Публикации

Елеазар Хараш за богомилите

Лекция на Елеазар Хараш 05.11.2013г. Богомилите, Поп Богомил – непокорният свещеник

БОГОМИЛИТЕ

Богомилите показаха пътя към чисто духовната свобода. Те са напълно съзнателни духовни същества. Бяха абсолютно верни на Бога и го доказаха на кладата.

Поп Богомил пръв започна да проповядва Истината в България, но според падналите е проповядвал ерес. Тази ерес, т.е. друго име на Истината, е уплашила старото, застояло духовенство в почти цяла България. Злата сила отдавна е слязла и се е вселила в недуховния, външния човек, нечистия и тук сам Бог му подава ръка и му изпраща богомилите, т.е. Истината. Но те не я разбраха и я нарекоха „ерес“, и влязоха в застоя. Само за малко ще се отклоня: в Русе един брат настоя да ви кажа туй, което се е случило на една конференция, където е трябвало да се говори за богомилите. Патриарх Кирил е казал: „Не мога да благословя, защото е ерес“; един монах от Атон казва: „И аз не мога да благословя, защото е ерес“. И двамата после умират. Патриархът е затиснат от един дух мощен във водата (внезапната смърт на варненския митрополит Кирил в морето през юли 2013г.), хората си мислят че разни други причини, но няма време вече за отлагане. А другият монах, атонския, един куфар пада във влака точно в главата му и го убива. Настояваше много да ви го кажа, между другото го споделям. Разбира се, дали някой ще си направи поуки или не, но има определени времена – когато отричаш нещо, вече не ти се разминава. Дълго време можеш да отричаш и да ти се прощава, но има един момент… Такъв случай има и във Френската академия на науките: извикал пред всички „Няма бог!“ – разрив на сърцето и умира на място. Така че, има определени моменти, когато Бог дава някакви уроци за този, който умее да слуша.

…те нарекоха Истината „ерес“ и изпъдиха Бога. Най-големият грях: да изпъдиш Бога от живота си! И влязоха в застоя, хиляди години застой! Бог им подаде ръка, защото Той не държеше на църквата, а на Истината и им изпрати истински хора. Но те нарекоха Неговата истина „упадък, ерес“ и умряха в застоя; застоят е умиране.

И така, църквата се е създала, след като развитието се е объркало. Забележете: църквата е осъдила Бога и Боян казва: Църквата стана змия, биде й отнето духовното образование и тя остана не в духовността, а остана в религията и в ритуала, изпъдена от духовното образование. Защо е останала там? Боян казва: За да се самопогубва. Тука няма развитие, защото никой не може да излъже Бога с лицемерие.

Богомилството е вдъхновено от Истината и от чистата духовност, от чистите извори на Бога. Богомилите са знаели, че и църквата и народа са лишени от Истина и духовност.

Целта на Истината или чистата духовност е освобождаване от нечистата религиозност, т.е. робството. Тази религиозност е робство.

Пътят на духовността е себепознанието, а то ще освободи човека от катастрофата на фалшивата религиозност, защото това е истинска катастрофа.

Поп Богомил казва: Духовността е ужас за всяко зло и за всяка религия, защото тя е от по-високо място, от по-високо произхождение.

Всеки, който се е посветил на Истината е жив богомил, а да се посветиш на някаква си църква или религия, това е падение. Казвам: Бъди истинен, а не религиозен. Истината ще ти донесе свобода, а религията – робство. Учителят казва: И Христос е богомил и за богомилското Му учение Го разпънаха на кръста. И казва още: Когато разгониха богомилите из България, българския народ падна под турско робство цели 500 години. Това са думите на Учителя – заплатата за изпъждането на божествените същества, винаги така се заплаща. Много просто: всеки, който е изпъдил Истината от себе си, той е изпъдил Бога и тогава той става роб, вече няма избор. Тогавашната бедна духовно България уби верните богомили и от тогава не може да се оправи. Няма оправяне, когато Бог е отхвърлен.

Богомилите са една чудна струя в тайната на българския народ. Богомилството показа, че в човека има нещо повече от човека – това е Божествената природа.

Богомилството не е външно учение, то е тайно учение и когато го разбереш, просто умираш за Бога – и буквално, и преносно, и всякакси – умираш за Бога! Богомилството е просто истинското християнство, неприетото истинско християнство. А външното, показното, то си остана болно и несъвършено и така ще продължава. Външното винаги е лицемерно. Когато си видял тайната на Бога, вече никаква клада не може да те спре. Между другото, думата „толтек“ означава истински войн, не боец. Догодина, когато ще говорим за бойните изкуства, там ще обясним. „Боец“ е ниско ниво – тези, които са останали на ниво дисциплина, правила, техники и бойни изкуства. Тези, които са посветили живота си на Бог и на Истината, те имат право да носят името „толтек“ или „воин“. Те са съвсем друга категория, те не се занимават с бойни изкуства, защото те са дали Бог да воюва в тях. Но те са видяли същността и затова имат право да носят това име – „толтек“.

Когато си видял тайната на Бога, никаква клада вече не може да те спре. А когато само си въобразяваш Бога, тогава ти се проваляш.

Има три неща, според богомилите, които много сурово се наказват в отвъдния свят, три неща.

Първо: лъжесвидетелство,

второ: даване на пари с лихва и

трето: подслушване с цел изкривяване.

Тези неща имат много тежки последствия в отвъдния свят и въобще в бъдещи прераждания.

1 идея:

СИМЕОН АНТИПА

Това е един изключително съвършен богомил. Рядко същество, подобие на Ал Халладж. Той е книгохранителят и пазителят на богомилските тайни книги, както казах, българският Ал Халладж. Толкова е рязан и мъчен, като се почне… Освен, че са го рязали, слагали са въглени в очите му, в устата му, рязали са му езика с ножица – нищо не е казал. Когато владиката го видял в такова тежко състояние, щял да припадне, когато го завели да го видят. Но той си остава верен докрай – никакви думи, никакво предаване на тайните книги.

Древен пазител от минали животи, древен мъдрец, от най-измъчваните богомили. Към него била проявена изключително голяма жестокост. Разбира се, застоят ражда жестокост и то рядка жестокост. Както казах, въглени в очите, клещи за ръцете му – може да си представите докъде стига църквата, която не приема друго мнение. И въобще дълъг списък от мъчения, защото не е издал скривалището на книгите.

Симеон Антипа има около 7-8 книги, като се почне от „История на Милостта Божия“ и се стигне до книгата „Ледени дихания“. Симеон Антипа е голям мистик, гностик, историк, архивар и книжовник. Книгите между другото някой път ще ви разкажа, са страшно нещо. Такива неща мога да ви кажа, дето нито сте чували, нито сте сънували, нито ще видите, нито някога… и за антикварите. Занимавам се от хиляди години. Наистина, казва Учителят, книгите са живи същества, променят съдби. Има книги, които не ги купих и не ги приех да ги имам, защото са опасни, прекалено опасни, както и да е. Още навремето заравях книги под земята, да не ги видят хората, в метален ковчег, защото може да злоупотребят. Сега има подобни книги тук-там, но хората не могат да ги тълкуват и няма страшно. Но искам да кажа: в книгите има страшни тайни. Някои не четат, защото не разбират. Самото четене е вид висша практика. Самото четене на чистите книги е очистване и подготвяне да направиш скока, и т.н. Някой път ще се спра по-подробно, да ви кажа конкретно за книгите като същества и не случайно определена книга те посещава. Книгите си избират хората, а не обратно, защото има Дух на книгите, който ги ръководи. Който умее да общува с този дух, получава книги, които хората никога не виждат. Както и да е, между другото, но някой път ще се спра и на този въпрос.

Мъдростта на Симеон Антипа:

Ако ти имаш Бог в себе си, злото ще се удави у тебе, защото Бог е нетленен поток.

Когато злото ме измъчваше, аз славех моя Бог, защото си възвърнах древната лъчезарност.

В мъчението злото умря. Останах само аз и Бог мой, Този, Когото прославях. В мъчението съзрях своята неразрушимост. Виждате как говори истинската вяра, вяра без примеси, вяра, която произхожда от Любовта. Никакъв ум, никакво сърце – вяра, която произхожда от Любовта и от Духа, от Мъдростта.

В най-голямото си мъчение, преди да издъхне Симеон Антипа е казал: Бог е бездна от благост.

Същността на Бога е съставена, казва Симеон, от непознаваемост, но чрез Голгота Бог ме сближи със Своята непознаваемост. Направи така, че да Му бъда приятел и да видя Лицето Му за вечни времена. Ето защо се отрекох от църква, от религия и от свят.

Ако имаш цялата любов към Бога, ти вече си Негов син, Негов духовен храм.

Ние не се молим за онзи външния хляб, който изгнива, а за същностния хляб – Любовта, нашата вечна храна. Това е, което вечно ни храни, това е хлябът ни.

В мъчението е нашето спасение и ние го приехме. Както съм ви казвал и преди, богомилите са същества със страшна воля. Ако те бяха тръгнали да разрушават църквите, нямаше да остане абсолютно нищо – нито камъни, нито владици, нито килимявки и т.н., нищо нямаше да остане. Това е страшна воля, страшни същества, но те насочиха волята си към Бога. Избраха друг път и там постигнаха своя подвиг.

На голгота ние се освобождаваме от всичко преходно, такава е Божията Любов.

Бог ми даде мъчение, защото ме възлюби завинаги.

Голгота ни изтръгва от злото завинаги, защото е създадена по тайния закон на Божията милост. Разбира се, скрита, но истината е такава – това е Божията милост.

Луцифер е бил съблазнен от едно древно чудовище, което е било скрито в Бездната и Луцифер не е могъл да му устои. То е било тайна на Хаоса, чудовище от Древния хаос. Когато човекът е сгрешил, той е заживял в ръцете на този Хаос.

Тези, които не се молят и не търсят усърдно Истината, тях Бог не може да ги направи истинно добри. Те имат друг път, за тях ще има други времена. Казано по друг начин, те отпадат от развитието.

2 лекция:

БОГОМИЛИТЕ

Гонението на богомилите беше едно българско разпъване на Христос, т.е. на чистите съзнания. Чрез гоненията Бог постигна Своята тайна цел. Чрез тези гонения Той събра истинското ядро от хора, устояли на Истината. Те са тези, които са Му трябвали и те заслужили Неговото вечно благословение.

Гонението е велика благодат, защото чрез него богомилите се сплотяват в Бога, в Неговата Истина. Чрез гоненията, които са от Бога, Бог им дава Себе Си. Това е целта на гоненията: Бог им дава Себе Си и знания за Себе Си. Това живо знание за Бога е съкровено и то е единственото, което носи спасението.

Животът на богомилите беше едно велико търсене на Бога. Не просто търсене или някакво четене, или някакви молитви – мащабно, глобално, тотално търсене на Бога и в това е бил вложен целия им живот, душа и дух. Това е било велико воюване за придобиването на Любовта, а това означава да имаш право да застанеш пред прага на Вечните мистерии – нещо, което се случи на кладите – да застанеш пред Бога, да имаш право на достойнство и да бъдеш приет.

Според богомилите именно многото прераждания са чистилището за човека – от кал в кал, от личност в личност, докато се пречисти и някога заслужи освобождението – това е дългият път. Краят на чистилището, т.е. краят на заблужденията свършва, когато постигнеш собствената си чистота и зряла духовност.

Богомилите са носители на необикновено дълбоко знание, което го няма в религията и в църквата, нито в книгите. Има изключителни книги, но това е друг въпрос – като цяло го няма в книгите – защото тайната не е книга, а убеждение и особен начин на живот в Бога.

Богомилството не е църква, защото е различаване и затова то е възход в Истината, чрез която то се превръща и във възход в самия Бог.

Битката на църквата срещу богомилите е битка на безумието срещу великия разум, битка на застоя срещу Любовта.

Богомилите победиха в Духа, в Любовта и във вярата, и заслужиха да се върнат в Бога. И те се върнаха в свободата, в духовния свят, а църквата се вкорени в застоя и в земното, и продължава уж да говори за Бога, но Бог вижда отвътре и разбира се, никой не може да Го излъже.

Българското мислене и сега не е готово да приеме истинското богомилство, истинското християнство на богомилите, т.е. духовното християнство. Засега е прието болното и земното християнство, което и за в бъдеще няма да даде плодове.

Боян казва: Богомилите изпратиха смъртта в огъня, а себе си съхраниха в Бога. Изключителни думи на Боян Мага!

Богомилството, това е постигане на първосмисъла, познаването на живия Бог в себе си – не някъде, а на живия Бог в себе си, в своята цялост.

Богомилството, това е един от заветите на Бога с човечеството. Посланието на богомилството е спасяващо, защото то е тотално единение с Бога, което се осъществи на кладите – т.е. истинска, жива любов, а не хитроумни слова, лицемерие, ритуали и палене на свещи. Истинска, жива любов, без никакви примеси! Кой може да сравни тази любов с някакви си свещи и ритуали, и който няма тази любов, да изпълнява някакви свещи и ритуали и да очаква нещо.

Богомилите, това са духове с огромна воля, голяма сила, но без агресия. Това е разликата – без агресия. Агресията е слабост и его, и застой. Егото е друго име на смъртта. Когато говорим за бойните изкуства, там ще го обясня по-дълбоко. Агресията е паднало състояние на всички нечисти духове.

Богомилите бяха призовани да свидетелстват Бога и Истината. Богомилите дойдоха, защото и църквата и народа живееха в безмислие.

Богомилите никога не са търсили лесния път, а само правилния път. Според тях истински християнин се става само когато извървиш правилно пътя от Витлеем до Голгота. Това е Пътят – от Витлеем до Голгота, т.е пътят на Христос.

2 идея:

НИКИТА СТРАННИК

Никита Мистик, наричали са го още „мистик“. Понеже той е патриарх, напуснал църквите и станал ученик на Боян, наречен още „проклетият патриарх“. Това е човек на свещената идея.

Казва: Аз живея там, където е мистичното вдъхновение. Това е моята река.

Никита Мистик казва: Никога не мисля за църква, аз мисля само за Бог. Никога в ума ми няма понятието „църква“ – аз мисля само за Бог и само за Неговата Истина. Защото без Истината аз прозрях, че обеднявам.

Човекът, който е кръстен само с вода, той умира – умира на кладата, умира в живота, умира в огъня. Вярата трябва да е по-силна от огъня, това е нейната тайна и затова истинското кръщение е с огън. Водата е за тези, които не разбират Истината; огънят е за тези, които живеят в Истината.

Бог е безкрайно необясним, мистично неясен и чудно близък.

Само с чистота можеш да прободеш смъртта  и злото.

Толкова трябва да търсиш Бога, докато Го откриеш. После вече заживяваш в мистичното съзнание.

Само мистикът има право да навлиза в непознатото знание.

Казва: Бог е величествена Любов, която е скрита в тишина.

Въпросът е не как да познаеш Бога, а как да се научиш да отсъстваш. Разбира се, егото не може да отсъства.

Ако не приемеш злото с любов, не можеш да го преодолееш. Ако не можеш, не можеш и да го погълнеш; ако не можеш да го погълнеш, тогава кладата не е достойна за тебе. Тогава избягвай да изричаш Божието име – не говори за Бога, а мълчи!

Опасностите в живота са духовни градители.

Мъдрият разчита на Божествената си Любов, а не на добрите си намерения. Така говори Никита Странник. Не на добрите си намерения, а на Божествената си Любов, т.е. той има още по-дълбока основа от добрите намерения.

Земният човек страда, казва Никита, и в изобилие и в бедност; и в порядък и в безпорядък. За земния човек въобще няма значение порядъка, той винаги ще страда – паразитите са там, пък безпорядъка да не говорим.

Човек страда, защото е преуспял от Божественото да създаде дяволското – в това той е преуспял.

В чистотата има тайно укрепление. В чистотата има скрита крепост.

Щом живееш във видимото, ти си човек, а не си дух. Т.е. ти си неосъзнат и всички, които ви казват, че сте хора, нямат представа от Истината. По всяко време сме духове, но хората казват: – Не, все пак сме хора. Такива хора няма смисъл да говориш и да ги убеждаваш.

Бог е създал Любовта, а човекът е създал объркания свят.

Съдбата прави велик поклон на този, който се е справил със себе си, който е разрешил себе си.

Човекът се храни с това, което дава, а не с това, което взема.

Думите, казва Никита, спят в себе си, но когато ги изговорим, те оживяват и стават същества. Тези същества стават нашата участ.

Човекът не е роден, за да бъде разбран, а за да разбере Бога, своя Баща.

Истинската уста познава тайната, но не я произнася.

Последните думи на Никита Странник преди смъртта са кратки: „Идвам Господи!“ Нищо повече, две думички, ясни и осъзнати напълно – да знаеш откъде си дошъл, къде отиваш – напълно осъзнато. „Идвам Господи!“ – просто не се нуждае от нищо друго.

3 лекция:

ПОП БОГОМИЛ

Непокорният свещеник

Църквата е голямата ерес, но в смисъл на падение. Но тя не иска да чуе за завръщане в изначалната чистота, която е Бог. Бог никога не идва при заблудените.

Бог е единственият жив Път, единствената жива Любов.

Животът на земята е забрава на Бога, а животът на църквата е изкривяване на Бога.

Загива този, който не чува предупрежденията Божии.

Ако трябва да се съмняваш, съмнявай се в църквата, но трябва ли да вярваш, вярвай в Бога. Само вярата в Бога е плодоносна. Църквата е враг на човешкия род, тя никога не го въздига. След време ще обясним, когато говорим за бойните изкуства: истинският войн няма нищо общо с победи и загуби, той е предан отвъд гроба и неговият подход е съвсем друг. Той държи на истината и стратегията, а не на победи и печалби, но когато дойде времето ще говорим и за това.

Ако църквата е твоят спасител, това означава, че Бог те е изоставил – думите на поп Богомил,  строги още тогава и сега действат.

Истинното служение е в любовта, а не в ритуалите. Отново нещо просто казано – в любовта, а не в ритуалите.

Който вярва в църквата, ще бъде унижен от Божията воля. Идва определен момент и Божията воля го унижава.

Сам Христос не е православен, а е Син Божий.

Думата „хляб“ означава насъщния духовен хляб – това е чистото разбиране. Истинското духовно разбиране на Бога, това е единственият хляб.

Бог е лишил Сатана от небесно достойнство за Своите цели.

Грехопадението е изпускане на насъщния, истинския хляб. Т.е. истината е била изпусната.

Чистата истинна вяра е силен приятел, но тя също трябва да бъде укрепена от Любовта.

Чистото сърце е истинската църква на Христос.

Изоставих църквата и отидох при Божията истина, и затова ме упрекнаха, че даже ме отлъчиха и видях, че отлъчването ми е Божие благословение.

За чистото сърце и пещерата е олтар, а за нечистия олтарът е гроб.

Църквата има много отговори на въпросите, но тя няма Бог в себе си.

Църквата е заседнала в света, но Истината не е от света.

Който е приложил Любовта, има Бог в себе си; той няма църква, а има Бог в себе си.

Църквата е била създадена, когато се е случила измяната към Бога.

Всичко сътворено е измяна; всичко несътворено е вярност към Бога.

В църквата на смъртта остават тези, които не могат да се променят.

Който не може да се промени, нищо не може да промени.

Да възлюбиш църквата, това е робство. По-скоро бих възлюбил вълк – казва поп Богомил. След време ще ви говоря и за вълка, това е мистично същество. Не е така просто, не е като кучетата – от рода на кучетата, но не се поддава на зависимост. Той си има древна независимост и стара, скрита мъдрост в себе си.

Бог се разкрива като тайнство само на съвършената Любов.

Никога не заменяй Бог за църква! – това е един от съветите на поп Богомил.

Мъдрият е тайна книга Божия. Той чете от дълбините на своето съзнание, там е неговият ръкопис.

Книгите на поп Богомил били наречени „страшната книжнина“. Почти всичко са горили богомилско, мисля че съм ви казвал, дори и рядката книга „Зелейник“ – богомилски рецепти, рецепти не от билкари, а от мъдреци. Рецепти, които наистина помагат на хората, дори и това е било горено. Всичко е страшно, щом е богомилско, така мислела църквата.

За поп Богомил казвали: Този бунтовен поп, заради него многобройни църкви опустяха.

Казва: Сам Сатана се е настанил в църквите, като в свой дом  и сам той бръщолеви едно и също, за да увеличава неразбирането и безумието на падналите. Никаква религиозна служба не може да се сравни с любовта към Бога – казва поп Богомил.

Църковното християнство е тъмна духовност, отдавна изпъдена от Царството Божие.

Укротяването на бурята не е укротяване на морски вълни, казва поп Богомил, това е укротяване на страстите в човека, паразитите – това е укротяване на бурята. Страстите, които бушуват в човека от Сатана и от тях човек потъва, а който ги укротява, лодката му излиза над водата, защото Бог е с него. А лодката – това си ти, самият човек. Това си ти – твоята същност.

Тайното знание много отдавна е напуснало официалната църква.

Тези, които не разбират Бога, това са църквите. Те увеличиха злата сила в света.

3 идея:

БОЯН МАГЪТ

„Великата ерес“ е едно велико слизане на Истината в света.

Истината е съкровището на мъдреците.

Истината няма нужда от религия, няма нужда от свещи.

Нечистите ще бъдат тласнати в още по-голямо заблуждение и невежество. В един момент те няма да имат избор, понеже са отлагали и Боян казва: Ще бъдат тласнати в още по-голяма степен на заблуждение и невежество. За нечистите ще угасне дори и надеждата. Те ще търсят Божията милост, но Боян казва: Тя ще мълчи!

Който е посял зло, ще се вкорени в тъмнината. Тъмните ще потъмнеят двойно. Тъмният език, тъмният говор, това е стара, мрачна прежда, така казва Боян.

Величествена е Тайната наука, но е забранена.

Невидими духове се движат в мрака, но в Любовта те са като заслепени, там те нищо не виждат.

Търси, човеко, неземното Битие, както пустинникът търси водата.

Не подозира църквата, че при нея е вече по-страшно, отколкото в ада; по-страшно, отколкото в ада, понеже все още е скрито.

Ако волята ти не може да пробие света, тогава ти си човек от света.

За църквата, казва Боян, няма да има спасение. Ще повторя, въобще страшният съд е най-вече за нея; политиката е отделен въпрос, там поначало това са умрели хора, няма смисъл да бъдат доубити – ще бъдат, но няма смисъл. Мусаши  казва: Когато аз убивах много хора, (Мусаши си остава един велик посветен) аз открих, че убивам хора-мъртъвци – видях го, Бог ми разкри. Мъртъвци – хора с его, хора с голямо его, представители на големи майстори на сабята. Такива избивал, плюс много други, както и да е. Ще говорим след време за този изключителен учител.

За църквата няма да има спасение. Църквата е много старо зло, която увеличава злото.

Боян е сътворил един невидим етап от развитието на духовното човечество – изключителна заслуга за пътя на духовните хора. Не човеците, не религиозните – духовните хора.

Хората обладават само това знание, казва Боян, което Бог е пожелал.

Боян е същество отвъд себе си, отвъд народа си и поради това той си е останал странен и неразбираем, подобен на Никита Мистик – странен и неразбираем.

Боян е наричан още в миналото от българите „древна мъгла“. Но думата „мъгла“, някой път ще ви разкрия какво казват друидите, е особен род същество, древно същество с дълбок замисъл, не просто някаква си мъгла. Значи, Боян е древна мъгла, древна неопределеност. Докато определеното е ограничено, това е неопределено, непознаваемо.

Той е бил изпитан от Великия Бог в миналото още, дали ще избере качествата си и дали ще остане верен на същността си. Но Боян е знаел, че качествата са ограничения. Той се отказал от добродетелните качества, избрал същността, избрал по-дълбоко навлизане в Бога.

Боян е разбирал истинското благо за своя народ, а не онова привидното благо, илюзорното, което води до ново безпътие и до нови заблуждения. Боян е знаел, че свещениците говорят много, но не разбират и не познават Бога, и затова те никога не могат да осветяват пътя, казва Боян, нито могат да осветяват хората, нито могат да осветяват себе си. Горко на кръстените от такива хора!

Боян казва: Дълъг път изминах в световете, докато си събера Синовете на пламъка – богомилите, – и докато ги запаля.

Кладата е духовен подвиг, мистично тържество. На кладата, Боян казва, човек придобива своята вечна, истинска опора завинаги. Кладата е повик за влизане в по-високо ниво на Любовта. Тука вече не говорим за духовното ниво, а за Божественото ниво. Между тях има и друго ниво, съкровеното ниво, след духовното е съкровеното, след съкровеното е Божественото. После следват три по-високи степени. … влизане в по-високо ниво на Любовта. Тука Любовта призовава към себе си само изключително верните и предани същества.

Кладата, казва Боян, е изгрев; изглежда на залез, но нищо подобно – кладата е изгрев. Тука изгрява Вечността.

Жертва, която е призована на кладата, никога не е от този свят (става въпрос за избраност).

Кладата, това е чистият път към тайната на Бога; не просто път – чистият път, правилният път към тайната на Бога. На кладата се вижда кой изгаря за Бога и който изгаря за Бога, той Го постига завинаги.

Църквите сториха грях срещу богомилите, което беше най-тежкият грях и посегателство – посегателство срещу Святия дух. И хиляди години няма да им бъде простено, защото който е посегнал на Святия дух, ще се влачи дълго в застоя. А речено е: Грях срещу Святия дух не се прощава нито в този свят, нито в онзи свят, и затова техните молитви са напразни – казва Боян.

Боян казва: И църквите, и папата усетиха, че богомилството е голяма светлина. Те усетиха, че нямаше да устоят и тръгнаха на поход срещу тях. И Святият дух ги запечата в застоя. Те отдавна знаеха, казва Боян, че са в тъмнина и че старият дявол ги води, и затова тръгнаха срещу богомилите, за да се скрият пред хората. Но не можаха да се скрият, казва Боян, не се скриха, а се откриха и увеличиха тъмнината в себе си, и в света.

АУМЪ

close

Абонамент

за новини и събития

Ние не изпращаме спам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *