Димитровден – деня за разпределяне на приоритети извън църковното припознаване в религиозен стил.
Днес енергиите по земната кора се синхронизират с предстоящата по – ниска интензивност на слънцето и различния ъгъл на обливане на светлината на земната повърхност.
Процесите на био – енергийна активност във всички същества започнат да намаляват, някои предстоят да заспят физически зимен сън, други духовен зимен сън, ако въобще са се събудили… Човек е добре да разпредели усилята си в предстоящите месеци, да концентрира волята си и намеренията си, да се „събере“ в няколко определени дейности. Ретроспекцията на лятната му дейност е основата за предстоящата зимна.
Свети Димитър…Чудотвореца е живял и привнасял Христовия принцип през 3 век. Константин Велики още не сложил ръка на Учението, още не започнал да вкарва християните в помещения, не е редактирал Библията, не махнал 90 евангелия и още не убил първородния си син и жена си… Това е времето на все още чистото, истинско Христово учение, което дава способности и възможности на всеки приел го нерелигиозно, а с чисто сърце и душа. С такава душа и добродетелност в действията си Св. Димитър живее своя живот и помага на всеки потърсил помощта му, дори и след преминаването в отвъдното, дори и днес.
Кой е Св. Димитър ?
Свети Димитър е роден през 3 век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимилиян възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Това се случило през 306 година. Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията срещу тях били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Миротворец. Заради чудотворната сила на мощите му, Св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят. За покровителството на светията днес си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.
Според народното предание Свети Димитър е брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле — с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.