Според Учителя Дънов «ѣ» – «Ять» е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква е Небесният знак на Славянското воинство и на Славянството.
В славянския език гласната «ѣ» – «Ять» е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е“, което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език „е“-двойно се запазва. Изговаря се двояко като „я“ или като „е“ в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко“ в западния говор.
След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на «ѣ» – «Ять». Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м.юли 1895 г. Небесният знак действа.
През 1895 година Константин Величков като министър на просветата в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) назначава комисия, която изработва проект, където се предлага «ѣ» – «Ять» да се изхвърли от азбуката и според изговора да се пише с буква „я“ или с буква „е“. През 1898 г. си подава оставката вследствие на разногласия със Стоилов. По-късно Константин Величков емигрира от България, подгонен от противниците си и умира в Гренобъл. А Константин Стоилов почива 1901 г., наскоро след падането на правителството му. Небесният знак действа.
През 1899 година Иван Вазов като министър на просветата назначава комисия за правопис. Но след месец той е освободен от длъжност и тази комисия не започва работа въобще. И така той остава незасегнат от Небесния знак. Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност.
На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва «ѣ» – «Ять» до 1921 година. Това е Дриновския-Иванчевски правопис. Буквата «ѣ» – «Ять» се произнася като „я“, когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка.
Пример: грях, живял, вяра. Буквата «ѣ» – «Ять» се произнася като „е“, когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери.
През 1921 година министър на просветата е Ст.Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят «ѣ» – «Ять» и на нейно място се пише „я“ или буква „е“ според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи. На 9 юни 1923 година става преврат и Стамболийски е убит. Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал.Цанков, който е организатор на преврата. А Цанков назначава комисия и през август 1923 година Цанков публикува ново упътствие за правопис на българският език, утвърден през 1928 година със специален закон. Връща се стария правопис, като се връща и «ѣ» – «Ять». Този правопис се запазва до 1944 година. Ал.Цанков доживява дълбока възраст и умира в чужбина, без да може да го достигне възмездието на комунистите заради избиването на хиляди комунисти през време на септемврийското въстание от 1923 година, вдигнато от комунисти и земеделци. Небесният знак го запазва.
През месец февруари 1945 година, шест месеца след 9 септември 1944 година, когато комунистите идват на власт, предишните стронници на правописна реформа се активизират и те срещат разбиране от новата власт да се изхвърли стария правопис, за да не им напомня за царското време. Веднага се прави реформа през февруари наредба – закон от 27 февруари 1945 година и се изхвърля двойното «ѣ» – «Ять», с цел да се внесе единство в писмената форма на книжовния език. Понеже двойното «ѣ» – «Ять» има двояка звукова стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава „я“ и „е“ според книжовният изговор на думата. Какво става по-нататък?
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., се назначава Регентство от 3 човека: Богдан Филов, ген. Михов и принц Кирил Преславски – брат на цар Борис, което е избрано от 25-то обикновено Народно събрание на 9 септември 1943 г. Забележете датата – 9 септември 1943 г. Точно след една година, на 9 септември 1944 г. се създава ново правителство на Отечествения фронт. То уволнява старото Регентство и назначава ново, от 3 човека на 9.IХ.1944 г.: В. Ганев, Цв. Бобошевски и Тодор Павлов.
До лятото на 1945 г. Регентството узаконява всички решения и законопроектите, изпращани му от ОФ правителството. Регентството упражнява от името на малолетния цар Симеон II конституционните си задължения. Така че наредбата – закон на 27 февруари 1945 г. за промяна на правописа се узаконява от Регенството от името на цар Симеон II. Според чл. 25 и 26 от Търновската конституция, монархическата власт се упражнява от Регентството, при смъртта на царя и при малолетен престолонаследник.
В името на Симеон II, цар на българите, е сменен стария ръкопис с новия ръкопис, където е изхвърлено «ѣ» – «Ять».
На 8 септември 1946 г. се провежда Референдум за Република. На 15 септември 1946 г. България е обявена за Народна Република. Цар Симеон II е царувал от 28 септември 1943 г. до 15 септември 1946 г., чрез 3 регенти.
Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна Република.
Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития.
България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност. Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро. Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът“, том III, стр. 170-172.
Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия. В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство.
Защото съставителят на Кириловото житие пише за Константин-Философ: „Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото. Словото бе у Бога и Бог бе Словото.“ Но тук се дава Небесния знак – «ѣ» – «Ять» и то се записва с Него.
„Въ началото бѣ Словото. И Словото бѣ у Бога. И Словото бѣ Богъ“.
Небесният знак е изписан в глагола „бе“ последователно и на трите места. Това е знамето на Славянството. Това е знакът Божий, че Бог даде славянското писмо чрез двамата братя Кирил и Методий. В старите Библии навсякъде е обозначено с «ѣ» – «Ять». Учителят Дънов дойде в България и предаде Словото Божие чрез Небесния знак и писа с Небесния знак.
Българи и славяни, върнете Небесния знак във вашата азбука, за да бъде над вас Божието благословение и Божията ръка да ви закриля! Амин!
Вергилий Кръстев. Изгревът том IV