БОЯН МАГЪТ
„Великата ерес“ е едно велико слизане на Истината в света.
Истината е съкровището на мъдреците.
Истината няма нужда от религия, няма нужда от свещи. Нечистите ще бъдат тласнати в още по-голямо заблуждение и невежество. В един момент те няма да имат избор, понеже са отлагали и Боян казва: Ще бъдат тласнати в още по-голяма степен на заблуждение и невежество. За нечистите ще угасне дори и надеждата. Те ще търсят Божията милост, но Боян казва: Тя ще мълчи! Който е посял зло, ще се вкорени в тъмнината. Тъмните ще потъмнеят двойно.
Тъмният език, тъмният говор, това е стара, мрачна прежда, така казва Боян. Величествена е Тайната наука, но е забранена. Невидими духове се движат в мрака, но в Любовта те са като заслепени, там те нищо не виждат. Търси, човеко, неземното Битие, както пустинникът търси водата. Не подозира църквата, че при нея е вече по-страшно, отколкото в ада; по-страшно, отколкото в ада, понеже все още е скрито. Ако волята ти не може да пробие света, тогава ти си човек от света. За църквата, казва Боян, няма да има спасение. Ще повторя, въобще страшният съд е най-вече за нея; политиката е отделен въпрос, там поначало това са умрели хора, няма смисъл да бъдат доубити – ще бъдат, но няма смисъл. Мусаши казва: Когато аз убивах много хора, (Мусаши си остава един велик посветен) аз открих, че убивам хора-мъртъвци – видях го, Бог ми разкри. Мъртъвци – хора с его, хора с голямо его, представители на големи майстори на сабята. Такива избивал, плюс много други, както и да е. Ще говорим след време за този изключителен учител. За църквата няма да има спасение. Църквата е много старо зло, която увеличава злото.
Боян е сътворил един невидим етап от развитието на духовното човечество – изключителна заслуга за пътя на духовните хора. Не човеците, не религиозните – духовните хора. Хората обладават само това знание, казва Боян, което Бог е пожелал. Боян е същество отвъд себе си, отвъд народа си и поради това той си е останал странен и неразбираем, подобен на Никита Мистик – странен и неразбираем. Боян е наричан още в миналото от българите „древна мъгла“. Но думата „мъгла“, някой път ще ви разкрия какво казват друидите, е особен род същество, древно същество с дълбок замисъл, не просто някаква си мъгла. Значи, Боян е древна мъгла, древна неопределеност.
Докато определеното е ограничено, това е неопределено, непознаваемо. Той е бил изпитан от Великия Бог в миналото още, дали ще избере качествата си и дали ще остане верен на същността си. Но Боян е знаел, че качествата са ограничения. Той се отказал от добродетелните качества, избрал същността, избрал по-дълбоко навлизане в Бога. Боян е разбирал истинското благо за своя народ, а не онова привидното благо, илюзорното, което води до ново безпътие и до нови заблуждения.
Боян е знаел, че свещениците говорят много, но не разбират и не познават Бога, и затова те никога не могат да осветяват пътя, казва Боян, нито могат да осветяват хората, нито могат да осветяват себе си. Горко на кръстените от такива хора! Боян казва: Дълъг път изминах в световете, докато си събера Синовете на пламъка – богомилите, – и докато ги запаля. Кладата е духовен подвиг, мистично тържество.
На кладата, Боян казва, човек придобива своята вечна, истинска опора завинаги. Кладата е повик за влизане в по-високо ниво на Любовта. Тука вече не говорим за духовното ниво, а за Божественото ниво. Между тях има и друго ниво, съкровеното ниво, след духовното е съкровеното, след съкровеното е Божественото. После следват три по-високи степени. … влизане в по-високо ниво на Любовта. Тука Любовта призовава към себе си само изключително верните и предани същества. Кладата, казва Боян, е изгрев; изглежда на залез, но нищо подобно – кладата е изгрев. Тука изгрява Вечността. Жертва, която е призована на кладата, никога не е от този свят (става въпрос за избраност). Кладата, това е чистият път към тайната на Бога; не просто път – чистият път, правилният път към тайната на Бога. На кладата се вижда кой изгаря за Бога и който изгаря за Бога, той Го постига завинаги.
Църквите сториха грях срещу богомилите, което беше най-тежкият грях и посегателство – посегателство срещу Святия дух. И хиляди години няма да им бъде простено, защото който е посегнал на Святия дух, ще се влачи дълго в застоя.
А речено е: Грях срещу Святия дух не се прощава нито в този свят, нито в онзи свят, и затова техните молитви са напразни – казва Боян. Боян казва: И църквите, и папата усетиха, че богомилството е голяма светлина. Те усетиха, че нямаше да устоят и тръгнаха на поход срещу тях. И Святият дух ги запечата в застоя.
Те отдавна знаеха, казва Боян, че са в тъмнина и че старият дявол ги води, и затова тръгнаха срещу богомилите, за да се скрият пред хората. Но не можаха да се скрият, казва Боян, не се скриха, а се откриха и увеличиха тъмнината в себе си, и в света. АУМЪ