Лятното слънцестоене настъпва на 21 юни 2013 в 08.05 ч. Слънцето навлиза в знака Рак. Луната в този момент е в Скорпион; 13ти лунен ден, нарастваща луна. Периодът около Лятното слънцестоене е изключително мощен, наситен с нарастваща, стабилна енергия. Докато външният растеж се осъществява по-бавно, то вътрешният достига апогея си. За 2013 г. (София, 42N41 23E19) това се случва на 21 юни в 08.05 ч. – кулминация на мъжката Ян енергия. Слънцето навлизав знака Рак, а Луната е в Скорпион – и двете с елемент Вода. Нейната нежна Ин енергия балансира въздействието и придава дълбочина на периода. Лятото като слънчев цикъл отговаря по интензитет на Първа четвърт (времето от нарастващия полумесец до пълнолуние) в лунния цикъл. От друга страна, енергията на луната два дни преди пълнолу ние, е почти достигнала връхната точка на излъчване. Затова можем да приемем, че времето около лятното слънцестоене сега е особено силно, с кулминираща и подхранваща енергия, когато всички същества се зареждат вътрешно и асимилират натрупаната енергия. Периодът е и силно лечебен, тъй като се характеризира с интензивно поглъщане и усвояване на енергията. Използвайте за зареждане и енергизиране на тялото, за билко- и цветолечение, за хидротерапия, както и за повлияване на труднолечими болести. Фините лечебни методи оказват особено положително въздействие. Естествената природна сила на тези дни може да даде стимул на дейности, които са близо до кулминацията и реализацията си. Концентрирайте се върху личното и духовното си развитие, материалния просперитет и благополучие, жизнеността и виталността ви, както и самоизцелението, здравето и растежа. Времето на Лятното слънцестоене е подходящо за реализация на дейности, които касаят семейството, имотите, дома или партньора. Подходящо е за работа върху чувството ни за сигурност, безопасност и защита, включително финансовата и материалната сигурност. Също и за осмисляне и приемане на вътрешната ни ранимост и сензитивност, страха от отхвърляне, прекомерната привързаност към хора и предмети, идеализирането на света и близките ни същества. Нощта на Лятното слънцестоене е обагрена с магически нюанси, ритуали за сила, гадаене, пророчески сънища и самодивски енергии. Цветовете на периода са бял, оранжево-жълт, златен, червен. Техните вибрации ще ви подкрепят в дейностите, които ви привличат. Слънчеви традиции Лятното слънцестоене е фестивал, основан на вибрациите на слънчевата енергия. Нарича се още фестивал на средата на лятото. Бележи най-дългия ден от годината – ден на светлина, мъдрост, прозрения и сила. Ден, който отдава почит на слънцето с огнени ритуали и извършване на слънчева магия, свързан с прастари култове към слънчевия бог. Сега слънцето е най-силно и всичко в света около нас е в най-активната си фаза. Празникът Лятно слънцестоене символизира слънчевото божество в цялото му великолепие и мощ. Празненство на страстта и успеха. Апогей на мъжката енергия. Време за празнуване на просперитета в живота ви. Много растения и дървета през юни са в разгара на растежа си. В този период между сеитбата и жътвата, когато полята и горите изобилстват от цветя, се събират и сушат билките за цялата предстояща година. Освен че са най-лековити, в този ден растенията проявяват своята магическа сила. Ако предпочитате фитотерапията, сега е моментът да обновите своята билкова колекция, която да носи заряда на лечебната слънчева енергия. В навечерието на Лятното слънцестоене се правят ритуали за рязане на пръчки от дърветата, които се ползват за магически цели и за насочване на енергията. Преди да отрежете клончето обаче, поискайте разрешение от дървото, а после в знак на благодарност оставете дар в основата му, например кристал. Нощта на Лятното слънцестоене е нощ за всякакъв вид магии, които изискват силата на мъжката енергия, както и за извършване на домашни ритуали. Време за природни церемонии навън, изцелителни кръгове и шамански пътешествия. Това е един от най-мощните огнени празници в годината, затова запалете огън на открито и го поддържайте до полунощ – ще донесе късмет и благословия на дома. Изработват се също слънчеви амулети за защита. Тази нощ обърнете внимание на царството на Морфей – може да сънувате пророчески сънища. За да подсилите това използвайте цветя и билки, набрани в района, в който живеете. Сложете под възглавницата си девет цвята по ваш избор или пък имел и поискайте да сънувате отговора или насоки за някакъв житейски проблем. Сънищата ви през тази нощ ще бъдат ясни и живи, доверете им се. Можете да украсите къщата си със слънчогледи и всякакви други ярко жълти, червени и златисти цветя, които харесвате. Чрез тях внесете вибрацията на празника вкъщи. Или направете китка от растението парички, завързана със зелена панделка, за да подсигури финансовото ви благосъстояние. Можете да си изплетете сами венец за вратата от червени и жълти цветя, преплетени с листа от бръшлян. Свещите, които палите, е добре да бъдат червени и златни. Изрисувайте слънчев символ върху тях и ги наречете за сбъдване на желание. Оставете ги да изгорят докрай. Ако предпочитате, сами омесете ритуален хляб и го украсете с фигура слънце. Предайте му благодарността си за светлината във вашия живот и го наречете за благополучие и успех. Споделете хляба с любимите си хора. В българската традиция Лятното слънцестоене се чества с голям празник – Еньовден (24 юни). Поверието твърди, че в нощта срещу Еньовден звездната енергия влива магическа сила в билките, а с първите лъчи слънцето ги прави още по-лековити. В този миг цялата слънчево-звездна енергия се концентрира в тях. Затова те се берат рано по изгрев, за да се запази целебната им сила. Изплетете цветен венец и го носете на главата си, като символ на здраве, красота и светлина. Наберете жълт кантарион или салвия, направете китка и я окачете вкъщи, за да предпазва дома ви от мълнии и негативни сили. За защитни цели използвайте също иглика, вратига, комунига, чемерика, росен и тинтява. Росата в тази утрин също е лечебна. Измийте лицето си с капки роса или легнете направо в росна трева рано сутринта на Еньовден за здраве. Окъпете се в извор, река или море, защото там целебните лъчи на изгрева са докоснали водата, която като естествен вместител на енергията ще ви дари с неговата мощ! За ритуалите на този ден се използва мълчана вода, като основна съставка в магическите рецепти. Според традицията мълчаната вода се налива от три сладки извора, от чисто момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи, през нощта преди зори, и се носи при пълно мълчание до мястото, където ще се ползва, за да се запази магическата й сила. Силата на мълчаната вода се крие в нейната чистота, в съхранения неутралитет на енергийната й структура, който е основа за понататъшното й зареждане с желаната енергия. В нощта на Еньовден в бяло котле с мълчана вода се топят китки цветя, завързани със сребърни накити, които се оставят под открито небе, за да се слеят с магическата сила на звездите. На другата сутрин най-възрастната жена в дома извършва гадаене за сватба, здраве и плодородие. Сезонни символи за празнуване: венец и китки от цветя и билки, набрани по изгрев, житен клас, мълчана вода, роса, огън. Традиционна трапеза: Супа от киселец, ястие от зеленчуци, качамак с мед и орехи, мусака с картофи и гъби, курабии с формата на слънце. …статия от мълчана вода.
Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето „спира да се движи“ и също се къпят в него. За лечение и гадаене се взима „мълчана вода“ (налята от девствено момиче, при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора или от воденица левичарка). Спорадично битуват представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева те я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за “откупване” на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчние. От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приговят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест – няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват. Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избранника на момата. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки. На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е „хаталия“ (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от христианските светци- градушкари. Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети. Еньовденските обичаи имат и своята тъмна страна. Тогава действа особен вид вещица- бродницата. Тя отива на чуждата нива, съблича се гола, яхва кросно и изпълнява особен танц, съпроводен със съответни заклинания. Тогава стръковете на нивата и се покланят. Само “царят” на нивата остава прав. Тогава бродницата го откъсва и го носи на своята нива или харман. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. Обраната нива залинява, а нейната– избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Друг начин за предпазване от обиране е срещу празника стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана. В обичайното право бродничеството се смята за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарва гола през селището «щото всички да и видят срама». Обикновено, след това тя сама напуска селото, макар никой изрично да не я гони. Наред със Сурва, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки (или пръстени). В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие. Булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го (в “целокупна” къща) като булка, слагат му и сватбени накити. Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването. Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за предсказания. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените. Ролята на булята също може да се изпълнява от женска кукла, направена от кросно и кръстачка и облечена в сватбени дрехи. Лунният цикъл и лятното слънцестоене . Богомилите учеха законите и пътищата на физичната и духовна терапевтика, тауматургия и теургия. То бе едно широко разбиране на закон и причинна връзка, едно живо въздействие върху целия тогавашен живот – личен и обществен. 530. Тези основи са изложени в „Евангелие от Йоана“, както го бе дал в неговата секретна версия Алтотас : две копия от Симеон Антипа, второто с 323 листа коментарии от самия коптист и до днес пазят в Малта записано това евангелие. Там, в 27 глави Симеон Антипа говори по всички въпроси на Богомилската символика, езотерика и тайноведство. Но езикът е загадъчен, легендарен – това е посветителска книга. 588. Тайнствата са Седем – Кръщение, Миропомазване, Причащение, Брак, Схима, Свещенство, Елеосвещение, Покаяние. 589. Кръщението принадлежи на встъпващия в степента на Верността, като свидетелство за минало оглашение; то се извършва с вода, вино (огън), елей (въздух) и мляко (земя). Чете се глава 6 от евангелието на Иоан ( езотерично), дето се разкриват мистериите на Четирите Стихии, освещаващи Човека. Четат се трите Кръстителни магични молитви на Алтотас. Извършва се възливане върху главата на кръщавания от четирите течности. 590. Миропомазването принадлежи на Верния, преди да встъпи в степента на избраничеството, като начало на въздействие от страна на Ръководящия го върху неговите скрити Центрове. С осветен магично елей (въздух), етер (първото вещество на Диафаната), се помазват определени места от тялото, за да се пренесе невидимо освещението и върху другите тела на човека и да се запазят тези свети центрове, през които Божията Милост ще се излива,от нечистите въздействия на божиите противници. Тези Центрове са : 1. Темето; 2. Челото; 3. Тила; 4. Междуочието; 5. Десното слепо око; 6. Лявата гръд;7. Двете подмишници; 8. Мястото под лъжичката; 9. Срамната издутост; 10. Половата част на лявото бедро; 11.Също на дясното бедро;12. Половия център; 13. Лявото коляно; 14. Дясното подколяно; 15. Свършека на гръбнака; 16. Лявото стъпало; 17.Дясното подсъпало; 18. Средата на гръбнака. Тези 18 центра представляват видимо четирите центъра на Етерния Двойник, седемте центра на звездното тяло и седемте на мисловното. Помазването на всяка част се придружава с допиране и четене съответна молитва от „Големия Ритуал на Елказая“. 591. ПРИЧАЩЕНИЕТО принадлежи на всеки верен, но литургията се извършва само от избран или съвършен. Съществената работа е Преосъществяването на Виното и Хляба в Кръв и Плът на Словото и пряко получаване Божественото Влияние. Това влияние почва да се усеща едва от момента, когато над Верния е извършено Миропомазването, понеже Центровете му са отворени. Тайнството Причащение предлага по-сложен ритуал: наред със специални жестове, слова, четенето от Иоановото евангелие, вървят 21 молитви, наречени „Велики Молитви на Хляба и Виното“ от Алтотас и „Три Велики Посветителни Ектении“ от Алказая. 592. БРАКЪТ се извършва над всеки богомил към която степен и да принадлежи, а СХИМАТА – само на Избрани. И в двете паралелни Тайнства невидимите действия се изразяват с железен пръстен, зелени венци, бяла роба и връзки от коноп на ръцете. Молитвите са : „Дванадесет молитви за Връзките“ от Алтотас. 593. СВЕЩЕНСТВОТО се извършва над Верен, за да мине окончателно в Избраничество; външните атрибути са : черна дреха, ваза с вино, дискос с хляб, бич и железен кръст. Молитвите : „Осветителни Молитви на Червената Змия“, 21 на брой, дадени от Вотана още в древността. 594. ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ се извършва над ИЗбрани, за да се разтворят съвършено скритите им центрове и да почнат съзнателно окултната си работа. Помазването става със същите вещества, които вземат участие в Миропомазването, по същите центрове и молитвите се намират пак в „Големия Ритуал на Елкезал“. 595. ПОКАЯНИЕТО се извършва над оглашени преди да встъпят във Верност. То прилага шест Огласителни молитви от Св. Йоан Богослов. Неговата цел е да отвори съзнанието на встъпващия за Божествената Светлина, за да направи достъпен ума му за Висшите Тайни. 596. Както е ясно от това, богомилите не отричаха нито едно Тайнство, ни една Церемония, ни един празник, но – по вътрешен смисъл ги противопоставяха на кухите, чисто формални култови форми на външната църква. Те не само скриваха своите Тайнства, но и не говориха за тях, и летописците ги винят в това, че те отричали Тайнствата, а поместеният събор от времето на Борил ги анатемосва за това. 597. Церемониите на Богомилството, казах, са четири. Те отговарят на Четирите Мирови Елемента: Двата Действащи (Земя и Огън) и Двата Уравновесяващи ( Въздух и Вода). 598. Малките Мистерии отговарят на Земната Мирова Майка и съставят две шествия, извършвани през трите деня на Еньовден (23, 24, 25 юни), през подземните коридори на света Параскева до древния подземен храм в планината ? км. далеч от манастира. 599. Малкото Равноденствие отговаря на Водата и съставя едно шествие през същите коридори, насочено обратно, извършвано на 9 март. 600. Великото Равноденствие отговаря на Въздуха и съставя едно шествие пак там, също така обратно на 11 септември. 601. Великите Мистерии, отговарящи на Огъня, съставят Три големи шествия, насочвани от Св. Параскева до Древния Слънчев Храм – от Верни и Избрани, и пресичани на кръст от подземията на Бениамин към Големия Извор на Планината (4 и половина км. разстояние)от Верни и Съвършени. Мястото, дето двете срещащи се по взаимообратен път насочени шествия се срещаха, имаше сграден Малък Храм на Тайните и на Милостта, с кръстовидна форма и триъгълен олтар. Тези шествия са ставали на 14, 15 и 16 април. 602. Магичния култ обгръща, наред с ритуалните молитвени служби за Избрани и Съвършени и годишния кръг празници. Те бяха чествани в храмовете, дето е имало седалище на съвършени, по един общ ритуал.