Публикации

Какво се е случило на днешния ден според библията и какво се прави.

taynata vecherq leonardo da vinchi paulu koeliu demonyt i seniorita prim1

На Велики четвъртък се припомнят 4 събития.

Смята се че те са станали точно на този ден. Това са Тайната вечеря, молитвата на Исус в Гетсиманската градина, умиването на нозете на апостолите от техния Учител в знак на смирение и любов към тях и предателството на Юда. На утренята (отслужва се на Велики четвъртък вечерта) се четат 12 откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Исус. По време на службата вярващите държат в ръце запалени свещи. На Велики четвъртък преди изгрев слънце се боядисват яйцата.

Религията определя този ден като един от най-важните, защото на него се е състояла Тайната вечеря на Христос с 12-те аппостоли, по време на която той предсказва смъртта си и предателството на Юда. След вечерята в Гетсиманската градина по време на молитва идват войници и след целувката на Юда хващат Христос. На Велики четвъртък свещенослужителите във всички православни храмове изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.

taynata vecherq leonardo da vinchi paulu koeliu demonyt i seniorita prim1

Великден е празникът на всички православни християни. Той прославя прехода към вечността. Денят на празника е определен от Първия вселенски събор през 325 г. Католиците празнуват Великден в дните между 22 март и 25 април. Те използват григорианския календар. Православните християни използват юлианския календар и празнуват между 4 април и 8 май. Протестантите честват Великден в зависимос от местните традиции – на запад с католиците, а на изток – заедно с православните. Велики четвъртък (Велик маслосвет, Василиева литургия, вечерта – Последование на 12-те Евангелия). Според народните обичаи в България на Велики четвъртък сутринта се боядисват великденските яйца.Първото яйце се боядисва в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет. Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден. Останалите яйца се боядисват в различни цветове. На Велики четвъртък се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини. У нас, в България, по традиция на Велики четвъртък се замесват козунаците. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце. Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17-ти век във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците “панетоне”, а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е “дошъл” в периода 1915-1920 година.

Какво се е случило на днешния ден според Библията

На днешния ден Господ е причастил светите Апостоли и им поръчал да учредят в светата Църква такова причастяване. Светите Апостоли учредили това. Ето и ние се причастяваме с пречистото тяло и пречистата кръв на Господа, за изцеряване на душата и тялото. Над Иерусалим е нощ. Градът спи. В Сионската Горница светилниците са запалени. В печално мълчание седят Дванадесетте. “Един от вас ще ме предаде”. Разнася се шепот и изплашени възгласи: “Да не съм аз, Господи?”. Юда става стремително и изчезва в нощната тъма. Не спят и членовете на Синедриона. Архиереите дават тайна заповед на войниците… Апостолите са разделили свещената Чаша и Хляб. Господ говори за страданията, които Го очакват. Петър горещо обещава да отиде с Него на смърт. Той не подозира колко близка е тя. “Да се не смущава сърцето ви…”, казва Учителят, “нова заповед ви давам – да любите един другиго; както Аз Ви възлюбих”. Тихо припявайки пасхалния псалм, един след друг те напускат дома; под бледата лунна светлина излизат от вратата и потъват в маслинената градина на Гетсимания. Там цари мрак. Всеки звук отеква в тишината. Апостолите се приготвят за сън. Само трима тръгват след Иисус, но и техните клепачи натежават и слабост сковава телата им. Като в полусън те чуват Неговия глас: “Ава, Отче! За тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото аз искам, а каквото Ти.” Целувката на Юда, мозайка. В същото време стражата вече приближава. Начело е Юда. “Когото целуна, Той е; хванете Го.” Воините се промъкват между дърветата. Фенери и факли проблясват между стволовете в градината… “Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?” Ето, те вече са тук. Отблясъците от огъня осветяват злите им възбудени лица. Юда се хвърля към Иисус и Го целува. – Радвай се, Рави! – Друже, защо си дошъл?!… Обкръжени са. – Кого търсите? – Иисуса Назарянина. – Аз съм. Войниците са смутени и изплашени, но след няколко мига идват на себе си и стягат с въже ръцете Му. Петър се хвърля напред с меча си, но Учителят не иска кръвопролития. “Сега е вашето време и властта на тъмнината”, казва Той на стражите. Изплашени, учениците се разбягват в ужас. А след това настъпва онази страшна нощ: отричането на Петър, разпитът у архииерея, издевателствата на войниците, лъжесвидетелствата, вопълът на Каиафа: “Ти ли си Месията, Синът на Благословения?” и отговорът в напрегната тишина: “Аз съм!…” Утро е. Христос е пред сънения, заядлив и недоволен Пилат. Какво отношение има прокураторът към религиозните спорове? Напук на архиереите, той е готов да освободи Затворника, Който му се струва безобиден мечтател. “Аз дойдох в света, за да свидетелствам за Истината”, чува Пилат и се усмихва: “Какво е истината?” Той не вярва в нея. Той вярва само в силата на златото и легионите. Да запази благоволението на Кесаря за него е по-важно от всяка друга истина на света. Казват, че този Назарянин е бунтовник, провъзгласил се за Юдейски Цар? Това вече е по-опасно от споровете за истината и не трябва да се рискува. И Пилат си умива ръцете. Страстна семица се нарича седмицата преди Великден. Това е последната седмица от великите пости. В края на постите от 1 до 3 дни се “тримири” – не се яде или пие нищо, освен вода. Богослуженията, които се извършват през страстната седмица са посветени на страданията и смъртта на Исус. Всеки ден от седмицата се нарича Велик. Най-тържествени са службите от четвъртък до събота. Велики петък или Разпети петък (Царски часове, Вечерня с изнасяне на Плащеницата, вечерта – Опело Христово). Това е най-тъжния ден от страстната седмица. На този ден Божият син претърпява неимоверни страдания. На този ден е разпнат на кръст, “изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове”. Исус е пренесен в жертва за спасението на човечеството. Според Евангелските текстове на Разпети петък се раздрали небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Това е ден за душевно пречистване. На същия този ден Исус бил погребан. В храмовете се отслужва Неговото опело. Според православната традиция в края на вечерняка се изнася Плащеницата и се слага за поклонение. Православните християни минават под масата с Плащеницата в знак на смирение, покаяние и си вземат осветен здравец от храма. Католиците пък на този ден се покланят на Светия Кръст. На Разпети петък постът е особено строг. За духовните лица Църквата повелява да не ядат и да не пият нищо, дори вода. За Разпети петък народът казва, че и пиле не пее, и гнездо не вие. Затова на този ден не се похваща никаква работа. Велика събота (Вечерня с Василиева литургия). В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите. Богосложението започва от сутринта и продължава до вечерта. Събота вечерта плащеницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. Западната традиция повелява на Велика събота да се извършва освещаване на огъня. Запалва се специална свещ – Пасхалия, която се слага на олтара. Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота. През Страстната седмица се приготвя и мирото за цялата следваща година. Варенето му започва във Велики понеделник и продължава 3 дни. На Велики четвъртък се освещава. Възкресение Христово (за разлика от другите неделни дни, на Великден няма литургия, тя се отслужва след полунощ в събота вечерта).

close

Абонамент

за новини и събития

Ние не изпращаме спам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *