Автор на статията: Виктор Атанасов
Всеки поглед в древно-египетската цивилизация от човек, с познание в съвременната египтология, говори за това, че древните египтяни са били обсебени от темата за смъртта. Но дали е така наистина? Дали не се заблуждаваме за тази впечатляваща цивилизация? В тази статия бих искал да обърна малко повече внимание на някои необясними факти, влизащи в противоречие с мейнстийма. Първият от тях е, че в пирамидите не са открити мумии или други свидетелства, че това са погребални монументи.
От друга страна, Книга на мъртвите – определяна като енциклопедия на древноегипетския духовен живот – е наречена така, но в действителност е инструкция за навигиране на „отвъдното“ с цел успешно прераждане за нов цикъл на живот. Дали периодичността и ритъмът на проява на „божественото съзнание“ в плът и кръв не са в действителност обект на древноегипетската „наука“ и по-точно, наречена от самите древни египтяни, „магия“?
Магия е точната дума, защото няма как по друг начин да се определи пресечната точка между божественото и тленното. За Древен Египет, самият живот е представлявал магия. Това разбиране за тогавашната цивилизация, може да бъде добито само, ако човек надскочи фонетичния смисъл на древноегипетското писмо (над 4000 йероглифа за кодиране на 30-тина звука?! Какъв е смисълът?!) и погледне на текстовете и картините достигнали до нас от чисто символна гледна точка. Защо не?!
Нима йероглифът не е по своята същност картина или картини опитващи се да ни предадат послание?!
Нима не е начин да бъде записван смисъл без оглед на това какъв е говоримият език на четящия (апропо и историческото време, в което живее)…Да, изглежда древноегипетското писмо е доста по-задълбочено от нашето, съвременно такова. В съвремието, единственият опит да разширим значението на писмото ни отвъд конкретния и локален фонетичен смисъл, е да използваме символното писмо на точните науки като математика, физика, химия и т.н. Не случайно човек, изучаващ някоя от точните науки, би могъл да разбере какво пише в някоя книга по физика, да кажем на френски, въпреки, че не е изучавал езика. Просто формулите са едни и същи. Така за човека на онази древноегипетска епоха, картината на „вълна“, може би означава само нещо, което се променя периодично във времето и пространството; нещо, което достига максимална и минимална стойност, но в различни моменти от време и в различни точки от пространството. От къде ли ми хрумна това?!…Ами просто хвърлих камък в езеро и видях как се поражда, разпространява и затихва т.нар. вълна. За човек, от която и да е епоха, би следвало вълната да символизира само това…вълна. А иначе може да се казва и wave (уейв) на английски език.
За древноегипетския писар „природата“ на нещата е отвъд и най-важното, незасегната от начина, по-който ги наричаме. Чудесно, изглежда онези мислители са имали усещане за това, какво е обективна истина. Следователно може би си заслужава да им се доверим за някои от техните проникновения за света около нас…А може би и за смисъла на самото съществуване. Но нека да продължим с изграждането на символно-тълковен речник.
Какъв ли би могъл да бъде смисълът на картината „кръг с отбелязан център„?
Първото и най-очевидно нещо за някого, който някога е опитвал да начертае кръг с размер доста по-голям от лист хартия – примерно основи на постройка от тип силоз – е, че това става най-лесно и точно със забиването на дърво в центъра, т.е. физическото маркиране на центъра и опъване на въже с дължина, равна на радиуса от този център. Едно пълно завъртане около него, с напълно опънато въже, ще очертае перфектен кръг. Забележете символното значение на отбелязания център. Ако не беше определен, никога нямаше да може да се очертае кръгът. Още повече, без добре опънатото въже, т.е. същественото взаимодействие между центъра и периферията, кръгът отново нямаше да може да бъде начертан. Такъв тип взаимодействия във физиката се наричат централни, т.е. случват се по направление на права. Тази права е добре опънатото въже. Аналогията с реално съществуващите физически взаимодействия, да кажем гравитационното и електростатичното е натрапчива. В гравитационния център на Слънчевата система е Слънцето – обект с голяма маса. Около него обикаля в почти кръгова орбита обект с по-малка маса – Земята.
Не случайно символът на „кръг с отбелязан център“ обикновено се използва за Слънцето.
Електростатичната интерпретация на същия символ е самият атом. В центъра му имаме положително заредено ядро, около което обикалят в нещо като орбита (от квантова гледна точка – облак с определена форма и плътност) отрицателно заредени частици, наречени електрони. Така картина на „кръг с отбелязан център“ може да бъде ползвана и с цел посочване на самия атом – градивната единица на материята.
Друга, много лесна за тълкуване картина, е тази на „две въжета свързани с възел“. Умението и знанието за това как две къси въжета могат да се свържат с възел, за да се образува едно дълго въже е спасила не един или двама алпинисти. В науката за възлите (част дори от самата математика) начините две въжета да се свържат в едно са повече от един. Различните възли имат различни механични характеристики, но едно може да бъде отделено като символен смисъл на тази картина: възелът символизира връзка, както и, че нещото, което се вижда, е всъщност изградено от две неща, а не от едно. Това, което ги свързва е взаимодействието между тях.
Дали не сме в позиция да опитаме да разтълкуваме първия си йероглиф?!
За целта съм избрал едно от имената на Ра. Както е добре известно Ра е божество и едно от названията на Слънцето. Това, което не е толкова добре известно е, че за древните египтяни божеството (на техния език произнесено като нетеру) не е някаква свръхестествена сила с откровено злобно отношение към човека, каквото е божеството в Стария завет. Нетеру всъщност е принцип на природата. Какво облекчение. Най-накрая в човешката култура се появява божество, което няма никакво лично отношение към човека, а е просто символ на принцип на природата. Божеството е начинът, по който функционира светът (Вселената) около нас. Именно затова отделните божества в древно-египетския пантеон са отбелязани в т.н. картуши.
Картушът е правоъгълник със заоблени ръбове (по подобие на прозорците в операционната система на Епъл МакОС), в който се изписва името на божеството. Интересно, някои божества имат повече от едно име. Например Ра, богът слънце, е известен и с името си „сенк“, което в превод означава „лъч светлина“.
Ето как се изписва сенк (според древно-египетския речник на сър Е.А. Уолис Бъдж 1920г. Том 2, стр.608 {1} ): в две колони – в първата колона има три символа един над друг.
– 1. Две въжета свързани с възел
– 2. Вълна
– 3. Нещо, което прилича на чаша за кафе); във втората колона има един символ
– 4. Кръг с отбелязан център.
Да се опитаме да прочетем йероглифа…въпреки, че вече е прочетен, т.е. фонетичният прочит е „сенк“ = лъч светлина. Възможен е и символен прочит обаче:
Това (значението на „чашката за кафе“) е вълна, която произлиза от промяна във връзката на орбита.
Впечатляващо е…ако имаха и отделен символ за електро-магнетизъм или електричество, щяхме да прочетем края като „електро-магнитна орбита“ или „електрическа орбита“ и щяхме да останем поразени, че този символен прочит съвпада с нашето съвременно разбиране за природата на светлината. Под съвременно разбирам епохата и след появата на квантовата механика.
Апропо, на същата страница в йероглифния речник на Бъдж, могат да бъдат видяни множество думи със същото фонетично значение „сенк“, но с различно йероглифно изписване, т.е. различен смисъл. Отново в подкрепа на подходът използван тук, различният смисъл се носи от различното йероглифно изписване.
Вероятно горният прочит не предизвиква вълнение в повечето читатели, защото, за да разпознаят впечатляващия смисъл е необходимо да имат сериозни познания по физика. Какво казва физиката за произхода на светлината{2}.
Светлината е електромагнитна вълна, т.е. само-поддържащ се процес на промяна във времето и пространството на електричното и магнитно полета. На макроскопично ниво се описва в рамките на безусловно емпирично утвърдена теория на електромагнетизма (електродинамика). На микроскопично ниво се генерира в квантово механични системи каквато е и атома. За атома, конкретната квантово механична система е електрон в електростатичния потенциал на ядрото.
След успешното решаване на задачата в рамките на която и да е интерпретация на квантовата механика (теория на Бор, матрична механика на Хайзенберг, нерелативистична кв. Мех. На Шрьодингер или релативистичната кв. Мех. На Дирак) се оказва, че електронът може да се намира на различни орбитали със строго определени енергии (функция на взаимодействието между електрона и ядрото), т.е. система с дискретни енергетични нива, като излъчването (или поглъщането) на светлина се осъществява при преходът на електрона от една енергетична орбитала към такава с по-ниска енергия (по-висока в случая на поглъщане). Един опит за обобщаване на физичната картина относно природата на светлината в едно изречение би бил:
Това е електромагнитна вълна, която произлиза от промяната на енергията в една квантова система от една енергетична орбитала в друга.
Приликата със символното значение на йероглифа за лъч светлина (едно от имената на Ра) е поразителна и не предполага допълнителен коментар. Коментар може да изисква отговорът на въпроса, свързан с произхода на подобно знание за природата на светлината в древно-египетския свят. Този отговор е допълнително усложнен от намирането на артефакти от тази цивилизация, за чиято изработка се изискват технологии, известни нам само понастоящем. Ще изброим някои от тях:
- на първо място огромни обелиски изработени от едно парче гранит (за сведение гранитът е скала около 10 пъти по-твърда от стоманата).
- На второ място храмове изградени от огромни гранитни блокове със сложни сглобки и съвършено напасване.
- На трето място е самият материал, от който са изработени пирамидите на платото Гиза (Хеопсовата е най-голямата). Този материал прилича по-скоро на геополимер, а не на дялан варовик{3}. Не случайно кариерите за камъка на пирамидите в Гиза не са намерени и до ден днешен.
Тук нямаме намерение да решаваме тези въпроси, а по-скоро да ги задълбочим. Една от причините да искаме това е, че вероятно с навлизането в дълбочина на тези въпроси, биха отпаднали несъстоятелните опити за оформяне на приемлива историческа картина и биха оцелели по-добри описания.
Сега ще опитаме отзад напред, т.е. първо ще разкажем физиката, а после ще потърсим символни аналози в древно-египетската цивилизация. Да вземем под внимание третия принцип на Механиката, формулиран от Исак Нютон: „За всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие“. Това изречение е добре познато на повечето хора, но това, което не е познато е, че то води до два ключови закона:
- Законът за запазване на енергията в затворена система и
- Законът за запазване на импулса в затворена система. Въз основа на Закона за запазване на енергията е формулиран Вариационния принцип, в рамките на който може да бъде генерирана практически цялата физика, от класическа механика, през квантова механика до гравитация, т.е. общата теория на относителността.
Третият принцип на механиката е и знанието, което обуславя начина на работа на всичките ни средства за придвижване – от велосипед, през влак до самолет; и всичките ни средства за извършване на механична работа. Трудно бих посочил по-важно изречение във физиката. Ако някога ми се наложи да предам квинтесенцията на физиката в едно изречение, то това е най-добрият ми кандидат.
Може би някой някога е разсъждавал точно така. Може би самото послание е толкова важно, заради потенциала да породи технологична цивилизация, че този някой би посветил доста повече пространство от един йероглиф. Да надзърнем в картинното изкуство в Древен Египет и по конкретно в Книга на Мъртвите.
Всъщност има ли по-сигурен начин едно послание да стигне до всеки човек? Нима всички ние не споделяме една и съща съдба – на смъртни? Нима това не ни ужасява и не ни кара да се надяваме, че ще бъдем отново живи?
Защо тогава да не окомплектоваме погребалния ритуал с нашата идея как това би могло да стане нещо като готварска книга по прераждане?
Дали рецептата работи не е от значение. От значение обаче, ще е това, че символните ни послания могат да достигнат до практически всеки човек. Дори такъв от друга епоха. Да, защо не. Той също ще споделя нашата преходна съдба и ще му е интересно да разбере какво би могъл на направи, за да „оцелее“ за нов живот.
Едно от нещата, които трябва да направи е да има „сърце леко като перо“. Поне на това ни учи сцената с претеглянето на сърцето срещу перото на Маат, обикновено считано за символ на истината.
Забележете как е нарисувана везната – винаги хоризонтална, т.е. съвършен баланс. Можеше да е нарисувана така сякаш сърцето е по-тежко, т.е. везната е наклонена на страната на сърцето, а защо не и да има сърца по-леки от самото перо на богинята. Спомнете си, че божеството е принцип на природата, т.е. сцената показва измерването на „сърцето“ срещу принцип на природата. И измерването винаги дава равенство. Поне така се изобразява в картината (според, изглежда, някакъв древен канон за изографисване).
Какво ли може да символизира „сърцето“?!
Сърцето се вълнува, обича, тупти и дава живот…без него дали би имало каквото и да било действие? Ако някой ви беше поставил задачата да изобразите действието в един символ, кой щеше да бъде той? Може би мускул? Но кой от всичките в човешкото тяло? А може да е от телата на други животни?…Но те всички имат сърца, нали?! Дали сърцето не е най-универсалният символ на действие? Изглежда така.
Да се върнем отново на изображението. В центъра е фигурата на божество. В конкретния случай това е Озирис, но често тази сцена може да бъде видяна с Тот на везната. Без значение конкретното божество, божеството означава принцип на природата и поставянето му в центъра на картината е индикация, че съдържанието на посланието е със силата на принцип на природата. Измерването на сърцето, т.е действието срещу перото на Маат, т.е. отново принцип на природата, идва да покаже, че противидействието на действието е принцип на природата. По силата на емпиричен постулат, третият закон на Механиката не дава обяснение на причината за появата на противодействие. То е принцип на природата. Съвременен физик би възразил, че противодействието е проява на закона за запазване на импулса или стремежът на природата да запазва енергията, но си заслужава да напомним, че законите за запазване в Механиката са в действителност следствие на метафизиката, уловена от третия принцип на Механиката и така ярко изобразена в сцената на претегляне на сърцето от Книга на Мъртвите.
Ще завършим този кратък преглед на символния език на Древен Египет с опит за интерпретация на още една част от картинното изкуство на тази изчезнала цивилизация. За щастие цивилизациите в духа на древен Египет са символизирани с птицата Феникс, която се самопоражда от собствената си пепел. От тук би следвало да направим извода, че вероятно и древните египтяни са осъзнавали, че след всяка следваща цивилизация ще дойде нова, която още по-вероятно ще възкреси знанието на изчезналата/изчезващата такава. Така се случва в действителност.
Древните гърци получават голяма част от знанието на Древен Египет, та дори самата „Питагорова теорема“ , която изглежда като да е част от този пакет на „Енциклопедия Галактика“. Важно е да се уточни, че самият Питагор не е претендирал теоремата да е негова. Известна е като Питагорова посредством неговите ученици, нарекли я така на името на учителя, от когото са я научили.
Голяма част от духовния мироглед се пренася в т.н. Херметизъм, т.е. философско-религиозно учение с езотеричен характер, предадено от бог Хермес, чийто еквивалент в Египет е бог Тот. Използвайки този паралел, може да приемем, че според древните египтяни, душите обитават Млечния път между преражданията, като има две порти към това отвъдно (Дуат). Едната – сребърната – е в съзвездието Близнаци, а другата – златната – е в съзвездието Стрелец. Интересено е, че през златната порта, т.е. съзвездието Стрелец, се е случило „спускането“ на боговете, за да управляват Египет през „първото време“ (зеп тепи).
Съзвездието Стрелец има характерно звездно разпределение, като поясът на „ловеца“ е изграден от 3 звезди, две, от които са с почти еднаква яркост, а третата – по-слабата – е отместена от правата, която ги свързва. Точно такава е и ландшафтната структура на пирамидалния комплекс на платото Гиза, като реката Нил е символен образ на Млечния път в това изображение на „небето върху земята“.
Често може да бъде видяна картина на Озирис, който държи звезда в ръката си или плава с лодка към звездите, държейки в ръката си „ключ„. Ключът е йероглифът „анкх„, който в превод означава живот. Причината да смятаме, че това което държи в ръката си божеството е ключ, е значението на египетската дума за звезда, а именно „с’ба„, която може да се преведе и като врата. Обикновено считаме, че вратите се отварят с ключове. Вижте картината.
Да използваме вече отработената методология за тълкуване на символния смисъл. Божеството (Принцип на природата) държи в ръката си ключ, който отваря вратата към звездите.
Ключът е живота…или по-скоро Животът е ключа към звездите.
Момент, забравихме за лодката. Какво ли може да символизира тя: дълго и опасно пътуване, пренасяне на товари?! Нима като цяло картината не се опитва да ни каже, че Принцип на природата е пренасяне на живот сред звездите. Нещо като картинна версия на съвременото понятие за панспермия, чиято научна идея се състои в това, че животът на Земята е бил пренесен от други далечни места от космоса.
Процесът на пренос можа да е на случаен принцип, т.е. посредством падащи върху земята метеорити или комети, а може и да е насочен. Основен идеолог на насочената панспермия е един от двамата откриватели на ДНК молекулата – Франсис Крик, който в прекрасната си книга {4} излага аргументи в полза на тенденциозното посяване на живот на планетата Земя, предвид неспособността й да генерира такъв от не-живо начало. Още Дарвин е забелязал, че абиотично пораждане на живот на Земята не са наблюдава по времето, когато е събирал материал в подкрепа на теорията си за еволюцията на живите форми. Тук не ще имаме смелостта да прочетем картината като описание на пренасянето на живота на планетата от божества идващи от звездите, но със сигурност това е един възможен прочит.
Друг възможен прочит е, че Принцип на природата ни задължава да пренасяме живот сред звездите.
А фактът, че животът е ключът към звездите вероятно означава, че и опитите ни да го сторим вероятно ще бъдат възнаградени.
В заключение може да кажем, че една подобна, обща за всички нации, цивилизационна цел би имала силно спояващ характер, основаващ се на развитието на усещането за свещеност на живота и може би до по-стабилни и мирни форми на съжителство.