Вардене квас
Пазене квас – български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки.
Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на……………. магии.
Игнажден
Много древни поверия са се запазили до ден днешен за опазването на домовете ни. Няма народ или релегия, която да не дава специални заклинания за съхраняването на дома. С модерените технологии повечето стават неприемливи и постепенно отмират, защото с поколенията се забравят, но други показват изключителна “жилавост”. За българската традиция това е 20 декември или “игнажден”. Убедена съм, че когато става за следване на специални предписания обичаят е пред Християнската ера, защото църквата винаги бяга от “домашните задължения”. Но поради екстремните условия, в които българската православна религия се е формила, тя е била принудена, дори с голяма желание е включила най-любимите народни ритуали като празници в своя календар.
Денят съм го запомнила от моята баба, която строго спазваше всички християнски обичаи и независимо от условията на “развит социализъм” смяташе, че без душевна сила не трябва да се възпитават децата. Тя повтаряше и потретваше всеки празник какво се прави, как се прави, дори обясняваше защо, при това никога не изпитваше досада или тягост, предполагам това е закодирано у бабите, които искат да запазят хубавите неща за бъдещите поколения.
Баба казваше, че на този ден се става рано, по-рано от обичайното! Цялата къща трябва да бъде спретната и чиста. И веднага щом закусихме, тя даваше пари и ни изпращаше до магазина да купим хляб, кисело мляко и нещо за нас… тогава много обичах едни малки бонбони карамел “Му” (струваха 0.54 лв., а на ден обикновено даваха 0.20). Освен това, още от сутринта тя казваше: “Който и да звъни няма да отваряш! По-късно… ще поиска нещо, не можеш да откажеш и така ще ни върви цяла година да даваме…”. Тя смяташе, че няма по-хубаво от това, дете първо да влезе в къщата и затова всяка година къщата я “полазваха децата”.
Денят се почиташе и от майка ми, която винаги на този ден с хляб се прибираше от работа, нищо че вече има купен и тя знае, важното хляб винаги да има! Освен това, тя винаги купуваше и домакинска вещ, понякога беше малка, друг път евтина, символична, имало е случай когато специално чакаше денят за да купи “подарък за къща” но тя винаги купуваше и почиташе деня.
В някои райони на България, с тази обредност е натоварен 24 декември, счита се че на този ден трябва да се купи нещо за дома, както и да се украси коледното дръвче.
Българското християнство винаги е било определяно като битово заради дългият период, в който християнската регилия е била преследвана и забранявана. Народите, при които християнсвото е официална религия, без прекъсване поне от 1000 години каноните са по-различни и “сухи”, но българската традиция и изключително шарена, защото е оцелявала без подкрепата на държавните инструменти.
Родната православната църква съчетава църковните канони с народните вярвания и всеки празник винаги има второ “народно” име, което много по-популярно.
Така на 20 декември църквата почита паметта на Свещеномъченик Игнатий Богоносец, денят е наричан Предпразненство на Рождество Христово, но най-популярното му название е “Игнажден”. Битува и поверието, че от тази дата започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Старите хора наричали дните “мъченици” и в патриархалното общество се считало, че жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, така почитат Богородица, която ги закриля за да забременяват и раждат лесно.
Но с Игнажден реално започват Коледните празници и подготовката за Нова година, като на този ден се практикува обичаят “полазване” – който първи полази (влезе в дома ви) предвещава годината за здраве, плодородие, късмет и богатство през годината. Този гост трябва да е добър и богат и да не идва с празни ръце, така се прави заклинание “годината да е хубава”.
Старите хора казват, че на този ден не се ходи на гости, защото можеш да оставиш късмета си там, където си отишъл. Не се дава и нищо назаем, за да не излезе късметът от къщата.
На тоя ден обредната трапезата е постна – приготвят се предимно храни, които увеличават обема си. Това е свързано с народното вярване, че както набъбват сушените плодове и царевичните зърна, така ще има изобилна реколта и стока през цялата година.
Според светите писания, Свети Игнатий е детето, което Господ взел на ръце и казал на апостолите: “ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”. По-късно Игнатий станал ученик на Свети Йоан Богослов и бил назначен за епископ на Антиохийската църква, като е ръкоположен от самия апостол Петър.
Наричан бил преживее Богоносец, защото той самият казвал, че “носи Бога в себе си, в душата си”. Но понеже живеел, във времето на римския император Траян, когато християнството се преследвало, отстоявайки вярата си загинал мъченически, разкъсан от лъвове.
Ако мъж и жена се съберат на Игнажден, заченатото дете ще е с физически недостатък.
Ако се преместят кошери след Игнажден, пчелите ще избягат. Трябва да е преди това.
Ако жена хвърли помия навън на този ден тя ще боледува.
Ако се перат дрехи на този ден, то на когото са дрехите се разболява лошо.
Ако се работи домакинска работа на Игнажден не добър късмет за семсйството.
Обредна трапеза: ошав (компот от сушени плодове), варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур
Игнат, Идинак, Поляз, Полязовден – традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започва Новата година и коледните празници. Тази представа определя съдържанието и смисъла на игнажденската празнична обредност. В Източна България на този ден е първата Кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Най-характерен за празника е обичаят полязване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината – за здравето, плодородието, имането. Полазникът (полезник, полязник, споходник) може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома, главно в стопанството. В по-далечно минало, когато още са съществували задругите, за полазник е поканвано лице, чийто полаз е изпитан от по-предни години. Този полазник е посрещнат тържествено и му е слагана трапеза. Домашният полазник (лицето, което сутринта излезе най-напред от къщи на двора) внася трески от дръвника, слага ги на огъня и пожелава: ‘Колко искри, толкова яренца (агънца, теленца, кончета…)’. Някои произнасят животински звуци. В много села влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове – за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Някъде смятат, че има и животни с добър и лош полаз. В някои села на Игнажден пекат царевични зърна, като гадаят по тях: ако пуканките са повече, повече женски пилета, агнета и пр. ще се добият през годината. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да бъде леко раждането им. За предпазване от магьосничество, които обират чуждото благополучие, преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата, правят три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана. За лек и магия започва извършването на обряда Вардене квас.
Вардене квас
Пазене квас – български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.