Честито на всички именници:
Петър (от гр. петрос – камък, скала),
Петрун, Петран, Петрана, Пенка, Пена, Пенчо, Пеньо, Пешо, Петрия, Петрица,
Камен, Каменчо, Каменка, Кама, Камо,
Павел, Павелка, Петя, Полина, Павлина
Петровден народът ни свързва винаги с жътвата, с младите животни и първите плодове – ябълки петровки, сливи- петровки, както и с големите Петровски събори по села и градове.
Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия. Едва след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богомолците, се слага край на Петровия пост.
Според легендата Свети Петър получил високата длъжност да бъде ключар на рая. Той мерел греховете и добрите дела на везни и отсъждал къде трябва да отиде душата на човека – в рая или в ада. Бил толкова справедлив и безпристрастен, че когато майка му се явила пред райските врата, не я пуснал, тъй като везните наклонили към лошите постъпки, които тя вършила на Земята.
В народните представи двамата светци Петър и Павел са братя близнаци. Те имали и сестра, св. Елена или Огнена Марина. Петър бил по-могъщ и носител на светло, добро начало, затова празникът му се приема за по-голям. Той разрешавал на земеделците да работят на полето, защото неговият ден е началото или средата на жътвата (според местните климатични условия). По традиция на Петровден всяка къща коли за курбан за светеца най-младото пиле – петровско пиле и след като „се комкат”, причестяват, с него отговяват след постите.
Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. На този ден не бива да се върши важна земеделска работа. Обредите и ритуалите, които се извършват на този ден, предпазват от огън и пожари.
В народните представи Св. Павел бил брат на Св. Петър и олицетворявал злото стихийно начало. Той бил винаги лош и сърдит и Павловден, Паульовден се счита за „лих”, „хаталия” ден, за „много тежък празник”. Почита се за предпазване от огън на нивата, за да не пламнат снопите. На този ден не трябва да се работи на полето, за да не изпрати светецът огън от небето и да предизвика пожари. Пак за предпазване от пожари не трябва да се пали огън в огнището и не се пече хляб.
По традиция на Петровден на трапезата се нарежда празнично ястие „бял мъж” или „кутмач” (бито прясно сирене, пържено с брашно), петровското пиле, прясна пита, баница с масло и сирене, тиквеник.
Жените отнасят в църквата обреден колак и първите узрели ябълки петровки, за да ги освети свещеникът. После ги раздават за здраве, особено ако в семейството има починали деца. Това вярване е свързано с народните представи за райската градина.
В народните представи Св. Петър е добър старец, облечен в бели дрехи. При подялбата на света между светците на него се паднало да държи ключовете от райските двери. В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което като мушици и пчелички кръжали душите на починалите деца. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, Св. Петър им позволявал да късат плодове от райското дърво. Майките на тези деца не бива да хапват от ябълките. В църквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. До този ден е забрането да се ядат ябълки.
Рецепти за Петрови ястия
Храмове с името на Св. св. Петър и Павел
http://elika.blog.bg/history/2010/06/28/petrovden-v-narodnite-viarvaniia.568906
Източници:
Симеон Дочев, „Честит Имен Ден”, ИК „Християнин”, С. 2002
Томислав Дочев, „Народният календар – празници и вярвания на българите”, ИК „Анубис”, С. 1993
Елена Огнянова, „Традиции и празници в България“, 2003