Публикации

Никулден е! Не всеки има право да яде риба днес. Още -какви са ритуалите в днешния ден.

На днешната дата, 6 декември, е голям зимен християнски празник. Източноправославните християни честват св. Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски.

Не всеки може да яде на днешния ден традиционния шаран, а само този, който се черкува в храм, носещ името на св. Никола според източното православие.

Според устава право да се облажат с пълнен шаран имат само тези, които са се черкували там, където има храмов празник, призна свещеник от столичния храм “Св. Седмочисленици”.

“Право да хапнат риба на този ден имат и именниците”, пояснява Ловчанският митрополит Гавриил, като се позова на Йерусалимския типик. По строгия църковен устав риба се разрешава в събота и в неделя, но не и в понеделник.

Рибникът се пече в пещ, заедно с обредните хлябове – по два за всеки дом. Рибникът и хлябовете се освещават в църква, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден.

Свети Николай е покровител не само на тези, които са кръстени на името му. Той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник. На днешния ден се канят роднини, кумове и съседи.

Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката. Вярването е, че по този начин ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст, възрастните жени пришивали на шапките на децата, за да ги пази от зли сили и уроки.

На Никулден на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

Трапезата не се вдига цял ден; семейството остава край нея, пеят се трапезни никулски обредни песни. Преданията гласят, че св. Никола спасил една гемия от потъване като запушил дупката й с шаран. Затова на трапезата той трябва да бъде основното ястие (останалите гозби задължително са постни – сърми, чушки, фасул, царевица; текат Коледните пости).

След обяда на мегдана се извива обичайното хоро, наричано някъде сглядно; на него се хващат всички моми, на които предстои женитба. В народните представи св. Никола е наследник на езически черти, макар и видоизменени; това се остатъци от белезите на хтоничните божества на подземния свят, влагата и плодородието.

Изследователите с основание сочат светеца за евентуален приемник, в балканския регион, на древногръцките божества на морето – Посейдон и на отвъдния свят на мъртвите – Харон.

Като че ли най-ясно се долавя тази връзка в “сферата на действие” на светеца: той е повелител на водите, рибите (знаци на хтоноса) и едновременно с това е християнизирано въплъщение на анонимния покоен прадед, покровител на дома и семейството.

По подобие на змея (отново хтоноса) св. Никола е крилат и необикновено силен момък. Другият му образ е на възрастен мъдрец. Тези различни наглед образи всъщност маркират двойнствен митологичен персонаж. Той отново подсказва преплитане на християнство и езичество, резултат на бавен процес на проникване.

Празникът има и друга, много важна функция: той маркира времето на преход към зима; счита се, че от него започва същинската зима, зимните вихрушки и бури. Вярва се, че на Никулден вали първият сняг, който светецът “изтърсва” от брадата си (подобно на св. Димитър).

Никулден е повратен момент и за рибарите: той бележи края на есенно-зимния риболовен период; след него риболовът е забранен. В селищата по река Дунав и по Черноморското крайбрежие, както и покрай другите големи реки този ден се отбелязва тържествено.

Във връзка с представите за преход са и различните гадания за бъдещия цикъл – ако през деня е студено и вали сняг, годината ще е добра; ако е топло и сухо, реколтата ще е слаба.

Приготвянето на никулденската трапеза с рибата се осмисля като жертвоприношение за светеца, т.е. тя е курбан за омилостивяване на злите сили и за осигуряване защитата и подкрепата на християнския светец.

Трапезата не се вдига, за да има и за умрелите предци, чиято закрила също е необподима. Вдигнатият високо и разчупен от стопанина хляб трябва да “вдигне” житата в бъдещата реколта.

Обредните практики от типа светец (служба) в чест на домашния покровител, в които участват само мъже, вероятно имат много древен произход. Той е свързан с инициации и посвети в някога съществувалите мъжки военни съюзи.

В този смисъл зимната никулденска обредност е във връзка с коледарските и сурвакарските обичаи. Коленето на курбан (мъжко животно) не се схваща като нарушаване на поста, защото жертвата е нарочена за светеца. Всъщност отново става дума за чисто езическо жертвоприношение.

Така традицията ни отново синтезира различни, често разнопосочни вярвания, представи и ритуали, за да изгради монолитната Никулденска обредност.

В някои райони в деня на св. Никола се извършват обичаи и обреди, наричани светец, служба, наместник, оброк или курбан. В тях св. Никола приема функциите на семеен или родов закрилник, стопанин-пазител на дома, семейството и имота.

Обредното събиране и угощение става вечерта и на него са поканени всички роднини, но обикновено само мъжете. В случаите, когато св. Никола е патрон на селото, се коли курбан – бик или теле и трапезите се нареждат върху кърпи на земята. Тогава присъстват всички.

close

Абонамент

за новини и събития

Ние не изпращаме спам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *