* Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя е назряла и вие трябва да я изплатите. Това не може да се отлага. Ако се отложи, ще се спънете.
* Кой с когото е свързан, носи последствията от неговия живот.
* Кармически студът произлиза от лошите мисли. Отрицателните сили
* Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя е назряла и вие трябва да я изплатите. Това не може да се отлага. Ако се отложи, ще се спънете.
* Кой с когото е свързан, носи последствията от неговия живот.
* Кармически студът произлиза от лошите мисли. Отрицателните сили в Природата поглъщат всичката топлина, всичките блага, всичко, което е хубаво.
* И предсказанията, и определените неща могат да се отложат или отменят. Ако грешният бъде наказан за своя лош живот, но се обърне към Бога и изправи живота си, наказанието му ще се отмени. И ако на праведния се каже, че ще получи благословия за добрия си живот, а той се отпусне и започне да греши, благословението му ще се отнеме и ще се замени с наказание. От човека зависи да подобри или влоши съдбата си.
* Сегашните дългове са направени по-рано и сега ги изплащате. Има минали дългове, които са правени преди хиляди години и там е всичкото зло. Сега трябва да се живее добре, за да можем да влезем в Новата епоха без дългове. През малкото години, които ви остават до 1999 година, каквото направите, това е.
* Мъчно се умира. Речете да излезете от тялото, но сте свързани с хиляди конци, отпреди хиляди години. Тъкмо се приповдигнете, и пак се връщате в тялото си. Би трябвало да влизате и излизате напълно свободно от него.
* За да ти се даде онова, което искаш, трябва да има мнозина, които да мислят добре за теб и да те обичат.
* Светлината е духът, който слиза от Слънцето и има пряко съприкосновение с нашия живот. Всичко, каквото притежаваме, се дължи нему. Тази разумна сила – Бог – изпраща духа си и тя е, която гради у нас. Този дух създава законите и е в пряко общение с нашата душа. Без душата не може да имате понятие за духа. Когато говорим за човека, подразбираме душата.
* Щом човек намери своето място в Природата, тогава ще има една малка радост. Свобода има само този, който е намерил своето място в Природата.
* За всички болести причините са кармични. Например мразиш един човек. Ако е умрял, ще дойде от невидимия свят и ще ти направи пакости. Може да те събори, да паднеш, да си счупиш крак или ръка. Затова ти трябва да се примириш с този враг.
* Ако се движиш в орбитата на една личност, на едно общество, на един народ, ти ще носиш тяхната карма. Ако служиш на Цялото, ще бъдеш свободен и сътрудник в делото на Учителя.
* Кармата е тъмнота, дхармата – светлина.
* Кармата е сбор от сили на тъмнината, които вие трябва да разсеете. Само с любовта ще влезете в обратния закон – дхармата, светлината и благодатта Божия.
* Всеки човек е носител на специфична енергия. През даден човек минава такава Божествена енергия, каквато през друг по никой начин не може да мине.
* Каквото кажеш, това да почувстваш и да го направиш, да има строга последователност между убежденията ти и делата ти.
* Всеки човек е точно на мястото си, без него би се нарушило нещо от целостта на битието. Човек – като ум, като сърце, като душа – е необходим и Вселената без него не може да се прояви в своята хармония.
* Не съществува друга съдба освен изправяне на нарушените закони на живота.
* Карма значи да допуснеш в твоя ум неща, които не са Божествени.
* Господ ти е дал специална задача при тези условия, в които се намираш, да я решиш. Можеш да я решиш като един микроб, можеш да я решиш като човек, можеш да я решиш като духовно същество.
* Вие се молите на Бога, не искате да страдате, искате да избягате от изпитанията. Най-многото, което може да стане, е да се отложат страданията за известно време, но не и да се отменят. Всеки трябва да си плати за това, което е ял и пил, или трябва да сърба това, което е дробил.
* Човек, който владее своите чувствени влечения, увеличава умствените си способности. Бог му дава светлина, пропорционална на неговите достойнства, и го поставя в условия постепенно да проникне в най-дълбоките мистерии на битието.
АЗ И ДРУГИТЕ
* Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него – той е в реалното, има ли около него хора – той вече е в сенките на живота.
* Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.
* Един човек, на когото всякога мога да разчитам, това е разумен, добър човек и приятел.
* Някой казва: “Тежка дума ми казаха.” Колко тежи тази дума? Как я измери? Нарекли те “простак”. Защо е тежка тази дума? – Защото трептенията й са дисхармонични. Като знаеш това, никога не казвай на човека дума, която има дисхармонични трептения. Всяка дума, която искаш да кажеш някому, първо опитай върху себе си. Ако не ти се отрази добре, въздържай се да я употребяваш.
* Има някои думи, има някои шеги също, които, ако ги изговаря човек, целият се оплесква. Ако слуша такива думи и шеги, също се оплесква. Те са като експлозиви, затова е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша.
* Откажеш ли се да извършиш услугата, която някой човек иска от тебе, под предлог, че не искаш или нямаш време да я направиш, ти се свързваш с един отрицателен закон в Природата. Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили, които след време развалят хубавите ти планове. Те са като подпочвената вода, която бавно, но сигурно, разрушава основите на твоя живот.
* Някой има да дава някому пари, но не е в състояние да си плати дълга. Аз имам, изваждам и плащам вместо него. Някой е сгрешил. Няма да го обвинявам, а ще му помогна, както се помага на болен човек.
* Безогледно благата си няма да давате. Ако ще трябва да раздавате богатствата си, ще ги дадете на най-добрите, на най-умните, на най-разумните.
* Всички искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре у вас трябва да се оправи.
* Ако някой не може да ти отправи мил, хубав поглед, ти го погледни така. Пожелавай добро на всекиго.
* Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.
* Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи.
* Човек е точен по отношение на тези, които обича. Честният човек е точен спрямо всички.
* Един човек, който може да се жертва за другите, е Господ.
* Всички хора страдат от прекомерно приближаване. В приближаването няма никаква красота. Колкото повече се приближавате, толкова обмяната става по-неправилна. Колкото хората са по-дистанцирани, толкова по-добре – движат се по-бързо, по-свободно. Когато живеят близко един до друг, трябва да са много добри, много разумни, умни, справедливи, деликатни, съвестни. Щом искат физическа близост, трябва да са безупречни по ум, по сърце и по тяло. Щом не са такива, далеч от тях на хиляди километри.
* Минавате покрай ваш познат и си казвате: този не заслужава дори “Добър ден” да му кажа. На опасно място се поставяте така. Кажете му: “На добър път. Желая ти успех! Каквото мислиш, да сполучиш!”
* На кого Бог е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро и на място дадено.
* Чули сте нещо – не го разпространявайте. Обидил ви някой – не го разправяйте.
* Някой казал нещо лошо по ваш адрес – не се тревожете, вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Изреченото от него е за негова сметка.
* Понякога правите нещо, за да угодите някому, но дали някой някому е успял да угоди? За да угодите, са ви потребни милиарди, и пак не се знае дали ще са доволни от вас.
* Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Стойте в гората, ходете между дърветата и на тях се оплаквайте. Когато умът ви е спокоен и сърцето свободно, посетете приятеля си, отдайте му почит и обич.
* Казвате: “Господи, махни го този човек оттук, да не ми пречи.” Или: “Господи, тежи ми този човек, не мога да го понасям. Искам да се махне.” Къде да го сложи Господ? Ако не е тук, ще е на друго място – и там ще пречи, и там ще искат Господ да го махне. А на Господ му е приятно да каже някой: “Остави го при нас.” Когато неприятен за вас човек дойде, изтърпете го, та да олекне малко и на Господа.
* Да пазим чистотата и свободата на другите хора.
* Всеки човек, добър или лош, който ви е посетил, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като светлина или сянка върху онзи, с когото се среща. Ако е сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек оставя само светлина върху хората.
* Нещо те съблазнява, искаш на всяка цена да го имаш. Веднага си помисли, могат ли всички хора да го имат. И ако си отговориш, че не могат, тогава и ти се откажи. Това е благородно.
* Някой казва: “Не мога да го понасям този човек.” И не подозира, че разрушава този, когото мрази, но разрушава и себе си едновременно.
* Искате хората да ви обичат. Дали ли сте нещо от себе си за тях? Жертвали ли сте нещо?
* Всички, които са ви обичали досега, оценихте ли ги? На всички, които са ви направили някаква услуга, благодарихте ли им?
* Никога не искайте един човек да ви плати повече, отколкото струва предметът. Щом не иска да ви плати, тогава нека мине от вас даром.
* Някой казва: “Аз нямам условия да правя добро.” – За доброто всякога имате условия.
* Мислите ли, че се иска много голямо знание да разберете един човек добър ли е или лош? Добрият човек гори и свети. Лошият човек нито гори, нито свети.
* Ако дадеш пари някому, имаш ли право да си ги вземеш? – От човешко гледище – да! От Божествено гледище – не! Говоря за истинските отношения.
* Ако ти обичаш някого, каква нужда има той да те обича? Това е едно неразбиране. Ако аз съм изработил една стока, продавам я и всякога искам да получа нещо в замяна на стоката, та това не е никаква любов.
* Когато правиш добро, скрий го, никой да не знае. Нека само Бог да те знае. Когато правиш зло – открий го. Нека те знаят всичките хора, за да се изправиш.
* Казваш на някой приятел: “Съжалявам, че съм те обичал.” Какво означава този израз? Значи, че не си в състояние пак да обичаш. И отминаваш. Върни се и поправи погрешката си. Как? – Кажи: “Радвам се, че те обичам.” В противен случай Господ ще съжалява, че и той те обича. “Понеже Бог те обича, и аз те обичам.” – Това ще трябва да бъде мярката.
* Някой казва за някого: “Не мога да го обичам този човек.” Щом ми каже това, аз зная, че той не обича Бога. Любовта превъзмогва всички мъчнотии. Когато човек обича, за него няма лоши хора.
* Когато видите, че един човек прави погрешка, използвайте я, за да се учите. Защото трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт. Вие не знаете защо един човек се е подхлъзнал някъде и е направил погрешка.
* Когато някой каже, че обича, той трябва да даде, без да очаква да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство. Обичта е свещено чувство.
* Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен.
* Срещате един човек, облечен с прости дрехи, но в него има една душа, един дух, сърце, ум. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността му, на новата и хубава дреха, а пренебрегнете всичко друго, което се крие под тази дреха, няма да видите Божественото.
* Щом одумваш един човек, ти се свързваш с него и се демагнетизираш. Ти му правиш услуга, като говориш лошо за него – него го чистиш, а себе си мърсиш.
* Ти си точно такъв, какъвто е този, когото укоряваш или одумваш. Преди да кажеш за някого лошо, спри се, помисли, не хвърляй кал върху никого. Извади тресчица от окото си и от окото на неприятеля си – другото ще се нареди.
* Груби сте, защото нямате вътрешна светлина. Вечер камъните са студени. Когато има вътрешна светлина, човек е мек, топъл, нежен. Щом загуби тази светлина, става студен и груб.
* Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взема от вас, не ви обича. Този, който само дава, без да взема, също не ви обича. Този, който само взема, той не само вас, но никого не обича.
* Ако знаете какво нещо е злото, вие никога никого не бихте осъдили за нищо.
* Не изнасяйте лошата страна на човека. По-добре е да кажете доброто, отколкото лошото. Изнасяйте винаги добрата страна на когото и да е.
* Обидили сте някого. Не се извинявайте, но когато го намерите в някакво затруднение, притечете му се на помощ, помогнете му.
* Идеята за частна собственост задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, най-учен, също задушава и е подобна на идеята за частната собственост.
* Който дава, той се благославя. От това, което ви е дал Бог, давайте. Силният всякога дава.
* Обича го Господ, и аз го обичам. Нищо повече! Не се занимавам с неговия характер. Щом мисля за някого, че е добър, той става добър, щом мисля, че е лош, става лош. Ние сами правим вътре в нас хората да стават добри или лоши. Помислим лошо за един човек, и той мисли лошо. Помислим добро за един човек, и той мисли добро. Не мислете, че ще предизвикате любов без любов.
* В Природата има закон, според който, щом като пожелаете нещо, Господ ще ви създаде условия да го направите. Ако е зло, после ще съжалявате хиляди години, че сте го постигнали. Даже ако накарате другите да го извършат, престъплението е пак ваше. Понякога мислите, че може да накарате другите да извършат добро, но и това не е лесна работа.
* Не вземайте повече, отколкото ви трябва. Не давайте повече, отколкото е нужно.
* Никога не казвайте всичко, което знаете. Не продавайте, не давайте всичко, което имате. Оставете нещо за себе си.
* Ако човек не иска да ми услужи, то е, защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме обича – също.
* Никога на никого не казвай, че го обичаш, и никога на никого не казвай, че не го обичаш.
* Да се занимаваш с недъзите на хората, е опасна зараза. Пиянството е нечистота. Одумването, критикуването, съмнението, подозрението, лакомията, завистта, лъжата и ред още пороци са нечистота.
Всеки да коригира себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви сам.
* Не искай за себе си или за други това, което не знаеш дали е полезно, или вредно.
* Трябва да се научите как, къде и кога да давате: някъде всичко, някъде нищо.
Това, което Бог ти е дал даром, даром ще го дадеш, не го задържай за себе си. От изобилието на твоя живот ще дадеш – всичко да тече. Хората, които не дават, приличат на затворени езера, които са мъртви, в които нищо не живее.
* Никое правителство няма да ви освободи. Свободата е не външен, а вътрешен процес.
* Не се интересувайте дали другите хора ви обичат, или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате.
* Добрият човек дава и не мисли какво е дал, кому е дал, защо е дал, заслужено ли е дал.
* Аз не плача, когато хората умират, но плача, когато не се обичат и когато живеят в безправие. Умирането е преструвка, лъжа.
* Кой човек е пратен от Бога? Този, който ви изважда от водата, когато се давите. Може да ви е роден брат, но ако не ви изважда от водата, не е пратен от Бога и не ви е истински брат. Онзи, който ви помага, когато сте в нужда, той е от Бога пратен.
* Когато слушаш грубите думи на мъжа си или на жена си, кажи: “Колко са хубави тези думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият богатство в себе си.”
* Свободен човек е само този, който се е освободил от всички видове престъпления: умствени, духовни, физически.
* Задръжте малкото за себе си, а многото – навън. В малкото е силата.
* Някой ми казал лоша дума – виновен съм, че съм я възприел. Той е виновен, че ми е “продал” лоша стока, аз съм виновен, че съм я “купил”. Който обижда и който е обиден – и двамата имат вина.
* Когато правиш добро – тъй го прави, както никой друг не би го направил – красиво, неповторимо. И пари не искай. Нито лев. В доброто, което правиш, да няма никакъв елемент на користолюбие.
* Човек може да обединява хората, без да бъде с тях. Може също да сме събрани на едно място, без да сме обединени.
* Всеки трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.
* Правилната стойка говори, че ти си уравновесен, че ти си добър. Красивите и плавните движения – също.
* Ако във всеки човек виждате присъствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче ако от човека очаквате своето щастие, вие сте на крив път. На Земята и в хората щастие няма да намерим.
* Три вида робство има: когато се страхувате от някого или нещо, когато мразите и когато обичате.
* Колкото повече любов даваш на лошия човек, толкова по-лош става той. Не давай условия на злото да се развива.
* Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца.
* Всеки, който не може да се примири със своя неприятел, е глупав, а който знае и как може да се примири, е умен.
* Отношението между двама души не е връзка. Отношението образува връзка, но връзката не е отношение.
* Някой казва, че не може да обича. Защо? Защото спи. Друг казва, че няма знания. Защо? Защото спи. Не е лошо, оставете го да спи. Не го събуждайте, не го разстройвайте, освен ако видите, че къщата му гори.
* Никога не допускайте някой да се меси във вашата работа. Нито вие се месете в работата и свободата на другите.
* Душата е невероятно красива. Добре е да се сближавате с душите си, а не с телата си.
* Вашите ближни са всички напреднали души, които са завършили своята еволюция и от време на време слизат да живеят между вас.
* Някой може да направи една жертва, да те извади от водата, в която се давиш, но той не те спасява – ти пак можеш да се удавиш някъде.
* Всички хора са необходими с нещо на Природата и на нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, нещо се ражда и в нас.
* Ако искате някому да услужите, сложете му в джоба една сума, без той да знае за това. Вие сега правите обратното – ще дадете, но искате колкото се може повече хора да знаят, че сте помогнали. Новият морал е да дадеш и да забравиш.
* Защо не трябва да се лъже? Защото при лъжата човек скъсва връзките си с Бога, с Христа, с напредналите същества и с това поставя пречка за своето духовно издигане. При лъжата се образува една астрална експлозия, понеже мисъл-формата на лъжата е в противоречие с истинския факт. И тази експлозия действа разрушително върху този, който е излъгал. При лъжата се изменя химическият състав на кръвта.
* Човек сам приготовлява условията, при които ще живее. Душите, с които е свързан, представляват условията, при които ще живее.
* Ако има дори само един човек, с когото да не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят.
* Само онзи може да ви бъде приятел, който си е отворил душата и сърцето за вас.
Истински приятел е онзи, в чието присъствие сълзите пресъхват, скърбите, страданията и смущенията изчезват.
* Ако живее човек само за себе си, какво ще спечели? В някои моменти ще живее по-щастливо, но ще дойдат други, когато щастието ще се обърне в нещастие.
* Казвате на някого, че е мръсен. Ако го измиете, ще видите, че отвътре е чист. Окаляната златна монета ще блесне отново, като я измиете.
* Човек трябва да цени както своето време, така и времето на своите ближни. Учтивият е не само внимателен и търпелив, той не само изслушва другите, но и не губи времето никому.
* Приятел за приятеля никога не може лоша дума да каже. Онзи, който те приема в дома си и споделя с тебе всичко, каквото има, той ти е приятел.
Велико е да имаш приятел. Приятел за приятеля е като Бог.
* Всякога ви обича онзи, който ви дава условия да живеете.
* Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне душата, да се повдигне духът на този човек, когото не можете да понасяте.
* В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по отношение на другите, след известен период от време ще се върне към него.
* Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк. Или че водата му отишла до някой трън или до някоя нечистотия. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи – от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка.
* Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво.
* Под ближен се разбира онзи човек, у когото Божественото начало е пробудено.
* Нито обиждай, нито се обиждай! Умният не се обижда.
* Каква ще бъде мисълта на човека и каква светлина ще издава – това зависи от разположението му към братята на любовта, които идват отгоре.
* Никой човек не трябва да държите много близо до себе си. Обичайте, без да се привързвате. В голямата близост няма никаква красота.
* Любовта е хармония на духа. Ако хората не те обичат, ти ще ги обичаш.
БЪДЕЩЕТО
* Човекът е на Земята отпреди 18 милиона години и още много години ще бъде тук. През епохата на Шестата раса свободно ще се пътува до Луната и до другите планети, със Слънцето и с другите планети ще има съобщения, които ще стават с езика на светлината. Един ден хората от Земята ще са във връзка със съществата, обитаващи Слънцето и другите планети. Това е реалност, а не утопия.
* Учете се от вашите приятели. Благодарете на добрите приятели, видими и невидими, които ви помагат, когато ги призовете. Където е разумността, там са вашите приятели. От правилната връзка с тях зависи вашето бъдеще.
* Сегашната цивилизация е цивилизация на лъжа, на лицемерие и жестокост. От нея един ден няма да остане и помен. Хубавото ще дойде след това.
* Никога не си определяйте как да премине вашият живот. Да бъде както е определил Господ. Дал ви е златна уста, за да не излиза нито една горчива дума от нея. Дал ви е скъпоценни очи като диаманти, да излиза от тях най-хубавата светлина.
* Бъдещите хора ще се наричат Синове на Светлината. Те ще бъдат прозрачни – Божествените подтици, светлината, топлината и силата ще минават през човека свободно.
* Земята един ден ще бъде освободена от всички лоши хора и от всички хищници. Вие мислите, че лошите хора са по-щастливи, че живеят по-добре, че благуват? – Много се лъжете. По-нещастни от грешните и лоши хора няма.
* Сега влизаме в епохата на архангел Михаил. Той е свързан със слънчевите сили. Идва слънчевата култура на Земята. Христос е виделината на света – нечистите духове бягат от виделината.
* След няколко хиляди години ние ще можем да пътуваме когато пожелаем до Слънцето и другите планети. И днес има хора, които отиват до Луната, Слънцето и планетите, но те не дават гласност на тези свои излети. Отиват инкогнито.
* Да желаете малко, да вършите много – това е посоката на Четвъртото измерение.
* В бъдеще при вас ще остане само това, което сте обичали и което ви е обичало. Всичко, което се е въртяло около вас без любов, ще си отиде, както течащата вода си отива.
* Всичко, което пожелае човек, може да го постигне само в даден момент, защото часът, денят, седмицата, месецът, годината са външната обстановка на нещата. Едно растение по естествен, обикновен, начин ще даде плод след четири-пет години, а има и един начин в природата, когато плодът може да стане за четири-пет часа. Тези неща само мимоходом ви ги казвам, те са за бъдещето. Знания се изискват, за да поискаш плод и той да бъде пред тебе след няколко часа.
* Когато всички планети, звезди и съзвездия светнат в човешката Вселена, тогава човек няма да стои вързан за Земята, той ще може всичко. Всяко тяло, пречистено и обновено, образува една великолепна планета.
* Хората на Шестата раса ще отопляват и осветяват жилищата си по съвсем друг начин. Тяхното идване ще е съпроводено с особено лазурно сияние на небето, после ще настанат промени в атмосферата и в психиката на хората. Всички разумни същества усилено работят и пречистват както физическата, така и духовната атмосфера на Земята.
* Щом възприемем Божественото знание в себе си, ще създадем една нова култура. Старата култура може да служи още дълго време, но новата култура, културата на Син Человечески ще я замести.
* Славянството ще има велико бъдеще. Седем хиляди напреднали същества, адепти, ще бъдат вселени в славянските народи до края на двадесети век и те ще образуват една вълна на подем. Най-умните, най-добрите ще се родят в славянството и девизът ще бъде: “Братство и любов.”
* Когато човек е на Земята, душата обитава от време на време тялото. В бъдеще тялото ще е по-съвършено. Когато пожелае, човек ще става невидим, ще става воден, въздухообразен, ще отива на Слънцето. Новата култура, която идва на Земята, ще измени коренно хората. Ще имат знания, ще могат да превръщат материята от едно състояние в друго.
* Скоростта на светлината не е нещо статично и граница на всички скорости. Има излъчвания много по-бързи от скоростта на светлината, пък ще дойде ден, когато човек само за един миг ще може да отиде до някоя планета или до друга галактика.
* В бъдеще хората ще приемат храната направо от Природата, както днес приемат въздуха. Тогава храната няма да се мели, да се пази в хамбари, изби и кутии, да се кълца.
* Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си, да го разкъсва из пространството и пак да го събира, ще минава през всички препятствия, пропасти, прегради, без да го засегне нещо. Чрез силата на волята си той ще може да лети във въздуха като птица, да пътува от Земята до Слънцето. Има адепти, които и сега го правят.
* Ако днес някой каже, че вярва в Господа или че е говорил с умрелия си дядо, всички ще го считат за умопобъркан. Не вярва ли, не говори ли със заминалите на Онзи свят, той минава за здравомислещ. В бъдеще хората ще мислят по друг начин и ще живеят по друг начин.
* Земята под Тихия океан е скрита. Тя ще излезе над водата, това ще е Шестият континент, по-голям и по-чист от сегашните пет. Ще настъпят големи промени – духовни, умствени и физически. На Слънцето и Луната също ще настъпят промени. Този живот си отива, за да стори път на новия. Материята ще се измени. От Слънцето идват грамадни магнетични течения, които повдигат континента и го озонират. Част от Франция, Белгия, Гърция, Азия ще потъват по малко. Сахара ще се наводни и ще се създаде нова култура и климат. Европа ще стане един остров на белите.
* Като има любов и мъдрост в себе си, човек има условия за придобиване на безсмъртието. Ще дойде време, когато всички хора ще преобразят съзнанието си. Това ще се наложи, защото ще станат такива промени с нашата атмосфера, че нито един човек не би могъл да остане при новите условия. Новите условия изискват нови съзнания.
* В бъдеще електричеството ще се пренася без жици. Тогава всеки човек ще има собствена лампа, когато мисли, главата му ще свети. Когато иска, ще я запали, когато иска, ще я загаси. Ще дойде ден, когато хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл. Това ще стане, когато се извърши коренно преустройство на нашата Земя.
* Когато се разтопи ледът и водата залее Земята, от нейната кал ще израснат най-хубавите цветя и плодни дръвчета. Доброто ще дойде от най-лошите хора. Дали вярвате в това, или не, е друг въпрос. Най-лошите хора, когато Слънцето пекне, ще бъдат най-самоотвержените, най-изпълнителните, те ще бъдат носителите на новите идеи.
* В бъдеще ще се възстановят съобщенията между видимия и невидимия свят. Някои от вас ще бъдат свидетели на това.
* Няма да мине много време и от сегашната култура и наука няма да остане помен, нито прашинка.
* Един ден, когато човешката любов се увеличи, и планетата Венера ще стане по-голяма. Слънцето днес е толкова голямо, колкото е широко човешкото съзнание и колкото е голяма разумността. Един ден, когато хората се повдигнат духовно, Слънцето ще стане по-голямо, сто пъти по-голямо. В тази епоха Слънцето ще влезе в нова фаза.
* Някои от елементите на Природата носят безсмъртието, което се дава на хората периодически. Жизненият еликсир идва отдалече, минава през Слънцето и слиза на Земята по една вълна на безсмъртието. Тази вълна носи нов живот, нова култура, нова епоха.
* Човек ще се ражда и умира, докато придобие съвършенство, докато придобие живота на безсмъртието. Ще дойде ден, когато няма да се ражда и умира, но ще се вселява.
* Един ден ще дойдем до положение да виждаме какво се върши не само на Този свят, но и на Онзи. Ще имаме поща, съобщения от Онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки, заминали за там.
* Съвременната култура трябва да се освободи от употребата на каменните въглища, в бъдеще учените трябва да впрегнат слънчевата енергия за гориво, за отопление и осветление.
* Великият Океан сега се приготовлява за една бъдеща култура. Новият континент ще се издигне във Великия океан. Някои земи ще потънат. Земята ще се измени климатически и органически. Наближава тя да дойде в съприкосновение с една друга слънчева система, която ще окаже грамадно влияние върху нашата.
* В бъдеще хлябът, плодовете, всички храни изобщо ще бъдат в самия човек. Достатъчно е да си помисли за крушата – и тя веднага ще дойде при него. Достатъчно е в планината да си помисли за извор – и той веднага ще бликне пред него.
* Веществото на Земята се преустройва. Изменят се и човешките мозъци. Един ден вие ще се събудите и ще разберете, че вашите мозъци са изменени.
* Ще дойде ден, когато по радиото ще слушате какво говорят на Слънцето.
* Човек още не е възприел онази първична материя, от която може да съгради своето ново тяло. В новата материя ще влезе да живее някой ден. Сега не разбира как може да се създаде тя без мъж и жена. Но за тази материя не са нужни нито мъж, нито жена. Човек сам ще се роди един ден, няма да има нужда от майка и баща, едновременно ще бъде мъж и жена.
* Ще дойде ден, когато хората така ще се обединят в мисли и чувства, ще бъдат толкова разумни, че сякаш един човек мисли. Ще има външно разнообразие, а вътрешно еднообразие. Сега се приготвяме за този порядък. Този ден няма да бъде много далече. Даже и в този век хората ще бъдат свидетели на нов порядък.
* В бъдеще лекарите няма да режат тялото, за да го изучават, всички те ще бъдат ясновидци. Като дойде болният, лекарят ще го прегледа отвън и отвътре, без да го пипа, понеже материята за него ще бъде прозрачна, тялото ще бъде осветено. Природата, за да скрие нещо, го оцветява. А при безцветното тяло се вижда всичко.
* В бъдеще няма да дойдат лоши хора на Земята. Условия няма да има за тях. Те ще изчезнат така, както са изчезнали големите допотопни животни. Вълците ще бъдат изтребени от лицето на Земята. Всички месоядни животни ще бъдат унищожени. След това и лошите хора ще изчезнат.
* Един ден човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светлочувствителни стъкла. Тогава всичките престъпления на хората ще бъдат откривани.
* Причината за студа е човешкият егоизъм. Един ден, когато хората се хармонизират по мисъл и по чувства, Земята ще се обвие в топла дреха – обвивка. Тогава от Слънцето ще дойдат такива енергии, че даже и Северният полюс ще бъде обитаем.
* В бъдеще, когато съзнанието на хората се развие, те ще разберат, че Земята, на която живеят, е много по-голяма от тази, която те днес познават.
* Хората засега нямат понятие за съществата, които населяват пространството, но един ден ще имат. Мравките живеят в нашия свят, но нямат понятие за нас.
* Магическа сила е молитвата. Новата материя, от която ще бъде изтъкано тялото на човека на бъдещето, ще се осъществи чрез огнени страдания, молитва, съзерцания, размишления, опити и наблюдения.
ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ
* Лошото е, когато трябва да дам, пък искам да взема. Когато трябва да давам – нека дам без друга мисъл. И след като съм дал, ще дойде все нещо, което трябва да взема. Това е закон.
* Страхувате се от това, което ще мисли светът за вас. Не искате да знаете какво мисли Господ за вас, но се спирате и спъвате от това, което хората мислят за вас.
* Когато слънце грее – да не спите. Когато Господ говори – да не спите. Когато Учителят говори – да не спите. Причините, които ви заставят да спите, са вън от вас. Има около вас ред същества, които ви отвличат вниманието, за да вземат нещо от вас. Гневът, омразата, съмнението, недоверието – това са все отклонения от правия път, за да ви оберат.
* Когато човешката мисъл се претоварва, тя се изкривява. Щом се намали надеждата у човека, идват болести. Щом се намали вярата, идват други болести. Щом се намали любовта, идват най-лошите болести. Когато ги усилите, болестите ще си отидат.
* Идеята за частната собственост може да задуши човека. Умът, сърцето, душата и духът са притежание и нищо друго.
* Един от големите недъзи на хората е, че се занимават с чуждите погрешки. Това е опасен път, но да не виждате погрешките също е опасно.
Хората виждат погрешките на другите и ги обвиняват, а когато самите те грешат, мълчат или отричат вината си. Ако си сгрешил, признай грешката си.
* Човек, който търси похвалата от хората, не знае абсолютно нищо.
* Бедни сте – страдате. Болни сте – страдате. Нямате жилище – страдате. Според мен, ако нямате ум и разум, тогава трябва да страдате. Ако нямате ръце, крака, уши, нос, очи – тогава трябва да страдате. Ушите, главата, стомахът, дробовете ви са намясто, всичко имате, но при това сте недоволни, защото нямате представа за неоценимите богатства, които са вложени във вас.
* Хората не могат да изправят погрешките си, защото се страхуват от обкръжаващите ги – да не би те да разберат, че са сгрешили. Важното е човек да изправи погрешката си, а не да я прикрива. Всяка изправена погрешка внася нещо ново, добро, красиво в характера на човека.
* Съвременната култура страда от излишък. Тя има консерви, брашна, риби и тенекии… Всичко това е излишък, за който бялата раса ще плати скъпо. Консервираната храна е бич за човечеството. В Природата не се позволяват никакви консерви.
* Често се обиждате, защото не мислите. Казал ви някой нещо. Човек трябва да бъде толкова умен, че да не се огорчава никога.
* Има едно състояние, което вие не съзнавате – то е, че само вземате. Искате само доброто, а нищо не давате. При това положение злото се явява като процес, който да отнеме това, което вземате.
* Някой се безпокои, че е на ръст малък, друг – че е висок, трети – че е дебеличък, четвърти – че е сух, и т.н. За какво ли не се безпокои човек! Като се постави доброто за основа, всичките безпокойства ще изчезнат.
* По-голяма сила ще придобиете, ако не предприемете опити (самоцелни). Има такива неща, които ще е по-добре да не опитвате.
* Ние бихме били нещастни, ако се реализират всичките ни желания.
* Светлината влиза чрез милионите пори в организма, тя ги прониква и оживява тялото. Човек диша през порите. Диша и чрез своето сърце – така се възприема Божествената топлина. Ако не я възприеме, става засичане в живота. Ако човек няма сила, няма да има прилежание. Ако е лишен от светлина, от топлина и от сила, ще има три засечки. Засечка има в светлината – не виждаш. Засечка има в топлината – малко топлина имаш, замръзваш, ставаш инертен, всичко ти е безразлично. Засечка има в силата – нямаш воля, не ти се прави нищо. Отчаяние, безволие, мрак те обземат.
* Всяко същество, което иска да придобие нещо (материално), има възможност вече да греши.
* Човек, който може да загуби свободата си, не е умен. Човек, който може да загуби ума си, парите си, уважението на хората, не е умен.
* Щом пожелаеш нещо, ти си обвързан. Щом отхвърлиш едно желание, ти си свободен.
Има желания, които не трябва да се постигат.
* Вие много здраво се държите за всички отживели работи: панихиди, помени, стари вярвания, стари идоли, жени, къщи. Не можах да ви измъкна от суеверията, от пелените ви, от старите възгледи. С девет чифта биволи човек не може да ви измъкне от блатото, в което сте затънали. Има неща, които трябва да оставите завинаги в гардероба и да се облечете с нови дрехи, необикновени, красиви, светли, празнични.
* Който живее разкошно на Земята и тъне в удоволствия, той изцяло разпилява своята духовна енергия.
* От страха и тщеславието не търсете никакъв съвет.
* Всеки, който прави погрешки, ги прави от незнание. Ако знае какви ще бъдат резултатите, няма да ги прави.
* Хората искат, като умрат, да им се извае лицето от камък и да го сложат на видно място, а не знаят, че с това се излагат на едно вековно страдание. Ето едно велико заблуждение, защото безсмъртието и достойнството са в други неща, а не в бюстовете. Каменният бюст е една спънка за човека, когото обществото иска да обезсмърти. Природата не обича да се фотографират нейните образи, особено пък “за вечни времена”. Човек се изменя и не може да има един и същ образ винаги.
* Вие не цените времето – нито своето, нито чуждото. Какво е една секунда? В една секунда ти можеш да станеш човек. В една секунда, ако бодърствуваш, може да схванеш една идея.
* Който е страхлив, който се съмнява, който мрази, който мисли зле за другите, не може по никакъв начин да постигне това, което желае.
* Материализмът няма да даде нищо на света. Когато една култура загуби своя идеализъм и стане материалистична, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение или една религия станат материалистични и изгубят своя идеализъм, те са осъдени на смърт.
* И хваленето, и хуленето са зло. Не хвали доброто и не кори злото. Глух за укорите и похвалите – това е мъдрото.
* Глупавият човек не може да бъде смирен.
* Не търсете своето право. От кого ще го търсите? От Пилат ли?
* Колкото по-често се вслушвате в обещанията и ласкателствата на хората, толкова по-често ще се подхлъзвате.
* Единственото нещо, което спъва сегашната раса, е голямата лакомия във всяко отношение.
* Нашите погрешки са поука за напредналите същества. Всяка наша погрешка е възможност за тях да направят от нея нещо хубаво.
* Роптаеш против живота, против света. Но ти какво си дал на света? Може ли да каже някой: “Аз това съм дал безкористно, без да ми се плати. С любов и от любов. За Бога работих.”
* В невежеството не може да има блаженство.
* Човек, който е мързелив и не работи, всякога е изложен на несрети в живота. На мързеливия и на глупавия всички са виновни, всеки строй не е хубав за тях. А има и такива, които чакат Господ да им оправи работите. Хората трябва сами да си оправят работите, а не да чакат нов строй, или Господа, или друго прераждане. Когато Господ дойде при вас, работите ви трябва да са оправени, за да има какво друго да ви даде.
* Виждал съм хора, у които духът живее, как са останали такива, каквито са били по-рано: сприхави, гневливи, кисели, недоволни. Духът, като дойде в стиснатия, в сприхавия, в щедрия, не го променя, а дава условия, изпитва човека какъв е. Всеки остава такъв, какъвто е. Трябва да работи над себе си непрестанно, за да се измени. Ще се измени, ако иска. Изменението е абсолютно свободен процес.
ДОБРО И ЗЛО
* Божественият морал означава, че доброто, което правя, трябва да засегне цялото човечество, да внесе нещо ново, всички да се ползуват от него.
* Доброто се помни само когато се прави. Доброто, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма.
Докато обичаш, си добър. Щом престанеш да обичаш, ти вече си човек на миналото.
Доброто е вътрешен непреривен процес.
* Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: “Когато имаш препятствия, мъчнотии, тежка болест, направи една жертва – и те ще се отстранят.”
* Да желаеш доброто на другите хора, както на себе си; да желаеш успеха на ближните си, както на себе си – това значи да съществува между хората вътрешна разумна връзка.
* Всичко в живота е определено и е за добро. Добрите хора не че не виждат лошото, но доброто ги изпълва, те са богати, изпълнени с него така, че лошото за тях не е лошо.
* Растението, като пусне корени в земята, взема само онази храна, от която има нужда. Доброто, което правиш, то остава, върху него ще градиш в бъдеще.
* Лошото не можеш да го изпъдиш с лошо. Тогава то става по-силно. Ти замести лошото с добро. На лошата мисъл противопостави веднага една по-хубава.
* Злото няма сила, то използва вашата сила. Не се докосвайте до злото. Стойте настрана! Няма някой, който да се е борил със злото – и да е прокопсал. Не ви трябва да знаете какво нещо е лошият човек.
* Всякога, когато направиш едно хубаво дело в света, един хор от светли същества в небето запява: “Слава на Господа, че един човек е направил едно добро дело.”
* В послушанието е силата. Послушанието е плод, резултат, изявление на любовта. Злото седи в непослушанието. А непослушен е нетърпеливият и този, който не мисли.
* Доброто държи човека в свежо състояние. Ако не, той ще се разложи на своите части.
* Ако търсиш злото, ще бъдеш съучастник в него. Ако му реагираш със зло, ще станеш негов слуга и роб. Ако действаш срещу него с принципа на любовта, злото ще стане слуга на доброто.
* Ако не признаваш, че злото е космическа сила в битието, няма да имаш мир в душата си.
* Злото разкрива престъпленията на хората, а доброто ги изправя.
* Щом желаеш повече, отколкото ти трябва, ти създаваш злото в себе си.
* Когато гордостта стане господар на всички други състояния, това е злото. Без смирение нагоре не можеш да се движиш.
* Доброто е в сила да преобрази злото и да го организира. Инертната материя, макар и мъртва, може да се преобрази.
* Всяко нещо, което отдалечава човека от Бога, е зло. Всяко нещо, което съкращава живота му, разбърква мислите и чувствата му, огрубява го, прави го болен, нервен, недоволен, е зло.
Злото е чуждото съзнание в човека.
* Туй, за което не ни се плаща, то е истинското добро.
* Правили ли сте такова добро, което да се отнася до всички хора едновременно? От вашето добро колко хора са доволни?
* Злото създава видимите форми, а доброто ги организира и облагородява.
* Зло има за този, който не разбира законите. За онзи, който ги разбира и изпълнява, злото се превръща в добро.
* Злото парализира волята, ума и сърцето, както и цялата вътрешна сила на човека.
* Не трябва да правя всичко, каквото искам, а всичко, което правя, да е добро и красиво.