На 11 ноември почитаме ( някои ): рода Дуло, Създателите ни от Сириус и св. Мина – покровител на семейството, сираците и бездомните. На днешния ден се почитат и светците Виктор и Викентий. Първородният род на планетата е рода Дуло, чистото ДНК, кодовете на човечеството са вплетени там от създателите ни – съществата от Сириус. Вълка е образа на Сириус в народните митове и легенди и силата на стихиите е свързан с с него.
Имен ден празнуват всички, които носят имената Мина, Минка, Минкo, Минчо, Виктор и Виктория.
Свети великомъченик Мина е бил египтянин
Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан през III – IV век. По това време властта в Рим, представлявана от император Диоклециан, издала указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.
Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.
Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места.
От днес започват т. нар. Вълчи празници, които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат караконджоли и други зли сили.
В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват..
Те водят след себе си най-дългите нощи и са с различна периодичност (3, 5, 7, 9 или 10 дни) в зависимост от региона, в който се почитат.
В някои райони на страната Вълчите празници траят десет дни до 21 ноември ( Вълча Богородица).
Последният ден от цикъла е смятан за най-страшният от Вълчите празници, наречен от народа „Куцуклан“.
Според легендата глутница вълци тръгнала да ловува и всеки звяр си хванал плячка. Само един от тях, понеже бил куц, не могъл да се нахрани. Облегнал се на едно дърво, зад което се криел човек. Хищникът го видял и го изял. За да умилостивят вълците, прадедите ни ги почитали на този ден
ПОВЕЧЕ:
Почитането на вълка има старинна митологична основа. Народната вяра го свързва с древно божество на гората и отвъдния свят. Вълк е бил тотемно животно за прабългарите (включително на ханския род Дуло) и за някои славянски племена. Късни християнски легенди го свързват с дявола, а кучето – с Бога. Най-ярък представител сред вълчото царство е Куцалан, Кривият вълк, който води глутницата. Една легенда разказва, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник. На края останал само Куцият вълк, който се почита на осмия ден (16 ноември), известен като Вълча Богородица. Нейната празничност се определя от митологичния образ и реалната заплаха от вълка за стопаните и: тяхната стока. На този ден жените строго спазват определени забрани: думата вълк не се произнася; не работят с вълна, не кроят и шият дрехи, защото вярват, че човек, облечен с дреха, изработена през тези дни, ще бъде нападнат от вълци; не похващат остри предмети – игли, ножици, гребен, дарак, за да не ги стигнат зъбите на вълка; не перат, за да не се пенят на вълците устата. В навечерието на Вълчата Богородица ножиците се връзват с червен конец – да не се отварят устата на вълците, а жените мажат с кал огнището, за да залепят устата и очите на вълка. Друга забрана, която се е спазвала, е да не се излиза извън дома след залез слънце и да не се изхвърля пепел от огнището на двора. Ако все пак мъжът излезе извън дома, жената вдява след него 3 пъти червен конец. Българите вярват, че вълчият вой вещае болест, глад или смърт. Сънуването на вълк също е лошо предзнаменование. Ако вълк гони някого насън, смята се, че го очакват беди, сторени му от голям душманин. На места в Западна България на 14 ноември се отбелязват Мратинци , Мратиньок – останали от езическата епоха, обредно-магически практики. Мратински дни или Вълчи празници се наричат дните след Архангеловден до 21 ноември. В миналото се изпълнявали ритуали за предпазване от вълци по време на тези дни. В народните представи нощите от 14 до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни , защото през тях човек може да се разболее от различни болести. Според вярванията, в този период от време, по земята бродел зъл дух „Мратиняк“ – черен на цвят с перушина и големи зелени очи – така си представяли демона, който морял кокошките. Най-старата жена рано сутрин взимала жертвеното животно – черна кокошка или петел – Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: „Какво колиш?“. По-възрастната отговаряла: „Коля мратиняк“ и го заколва с думите: „Не те колим ние, коли те Мратиняка“ . Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. Така смятали, че омилостивяват духа и предпазват къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали – защото смятали, че имат различни целебни сили. Последният ден ( 21 ноември) народът смятал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) за да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът на места е наричан и Вълча Богородица , най-вероятно защото съвпада с християнския празник Въведение Богородично , който също отбелязваме на 21 ноември.
Източник zajenata.bg, vesti,bg, internet. blitz.bg