От 20 Декември започва т. Млади месец, а с него и началото на Новата година. На Игнажден в миналото хората внимават много кой ще подлази пръв – кой ще ги почете най-рано сутринта.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. На много места в нашия народ се смята, че от този ден настава вече самата Коледа.
Игнажден е свързан с един твърде характерен обичай във всички източноправославни народи. Този обичай е „полазването“. Именно на Игнажден се отдава пророческото значение на първото посещение във всяка къща. Всеки човек с личността си е носител на по-голямо или по-малко щастие за околните; може дори и нещастие да носи. Затова според това какъв човек посети дадена къща, такова ще бъде и цялата година. Затова, когато някой знае, че не е „късметлия“, на този ден не ходи на гости по съседите.
По същата причина и онези, които не знаят колко са късметлии, си остават по домовете и не ходят никъде през целия ден. В някои села дори се е стигнало до общо задължение „На Св. Игнат по госте се не иде!“. Ония обаче, които имат „добър полаз“, т.е. които с посещението си носят щастие за през годината, са желани гости. Тях дори още на по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те пристигат сутринта рано в дома на поканилите ги, гощават ги, биват посрещани весело, слагат им трапеза и са изпращани с много дарове.
Ако е добра полазницата му, през цялата година ще има берекет и добро в къщата и обратното – ако е лоша полазницата му, все несполука ще върви в този дом. Домакинята става много рано, за да приготви навреме обяда, та като дойде полазникът да има с какво да го нагости. За полазник в къща, където има моми, предпочитат да е момче. Ако полазникът е мъж и в къщата имат мома, на добро е, защото девойчето ще се омъжи може би още същата година. Ако пък дойде жена и имат момче, то ще се ожени. Полазникът трябва да донесе в къщата пилища – клонки от дървета. Разравя с тях огнището или огъня в печката и казва:. „Добро ютро домачине, подмладила ви се млада година с ягница, с пиленца, с яренца, с жребетинка и телчинка. Да сте живи, да сте здрави, догодина до амина. “ Пилищата поставят на високо място и ги пазят за Богородица. Във всяка къща даряват полазника с ошав и орехи. Поканват го да седне, за да им седнат и сватове и го гощават добре. Ако нямат добър полазник тоя ден не излизат от къщата. На Игнажден жените не излизат от къщата без работа, за да не се разпръсне тамазлъкът им. Срещу Игнажден момите приготвят овесени зърна и ги слагат под възглавницата си. Заспиват в очакване, който им е на късмет, ще дойде в съня им да жънат заедно овеса. Ако той им се яви насън да жънат заедно овеса, това означава, че ще се оженят още същата година. Ако някой има кошери и е намислил да ги мести на друго място, то това трябва да стане на Игнажден, Ако ги премести през някой друг ден, пчелите му ще се загубят.
Според други обичаи на Игнажден от всяка домашна и стопанска работа трябва да се посвърши малко – за да се работи леко и добре през годината. Сърмите за вечеря се правят с връхчета – за да са качулати кокошките през годината. Децата не бива да се бият на този ден, за да не бъдат бити през цялата година. Мотовилките на този ден трябва да са намотани. На много места на Игнажден вечерята се прави „Бъдни вечер“, а някъде сутринта на празника се удрят със сурови дрянови пръчки.
На този ден има значение и звуковото свързване на „Игнат“ с „инат“, което дава основание на народа за мисълта, каквото се прави на Св. Игнат, упорито ще става през цялата година, т.е. ще се заинати така да става. Може би някои от обичаите с огъня водят началото си и от първите християнски векове у романските народи, които са могли да свързват името Игнаций с думата „Игнис“, т.е. огън.
Имен ден днес имат: Игнат, Игната, Иго, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.