себе си. Ако ви видя на улицата и ви нарека глупав, привидно използвам словото си сре­щу вас. Но всъщност го използвам срещу самия себе си, защото ще ме намразите заради него, а вашата омраза няма да ми се отрази добре. Затова, ако се разгневя и чрез словото си ви изпратя цялата си емоционална отрова, аз използвам словото срещу самия себе си.

Ако обичам себе си, ще изразя тази любов при общу­ването с вас и тогава ще бъда безгрешен в словото си, защото постъпката ми ще предизвика подобна реакция. Ако ви обичам, вие също ще ме обичате. Ако Ви оскърбя, вие ще ме оскърбите. Ако съм ви благодарен, вие също ще ми бъдете благодарни. Ако се държа егоистич­но спрямо вас, вие ще ми отвърнете със същото. Ако използвам словото, за да ви направя магия, вие също ще ми направите магия.

Да бъдете безгрешни в словото си означава да използвате правилно енергията си; да я използвате по по­сока на истината и любовта към себе си. Ако сключите споразумение със себе си да бъдете безгрешни в слово­то, това ще е достатъчно, за да се проявява истината чрез вас и да се изчисти цялата ви емоционална отрова. Но сключването на такова споразумение е трудно начи­нание, защото са ни учили да правим тъкмо обратно­то. Лъжата е нещо привично в общуването ни с други­те и, което е още по-важно, със самите нас. Ние не сме безгрешни в словото.

Силата на словото се използва напълно злонамерено в ада. Използваме словото, за да ругаем, да обвиняваме, да намираме виновни, да унищожаваме. Разбира се, из­ползваме го и правилно, но не много често. Преди всич­ко използваме словото за разпръскването на личната си отрова – за изразяване на гняв, ревност, завист и омра­за. Словото е чиста магия, най-могъщият ни дар като човешки същества, а ние го използваме срещу себе си. Планираме отмъщение. Създаваме хаос чрез словото. Използваме го, за да подклаждаме омраза между расите, между хората, между семействата, между нациите.

Злоупотребяваме със словото твърде често и така съз­даваме и увековечаваме ада. Чрез злоупотребата със словото осигуряваме падението си и се държим един друг в състояние на страх и съмнение. Тъй като слово­то е магията, която човек притежава, а злоупотреба­та със словото е черна магия, ние непрекъснато си служим с черна магия, без изобщо да съзнаваме, че словото е магия.

Ето например, имаше една жена – интелигентна, с много добро сърце. Тя обожаваше и обичаше безкрайно дъщеря си. Една вечер майката се върнала у дома след много тежък ден в работата – уморена, емоционално напрегната и със силно главоболие. Искала спокойст­вие и тишина, но дъщеря й пеела и подскачала щастли­во. Момиченцето не си давало сметка как се чувства майка му, то живеело в собствения си свят, в собстве­ния си сън. Чувствало се прекрасно и подскачало и пее­ло все по-силно и по-силно, изразявайки радостта и лю­бовта си. Пеело толкова силно, че главоболието на майка му се засилило и в определен момент тя загубила равновесие. Погледнала ядосано красивата си малка дъ­щеря и казала: „Млъкни! Имаш ужасен глас. Не можеш ли просто да млъкнеш!”

В действителност, не гласът на момиченцето бил ужасен, а просто майката не можела да търпи какъвто и да било шум. Но дъщерята повярвала в думите на майка си и още в същия миг сключила споразумение със себе си. Оттогава престанала да пее, защото вярвала, че гла­сът й е ужасен и ще подразни всеки, който го чуе. Свивала се в училище и, ако я молели да пее, отказвала. Било й трудно дори да разговаря с другите. Всичко в моми­ченцето се променило заради това ново споразумение: то вярвало, че трябва да потиска емоциите си, за да бъде приемано и обичано.

Винаги, когато чуем мнение и му повярваме, ние сключваме споразумение и то става част от мирогледа ни. Малкото момиченце пораснало и макар да имало хубав глас, никога повече не запяло. Онази единствена магия му създала комплекс. Тази магия била направена от човека, който най-много го обичал: собствената му май­ка. Майката не осъзнала какво сторили думите й. Не разбрала, че е използвала черна магия и е направила зак­линание на собствената си дъщеря. Тя не си давала сметка за силата на словото си и затова няма вина. Постъпила по същия начин, както много пъти били постъпвали към нея собствените й родители и други­те хора. Злоупотребила със словото.

Колко пъти правим същото по отношение на собст­вените си деца? Изразяваме подобни мнения и децата ни носят тази черна магия с години. Хората, които ни обичат, ни правят черна магия, но не съзнават сторе­ното. Затова трябва да им простим – те не знаят как­во бършат.

Друг пример: сутринта се събуждате безкрайно щастливи. Чувствате се чудесно и прекарвате час или два пред огледалото да се разкрасявате. Е, една от най-добрите би приятелки казва: „Какво се е случило? Изглеждаш отвратително. Само си виж роклята; направо си смешна”. И толкова; това е достатъчно, за да ви срине. Може би приятелката ви го е казала само за да ви нарани. И е успяла. Изразила е мнението си, подкрепено с цялата сила на словото. Ако приемете това мнение, то се превръща в споразумение и вие вливате цялата си сила внего. Тогава това мнение се превръща в черна магия.

Подобни магии трудно се премахват. Единственият начин е да се сключи ново споразумение, почиващо вър­ху истината. Истината е най-важната част от безгрешността на словото. От едната страна на меча са пораждащите черна магия лъжи, от другата – исти­ната, която има силата да премахне заклинанието на черната магия. Само истината ще ни направи свободни.

Вгледайте се в човешките взаимоотношения и вижте колко пъти си правим магии един на друг чрез словото. С течение на времето тези взаимоотношения са се превърнали в най-лошата форма на черна магия, която наричаме клюка.

Клюката е най-лошата черна магия, защото представлява чиста отрова. Научили сме се как да клюкарстваме чрез споразумение. Като деца сме слуша­ли как възрастните непрестанно сплетничат, изразявайки открито мненията си за другите хора. Изказвали са мнение дори за хора, които не познават. Заедно с мненията се е предавала и емоционалната отрова и ние сме приели този тип общуване за нор­мално.

Клюкарството се е превърнало в основна форма на общуване в човешкото общество. То е станало начин за сближаване, защото фактът, че някой се чувства също толкова зле като нас, ни кара да се почувстваме по-добре. Една стара поговорка гласи: „Нещастието обича компания” и страдащите в ада хора не искат да бъдат сам-самички. Страхът и страданието са важна част от съня на планетата; това е начинът, по който сънят на планетата ни държи в подчинение.

Ако използваме аналогията между човешкия ум и ком­пютъра, клюката може да се сравни с компютърен ви­рус. Компютърният вирус е част от компютърния език, написана на същия език като всички останали ко­дове, но с лошо намерение. Този код влиза в програмата на вашия компютър, когато най-малко очаквате, и обикновено – без да съзнавате. След въвеждането му компютърът ви не работи съвсем добре или изобщо не функционира, защото кодовете се объркват до такава степен с всичките противоречащи си послания, че положителни резултати са невъзможни.

Човешката клюка действа точно по същия начин. Например, започвате курс с нов преподавател; очаквали сте го с нетърпение от много време. Но през първия ден се натъквате на човек, който вече е посещавал курса, и той ви казва: „О, този преподавател е такъв помпозен глупав! Изобщо не знае какво приказва и ос­вен това е извратен, така че внимавай!”

Думите и емоционалният код на човека при изразя­ването на това мнение моментално се отпечатват върху вас, но вие не знаете какви са мотивите на изказването му. Може би просто го е яд, че не е успял да за­върши курса успешно или изводът му е плод на страхо­вете и предразсъдъците му. Но понеже като дете сте се научили да приемате на доверие дадената ви инфор­мация, известна част от вас вярва на клюката. И ето че отивате на курса. Докато преподавателят говори, вие усещате как отровата се надига във вас и изобщо не осъзнавате, че го гледате с очите на човека, който го е охулил. После започвате да разговаряте за това с останалите курсисти и те започват да виждат преподава­теля по същия начин: като глупак и извратен тип. Кур­сът наистина ви е неприятен и скоро решавате да се откажете. Обвинявате преподавателя, но всъщност виновна е клюката.

И цялата тази бъркотия се предизвиква от един нищо и никакъв компютърен вирус. И най-малката пог­решна информация е достатъчна, за да развали общуването между хората, инфектирайки всеки докоснат човек и превръщайки го в заразен за околните. Представе­те си, че винаги, когато някой сплетничи с вас, той вкарва в ума ви компютърен вирус и всеки път това ви кара да разсъждавате малко по-неясно. Представете си също, че в опит да се справите с объркването си и да се освободите донякъде от отровата, вие на свой ред сплетничите и предавате вирусите на околните.

Сега си представете как този модел се повтаря до безкрай между всички хора на земята. Резултатът е един свят, изпълнен с хора, които четат информация­та по задръстена от отровни, заразни вируси верига. Този отровен вирус е така нареченото от толтеките митоте, хаосът от хиляди различни гласове, опитващи се да говорят едновременно в ума ви.

Още по-лоши са черните магьосници или „компю­търните хакери”, които преднамерено разпространя­ват вируса. Спомнете си как вие или някой ваш познат е бил ядосан на някого и е искал да си отмъсти. За да си отмъстите, сте казали нещо на този човек или за него с намерението да предадете отрова и да го накарате да се почувства зле. Като деца го правим съвсем несъз­нателно, но като възрастни ставаме много по-пресметливи в усилията си да навредим на някого. След това се самозалъгваме и си казваме, че въпросният човек е получил справедливо наказание за лошото си дело. Когато виждаме света през компютърен вирус, не е трудно да оправдаем и най-жестокото поведение. Онова, което не осъзнаваме, е, че злоупотребата със словото ни хвърля още по-надълбоко в ада.

Години наред сме приемали клюки и заклинания от думи­те на другите, но и от начина, по който използваме словото спрямо себе си. Ние постоянно разговаряме със себе си и през повечето време казваме неща като: „Ама че съм дебел, ама че съм грозен. Остарявам, оплешивявам. Глупав съм, никога нищо не разбирам. Никога няма да бъда достатъчно добър и никога няма да бъда съвършен”. Виждате ли как използваме словото срещу себе си? Трябва да си дадем сметка какво е и какво прави словото. Щом разберете първото споразумение, бъди безгрешен в словото си, започвате да виждате всички промени, които могат да се случат в живота ви. Първо в начина, по който се отнасяте към себе си, и по-късно в отношението ви кьм останалите хора и особено към онези, които обичате най-много.

Помислете колко пъти сте говорили по адрес на човека, когото най-много обичате, за да получите подкрепата на другите за гледната си точка. Колко пъти сте привличали вниманието на околните и сте разпространявали отрова за любимия си, за да оправ­даете своето мнение? А то не е нищо друго, освен вашата гледна точка. И не е непременно вярно. Мне­нието би е плод на убежденията ви, на егото ви и на собствения ви сън. Ние създаваме цялата тази отро­ва и я предаваме на околните само за да се чувстваме убедени в гледната си точка.

Ако приемем първото споразумение и станем безгрешни в словото си, накрая цялата емоционална от­рова ще напусне ума ни и общуването с околните, включително и с домашното ни куче или котка.

Безупречността на словото ще би имунизира и сре­щу всеки, който ви прави магия. Защото ще приемете отрицателната идея само ако умът ви представлява благодатна почва за нея. Когато сте безгрешни в слово­то си, умът ви вече не е плодородна почва за думи, кои­то са плод на черна магия. Вместо това той е благодатна почва за думи, породени от любовта. Мерилото за безгрешността на вашето слово е степента на лю­бовта ви към себе си. Обичта и отношението ви към самия себе си са право пропорционални на качеството и искреността на вашето слово. Когато сте безгрешни в словото си, вие се чувствате добре, чувствате се щастливи и спокойни.

Можете да се издигнете над съня за ада просто като сключите споразумението да бъдете безгрешни в словото си. В момента аз засявам това семе в ума ви. Дали то ще израсте или не, зависи от това, доколко умът ви е благодатна почва за семето на любовта. От вас зави­си да сключите това споразумение със себе си: Аз съм безгрешен в словото си. Подхранвайте това семе и до­като то расте в ума ви, семената на любовта ще се ум­ножат и ще заместят семената на страха. Това първо споразумение ще промени семената, за които умът ви е благодатна почва.

Бъди безгрешен в словото си. Това е първото спора­зумение, което трябва да сключите, ако искате да бъ­дете свободни, ако искате да сте щастливи, ако искате да се издигнете над ада на съществуванието. То е мно­го могъщо. Използвайте словото правилно. Използвайте думите, за да споделите любовта си. Използвайте бяла магия, започвайки от себе си. Кажете си колко сте прекрасни, колко сте велики. Кажете си колко много се обичате. Използвайте словото, за да прекратите всич­ки онези дребни, малки споразумения, които ви карат да страдате.

Това е възможно. Възможно е, защото аз го направих, а не съм по-добър от вас. Не, ние сме съвсем еднакви. Имаме еднакъв мозък, еднакви тела; ние сме човеш­ки същества. След като аз съм способен да прекратя тези споразумения и да сключа нови, значи и вие може­те да направите същото. Щом аз мога да бъда безгрешен в словото си, защо вие да не можете? Това споразумение само по себе си може да промени целия ви живот. Безупречността на словото може да ви поведе към лична свобода, към огромен успех и благоденствие; може да премахне целия страх и да го превърне в ра­дост и любов.

Само си представете какво можете да създадете чрез безгрешността на словото. Можете да преодолее­те съня на страха и да заживеете различен живот. Мо­жете да живеете в рая сред хиляди хора, които живеят в ада, защото сте имунизирани срещу ада. Можете да получите царството небесно дори само благодарение на това единствено споразумение: Бъдете безгрешни в словото си.

Добрите и лошите мисли. Силата на мълчанието. Шамарите на съдбата

Общ Окултен клас , София26 Март 1924г., (Сряда) 19:00ч. 
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Двадесет минути мълчание.

Мълчанието в Природата е процес на събиране на енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчат, когато говорят, другите мълчат, когато разсъждават, и третото мълчание аз наричам Божествено: когато човек само възприема – нито говори, нито разсъждава. Не мислете, че разсъждението е нещо лошо – то е най-висшето нещо в човешкия живот, но в Божествения живот то е начало на знанието, то е физическата му страна. Най-висшето у човека е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човека. Това са контрасти. Малцина са ония, които разбират контрастите. Например вземете такъв един контраст. Поетът казва: „Вън беше зима студена, сняг се сипеше на парцали, нощта беше тъмна, бурна, а в малката къщица свещица бледа една мъжделей.“ Какво ви интересува днес, че зимата била студена, че нощта била тъмна, облачна, че снегът се сипел на парцали? В това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури в хиляди форми. От него може да се образува известен ритъм, но това са само голи факти: „Беше зима студена.“ Поетът описва една далечна епоха на живота. Ако той би описал живота такъв, какъвто си е, духовните хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писал тази поезия, духовните хора са били лоши. Следователно той казва в прикрита форма: „Беше зима студена.“ Значи животът на хората е бил студен. Всеки е бил затворен в себе си, всеки е живял един егоистичен живот. Поетът не казва, че хората са били лоши, но казва: „Беше зима студена.“ И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който той е вложил в поезията си. Нощта е била тъмна. Значи хората много малко са разсъждавали. Тъмнина е имало в човешките умове. Бурята пък показва, че хората са обичали да се карат помежду си. Запалената свещ в малката къщица показва някой човек, който се е сгушил и си мисли: „Как ще прекарам този живот?“

Сега някой ще пита какъв е езикът на поета? Някои поети обичат да описват зимата. Те са майстори на това. То е навик, останал от минали, далечни епохи, през които са живели. Те описват много хубаво зимата. Някои поети пък описват полето. Тия поети са живели в епохи, когато хората са били добри. Някои възпяват птичките, песните, любовта. Това показва, че тогава животът на хората не е бил като този на животните. Следователно в поезията имаме две фази: едната, наречена минорна поезия, когато човек се е скрил в себе си, окайва се, че се е родил в такива лоши времена. Другата – мажорна, експанзивна, когато човек казва: „Струва си да се живее!“ И тъй, туй, което е станало някога в живота, става и сега. Вие казвате: „Какво е било далечното минало на човечеството?“ Всеки един от вас по настоящето може да разгледа и проучи какви са били тези далечни епохи. Да кажем, че един ден вие имате разположение на светия, готов сте със сърцето си да обгърнете целия свят, да помагате на всички, да правите благодеяния, да се жертвате за народа си, проектирате планове за повдигане на бедните и т. н. Но изведнъж, в един момент, всичката поезия се пресича, настава тъмна нощ, във вас се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнявате в Бога, в себе си; искате, ако ви е възможно, да отсечете главите на всичките хора, да унищожите целия свят. Питам: от где дойде това нещо? Коя е причината, че се сменят тия състояния? Всички вие горе-долу сте изживели по някой път такива състояния. Това са атавистични архиви.

Аз ще ви кажа един факт, от който трябва да се пазят всички ученици. Всичко, което човек помисли, е вярно и става някъде; всичко, което човек отрича, е вярно и става някъде. Ще кажете: „Че как тъй?“ Аз ще ви докажа. Вие сте честен, почтен човек. Представете си, че в някоя каса има торби с пари и вие, като ги видите, мине ви мисълта: „Я да взема аз тия пари с торбата!“ После си казвате: „Не, това не е благородно.“ В дадения момент обаче, когато вие помислите това, някой вече върши тая работа. Ти само го помисляш, а друг го върши някъде в света – взел е торбата с парите и я носи. После, мине ти мисълта: „Да ги скрия поне някъде.“ Ти помислиш, но се откажеш, а този, който е откраднал парите, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, друг го върши. После вие казвате: „Е, да стана богат човек!“ Когато изказвате желание да станете богат, в дадения момент някому дядото е умрял и му пишат, че му се падат 10 милиона лева наследство. Ти мислиш да станеш богат, а друг някой, комуто дядото е умрял и е оставил наследство, получава парите. Искаш да удариш някого, но не го направяш, но друг вече бие някого. Всяко нещо, което в даден момент мислите, е вярно. Дойде ви някоя мисъл. Спрете се в себе си и кажете: „Това е станало вече.“ Дойде ви в ума мисълта да направите някъде училище, но нямате достатъчно средства. Някой вече го е направил. В Англия, в Америка или другаде това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи. В другите светове това нещо става по отношение на духовните работи. Замислите да повдигнете някой народ. Някой ангел или някой светия е турил вече този проект в действие.

Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: „Слънцето грее заради мене.“ Защо? Господ, Който е направил Слънцето, като го види чрез мене, казва: „Аз направих това Слънце.“ И аз казвам: аз го направих. Да кажа, че не съм го направил, това значи да отричам реалността на нещата. Ти разсъждаваш като човек, като материално същество, като отделна личност, а не като същество, което е свързано с Бога. „Аз го направих вътре в тебе“ – говори Господ. Господ каже: „Аз направих Слънцето.“ Ти ще кажеш: „Слънцето грее за мене.“ Това е хубавото, това е правилният отговор. Затова Бог е направил Слънцето – да грее заради тебе. Излизаш денем и казваш: „Обича ли ме Господ?“ Този е най-глупавият въпрос. Щом те грее Слънцето, Той те обича. Господ казва: „Аз направих туй Слънце да грее заради тебе.“ И тъй, в живота си всякога трябва да намерите най-правата мисъл. Ако чуеш в себе си мисълта: „Вселената Аз я създадох“, ще знаеш, че това е гласът на Бога, гласът на Духа Божи, който говори. Тогава ти ще кажеш: „Заради мене, Господи!“ Това е изяснение. Бог заради тебе е направил тази Вселена. Ти ще го потвърдиш. Сега ще дойдат философите, ще ти казват: „Ами, заради тебе Господ ще мисли, заради теб, малкото човече!“

Този философ, който разсъждава така, е от рода на бръмбарите. Той е бръмбарче. В него няма никаква философия, никакво разбиране. В дадения момент, щом кажеш, че тази Вселена е направена заради тебе, ще почувстваш една Радост в душата си. Няма да кажеш: „Аз направих Вселената.“ Тя не е твоя, но ще знаеш, че Бог говори, а твоят Дух ти казва, че е направена заради тебе. Господ казва: „Аз направих Слънцето.“ – „То грее заради мене.“ – „Аз направих Земята.“ – „Заради мене е.“ Господ казва: „Аз създадох дърветата.“ – „Плодовете им са заради мене.“ – „Аз направих водата.“ – „Заради мене е, аз да пия.“ Ако разсъждавате по този начин, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича от личните чувства на човека. Вие сте били божество, някой виден ангел в Небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек.“ И вие слизате на Земята не като министър на България, но като един прост слуга някъде – седите и въздишате. Вие, като ангел, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нещо на Земята? – Ще научите един велик закон: ще намерите противоположния полюс на живота.

Сега и вие, които сте слезли до дъното на живота, ще намерите противоположния полюс. Оттам започва вашето възлизане. Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност. Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи. Това е смисълът. Какво ще ми дават завещание. Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има!“ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат?“ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интимен разговор. Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален. Това е правилният разговор. Ще се радваш, че този, когото си назначил за професор, успява. За него всички ученици се радват. Отдето минеш, кажи: „Хубаво е нареден светът!“ Само така ще бъдеш щастлив. Сега, понеже не разсъждавате така, казвате: „Виж Господ какво благо е дал на този, а на мен не е дал нищо – аз ли съм най-големият грешник?“ – Не, ти си от философите на бръмбарите. По-добре е да разсъждавате по първия начин и да се радвате на чуждото благо, отколкото да мислите по втория начин. Защо? Защото няма по-лошо нещо от това, когато имаш дете, да му даваш да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трябва, ще му дадеш; не ще ли, вземаш пръчицата и ще го понашариш. Това става и в Природата. Който не е доволен от големите благословения, пръчица иде за него. След като Природата го понашари по този начин, той става отличен човек, доволен е от всичко и казва: „Слава Богу, че се освободих от едно зло, много добре стана.“

Следователно вие трябва дълбоко да разбирате вътрешния език на живота. От неразбирането се зараждат съмнения. Имало е епохи на големи съмнения и тия минали епохи и сега се проявяват понякога. Съмнението си има свой произход, гордостта си има свой произход; омразата също си има свой произход. Омразата – това е зимата на живота. Някой път трябва да мразиш. Щом почнеш да мразиш някого, ти започваш да учиш проявите на това изкуство. Някои го прилагат често. Омразата съществува в света. Изобщо всички неща, които човек твърди, съществуват. Дойде омразата – виж защо съществува тя в света. Дойде неверието – проучи и него. Някои хора са проучили тия неща, минали са ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви някоя странна мисъл, вие казвате: „Каква странна мисъл!“ За този, който не знае, тази мисъл е странна, но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъл, минала е хиляди пъти през неговия ум. Умният ученик или умният човек избира онова, което е нему потребно.

Всички хора, всички ученици правят две главни погрешки. Някои изпъждат злото, а туй зло се загнездва в тях. Някои приемат Доброто и то се загнездва в тях. Злото чрез изпъждане се загнездва, а чрез възприемане бяга. Ако се противиш на една лоша мисъл, тя се загнездва. С Доброто е обратното. Ако ти му противодействаш, то се отдалечава. Ако го приемаш, то се загнездва. Дойде лоша мисъл – остави я да влезе в двора. Ти се скрий и следи само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излезе. Ако я питаш защо е дошла, какво иска и почнеш да я пъдиш, ти не можеш да я изпъдиш. Белята ще си намериш – няма отърваване от нея. Тя като влезе, ти само я наблюдавай! Дойде ли Доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влезе! По същия закон и двете ще влязат – и Доброто, и злото. При злото ще се скриеш да гледаш, при Доброто ще излезеш да го посрещнеш и ще останеш при него. Сега, когато у някого се яви Доброто, някоя добра мисъл, той казва: „Не съм готов за тази мисъл.“ Кога ще бъдете готови? Да допуснем, че у вас дойде мисълта да раздадете 100 000 лева на бедните хора. Ти казваш: „Трябва да продам всичкото си имане и едва ли ще мога да изкарам 50 000 лева. Как може това?“ Е, тази мисъл е от дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадат къщата – нищо повече! Законът е такъв. Няма Добро или зло, което, като е дошло при вас и не спазвате закона, да мине незабелязано. И злото е неизбежно, и Доброто е неизбежно. Ако се противиш на злото, то ще дойде. Ако не приемаш Доброто, то ще избяга. Вие имате тука две обратни действия. Ако приемете злото, имате обратно действие – то си заминава. Ако не приемете Доброто, пак имате обратно действие – и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно действие – то остава. Ако приемете Доброто, и то остава във вашия живот. Като ви дойде мисъл да раздадете имането си, подпишете се отдолу: „Съгласен съм да дам 100 000 лева на бедните. Аз ги раздавам на бедните.“ Кажете ли така, някой човек вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате.

Сега у вас ще се яви една слабост – ще вземете да се шегувате с всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всякога го бият. При разискването на Божиите мисли шега да няма! Вие трябва да знаете, че за да се реализира една мисъл в света, тя трябва да мине през много хора. Тя ще мине през хиляди хора, докато дойде до онзи човек, който е най-способен да я реализира. Кръгообразни връзки има в мислите. Една мисъл може да е минала през една верига от десет-двайсет хиляди души, докато един я реализира. Другите ще бъдат на тила, той ще бъде на фронта. Ще излезе на фронта и ще изпълни тази мисъл. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите. Пък има такива добродетели, за които в даден случай цялото човечество взема участие. Значи, ако в цялото човечество има един способен човек да изпълни тази мисъл, цялото човечество печели. За нас е важно да се извърши нещо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дете, може да е някой професор, някой цар – който и да е, но ще го извърши този, който е най-способен в дадения случай. Кой ще бъде този човек, не се знае: този най-способен може да е и в някаква колиба, може да е някой царски син, а може и да е най-добрият – но във всеки случай ще е човек, който най-добре знае. Великите мисли, които минават през ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: „Каква странна мисъл ми дойде снощи в главата – искаше ми се да стана цар.“ Ами че в какво седи царуването на един човек? – Като станеш цар, да освободиш хората от злото – това разбирам под царуване. „Да царува Господ и да се весели Земята, да бъде Волята на Бога!“ Това значи: като се възцари най-силният, най-добрият, той ще тури ред и порядък в света и всичките хора ще бъдат свободни. Когато ти дойде мисълта да станеш цар, кажи: „Да се възцари Божията Правда!“ Кажи това и потвърди. „Искам да се възцари Божията Правда!“ – Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: „Това аз не съм го мислил – цар да стана.“ Обикновен цар всеки може да стане. Има царе в света по кръв, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещеният цар на Бога Живаго.“ Така нарича Писанието всички избрани и с това подразбира духовните сили в човешкия живот. Да кажем, че някои от вас ги повикат да се молят за някого да оздравее. Ти кажеш: „Чакай, аз не мога да го повдигна, ще повикам другиго.“ Веднъж мисълта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнеш на този човек: ти се моли, моли, подпиши се, но мълчи и провери. Когато оздравее този човек, тогава и твоята вяра ще се усили. Слабост има у всички, които още не са се подписали. Казват: „Дойде ни мисъл, че еди-кой си брат щял да оздравее.“ Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човешкото. Ти ще се задълбочиш в себе си, ще туриш в действие Божественото и ще се подпишеш. С това едновременно ще вземеш участие в живота на този болен. Ако вие бяхте работили по този начин, половината болни, които имате, не биха съществували. Кашлицата показва, че в Умствения свят има дисхармонични мисли. Всякога, когато хората страдат епидемически от кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грях на един човек, но общо престъпление на всички хора. И тогава по-слабите натури ще се засегнат от кашлица. Все трябва злото да се излее през някъде. Тези, които кашлят, през тях злото излиза навън.

Сега вие мислите за другия свят, но не сте готови за него, защото ви е страх. Комуто и да кажа, че утре ще замине за онзи свят, непременно ще му потекат сълзи. Колко души биха се зарадвали, ако им кажа така? Веднага ще станете много сериозни. Някой казва: „Искам да умра.“ – Не, това не е вярно. Когато кажеш, че искаш да умреш, то значи да си готов да отидеш в другия свят и да ти е приятно това. Трябва да имате разбиране на нещата. Онзи, който умира по този начин, ще го повикат в онзи свят, но няма да го заравят, свещеници няма да го опяват. Вие ще си заминете тъй, както е заминал пророк Илия. Ще кажете: „Аз заминавам за далечна страна.“ Заминете ли така, никой няма да знае къде сте и гроба ви никой няма да знае. Това значи отиване в онзи свят. А сега заминаването в онзи свят е голяма мъчнотия. Защо? Защото хората имат връзки. Като отидете с тия връзки в другия свят, няма да мине много време, и вие пак ще се върнете в този свят. Ще престоите там 40 – 50 години и от онзи свят ще ви кажат: „Хайде сега на Земята! Тук нямате работа.“ Като стоите без работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратят на работа на Земята. Ще дойдат при вас трима ангели, не от много големите, ще ви вземат на ръце, ще ви донесат около Земята, ще ви приспят, като прекарат няколко пъти ръцете си над вас. След това ще ви прекарат през една вода. Минете ли я, всичко ще забравите. Като ви доведат до Земята, ще намерят вратата, ще дойдат при майка ви, която ви чака, и ще се върнат назад. След девет месеца ще се явите на този свят.

Учениците на Божествената школа трябва да бъдат смели и решителни, да не се боят от страданията. Не се противопоставяйте на злото, мислете за причините и последствията – защо и какво е дошло. Тази мисъл няма да дойде току-тъй: дойде ли, тя ще ви причини някой път и страдания. Тези мисли ще дойдат тогава, когато имате някое хубаво настроение. В реда на нещата е да дойдат. Не се борете с лошите мисли. То е губене на време. С тях заедно ще дойдат и добрите. Понесете тия мисли – това е най-доброто. Онзи, който изтърпява злото, е по-силен от онзи, който му се противи. Мине ти лоша мисъл да откраднеш нещо, кажи си: „Цялата Земя е моя, къде ще туря тази вещ?“ Ако Бог живее в нас, и Земята е наша, и Вселената е създадена за нас, и Слънцето грее за нас. Щом е така, отде ще се родят изкушенията и съблазните. Разсъждавате ли така, вие ще имате един правилен растеж. При такива разсъждения може да се зародят онези противоположни мисли: „Това е залъгване, това е губене на време.“ – Не, философските изследвания тука, на Земята – те са губене на време. Вън от това разбиране всичко друго е губене на време. Всеки човек, когато умира, усеща, че всичко е изгубено. Идете при някой умиращ и го попитайте: „Доволен ли си от своя живот?“ Какво ще ви каже? – „Дано ми върне Господ живота, другояче ще живея.“ Ние все уреждаме живота си, а животът си остава неуреден. Не, животът за ученика е уреден. Туй, което трябва да стане, е определено. Това не е ограничение на волята ви, защото всяко нещо става по закона на кармата. Идва един беден, който не ви познава, и ви иска хиляда лева назаем. Този човек в едно минало съществувание ви е приел в дома си, дал ви е 10 000 лева назаем, но вие сте задържали парите, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минават хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнат с лихвите, колко трябва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: „Не признавам.“ – Не, вие трябва да го повикате и да му кажете: „Аз ви дължа още 10 000 лева. Ще си изплатя дълга.“ Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъж, два пъти, десет пъти, докато му върнете парите.

Каква е вашата философия? Вие казвате: „Ако речем тъй да даваме, къде ще му иде краят?“ Трябва да знаете обаче, че при вас ще дойдат да искат пари само онези, които имат да вземат от вас – и то ни повече, ни по-малко. В Божествения живот няма нищо случайно. Има известни хора, на които ние дължим нещо. Има други хора пък, на които ние трябва да направим една услуга. Те са ни направили едно Добро някога, без да са ни взели нещо. Когато вземеш от някого нещо и се подпишеш на полицата, той по закона те хваща. Друг някой направи едно Добро, но казва: „Аз не искам нищо, от Любов направих това.“ Този човек, комуто е направено това Добро в този живот, дохожда и по същия закон направя едно Добро по Любов на същия човек. По Любов ще ти направят едно Добро, по Любов ще отговориш. Следователно има два вида правене на Добро: едните от хората работят по задължение, а другите – по Любов. Такива трябва да са вътрешните ви разбирания; така трябва да разсъждавате, за да се освободите от дребнавостите на живота. Някои от вас страдат, защо? – Парички нямат. Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от нямане на идеи – безидеен е животът им, убеждения нямат. Те имат вяра, която не издържа критика.

Разправяше ми един евангелски проповедник един действителен пример от своя живот. Той бил проповедник в Русе, но живеел в едно близко село. Един ден, преди Великден, отивал в Русе; придружавал го един селянин. Селянинът карал една крава и едно теле. Проповедникът искал да го обърне към Бога и почнал да му разправя как Христос дошъл на Земята, как искал да спаси човеците и т. н. Селянинът казал: „Приятелю, хубави неща разправяш, не съм срещал друг човек като тебе. И нашите свещеници все такива неща разправят, но не изпълняват. Виж дрехите ми как са скъсани! Цървулите, шапката ми – също; пък и деца имам. Карам тази крава в града да я продам. Ето, Великден иде, нямам нито пет пари; търсих работа, но не намерих. „Чувам – казва проповедникът – един глас, който ми казва: ти имаш нов костюм, затова ще дадеш дрехите си на този селянин.“ Проповедникът седи цяла нощ и се бори да даде ли дрехите си на селянина, или да не ги дава. „Отде се намери тази беля из пътя, та трябваше да му проповядвам?“ Но става рано сутринта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулите си, отива и ги занася на селянина. Селянинът остава много благодарен. Казва му: „Виждам, че прилагаш Христовото учение. Ако всичките проповедници бяха като тебе, светът щеше да се оправи.“

Ние говорим да се оправи светът, но трябва да сме готови да дадем новите си дрехи. Бори се цели 24 часа, но трябва да ги дадеш. И проповедникът се борил 24 часа, молил се Господ да му покаже какво да прави. Той проповядва, пък се моли Бог да му каже да даде ли дрехите си, или не. Казвате: „Ама може някой дявол да ни лъже.“ Толкова дяволи са те лъгали, нека те излъже и още един дявол, но дай дрехите си на един беден. По-блажен е онзи, който дава в този случай, отколкото този, който разсъждава. Човек трябва да бъде последователен на онова, което проповядва. Ние трябва да приложим онова, което проповядваме. То е най-вярното. Всеки човек трябва да прилага. Аз трябва да прилагам тъй, както разбирам; аз трябва да бъда последователен в себе си, за да бъда доволен. Ще си кажете: „Аз искам да мисля добро за хората. Аз искам да бъда доволен от себе си, че съм приложил закона на Любовта – тъй го разбирам.“ Туй е хубавото, красивото в света.

Сега всички вие трябва да бъдете последователни със самите вас, с вашия Дух. Вашият Дух е Духът на Господа, който работи у всинца ви. И всяка добра мисъл, която мине през вас, подпишете я! А всяка лоша мисъл, която мине през вас – наблюдавайте я само и се учете от нея. От лошите мисли ще се учите, на добрите ще се подписвате.

Цитат от: http://beinsa.bg/beseda.php?id=727

Благовещение. Благовец. Ритуали, обредни вещи, храни и символи.

Преданието разказва как в една ранна сутрин, а това била сутринта на 25 март, девойката Мария кротко седяла и четяла Светото писание. И когато прочела пасажа „Девица ще зачене и ще роди син“, се замислила развълнувано за това, коя ли ще е тя.

И в този момент долетял Гавраил (или Гавриил), божият ангел вестител, и известил, че не друг, а тя е избраницата: „Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ (Евангелие от Лука, 1:28) Казвал є тихомълком гласът, като откликвал на мислите й: „Не бой се, Марийо, понеже ти намери благодат у Бога. И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида. И ще царува над дома Яковов довеки, и царството Му не ще има край.“ (Евангелие от Лука, 1:30–33) Ала как би могло да стане това, когато Мария не познавала мъж. Отговорът дошъл незабавно: „Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.“ (Евангелие от Лука, 1:35)
Така и станало, а празникът Благовещение се празнува точно девет месеца преди Рождество.

МОЛИТВА ЗА БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Днес е началото на нашето спасение и откриване на вечната тайна. Синът Божи става син на девица и Гавраил благодат благовести. Затова и ние с него да извикаме на Богородица: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.“

ИКОНИ

Обикновено представят мига на Благовещението. Високата врата, изобразена на иконата, е разделена на две половини. Вляво – забързан към Богородица ангел с червени крила (Гавраил), който държи жезъл и го подава към девицата. Вдясно е тя самата, права, в пурпурна дреха, наметната над тъмносин хитон.
Иконата „Благовещение“ често отразява и стремежа на девицата към свещеното знание. Пред нея има разтворена книга.

НАРОДНА МИТОЛОГИЯ

Пролетта за народа идва на Благовец. Камбаните на църквата известяват благата вест за зачатието на младия Бог, а лястовицата носи благата вест, че зимата си е отишла. Ако закъснее, идват студени дни. На 25 март се размърдват мечките в гората и слизат до реката да се окъпят, а водата след тях става лековита.

От призрачния си дом на края на света в човешкия свят прекрачват самодивите. Кукувиците, орисани да бъдат неми в по-голямата част от годината, почват да кукат от сутринта.

Пожелания на Благовец

Все берекет – злато и сребро,
вино, жито є мъжки деца,
всяка лоза – ведро вино,
всяка жена – мъжко дете,
всяка крава – ведро мляко,
всяка овца – две агнета.

Кой си има сладко либе,
Нека либи, да налиби,
А кой има добра коня,
Нека яха, да се наяха!

РИТУАЛИ

На Благовец се яде риба, обредна благовешка пита и мед.
Добре е човек да стане и да закуси рано, за да е добре през годината, да става рано и да си свършва работата.
Всеки трябва да има парà в джоба – ако не златна, то поне сребърна. Ако те закука кукувица, трябва да си сит и с пълни джобове.
Каквото правиш през този ден и както премине той, такава ще е цялата година – спокойна или притеснена, весела и празнична или навъсена и сърдита.
Първото пролазване на змиите е лековито и болните ги чакат, оставят дрехите си да ги пролази змия и се надяват да оздравеят. В този ден змиите не хапят. Казват дори, че изваждат големи богатства от земята от радост, че се е затоплила. Затова мнозина ходят рано на Благовец по поля и планини – дано срещнат царицата на змиите да остави на халището пред себе си от безценните камъни, които носи под езика си. Трябва само човек да не се уплаши, да познае царицата с множеството змийчета след нея, да постеле халището и да се надява, че ще го дари с богатство.
Извършва се ритуално пъдене на змии с викове и заклинания „Бягайте змии и гущери, днеска е Благовец!“, съпроводено с дрънчене и удряне на желязо, от което те се страхуват, палене на говежди тор по ъглите на двора.
На Благовец жените чистят и подреждат къщата, премитат двора, изнасят изработените през зимата дрехи – да ги огледа слънцето и да види колко са работни. Слънцето винаги има награда за най-работните.
Събраната смет се изгарят, за да изгорят всичко лошо.
Момичетата месят за първи път пита с мед и я раздават на съседи и роднини.
Рано сутринта из селището тръгват девойки и пеят специални благовешки песни.
Благовец се смята за благ ден, в който дори и раните не болят. Затова на малките момичта им дупчат ушите точно на този ден.
Бележат се животните, за да не ги боли.
Празнува се като ден на майката. Оказва се особена състрадателност към сирачета, към бедни и нещастни. Възрастни жени учат момиченцата сирачета как да омесят питата за празника, предават им традицията.
С появата на лястовицата се свалят мартеничките. Според легендата тя бърза да се завърне точно за Благовец и да започне подготовката за Великден.
Жените копаят лехи и садят цветя.
Присаждат се плодните дървета, „за да са благи“. Ако на Благовец се посадят тикви, също дини и краставици, те ще са много сладки.
Мъжете отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед.
Вечерта всички се събират в дома и очакват, че змията стопанин ще излезе от огнището и ще ги преброи. Когото не намери да преброи, нищо добро не го очаква през годината.
Вярва се, че когато архангел Гавраил слязъл при Мария, небето се отворило. Затова много хора очакват да видят чудото отново в нощта преди Благовец и да си пожелаят богатство и късмет.
Други чакат богатство от земята. В нощта срещу Благовец там, където има заровено имане, се появява син пламък или огънче просветва три пъти. Смята се, че това са духовете на умрелите собственици, които приживе са заровили имането на тайно място. Затова и иманярите през тази нощ са в особено напрежение.
В този ден знахарите ловят змии, убиват ги и засаждат в главите им семена от босилек. Когато босилекът порасне, от малките му бледорозови цветове се прави магия за омайна любов.
Против лоши очи на забрадка или на коланче се прави възел, който остава завързан през цялата година.

ЗАБРАНИ

В този ден жените не бива да шият, да плетат или да решат на път косите си. Направят ли го, ще срещат змии и гущери през лятото.
Не се спи до късно. Който чуе кукувицата в леглото, ще се разболее или ще изпусне късмета си.

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

Който види щъркел за пръв път на Благовец, ще е щастлив. Щъркелът обаче не бива да лежи. Най-добре е да бъде съзрян в полет.
Ако момък или мома най-напред видят лястовица, завързват на три пъти празна кърпа и наричат: „Какъвто ще взема, такъв белег да ми сложиш.“ Кърпата оставят три дни на покрива, после я развързват и гадаят по това, което намерят вътре. Ако има парцалче – шивач ще е, ако има кал – дюлгерин, ако е хартийка – учен човек, книжовник.
Момите поставят във ваза напъпили лалета. Ако до три дни разцъфнат, ще се омъжат до края на годината.
Момичетата за женене могат да узнаят името на бъдещия си съпруг, като станат рано призори, излязат да хвърлят боклука и чакат, докато чуят първото мъжко име.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Каквото е времето на Благовец, такова ще е през годината.
Ако денят е ясен, слънчев и топъл, копринените буби ще са здрави и ще има добро плодородие. Ако е дъждовно и облачно, ще боледуват и реколтата ще е слаба.
Ако на Благовец е студено, ще се родят много краставици.
Ако времето е ясно, кошерите ще са добри и годината ще е плодородна.
Ако времето е ветровито, ще бъде така и през цялата година.
Южният вятър вещае добро плодородие, северният – лошо.
На който връх рано на Благовец има мъгла, там през лятото ще бие град.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Трапеза

Печена или варена риба, шарена пита, лучник. Лучникът се прави от две кори тесто, като в средата се нареждат всякакви зеленчуци и, разбира се, голямо количество лук. Вари се супа от прясна коприва. Салатата е от лук, джоджен, магданоз. Казва се, че дойде ли Благовец, хората са се хванали вече за зелено.

Змия

Народът обича змията и в същото време се страхува от нея. Тя пази домашното огнище и земите. Тя е целителка и може да предпазва от болест и всякаква злина. Но змията е хитро, коварно, носещо смърт същест­во. Надарена е със свръхестествени качества и магическа сила. Господ я наказва все по корем да лази и по дупките да живее, защото е отворила портите на рая, за да влезе дяволът и да изкуши Адам и Ева.
Змиите живеят на края на света или в долния свят в голяма пещера. На Секновение (29 август) те тръгват за своето подземно царство, но преди това са длъжни да се изповядат на своя началник смока какво са вършили през лятото. Змия, ухапала човек или животно, е грешна и земята не я прибира заедно с другите. Тя трябва да се убие или да се остави да умре на студа.
В подземния свят живеят царят и царицата на змиите. Царят има две огромни глави с голям безценен камък. Царицата също има голям безценен камък на главата си.
Змията заема важно място в този свят. Една от тях – огромна и всемогъща – държи земята да не се разпука. Змията е умно и мъдро животно. Знае езика на всички останали животни и може да научи и човека на тази дарба. Познава всички лековити треви и билки. От нея на магии и вълшебства се учат дори вещиците. Хората също могат да се научат на чудеса. Трябва само да намерят царицата или безценния камък, който държи под езика си всяка змия.
Благовец е един от няколкото пролетни дни (Младенци, 9 март, и Йеремия, 1 май), в които човек може да се предпази от змии. Чесънът и леската също са средства за предпазване, затова е добре лятно време да са подръка там, където има опасност от змии. Леската е свещено дърво за змията. Сок от леска, както и листата є лекуват от ухапване. Добре е също да не се произнася името на змията, а да се нарича с табуираните Шаро, Анаста и пр.
Който носи яйца на змия, не го лови куршум. „Ризата“ є също е лековита и се носи на пояса. Особена магия крие главата на змия, убита на Благовец, Йеремия или на Гергьовден. Ако в нея се посади босилек, той служи за различни лекове. Може да помогне и да се видят дяволът или други зли сили. По засят боб се гадае за броя на децата в семейството. Вярвало се е, че змийска глава се носи и против болестта гуша.

Лястовица

Лястовицата е символ на светлината. Тя носи вестта за настъпващата пролет. Донася и първата българска мартеница, изпратена от жената на хан Аспарух – Ахинора. Като небесен символ тя е във вражда със земните олицетворения. Казват, че заради хората мрази змията. Лястовиче гнездо в къщата носи щастие и не бива да се разваля. Лястовицата не бива да се убива и да се чупят яйцата є. Пословични са сръчността и майсторството, с които тя строи гнездото си. В народната медицина се използва лечебната сила на лястовичето гнездо, чрез която могат да се развалят и лоши магии. Казват, че познава билките. Ако някое от децата є се разболее, тя прелита до пустинята и донася необходимата трева, слага я на очите на малкото и то проглежда.
Ако човек сънува лястовица, това е добре. Ако я улови насън в ръка, означава придобивка.
Легендата разказва, че лястовицата е произлязла от млада невяста, която дълги години говяла (мълчала) пред свекър и свекърва, накрая я помислили за няма и си довели нова булка в къщата. А невястата се помолила на Господ да я превърне в птичка и да литне надалече. Превърнал я Господ в лястовица, излетяла тя през комина и цялата станала черна от саждите. Свекърът є бил наблизо, дръпнал я за престилката, тя се скъсала. От това е и разцепената лястовича опашка.
В средновековната литература веселото чуруликане на лястовицата прославя Бог и изрича божествени слова, показващи на хората пътя към светлината. В този смисъл образът на лястовицата се доближава до образа на славея.

знам.бг