Твоята съдба се определя от отношението ти към Истината.
Кармата е отклонение от Истината.
Ти си осъден от собствените си лъжи. Няма значение дали в минало прераждане или сега, ти си осъден от тях.
Който избере пътя на Истината, възстановява свободата си.
Слаби са само хипнотизираните от лъжата.
Погрешките се изправят само чрез страдания. Съдбата е изключителен преследвач на твоите погрешки. Извинение за погрешките няма, погрешките се заличават само когато се изправят. Някои мислят, че с едно „извинявай“… Една дума може да убие човек и те мислят, че после всичко е наред с едно „извинявай“. Няма „извинявай“, всичко се оправя!
Злото не е в погрешките, а е в отлагане работата върху себе си.
Съдбата управлява само нисшата природа на човека.
Кармата е просто слуга, донася последствията.
Внимавай днес, докато имаш избор.
Когато човек промени себе си, Бог променя своите решения за него.
Винаги има един изходен път: да работиш върху себе си и да възстановиш връзката си с Бога.
Всички хора са стари длъжници на Бога. Кармата е събирач на всичките ти дългове към Бога.
Смъртта не те освобождава от лъжата. Ще обясня: който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата.
Лъжата е необходима за лъжеца. Защо? – За да си получи заслуженото. Понеже е тръгнал по този път, той трябва да изстрада този път.
Който лъже другите, животът ще го излъже.
Когато се роди Истината в тебе, ще излезеш от съдбата.
Великият и скрит Бог създава събитията в твоя живот. Всички събития, и тези които наричаш „случайни“ не са случайни. Бог управлява и случайностите.
Който не властва над самия себе си, остава в съдбата. Ето откъде могат да почнат много хубави неща – власт над себе си, над всяка дума. Някои хора мислят, че могат да говорят каквото си искат. Не! Власт над всяка дума, защото думите ще те гонят.
На всяка стъпка има промисъл, но хората не виждат.
Съдбата е също така и неразбраната Любов, всички, които са злоупотребили с Любовта.
Строгостта на съдбата, това е милостта Божия.
Забравата на Бога е най-големия човешки грях, а не грехопадението.
Закъснелите в еволюцията ще бъдат лишени от развитие.
Обикновената човешка любов е кармична. Всички я виждат: като изтече, хората се чудят въобще какво са правили заедно, защо са си губили времето. Изтекла е.
Кармата не е дълг към определен човек, а дълг към Бога.
Когато обичате някого, вие ще бъдете изпитани: него ли обичате или Бог в него? Това е много тънка и важна разлика – него ли обичаш или Бог в него. Ще обясня: ако обичаш Бог в човека, Бог ще те научи на правилни и хармонични отношения, на пълнота. Ще имаш мярката как да обичаш. Говорим за разумна и мъдра Любов, а не за човешка. Ако обичаш първо човека, а после Бога, и едното и другото ще се обърка и ще се отдалечи от тебе.
Всяка вражда се явява отново, за да бъде разрешена. Т.е., във всяко семейство и роднини има древни приятели и древни врагове събрани, за да се разреши това минало и да има след време свобода.
Най-мъчното учение е хората да повярват, че всичко, което става е за добро. Говоря за най-тежките неща. Защо е за добро? – Защото Бог го ръководи и там няма грешка: нито в земетресение, нито в наводнение, нито в тероризъм.
Казва Учителят: Ако не слугуваш на Бога, съдбата ще ти заповядва.
Който е изпълнен с Любов, не създава карма.
Свързвай се с Бога, а не с хората.
Съдбата може да се видоизмени с много усърдна молитва. Наистина молитвата е голямо оръжие, „по-остро от всеки меч“ – казва Библията, изключително оръжие.
Съдбата е огледало на отношението ти към Бога.
За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. А то е нещо цялостно, защото всичко е Бог. И казва нещо много важно: В много малки мигове се решава съдбата на живота. Малки мигове!
Кармата се е зародила в момента, когато ние сме се отказали да говорим истината.
Лъжата е смъртният грях. И бялата, и черната лъжа са все лъжа.
Който не следва закона на Любовта, върху него ще дойде закона на необходимостта.
На много хора кармата не им позволява да работят за Бога. Искат, правят разни неща, но твоя стар живот, там има нещо, което трябва да се разреши, за да получиш позволение, повикване.
Когато обичаш врага си, ти го обезоръжаваш. Любовта към врага означава, че в миналото ти си тикнал този човек в кривия път и си го направил враг, отклонил си го. Ще го обичаш, за да го върнеш в правия път.
Човекът в един момент може да се спъне за 100 години и в един момент може да напредне за 100 години.