Публикации

Човекът, който разсмя смъртта

 

Това се случило преди повече от четиридесет години. Пълен със сила и енергия, журналистът, главен редактор на “Сетърдей Ревю” Норман Казинс изведнъж се почувствал зле. Температурата му рязко се повишила, болки по цялото тяло. Здравето му се влошавало бързо и в рамките на една седмица му било трудно да се движи, да завърти врата си и да вдигне ръце. Трябвало да отиде в болницата и скоро му поставили диагноза. Оказа се, че Норман има колагеноза – автоимунно заболяване, което засяга цялото тяло, при което имунната система проявява агресия към собствената си съединителна тъкан.

От ден на ден тялото на Казинс ставало все по-неподвижно, с големи трудности той движел ръцете и краката си, обръщайки се в леглото. Дошъл моментът, в който той не можел да отвори челюсти, за да хапне малко. Обзело го страх, копнеж, негодувание от несправедливостта на съдбата. Казинс спрял да говорят дори с близките си хора и прекарвал цели дни, обръщайки гръб към стената на болничното отделение. Лекуващият лекар, д-р Хициг, подкрепял Норман, доколкото можел, привличайки най-добрите специалисти за консултации, но болестта напредвала. И тогава Норман попитал лекаря за шансовете му за възстановяване.

Отговорът го шокирал: от петстотин пациенти с колагеноза само един се възстановява.Норман не е спал през нощта след този разговор. Досега лекарите се грижеха за мен, мислеше той и се стараеха, но това не помогна. Ако искам да остана жив, трябва да действам сам. И тъй като лекарите и лекарствата са безсилни пред болестта ми, трябва да намеря друг начин за изцеление. Той си припомнил думите на д-р Хициг, че тялото е мобилизирано за борба с всяка болест, ако ендокринната му система работи с пълен капацитет. А страхът, унинието, продължителната депресия, според наблюденията на учените, напротив, инхибират дейността на ендокринната система. В отговор на тези негативни емоции надбъбречните жлези отделят хормони на стреса – адреналин и норепинефрин – които влизат в кръвта и се разпространяват в тялото. Когато са твърде много, те действат разрушително върху тялото.

Размислите довели Норман Кузинс до очевидната идея: ако отрицателните емоции, потискащи ендокринната система, са „провокатори“ на болести, тогава положителните емоции, активиращи нейната дейност, могат да станат „стимулатори“ за възстановяване. Освен това всеки човек има много просто и достъпно средство за изцеление – смехът.„Ведрото сърце е здравословно като лекарство, но скучният дух изсушава костите“ – тази фраза от Библията давала надежда на Казинс.

Той се заел с труда на известни лекари и учени и бързо намерил това, което търсел. Оказало се, че много лекари и мислители отдават приоритет на положителните емоции. Лекарят Р. Бартън, който е живял през 17 век, описал наблюденията си в книгата „Анатомия на меланхолията“: „Смехът пречиства кръвта, подмладява тялото и помага при сърдечни заболявания“. Бартън твърди, че смехът носи лек за всички болести.Имануел Кант подчертавал в своите трудове, че смехът активира всички жизненоважни процеси в тялото.Зигмунд Фройд наричал хумора уникална проява на човешката психика, а смехът е също толкова уникално лечение.Съвременният американски учен У. Фрей експериментално доказал, че смехът има благоприятен ефект върху кръвоносните съдове и работата на сърцето, върху процесите на хематопоеза и дишането, както и върху общия мускулен тонус на тялото. Тази приятна мускулна болка, която се появява след пристъп на неконтролируем смях, би била много полезна да се изживява ежедневно.Учените са открили: под въздействието на смеха в мозъка се отделя вещество, подобно на морфина. Превръща се в своеобразна вътрешна “упойка”, помага на тялото да се отпусне и в същото време мобилизира сили за борба с болестта.След като се запознава с цялата налична литература за ефекта на емоциите върху здравето, Казинс решил, че ако иска да остане жив, той няма право да продължи да бъде в ролята на човек, пасивно очакващ собствената си смърт.

Той просто е длъжен да мобилизира всички резерви на духа и тялото си с помощта на смях. Това не било лесно. Когато лежите неподвижно, прикован на легло и всяка става боли, от болка няма смях. Но Казинс вече бил започнал да съставят план за лечение.Въпреки протестите на лекарите, които го смятаха за “безнадежден пациент”, Казинс бил изписан от болницата и преместен в хотелска стая, където нищо не му напомняло за болестта. С него останал само д-р Хициг, който станал негов близък приятел. Той одобрил идеята на Казинс ​​да използва смеха, за да активира всички биохимични реакции в тялото. В хотелската стая бил доставен филмов проектор, заедно с най-добрите комични филми и книги.Казинс се чувствал невероятно щастлив, когато десет минути принуден смях все още произвеждал анестетичен ефект, което му позволявало да спи два часа без болка.След като болкоуспокояващите ефекти на смеха свършили, сестрата отново включвала проектора или четяла хумористични истории на Казинс. Това продължи няколко дни. Страшните болки престанали да измъчват Казинс.

Доказана е анестетичният ефект на смеха. След това било необходимо да се разбере дали смехът може да има същия благоприятен ефект върху ендокринната система, поради което автоимунният възпалителен процес можел да намалее. За да установи това, д-р Хициг взел кръвни изследвания от Казинс точно преди и след сеансите на смях. И всеки път, когато резултатите от теста потвърждават, че възпалителният процес в тялото намалява. Казинс се чувстваха въодушевени, старата поговорка „Смехът е най-доброто лекарство“, като се вземе на физиологична основа.Междувременно програмата за „терапия на смеха“ се е развила с пълна сила. Казинс се смеел поне шест часа на ден. Очите му били подути от сълзи, но били сълзи за възстановяване. Дозите противовъзпалителни лекарства намаляват и с течение на времето той напълно спрял да приема лекарства, включително сънотворни и сънят му се връща.Месец по-късно Казинс успял да задвижи пръстите си за първи път без болка. Не можеел да повярва на очите си: удебеляванията и възлите по тялото започнали да намаляват.

След още един месец той успял да се движи активно в леглото и това било страхотно усещане! Дошъл моментът, когато пациентът станал от леглото. Вярно е, че в продължение на много месеци той не можешел да вдигне ръка достатъчно, за да вземе книга от горния рафт. Коленете му все още треперели, а краката му огъвали, когато ходел. Но той вече се бил възстановил толкова много от болестта си, че можешел да се върне на работа. Само това било чудо за Казинс!От месец на месец подвижността на всички стави се увеличавала. Болките изчезнали, останал само дискомфорта в коленете и едното рамо. Пръстите му се движели все по-уверено над клавишите на органа – и той отново успявал да изпълнява любимите си фуги на Бах. Започнал да играе тенис. Яздейки кон, не се страхувал да падне.

Той свободно въртял врата си във всички посоки – противно на прогнозите на експертите за пълната неподвижност на гръбначния му стълб.Десет години по-късно Казинс случайно се запознава с един от лекарите, които го осъждат на обездвижване, на бавна смърт. Той бил напълно онемял, като видял Казинс жив и здрав.

Докато го поздравявал, Норман стиснал ръката на лекаря с такава сила, че той се извикал от болка. Силата на това ръкостискане беше по-красноречиво от всякакви думи.През 1976 г. Норман Кузънс публикувал автобиографията си „Анатомия на болестта (от гледна точка на пациента), която буквално произвела взрив. Въз основа на собствения си опит авторът е показал, че положителното емоционално състояние може да излекува дори сериозно заболяване.

От интернет

close

Абонамент

за новини и събития

Ние не изпращаме спам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *