Наричат се мръсни дни, тъй като това е периодът след раждането, който е нечист. Известни са още като Некръстени дни, Глухи дни, Поганци, Караконджови дни.
На Коледа светът е нов, но все още граничен. Другият свят на тъмни сили е съвсем близко. От него към нас пристъпват нощни гости, караконджули, бродници и всякакви страшни същества. Земята е като решето и границата ще се затвори чак на Йордановден. До 6 януари има още дванадесет дни. През тях водата „не е кръстена“, затова се спазват някой забрани. Вярва се, че който пристъпи забраните ще се разболее.
…
През всичките дни се носи скилидка чесън. От него злите сили бягат надалеч.
На вратниците, на комина и прозорците се слагат черен глог и хвойна, рисуват се предвазни кръстове с катран, закрепват се слънчогледови пити, от които демоните бягат.
Някой прехвърлят през къщата си вейка или ела, или камък, за да не влиза поганец.
Водата в съдовете се пази много внимателно от „поганеца“, за да не се замърси.
Някога смятали, че ако се роди дете в тези дни, то трябва да се лекува, защото ако е момче, ще го залюби змеица, ако е момиче ще го залюби змей. Три жени трябва да изпредат, изтъкат и ушият под комина вълнена ризка за детето, в която да го обличат веднага щом се окъпе.
В Югозападна България тръгват дружини от маскирани мъже, не по-възрастни от 40 години, наричани бабугери, русалии, джамали. Те са облечени в бели фустанели, а на гърдите им има кръстосани две червени кърпи. Въоръжени са и с мечове и с тояги. Те лекуват от тежки болести, като танцуват специален танц, в кръг, около болния.
ЗАБРАНИ
Не се перат ризи, не се работят женски работи, не се бродира, мете, преде.
Не се тръгва на път. Не се вдигат сватби. Не се опяват мъртъвци и не се раздава помен. Не е добре да се зачева през тези дни, защото нищо добро не чака детето, което ще се роди.
Особено опасно е през нощта – от залез слънце до първи петли. Точно тогава човек е най-незащитен. Тогава трябва да си стои вкъщи до огнището на топло и светло.
Пепелта от огнището не се изхвърля през тези дни, защото поганците ходят по нея. Тя има магическа сила. Чак на Йордановден се събира и с нея може да се лекуват болести, да се гонят зли сили. С пепелта се ръси мястото, където се предполага, че има заровено имане, за да се открие кой е стопанин на имането и каква жертва да му бъде пренесена. Пепелта се възприема като междинен продукт на жива и нежива материя. От там идва и магическата й сила в междинното време на тези дни.
Караконджули
В народните поверия караконджулът е дух, подобен на вампира. Наричат го с различни имена – караконджо, караконджер, поганец и др. Вярва се, че всеки неопят заровен човек човек или прескочен от котка след погребението се превръща в караконджул.
Никой не е сигурен как точно изглеждат караконджулите. Най-често се представят с четири конски крака и човешка глава. Имат криле и летят. Имат дълги уши и големи очи. Може да се явят и в други образи – куче, котка, кон, кокошка малко дете, голям страшен човек и едно око и един крак. При всички случаи има неопределеност – нито човек, нито животно. Същество от неподредения, страшен свят, който се нарича хтонос.
Явява се само на съботниците – хора, родени в събота през нощта от Коледа до Йордановден. През този период пуганците са разпуснати и обикалят нощем по улиците и около къщите, събират се покрай воденици, играят хоро на хармана. Най-често могат да се срещнат край реки и кладенци, по дерета и водопади, където растат здравец и бръшлян. Опасно е и мястото където е заклано прасето. Казва се , че караконджулите се появяват точно в този ден или когато се прекади трапезата на Бъдни вечер. Те бродят в тъмните нощи до Сурваки или докато децата не извикат „Сурва, Сурва“.
Когато се появят сред хората чупят керемидите на къщите, замайват главите на хората и ги водят накъдето поискат. Може да пресрещат хората по пътищата и с демоничните си сили да ги заведат до опасни до смърт места.
Ако човек стъпи на караконджулова трапеза, разболява се и умира.
РЕШЕНИЕ ЗА ЗАЩИТА ОТ КАРАКОНДЖУЛИ И ДРУГИ ЛОШИ СЪЩЕСТВА
НЯКОГА И СЕГА
Колкото и да е страшен, щом чуе петел да пропее или види петел, караконджулът изчезва уплашен. Караконджулите се плашат от силна светлина, от живите въглени, от пепелта в огнището. Плашат се от чесън, дрънчене на желязо, от кръст или кръстния знак, от слънчогледови пити.
Като защита, някога и сега, в дома трябва да има изображение на петел (дърворезба или рисувано изображение), чесън, кръст (добре е да е ръчно изработен – дърворезба или ковано желязо), ръчно тъкани пана с хлопки, които са се подрънквали периодично, за да може дрънченето на желязото да изгони демоните, караконджурите и всякакви подобни същества, ако са влезли в дома. Ако паната са с джобче, в него се слага чесън, като допълнителна защита.