Непознатият пророк
Дядо Влайчо е може би съвсем непознат за по-младото поколение. Ала онези, които го помнят, вярват, че е най-великият пророк, който се е раждал по нашите земи. Тогава защо не е станал известен като Нострадамус и Ванга, ще запитат някои. Причината е, че е живял по време на комунизма, а тогава не се е гледало с добро око на хората с необикновен талант. Особено като на Влайо Жечев. Способностите му, казват, били по-могъщи от всичко, пред него Ванга била като пеленаче. Той можел да предскаже и своето бъдеще – нещо непосилно за обикновените ясновидци. Освен това бил от малкото, които се раждат с дарбата да виждат в незримото, за разлика от повечето, при които ясновидството се провокира от тежка болест или след извънтелесно преживяване.
Че е един от най-великите гадатели, не е голословно твърдение. Комунистическата власт наблюдавала отблизо предсказателите и през 60-те и 70-те и дори й хрумнала „гениалната“ мисъл да обяви конкурс за ясновидци. Съобщен бил с два-три реда във вестник „Работническо дело“. Явили се над двеста души (вероятно не всички са се отзовали доброволно!). За самия конкурс и регламента му хрониките мълчат. Провел се е при пълна секретност и след едномесечно пресяване човекът с най-необхватна дарба се оказал Дядо Влайчо от село Коньово. Ванга се наредила на „обидното“ второ място. Според непотвърдени официално сведения Влайчо се справил безпогрешно с всички поставени задачи, казаното от него било стопроцентово вярно, а при Ванга една трета от информацията била „под въпрос“, ако не направо невярна.
И докато петричката пророчица се радва на известно признание и благосклонност от страна на властта (твърдят, че си извоювала тази привилегия в замяна на известни услуги към партийните величия и към установения ред), то за скромния проницател от Новозагорско не се пишело, не бил закрилян от властниците и даже изкарал голяма част от живота си по лагери и затвори. Оказал се там, защото никога не скривал виденията си.
Проблемите му с политическия режим започнали, след като предсказал смъртта на Георги Димитров.
Не му помогнало и това, че преди 1944 година активно е помагал на Тодор Павлов – първия регент след девето септемврийския преврат, член на БКП от 1919 година, жертва на Белия терор, завършил професура в Москва през 30- те, който при новата власт е дългогодишен народен представител и член на Политбюро на Централния комитет на БКП, председател на БАН и т. н. Все пак именно със застъпничеството на Павлов, след дълги години зад решетките, Влайчо бил освободен. При това партийният авторитет Павлов случайно научил, че Влайчо е в затвора, защото скромният пророк така и не се обърнал към него за помощ.
След „конкурса“ за ясновидци властта вече била наясно с необикновените му способности и големите му дарби и започнали да го търсят за предсказания. При него ходела и Людмила Живкова, която той предупредил за близка опасност за живота й.
Според последователи на Петър Дънов от Бялото братство Учителя бил казал за Дядо Влайчо от село Коньово, че е Ново заветен пророк. Има спорове относно смисъла на тези думи, но най-честото тълкувание е метафорично – защото предсказвал за доброто на другите. Баба Ванга била убедена, че Влайчо е по-надарен ясновидец от нея.
Смятали, че е като съвременен апостол от времето на Исус Христос. Той неизменно носел книжка с Новия завет със себе си и не започвал да пророкува, без да я отвори и да прочете няколко изречения. Едва след това предричал. Никога не взимал пари.
Според някои бели братя той трябвало да стане ученик на Дънов, но открил и се присъединил към Учителя прекалено късно.
Влайчо обикалял страната и се запознавал10с хора от Братството, предсказвал им, а други хора пращал при Петър Дънов. Самият Учител също срещал по време на странстванията си, но в школата му в София така и не стъпил. Пристигнал там малко преди смъртта на Дънов. Според някои той го чакал цели двайсет и две години и когато го видял, казал: „Рекох, много късно дойдохте!“. След двайсет дни починал. Според други обаче Учителя имал съвсем друго предвид, защото Влайчо бил един от най-ревностните последователи на Беинса Дуно – доказват го десетките снимки, на които те са заедно с други бели братя.
Едва напоследък започна да се говори отново за Пророка на народа. Цели трийсет години след смъртта му. Но в Южна България все още пазят спомена за него. Ако очакват от южняк да знае нещо, той казва: „Да не съм Дядо Влайчо?“. Многобройни са хората, които все още чакат да се сбъднат част от предсказанията на ясновидеца за тях, след като останалите вече са се случили точно така, както той им ги пре-дал преди години. Че са благодарни и го тачат, е ясно от вечно отрупания с цветя негов гроб в Коньово. Почитат го като светец и очакват чудеса дори след смъртта му. Някои си гребват от пръстта край паметната му плоча, за да им носи щастие.
Жизнена философия
За душата
„Тялото е обиталище на душата.“
За прераждането
„Животът на Земята никак не е лек. Не е. Но изтича много или малко време, минават отброените свише години. И някога отново ще ни се наложи да дойдем в плът тук на Земята. Та тогава пак ще се мъчим да пропълзим, после и да проходим… А това си е доста тежичко…“
За греховете
„Всеки наш грях се заплаща със страдание в този или в другия живот.“
За любовта в друг живот
„Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.“
За другия свят
„Когато слиза на Земята, човек се ражда по плът. Когато напуска Земята и отива на оня свят, се ражда по дух.“
За изпитанията
„При преодоляване на изпитанията многократно се засилват съпротивителните сили на човека. Това обогатява с неимоверна духовна мощ. То може да прокара и път към мъдростта.“
За посредствеността и мъдростта
„Посредствеността се нуждае от сила, за да победи. Мъдрият е победител дори тогава, когато изглежда победен.“
За краткостта на живота
,Докато разберем истината за живота, той вече е отминал. Не обяснява ли това защо мъдростта е такава рядкост на Земята?“
За Божията воля
„Щом човек е с Божията воля, нищо лошо няма да го сполети.“
За родителите и приятелите
,Добрите родители и приятели са проявления на Бога.“
За пътя
„Пътят е като корена – дава сила към върха. Чистите пътища водят към светлината.“
За вярването
„Повярвай си, за да ти повярват.“
За вярата в себе си
„Запомни: какъвто се виждаш, такъв и ще бъдеш.“
За свободата
„Хората, преследвани за право дело, получават безценна свобода – да бъдат себе си.“
За движението
„Една е истината: каквото и да се случи, да не преставаме да се движим. И Пътят, който сме избрали, услужливо ще започне да тича след нас.“
За хубавото и лошото
„Трябва да преминем в живота през хубаво и през лошо. Само хубаво не може. А лошото е нашето изпитание.“
За добрата и лошата работа
„Една лоша работа, свършена добре, е по-опасна от една добра работа, свършена зле.“
За будното съзнание
„Будни бъдете! Бдете! И непрестанно се молете! Злото е огромна сила и за да се съхраним в страшния сблъсък с него, трябва да бъдем с будно съзнание!”
За съмнението
„Ако няма съмнение, как ще съмне в душите?“
За истината
„Когато назовем истината за света, той става по-чист.“
За мислите
„Ако мислите са прави, а духът силен, делата няма да им отстъпят.“
За предопределението
„Когато нещо не е предопределено свише да се състои, то никога няма да стане.“
За недоволството
„Недоволството неусетно затвърждава онова, срещу което негодуваме.“
За гнева
„Когато човек се разгневи, Създателят бяга от него.“
За враговете
„Враговете ни даряват свободата да бъдем себе си.“
За злите хора
„Злият човек буди съжаление. Той сам е душманин на себе си.“
За злото
„Злото със зло не може да се изкорени. Злото с добро се надмогва.“
За дявола
„Мнозина са готови да продадат душата си на дявола, но предлагането е голямо, а купувачът – само един.“
За проблемите
„Голяма част от проблемите ни идват, защото забравяме, че отсреща също стоят хора.“
За доброто
„Не би могъл да съзреш добро в другите и най-вече във враговете, ако самият ти не го носиш в душата си.“
За душата
„Човешката душа е като водата – най-силното вълнение е в дълбоки води.“
За нещастията
„Нещастията ни удрят там, където най-малко очакваме. И тогаз, когато най-малко сме подготвени за тях. Освен това те ни засягат там, където най-много ни боли. Но вие ги приемайте твърдо, с мъдрост и търпение. Когато изпитанията на съдбата с гръм и трясък са се стоварили върху вас, никога не се надявайте на бързо възмездие.“
За трудностите
„Освободим ли се от трудностите, все едно сме престанали да съществуваме.“
За провала и успеха
„Човек трябва да бъде устойчив при провал. И два пъти повече при успех.“
За духовните и материалните блага
„Материалните благини се постигат, като се отнема от хората. Духовни – като им се дава.“
За затрудненията
„Когато сте в затруднено положение и наме29-рите изход от него, не забравяйте – всеки изход е начало на нов път.“
За двата полюса в живота
„В живота винаги има два полюса. Добрият извисява духа. Лошият по своему е полезен – това са нелеките уроци на мъдростта, ако сме узрели за нея.“
За помъдряването
„Ние трудно помъдряваме със старостта. Човек е мъдър или не по рождение. Среброто в косите не е белег за това.“
За изкушенията
„Изкушението идва първо и си отива по-следно. Трябва да бъдем съвестни ученици на мъдрия учител Живот.”
За изпитанията
„Изпитанията са безценни дарове на живота. Те са нашата проверка: ще надмогнем ли трудностите, или те ще ни огънат? Никога не са самоцелни. Носят поуки за нашето развитие. Като преодоляваме тежестите, добре е да вникнем в техните послания – защо са ни изпратени и какво да променим у себе си.
Трябва да бъдем благодарни. Те ни очукват и заглаждат като речни камъни и така ни правят по-събрани и устойчиви на ударите на съдбата.“
За извисеността на душата
„Колкото по-извисена е една душа, през толкова по-големи изпитания тя трябва да премине. Това е трънливият път на търсещите.“
За смисъла на живота
„Смисълът на живота не е в привидно големите неща, а в прозорливостта да вникнеш в съкровената негова тайна. За какво ни е дългият живот, ако не е изпълнен с добрини?“
За щастието
„Хората са щастливи не с притежаваното, а с онова, което мечтаят да постигнат и работят за него. Но ако вие сте поели към мъдростта, благодарете за всичко, което ви поднася животът. Неведнъж съм казвал и пак ще повторя: благодарете и за мъчнотиите, и за злото, защото от всяко зло по-голямо зло има.“
За страданията
„Коренът на нашите страдания е в стремежа да бъдем щастливи.“
За смирението
„Смирението е единственият възможен път да се помирим със себе си. И с Бога.“
За духа на българите
„Беднотията у нас е голяма, но и духът е голям. От това оцеляваме.“
За лъжците
„В страната на лъжците истината винаги е подрязана с една глава.“
За новото начало
„Новото начало зачерква безплодния край.“
За бързащите
„Животът е кратък за бързащите.“
За жертвите
„Правете безкръвни жертви. Давайте вечеря на болни и бедни.“
За благословията
,Добре е да те благослови праведник за стореното от теб добро. Това е така, но не бива да се пренебрегва и друго. Знайте: изключително ценно е, ако те благослови циганин. Циганите са едни от най-гонените и презирани сред народите подир евреите. Затова тяхната благословия е силна.“
За сетивата
„Човек има пет сетива. Те ни дават представа за света. Шестото е интуицията – да предчувстваш какво ще стане. То е Божа благословия. Тогава Духът ти говори.
Седмото е ясновидството – да съзираш картини и събития, които могат да бъдат на огромни разстояния от съдбата на човека, но все някога ще се привнесат и превърнат в част от нея.
Именно тази даденост, която също е от Бога, е развита при мене.
…Ето, пристига някакъв непознат за помощ. Аз се моля наум. В същия миг нещо, подобно на една голяма порта, се отваря пред вътрешното ми зрение. Съзирам онова, за което ще ме пита човекът още преди той да е задал въпрос. Предавам му го едно към едно.
Това именно е ясновидството, което аз наричам най-висше, седмо сетиво.“
За затвора
„Аз там, в затвора, си дадох широко сърце и си казах: „Всичко може да е за добро“…
Никого не обвинявах.“
За всеобщата правда
„Комунизмът осигурявал правда за всички? Ако една правда е изгодна за всички – и за умните, и за глупавите, и за работливите, и за мързеливите, и за почтените, и за разбойниците, правда ли е тя?“
За болестите
„Нещастията, болестите не са случайни. Те са следствие на наши прегрешения и нарушения на закона на Великата правда.“
За приемането на чуждите страдания
„Нищо не разболява повече от приемането на чужди страдания. И ведно с това нищо не извисява духа както приетите чужди страдания.“
За душите
„Истината изцерява душите.“
За несъвършенството
„Тъмните страни в душата на човека са несъвършенство. Незнанието е несъвършенство.“
За търсенето на истината
„Само трудът в търсене на истината може да промени нас, а и съдбата ни.
Истината и неистината са две листа на едно и също дърво – Дървото на познанието. За оня,
който е лишен от любов и търпение, неговите плодове са зелени и кисели. Не се подвеждайте, не дирете единствено и само сладките плодове! Дълбайте навътре и надолу – към същината, към горчивите негови корени…“
За искането
„Ние не знаем какво искаме, докато не го загубим. А човешката природа е такава, че сме склонни да оправдаваме злото заради огромната му власт и сила. Горко на доброто!”
За изреченото
„Най-много страдания на тоя свят ражда изреченото, преди да бъде обмислено.“
За езика
„Един от най-активните мускули в човешкото тяло е езикът… Позволява ни да се докосваме до неща, които мнозина търсят, малцина откриват… Но той може и да ни погребе.“
За практическата изгода
„В живота не всичко е практическа изгода. В него може да получим полза или поука.
Второто понякога е и плод на поражение. Но то в духовен план е по-ценно.
Човечеството върви напред благодарение на трудностите, с които се сблъсква и успешно преодолява.“
За вярването
„Вярвайте, вярвайте в Доброто! Без вяра животът е погубен.“
За желанието
„Запомнете, желаете ли нещо много силно, то рано или късно ще се реализира.“
За обединението на доброто
„Вижте злото как е обединено. Време е и доброто тъй да се сплоти. Много ми е мъчно, че хората са отчайващо разнобойни.“
За мрака
„Мракът в сърцата може да бъде надмогнат само чрез духовно просветление.“
За четенето на Библията
„Ученикът е добре да прочете Библията най-малко три пъти в живота си. И като навлиза в нея, дълбоко да я преживява, за да може да я превърне в дело. Тя е настолна книга!”
За искането от Бог
„Ние с безспирните си щения се опитваме да извадим Бог от неговото състояние на наблюдател и безпристрастен посредник. Няма нищо лошо в това да се уповаваме на Висшата сила, но първо трябва да се трудим, да заслужим желаното.“
За добротворците
„Бог помага на хората, но най-вече на добротворците.“
За помирението с Господ
„Ние цял живот вършим едно – помиряваме се с Господ.“
За своята мисия
„Не искам никога нищо да пишат за мене. Моята мисия на тази земя е аз да пиша върху душите на хората за тяхно добро. За славата на Бога и на България.“
За житейските удари
„Раните на житейските удари и разочарова-ния може да се разраснат, но те никога не бива да избуяват в плевели на омразата.“
За революциите
„Всички революции започват с воюване заради Бог или срещу Бога. А завършват със завоюване на богатство.“
„Смисълът на всички революции изглежда е да се увреди на онези, които не мислят като нас.“
За преминаването през трудностите
„Няма как да се измъкнеш от трудностите, без да си преминал през тях.“
За издигнатите личности
„Когато е между зли същества, човек трябва да мисли за добрите. И колкото по-издигната е дадена личност, толкова повече задачи трябва да разреши. И толкова повече страдание ще изпита.“
За простите неща
„Силата на живота е в простите неща. А самотата е най-скъпо платената свобода.“
За парите
,Дарбата, спусната от Небето, не се продава. Колкото до парите, те не могат да купят ни здраве, ни щастие.“
От книгата ЧУДОТО ДЯДО ВЛАЙЧО Съдба, рецепти и пророчества
Библиография:
Жечева, Мария. Дядо Влайчо – феноменът от Коньово. – 2005.
Кръстев, д-р Вергилий. Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Трети том. – София: Житен клас, 1995.
Нанев, Христо. Пророкът на народа – Дядо Влайчо. – София: Факел, 2012.
Нанев, Христо. Пророкът на народа – Дядо Влайчо. Втора книга. – София: Факел, 2014.