Слушането е една от основните тайни за влизането в Божия храм. Слушането означава пасивност. Слушането означава напълно да забравиш себе си – само тогава можеш да слушаш. Когато слушаш внимателно някого, забравяш за себе си. Ако не можеш да забравиш себе си, значи не слушаш. Ако си зает със себе си, ако просто се преструваш, че слушаш, това не е слушане. Може да поклащаш глава, да казваш от време на време „да“ и „не“, но не слушаш.

Когато слушаш, ти се превръщаш в канал, ставаш пасивен, възприемчив, като утроба – проявяваш женското начало. А за да пристигне, човек трябва да прояви женското начало. Не можеш да достигнеш Бог като агресивен нашественик, като завоевател. Можеш да достигнеш Бог само… или по-добре е да се каже, че Бог може да те достигне само когато си възприемчив, по женски възприемчив. Когато станеш ин, възприемчивост, вратата се отваря – и ти чакаш. Умението да слушаш е пътят към пасивността.

Коментар:

Възприемчивостта представлява женското качество на водата и емоциите. Нейните ръце са протегнати нагоре, за да приемат и тя е напълно потопена във водата. Тя няма глава, няма активен, агресивен ум, който да пречи на чистата й възприемчивост. И докато се пълни, тя непрекъснато изпразва себе си, прелива и приема още. Лотосовият модел, който израства от нея, символизира съвършената хармония на вселената, която става очевидна, когато сме в съзвучие с нея.

Кралицата на водата е предвестник на чувство на безграничност и признателност за всичко, което животът ни носи, без очаквания и искания. Няма значение нито дългът, нито мисълта за заслуги и награди. Чувствителност, интуиция и състрадание – това са качествата, които излизат наяве в този момент и разтварят всички препятствия, които са ни държали отделени един от друг и от цялото.