Виделей, Водеща новина, Публикации

Днес! Удивителната победа поклонила Европа! Клокотница (9 март, 1230 г.)

За голямото благородството и човечност на цар Иван Асен II – почитан и обичан “…не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи”…

Много е писано за големия български цар Иван Асен II (Йоан Асен II) и за политическото могъщество на страната, което достига своя връх по време на неговото управление. Той е запомнен като владетелят, при който България се разпростира на три морета, със своята изключително умела дипломация, династичните си бракове, но най-вече с нечуваното си благородство и човечност, с които бива почитан и обичан “…не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи“, както се изразява византийският летописец Георги Акрополит.

Тези негови думи са казани по повод една от най-славните битки в историята на Второто българско царство – Битката при Клокотница от 9 март 1230 г., когато българската войска, водена от цар Иван Асен II, напълно разгромява ефимерната Епирска империя, начело с Теодор Комнин. Но как се стига до там?

 

Пред сражението в Клокотница. Картина: Емануил РакаровПред сражението в Клокотница. Картина: Емануил Ракаров

 

Съюзът постигнат между България и Латинската империя през 1228 г. и нарастващото влияние на Иван Асен II сериозно разтревожва амбициозния Теодор Комнин, тъй като това намалява шансовете му да възстанови Византия. Особено подозрителни и опасни са за него са стремежите на българския владетел да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин II, като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Затова, уплашен неговите намерения да не бъдат осуетени, Теодор Комнин насочва войската си срещу България с надеждата за бърза и лека победа. Сигурен в добрия изход от битката, той дори взима със себе си в похода цялото си семейство и куп придворни.

Така, както отново отбелязва Георги Акрополит, в ранната пролет на 1230 г. Теодор Комнин „се отправил с многобройна войска срещу българите“. Това се случило в утринта на 9 март (денят на св. 40 мъченици), като двете враждуващи страни се срещнали край река Клокотница близо до едноименното село – на 10 км западно от Хасково. И наистина, за сметка на българската войска, тази на Теодор Комнин била изключително многочислена.

Затова, за да вдъхнови по-малобройната си войска, Иван Асен II наредил нарушеният мирен договор от епирския деспот да бъде набучен на копие и вдигнат като боен щандарт. В последвалата битка българският цар проявява особена военна хитрост, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, заедно със синовете и дъщерите си.

 

Цар Иван Асен II в битката при Клокотница. Картина: Васил ГорановЦар Иван Асен II в битката при Клокотница. Картина: Васил Горанов

 

Иван Асен II обаче се отнесъл изключително хуманно, като заповядвал височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати обратно на свобода по домовете им.

„С това той проявявал може би човеколюбие, а може би търсел да извлече и полза. Защото искал да бъде техен господар, като премахне ромейската власт’’, коментира византийският хронист.

Голямата победа навръх празника на Св. 40 мъченици била ознаменувана и с заповедта на българският цар да се изгради (или обнови) църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в престолния град Търново. Върху една от паметните мраморни колони поставени в нея бил издълбан надпис, който гласи:

В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин.“

 

Колоната на Иван Асен II, ознаменуваща победата над Теодор Комнин, уикипедияКолоната на Иван Асен II, ознаменуваща победата над Теодор Комнин, уикипедия

 

В същата черква след Освобождението, в знак на приемственост със средновековната българска държава, Фердинанд обявява Независимостта на България и приема титлата „цар на българите’’.

След Клокотница Иван Асен II успява да завладее Адрианопол, Димотика, Сяр, Битоля и ред други градове, с което страната достига до едни от най-обширните си граници, опиращи отново на три морета. С голямата си прозорливост, той остава в историята ни не само като добър стратег, но и като един от най-добрите владетели, проявили рядко милосърдие и истинска човечност.  

 

Златен печат на цар Иван Асен II. Намира се в РИМ Велико Търново.Златен печат на цар Иван Асен II. Намира се в РИМ Велико Търново.

https://tribune.bg/

close

Абонамент

за новини и събития

Ние не изпращаме спам.

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.