Публикации

Няма престъпна любов

Петър Дънов За книгата Темата за любовта вълнува хората, откакто свят светува.

Те са обречени да решават вечните въпроси: влюбен ли съм? Обича ли ме? Как да запазя любовта? От техните отговори зависи щастието им, зависи и радостта в живота им. Трудно е да се разрешат еднозначно проблемите в емоционалния живот на човека. Кой би могъл да му помогне? Най-вече онзи, който разбира сложната им психологическа същност и има по-богат опит. В предлаганата книга са обединени афоризми, извлечени от богатото философско наследство на Петър Дънов.

В своето оригинално учение, българският философ и духовен учител изяснява причините на много житейски проблеми. В него той предоставя и методи, чрез които всеки може успешно да преодолее душевните си противоречия, като добър познавач на човешката психика, той често дава и полезни съвети за по-добри човешки взаимоотношения. Като фактор от първостепенно значение за връзките между хората той поставя любовта. Естеството на любовта Петър Дънов изяснява в течение на целия си живот. И в разговори, и в беседи, и в лекции – навсякъде той осветлява тази вечна тема. Говори за любовта като универсална сила, поддържаща живота. Говори непосредствено, без досадно морализиране, така че любовта като абсолютна необходимост в живота на човек да бъде разбрана от всеки. Милка Кралева Радвайте се на любовта. Не пресмятайте кой кого колко и как обичал. Щом любовта се проявява, няма престъпление.

Любовта е новата религия в света. Петър Дънов Животът на Петър Дънов Години и събития 1864,11 юли Роден в с. Николаевка, близо до Варна, в семейството на свещеник Константин Дъновски 1878-1883 Завършва гимназиално образование във Варна. Започва да учи цигулка. 1883 Постъпва в Богословския отдел на Американското научно- богословско училище в Свищов. 1887, 24 юни Получава атестат за завършен петгодишен курс на обучение в Свищов. 1887- 888 Учител в Русенското село Хотанца. Създава първата си песен. 1888, август Заминава за Америка. Посещава подготвителен курс по теология в семинарията Дрю – гр. Медисън (Ню Джърси). 1890-1893 Учи в Теологическия факултет на Бостънския университет. Дипломира се на 7 юни 1893.1895 Завръща се в България. 1896 Издава първата си книга „Науката и възпитанието“. 1895 -1900 Прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа. 1898 Създава връзка с първите си ученици П. Киров, Т. Стоименов и д-р Г. Миркович. 1901 Започва своите пътувания из България, като изнася сказки, прави френологически изследвания и изучава основно качествата на българина в продължение на 11 години. 1900, юли Провежда във Варна „Първа среща на веригата“ със своите трима ученици. През следващите години тези срещи продължават – веднъж в годината, през м. август. На тях присъстват лично поканени от П. Дънов хора. 1904 Установява се в София, на ул. „Опълченска“ 66, където постепенно се създава кръг от негови последователи. 1914 Започва да изнася редовно пред обществеността в София неделни беседи, издадени по-късно под общо заглавие „Сила и живот”. 1917-1918 Интерниран във Варна заради критично отношение към политиката на цар Фердинанд. 1922 Открива Окултна школа с лекции пред младежки клас и общ окултен клас. Започва да излиза на изгрев слънце извън София в местността „Баучеровото“, по-късно наречена „Изгрев“. 1923 – 1924 Създава голяма част от оригиналните си песни, наречени от него „музикални упражнения“, чиято енергийна същност развива духовните сетива в човека. 1928 Последователите му построяват „Салон на Изгрева“, с малко жилище за Учителя. Мястото става център на интензивен духовен живот. 1929 Първи летен лагер на Седемте Езера в Рила. Летуването там става традиция в живота на малкото общество, наречено „Бяло Братство“. 1930 Въвежда нов вид беседи, наречени „утринни слова“. Изнася ги в неделя сутрин, преди изгрев слънце. 1932 Дава първите упражнения на Паневритмията. Постепенно създава комплекс от 28 различни упражнения, придружени от негова оригинална музика. Изпълняват се с цел да хармонизират енергиите на човешкия организъм и да го свържат с вечния природен ритъм. 1942 Довършва цикъла на Паневритмията с упражненията „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“. 1944 Най-тежките месеци по време на войната, прекарва в с. Мърчаево с група ученици. 1944, 24 декември Завършва земния си път в София, оставяйки едно неоценимо духовно богатство на българите и на света. Естеството на любовта Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те – личен, обществен, семеен или общочовешки. Любовта е сила, която преобразява всичко и спасява човека. Тя идва в реална, жива форма и премахва всички прегради. Който се домогне до нея, влиза в областта на разумността. Физическата любов е с прегръщане, с целувка. Реалната любов е с докосване, а идеалната е само отдалеч, от разстояние. Физическата любов носи големи промени. Който иска да я опита, трябва да знае, че ще се движи от едно състояние в друго, от радост в скръб, и от скръб в радост. Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви? Любовта е нещо възвишено. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената. Това, което дразни човека, и събужда низшето в него, не е любовта. Това е изопаченият човешки живот, който сега се проявява. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото е добродетел, която е сляпа към грешките на хората и от нищо не се обижда. Дори в най- големите грешки на хората тя вижда само добро. Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек. Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов. Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от различни източници, там е грехът. Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления. Когато влязат в любовта, хората се натъкват на една ужасна гама, от която всички страдат. Който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. Ако съзнанието му е будно, той ще мине през нея, ще научи нещо и ще излезе, но ако не е будно, ще го сполетят най-големи нещастия, каквито не е сънувал.Любовта не е в жертвата. Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове. В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога. Любовта изключва всякакво насилие. Тя действа между хората само тогава, когато те вършат всичко доброволно. Всеки човек има желание да бъде свободен, сам да пожелае да направи нещо за своя ближен. Заставите ли го насила да направи добро на някого, той веднага ще ви се противопостави. Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира. Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са невежи, нито горди или амбициозни. Те са смирени и искрени. Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно. Тя отваря очите на хората, а не ги затваря. Който обича, вижда нещата ясно. Само чрез любовта може да познаете хората. Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта. Само топлината на любовта е в състояние да премахне всички съмнения, подозрения, разочарования в живота. Мощна сила се крие в любовта. Тя прави чудеса. Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили. Любовта облагородява човек и подобрява условията. Затова, каквото прави човек, трябва да го прави с любов. Красотата на любовта се заключава в това всички същества да ви обичат, а не само едно. Любовта е вечният стремеж на две души. Престъпността е в невежеството, в кривото разбиране и неизползване на любовта. Престъпността е, че искаме да сложим любовта в окови.Любовта е път на най-малкото съпротивление. Божествените души никога не вървят по пътя на любовта, а по пътя на мъдростта. Който иска да не прави грешки, да върви по пътя на любовта. Тя е дадена за слабите хора в света. Силните хора нямат нужда от любов, слабите имат нужда от любов. Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби с нея, човек трябва да мине по пътя на скърбите и страданията. Когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е чрез любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли и ще бъдете готови да служите. Любовта представлява свят на услуги. Където е любовта, там е раят, там е блаженството, там е Бог, там са всички блага. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството. Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя. Любовта може да бъде физическа, механическа и духовна или божествена. Това са три положения, чрез които законът на Любовта трансформира силите на света. Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света. Любовта може да се предаде по физически, астрален, умствен, причинен начин и по хиляди други начини, но резултатите винаги са еднакви. Тя носи светлина, топлина и свобода. Любовта не забравя. И в другия свят да идеш, пак ще мисли за теб. Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява. Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри. Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации. Любовта предизвиква физическо и умствено преображение в хората. Тя създава у човека ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество се изменя. Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан. Чрез любовта си към Бога човек се ражда, а чрез любовта си към ближния той расте. В любовта има един елемент, който разтопява хората, и богати и сиромаси, и учени, и прости. Плачеш, тъжиш, весел си, отчаян си, какво ли не, но главното е, че всички огньове и падане, и ставане, и летене, са плод на любовта. Любовта не обича никакви оплаквания – това, че си невежа, че си сиромах, че си грешник, не я интересува – слага те в огнения кюп и те разтопява. Колкото и да се криеш, да се предпазваш, тя ще те намери. Не остава нищо друго, освен да кажеш: “На твое разположение съм!” Езикът на обичта Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него. Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото. В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си. Хората не трябва да се питат взаимно: “Обичаш ли ме?” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори. Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си. На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина. За любовта има особено време. Да чувстваш, да се настройваш може по всяко време, но да обичаш така, че да се преобразиш, да се освободиш от всички инстинкти, да възпиташ вълка, тигъра в себе си, това всякога не става.Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос. Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш. Когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма. Когато дава свобода на хората, той се освобождава от своята карма. Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот. Всеки сам да дава начина, формата как да го обичат. Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб. Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно. Когато обичате някого, го слушате без отегчение и усещате като че във вас се влива някакъв елексир, който ви ободрява и съживява. Като си отиде любимия, вие казвате: “Много нещо ми остави този човек.” Това значи да любите и да ви любят. Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши. Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича. Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш. Който те обича, той предвижда всичките ти нужди. Ако обичаш и да умреш, непременно ще възкръснеш. Който не обича, и да живее – ще умре. Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича. Не можеш да вярваш, докато не обичаш. Вярата определя качествата на твоята любов. Надеждата определя качествата на твоята вяра. Любовта определя качествата на твоя ум. Ако двама души, които се обичат, не вярват в ума и в сърцето си, нищо няма да постигнат. Вярата се явява като съединителна нишка в живота на човека. Да обичаш – това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си. Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета. Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде. Когато приеме любовта, човек минава от страданията към радостите, където може правилно да се развива. Това не значи, че той трябва да избягва страданията. Разумните страдания са благо за човека. Велико благо е да имаш любовта на един човек! Това значи да имаш тил, на който да разчиташ при всички условия. Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Обичайте толкова, колкото любов излиза от сърцето ви. Никой никого не може да застави да обича. Ако нямате вътрешен подтик да проявите любовта си към някого, никаква външна причина не може да ви застави да направите това. Когато двама души се обичат, те едновременно трябва да се разбиват в телесно, в сърдечно, и в умствено отношение. Това значи да има хармония между тях. Човек трябва да е отворен към всеки, когото обича. Той трябва да бъде готов на всички жертви. Любовта е връзка на човешката душа с Бога. Всяко чувство, което огорчава, носи смърт. Всяко чувство, което произвежда радост и веселие, носи живот. Чувството, което те огорчава, не е за тебе, чувството, което носи радост и веселие, то е за тебе – приеми го в себе си. Не можеш да бъдеш щастлив, докато не обичаш някого, без той да знае, че ти го обичаш. Само така човек може да бъде щастлив. Трябва да има един човек, на когото да изливаш чувствата си, както една струя, един извор излива водата си и напоява цяла местност. И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около него. Не казвайте името на този, заради когото правите нещата. Този, който ви обича, не е тук на земята. Ако е на земята, двамата ще живеете в едно тяло. Обикновено единият е горе, другият долу. Вие не знаете името му. Само когато станете много тъжни и се намирате на кръстопът, той ще дойде да ви утеши и пак ще си замине. Това е за онези, които искат да бъдат щастливи. Когато обичате някого, вие живеете със свещен трепет по него. Това е свещеният трепет на любовта. Всеки го е преживял. Той е единственото нещо, което може да направи човека щастлив. В любовта не се допуска абсолютно никаква лъжа. И онзи, който се опита да оскверни любовта, започва да пада. За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича. Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате. Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да би причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате. Човек, който след като изгуби и силата, и здравето, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си, този човек живее в любовта. За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш. Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе. Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема. Който обича, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат. Смяна трябва да има в живота.За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с любовта. Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо. В любовта власт няма. В нея има нещо по-велико от властта. В любовта трептиш за онзи, когото обичаш. Ти предвиждаш всичко, от което той има нужда. Ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в огъня на любовта, той моментално се превръща в скъпоценен камък. Страданията предшестват любовта. Никой не може да опита любовта, докато не мине през страдания. Който е минал през тях, ще намери любовта – най-голямото богатство в света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери най-голямото богатство. В това богатство се крие силата на човека. Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най- голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми. Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала. Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневяра е най- малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Щом се говори за изневяра, трябва да разбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на земята. Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, каква е тази любов? Умен човек е този, който знае кога да се отдалечи, или кога да се приближи до любовта. Като тръгнат в правия път, някои хора се усещат нервни и неспокойни. Това се дължи на любовта, която реформира сърцата им и ги прави по- чувствителни. По колко начина може да бъде спасен човек? Само по един начин – по пътя на любовта. Щом вярвате в Любовта и живеете според нейните изисквания, вие можете да се спасите. Като работите с любовта, в първо време ще забележите известно подобряване, което ще се смени с влошаване; после по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здрабословно състояние. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не иска и да възлиза. Едното подразбира другото. Щом влезете в божествената любов, тя ще ви застави да се откажете от небето и да дойдете на земята, за да помагате. Когато обичате някого, с това вие му помагате, като това и на вас съдейства да се издигнете. Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб, то е божествено. Да учи умните всеки може, но да учи безумните, които ще му заплатят според безумието, то е божествено! Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е Любовта. Ако божественото работи в един човек, ти непременно ще го обичаш. Ако той е дал път на човешкото в себе си, като го обичаш, ще се натъкваш на големи противоречия. Любовта прави човека силен и мощен. Докато любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще обгърнеш своя любим с огнена аура и ще напишеш: „Опасно за живота!“ Само така Любовта може да опази живота. Не е лесно да задържиш любовта на хората към себе си. Ако мислите, че можете да си играете с любовта на някого и пак да ви обича, вие се лъжете. Не можеш да обичаш човек, който няма поне една добродетел. Към учения можеш да имаш уважение, но не любов. Към силния може да имаш почитание, но не любов. Добродетелния обаче можеш да обичаш. Да обичаш човека, това значи, никога да не прекъсваш чувствата си към него. Едно чувство е силно, докато не се прекъсне. Външно може да се измени, но никога да не се прекъсва. Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за тебе и ти причинява беди, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. Видиш ли, че той страда, ти пръв трябва да му се притечеш на помощ. Това е любов. Ако не му помогнеш, ти не го обичаш. Любовта изправя всички грешки. Първата ви любов е посещение на един ангел, който ви завежда при онзи, в когото да се влюбите. Онзи, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитиш! Обикновено хората искат да бъдат много обичани, и те да обичат много. Кога любовта проявява своята сила? -Когато се постави под силен натиск. Когато те обичат и ти обичаш, между вас става правилна обмяна. Тогава и двамата разбирате как действа любовта. Тя е метод за работа. Тя работи в духовния свят. Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте далеч от любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение любовта не се намира. Който истински обича, той никога не съжалява, че обича и че не отговарят на любовта му. Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред. Без любов не можете да прогресирате. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите. Ако не обичаш, не можеш да живееш. Ако не те обичат, не могат да живеят. Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си. Никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не се проникнат от силно желание взаимно да си помогнат -по мисъл, по чувство и материално. В любовта между двама души трябва да става кръстосване на енергиите. Сърцето на единия трябва да бъде еднакво интензивно с ума на другия, и обратно. Философията на Любовта е да дадеш и да вземеш едновременно, за да бъде правилна обмяната. Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. За да. да би обича някой, законът е следният: ще намерите едно хубаво качество в този човек и ще го държите в ума си.Любовта подразбира правилна обмяна на енергиите между две същества, които едновременно си помагат. Ако двама души се обичат и не могат взаимно да си помагат, обмяната между тях не е правилна. Да обичаш някого, това значи да го направиш щастлив. Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват. Човек може да те обича, докато му даваш свобода. Отнемеш ли свободата му, ти престъпваш закона. Ти сам трябва да заслужиш любовта, сам да си я купиш! Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта. Ако страдате от това, че някой не ви обича, че е изменил любовта си към вас, трябва да знаете, че той никога не ви е обичал. Щом говорите за любовта трябва да знаете, вие ли искате да обичате или вас да ви обичат. Щом искате да обичате, ще започнете да давате. Ще отидете при онзи, когото обичате и ще му помагате в работата. Като обичате, вие давате, като ви обичат, ще ви дават, а вие ще приемате и ще благодарите. Който обича непременно трябва да жертва нещо от себе си. Който разумно жертва, той е истински човек на Любовта. Да обичаш човек, който те обича, е лесно, но да обичаш този, който не те обича, там е силата, а той е, който може да те научи на много полезни неща. Да обичаш, това е най-благородната, най-високата, най-свещената работа в живота. Който не разбира любовта, той се срамува от нея и съжалява, че е обичал някого. Това е неспазване на законите на Любовта. Човек трябва да взима от този, когото обича, колкото му е необходимо в дадения момент, но никога повече. Вземе ли повече отколкото му трябва, обмяната между тях се нарушава, поради което те не могат да се обичат. Когато двама души се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един. Ако любовта отслабва живота, тя е слаба любов. Ако любовта усилва живота, тя е силна любов.Който обича, правото е на негова страна. Да обичаш човека, значи да му дадеш нещо от своите чувства и от своята сила. Това са разменните монети в духовния свят. Живей всякога там, където любовта живее. Няма по-хубаво място от това. Всеки, който обича и е обичан, е възкръснал. Никой сам от себе си не може да ви обича. Онзи, който ви обича, има подтик от Бога, и ако той е верен на този подтик, той се благославя. Любовта трябва да ви стане учител, а вие трябва да станете ученик на любовта. Тогава ще разберете, че където и да ви води любовта, не трябва да се страхувате. Вие не можете да израствате без любов. Когато някой каже, че обича, той трябва да отговаря на две условия: да дава, без да очаква да вземе нещо; да обича, без да очаква да бъде обичан. Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство. Обичта е свещено чувство. Според законите на любовта и на природата, всеки трябва свободно да прояви своето естество, така както изборът свободно тече. Най-голямото зло произлиза от големите ограничения. Велико е да не ограничаваш. Когато говоря за любовта, избягвам еднообразието. Любовта има много форми, в нея има голямо разнообразие. Тази любов, за която ви говоря, едва сега идва в света. Ако обикнеш един човек и той стане добър, ти го обичаш истински. Обичта не носи никакви тревоги. Като обичаш някого и помислиш за него, трябва да усетиш едно хубаво разположение. Няма по-хубаво нещо в света от любовта. Приятно е да има едно същество, на което да разчитате напълно, да имате пълно доверие в него и във всички бури на живота никакъв страх да не проникне в душата ви. Такова нещо е любовта. Когато обичаш, ти повдигаш себе си, повдигаш и този, когото обичаш. Да обичаш тези, които те обичат, е човешко. Да обичаш тези, които не те обичат, е божествено. Когато се обичат двама души и изключват всички други, това не е любов. Не можеш да обичаш едного, ако не обичаш всички други едновременно.Щом си обезсърчен, любовта я няма в тебе. Човек е силен, когато обича. Като се влюби, човек става по-красив и по-благороден, готов е да се жертва за любовта си. Онзи, който изгуби всичко, за да познае живота, той е на Пътя на Любовта. Трябва да изгубиш всичко старо, за да влезеш в живота. Ако някой, който не те обича, те погали по главата, цял ден ще бъдеш неразположен. Но ако те помилва човек, който те обича и ти го обичаш, цял ден ще си радостен. Човекът, който обича, е проводник на божествена енергия, която помага на всяко живо същество. Животът не може да се подобри без любов, без добри постъпки, без прави и светли мисли. Физическата любов трябва да бъде предговор на духовната. Духовната трябва да бъде предговор на божествената. Мъжът и жената Жената и мъжът са стъпала, чрез които се учим как да живеем с Бога. Жената е минус, а мъжът – плюс. Обаче истинското проявление се явява все в отрицателните полюси, течението отива все от плюс към минус. Жените носят културата сега. Мъжът е алфа, а жената – омега на нещата, там е насочена цялата енергия. Две жени могат да живеят при един мъж, само когато едната се самоотрече в полза на другата. Мъжът е условие за повдигане на жената и жената е условие за повдигане на мъжа. Жената търси в мъжа едно възвишено същество от Божествения свят. Мъжът трябва да стане проводник на духа, защото жената търси духа в света. Идеалът на жената е духът; а идеалът на мъжа е душата. Вие изпитвате истинска любов и се чувствате вдъхновени, като срещнете жена, която има дух и душа, ум и сърце. Мъжът трябва да се вдъхновява, като срещне такава жена. Ако жената може да подобри характера на мъжа си, тя има любов. Ако мъжът направи същото с жена си, той има любов. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. “Жена“ от санскритската дума „зео“ означава „живот“ на български. „Мъж“ произлиза от санскритската дума „манас“, което означава същество, което мисли.В какво се състои мъжеството? Аз наричам мъж онзи, който може да застане на страната на слабите. Аз наричам жена само онази, която може да превързва раните на страдащите. Мъжът може да изправи жената, но не със сила. Жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с любов, а мъжът може да изправи жената с мъдрост. Жената трябва да има свобода, но при условие че може да я използва като гради върху нея щастието и здравето на своя мъж. Жена, която не е свободна, мъжът й не е щастлив. Мъжът, ако мисли, че може да наложи канон на една жена, той се лъже. И ако жената мисли, че може да наложи някакъв канон на мъжа, и тя се лъже. И мъжът, и жената всякога си остават такива, каквито са родени. Добрата жена се ражда добра, и добрият мъж се ражда добър. Ако мъжът говори истината, жената няма да се съмнява в него. Жената е противоположният полюс на мъжа. Мъжът обективно може да види себе си само в жената. И жената може да види себе си обективно само в мъжа. Мъжът е огледало за жената, а жената е огледало за мъжа. Ако се разбира човекът така, тогава мъжете и жените няма да се съблазняват и да са недоволни едни от други. Мъжът и жената се съединяват, за да се развиват. Женитбата е необходима, за да се развиват и мъжът, и жената, да придобиват нови качества и да изучават законите. Ако мъжът удари една жена, тогава ще дойде голямата астрална змия- жена, и ще му даде такъв урок, че с години ще го помни. Ако мъжете и жените се съединят в6 името на онези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света! Мъжът представя главния мозък в човек, чрез който е свързан с външния свят. Жената представя слънчевия възел, чрез който е свързана с вътрешния, с Божествения свят. Слънчевият възел има отношение към цялата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свят от мъжа. Това, което човек възприема чрез слънчевия възел или чрез симпатичната нервна система, е по-вярно от онова, което възприема чрез главния мозък. Жената трябва да бъде по-силна в астралния свят, а мъжът трябва да бъде по-силен в умствения свят. Като влезе в любовта на мъжа, жената да чувства, като че лъха приятна хладина от него към нея, след като е била нажежена в топлината си. Под топлината на жената всичко расте и се развива. А за разбирането и приложението на любовта се изисква хладина, при която плодовете не се развалят. Ако жената гледа на живота като на божествена проява, тя няма да се чувства ограничена и ще разрешава въпросите си правилно. Такава жена никой мъж не може да ограничи. Жената не трябва да търси любовта на мъжа. Тя сама трябва да е извор, от който извира любовта. Тя да обича, няма защо да чака да бъде обичана! Днес хората се страхуват от дреболии. Мъжът се страхува да не го напусне жена му, жената се страхува да не я напусне мъжът й. Защо се страхуват? Кой ги е свързал? Само връзката на любовта е вечна и неразривна. Ако сте свързани с Божията Любов, никаква сила в света не е в състояние да разруши тая връзва. Като се съберат мъж и жена да живеят заедно, единият от тях трябва да бъде учител, а другият – учител. Не се борете за първенство. Ако мъжът има вибрации, които могат да повдигнат ума на жената, тя да му даде място на учител, да не казва: „Аз не обичам да се подчинявам!“ Да се подчиняваш, значи да възприемаш енергията и да я обработваш. Това е култура! От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален. Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Същото се отнася и до жената. Достойно е да обичаш грешен и грозен човек. Силният може да обича всички хора и да им дава подтик към доброто и красивото в света. Чудни са хората, като разправят, че някой мъж, ходи с някоя жена. Като ходи, какво от това? На вас какво ви пречи това? Господ ги е направил да ходят. Щом като Господ им е казал да се обичат, аз съм на тяхна страна. Правилното е това: да не се меси в чужди работи. Ако мъжът има излишна енергия, нека я насочи към друга жена, но разумно, ако пък жената има излишна енергия, нека я насочи към друг мъж, но достойно и разумно. Обмяната е необходима. Когато мъжът обича една жена, това е дар от Бога за него и благословение за нея от Бога. Ако мъж и жена се обичат, тях в божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я загуби. Ако няма мъж и жена, не може да има и човек. Затова всеки си търси половината. Ще търсиш своята половина из целия свят и като я намериш ще се ожениш за нея. Това е бракът, това е целият човек. Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът. Съвети Свалете иконата на щастието и на мястото й поставете следния надпис: Любовта изисква подвиг, смелост и решителност. Не бягайте от любовта, но я приемете в6 себе си. Не се страхувайте, ако сърцето ви се е запалило. Ако го е запалил ангел, ще придобиете нещо ценно. Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в ума си нито една мисъл против него и да държиш образа му също тъй свещен, както твоя образ. Това е максима. Който може, така трябва да обича. Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Ако един ден хората престанат да се обичат, животът ще престане. Благодарете, че се обичат хората. В какъвто и смисъл да съществува любовта, тя носи живот в себе си. Дайте свобода на човека, ако искате да ви обича. Братът е близък по кръв, а приятелят – по чувства. Вие трябва да започнете от братството, и да върбите към приятелството. Често ви говоря за великата Божия любов, но не всички я разбирате. Докато не я разберете, дръжте старата любов. Стремете се към новата любов, но не се отксазвайте от старата. Старата любов изгаря, а новата – възкресява. Не позволявайте на хората да правят опити със сърцето ви. Ако прекалено силно обичате един човек, ще му причините вреда. Като мислите само за него, вие го правите неспокоен, защото с мислите си го контролирате. Да обичаш човек значи да му желаеш доброто и да го оставиш свободен.Престъпление е да искате от онзи, когото обичате, да ви плати за любовта. Вие трябва да сте доволни, че сте му направили едно добро, проявили сте се. Приложете любовта в живота си, за да се справите с пречките във физическия и в духовния свят. При всички случаи в живота се вслушвайте в гласа на сърцето си и следвайте неговите пътища. В сърцето на човека са написани Божиите закони. Никога не съжалявайте, че сте обичали, и никога не съжалявайте, че сте били обичани. За да не изгубиш любовта си, не питай човека докога ще те обича. Любовта е извън времето и пространството. Мисли за този момент, в който любовта ти се усмихва. Ако мислиш за бъдещето – ще страдаш. Никога не потискайте своите чувства. Никога не ги насилвайте. Това не значи да правите каквото искате. Не потискайте чувството, а го изчакайте да узрее. Обикнете ли някой човек, не го докосвайте. Обикнете ли някой човек, кажете му онази истина, която да му донесе светлина и да го направи свободен. Искате ли да бъдете щастливи в любовта си, дръжте едно почтено разстояние между вас и любимия ви. Скъсите ли това разстояние, ще изгубите любовта си. В сърцето са написани Божествените закони. Затова не правете опит да владеете нечие сърце, нито пък позволявайте вашето да владее някой. Ако сте поканили веднъж любовта да се качи на гърба ви, трябва да я занесете до края на нейния път. Колкото и да тежи, не правете опити да я хвърлите от гърба си, защото тя ще ви създаде по-голямо нещастие. Ще я носите, ще почивате, пак ще я носите, докато най-после тя сама слезе от гърба ви. Ако сте направили грешка да сложите любовта на гърба си, не правете втора грешка – да я хвърлите от гърба си. Издръжте докрай. За предпочитане е да загубиш всичко, но да не изкористиш любовта. Докато любовта е в тебе нищо отвън не ти трябва. Тя те прави силен и мощен. Не се съмнявайте в онзи, когото обичате. Съмнението не е любов. Обичащият не се поддава на никакви съмнения. Ако обичате някого, бъдете свободни, не крийте чувствата си. На всяко цвете сложете толкова вода, колкото му е нужно.Вярвайте само в любовта, която дава. Аз проповядвам любовта във велик смисъл, любов активна, любов на целувки, но със съдържание, любов на чувства, но интензивна, благородна, любов на сила, но да има в тази сила светлина. Където влезем, да има любов! Обичайте хората, без да се обвързвате с техните слабости. Ако обичате някой човек, оставете го свободен! Истинската любов разширява човешката душа. Ако искате да ви посети любовта, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги идва отговор на силните, искрени желания на човек, които излизат от неговата душа. Колкото и да обичате един човек, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се до него повече отколкото трябва, той ще ви разтопи. Стойте на такова разстояние един от друг, че да не виждате лошите си черти. Докато са далеч едни от други, хората виждат само доброто в себе си. Щом се приближат повече отколкото трябва, те не могат да се търпят. Вложете любовта в себе си! Не говорете излишно! Никой никого да не критикува! Да дойде любовта вътре във вас! Само тогава ще бъдете силни и красиви! Щом се научите да обичате, няма да остарявате, ще бъдете вечно млади. Решенията на всички трудни въпроси се съдържат в любовта. Тя ще дойде в реална, жива форма и ще помете всичко старо. Онзи, който познава любовта, е недосегаем за смъртта. Бъдете герои! Носете страданията си леко! Приемете и прилагайте любовта! Бъдете смели и решителни и говорете само за ония неща, които сте изпитали. Не говорете за неща, които не сте изпитали и преживели. Ако любовта изпълва само сърцето, говорете за любовта на сърцето ви; ако любовта изпълва само душата ви, говорете за любовта на душата; ако любовта изпълва само ума ви, говорете за любовта на ума; ако любовта изпълва само духа ви, говорете за любовта на духа. Приложете любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да се съобразявате с това, което хората мислят по този въпрос, и без да налагате своето разбиране на другите. Любовта трябва да бъде посята в душата, за да дойде изобилието. Посейте любовта в душата си и изворите ще потекат.Обичате ли, не се разсейвайте. В любовта вниманието никога не трябва да се отвлича. Гледайте със свещен трепет на всяка проява на любовта, защото там е Бог, там е силата. Любовта остава при този, който е благодарен. Всичко правете с любов. Затова сте дошли на земята. Обичайте, без да очаквате да ви обичат. Бог благославя всяка проява на любовта. Не говорете за своята любов, не казвайте на човека, че го обичате. Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас. Не изисквайте от него това, което не може да ви даде. Не му казвайте как трябва да постъпва, нито го коригирайте. Оставете го свободен да се проявява както той разбира. Радвайте се на успехите и постиженията на своите приятели, но не за да ги използвате. Не пренареждайте нещата, оставете ги както Господ ги е наредил. Не водете война с любовта. Любовта не иска да ви направи роби, но и светии не иска да ви направи. Онзи, който носи любовта в сърцето си и в душата си, носи повече от подвизите на един светия. Гледайте се свободно и спокойно, не крийте истината. Някой се срамува да обича, или да признае, че обича. Защо да не кажеш: много те харесвам. Обикнете първо ума на човека, после сърцето му, душата му, духа и най- после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича. Ако обичате някого, не изисквайте от него той да обича само вас! Не казвайте постоянно едно и също: „Аз те обичам“. Любовта има многобройни форми, чрез които може да се изяви. Внасяйте разнообразие в любовта си. Тогава душата ви ще бъде богата градина, в която има много цветя, много богатство. Всеки ден намирайте нови красиви черти в ума, сърцето и душата на онзи, когото обичате. Откривайте в него нови дарби, добродетели, духовни богатства, нови ценности и така любовта ви ще расте непрестанно. Оставете този правен морал, който сега имате, и не ставайте съдии един на друг. Като видите, че някой мъж прегръща или целува някоя жена, кажете: „Да ги благослови Господ“. Ако с целувката те изказват своето уважение, своето почитание и любов, тогава те вършат Божията воля. Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи. Не се страхувайте от любовта. Градете върху любовта, влагайте капитала си в нея и не се страхувайте. Онзи, който гради живота си върху любовта, винаги печели. Никаква опасност не ви очаква, ако градите върху любовта. Ако обичате някого, не го учете как да ви обича. Видите ли, че някой обича – не го критикувайте. Ако хората се бяха научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът да се е оправил. Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?“. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа. Престъпление е човек да изисква от някого да не обича друг. Мислете, чувствайте, но не говорете за любовта. Когато сърцето ви стане чисто като кристал, умът ви стане светъл като слънцето, душата ви стане благородна и широка като цялата вселена и духът ви стане крепък като Бога, само тогава кажете нещо за любовта. Щастие Не търси щастието си отвън. Който се е събудил, той трябва да търси щастието си отвътре. Щастието е в онзи, който те обича. Ако имаш приятел, който те обича, той никога няма да ти причини зло. Докато живее в света на промените, човек не може да очаква никакво щастие. Това, което отнема щастието на човека, което разрушава неговите възвишени мисли, чувства и постъпки, е отсъствието на любов. Ако търсите щастие на земята, свържете се с хора, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на небето и да слязат на земята. Не търсете тези хора, самите вие бъдете такива, които другите търсят. Спрете ли се под сянката на някой човек да търсите отдих и разхлада при него, вие сте изгубени. Човек човека не може да ощастливи. Щастието е връзка между две души. Когато две сърца са правилно съединени, т. е. имат правилни отношения, то както в музиката, тъй и тук се образува онзи тон, който наричаме щастие. За да бъде човек щастлив, трябва да обича. Любовта е едно условие, за да се реализира щастливият живот на земята. Трябва тук на земята да реализираме един хармоничен живот, за да се създаде общество от трезви хора, за да ти е приятно да живееш. И като срещнеш един човек, да знаеш, че има някого, когото той обича. Колкото по-буден е човек, толкова по-големи са възможностите да бъде щастлив. Придобиването на щастието е метод, това е закон, който съществува дълбоко някъде в човешката душа. Как ще наредите живота си, ако нямате щастие? Без щастие животът представлява поредица от разочарования, трудности и страдания. Без щастие животът няма смисъл. Да бъдеш щастлив е велика наука. Ако не сте щастлив, не се смущавайте. Щастието се постига трудно. Като зная, че някой ме обича, аз съм нещастен. Този, който ме обича, той чака нещо от мен и редно е да очаква. Но ако не мога да направя това, което очаква, аз страдам. Този, който ме обикне, ще иска да направи нещо за мен, а ако аз не мога да направя нещо за него, чувствам се притеснен и нещастен. Когато двама души се обичат и знаят това, трябва взаимно да направят нещо един за друг, за да бъдат свободни вътре в себе си и да отстранят нещастието по пътя си. Ако ти гониш щастието, тогава си обикновен човек. Ако щастието те гони, значи си необикновен човек. Ти не гони щастието. Остави щастието да те гони. Щастието на човек се определя от трудностите и противоречията, през които е преминал. Колкото по-големи са те, толкова щастието е по-голямо. Ако имаш един човек, който да те обича, ти струваш повече от най- богатия цар. Ако имаш един човек, на когото във всички случаи да разчиташ, това е повече от всяко богатство. Влюбването Може да се влюбвате, но да не се захласвате. Вие се захласвате, а казвате че сте се влюбили. Човек се влюбва в ближния си само тогава, когато последният е проводник на нещо светло и възвишено.За влюбването имам особено мнение. За мен всички хора, които са влюбени, се движат в тъмна нощ. Пътят, по който те вървят, има много неравности и затова постоянно падат и се нараняват. Влюбеният непрекъснато пада, а после се оплаква, че го боли сърцето, че няма разположение и т. н. Такова нещо е влюбването. Не оплитайте сърцето си със сърцата на другите хора. Не се влюбвайте! Обичайте, без да се влюбвате. Влюбването не е любов. Любовта прави човек щастлив и доволен, а влюбването носи мъка и противоречия, защото е крива посока. Висшите трептения на любовта, като минават през тялото, го пречистват. Като се влюби човек, един поток на любовта от невидимия свят минава през него и той се подмладява. Ревността Каква любов е тази, която е проникната от ревност? Човек ревнува, защото не подозира, че всичко от което се нуждае, е вътре в него. Като не проявява правилно любовта си, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства. Кога се явява ревността? Когато любовта в човека изгуби онова направление, което Бог й е дал. Като ревнува, човек се налага на онзи, когото обича, иска той да мисли само за него. Преди да иска това от другите човек трябва да се запита какви са неговите отношения с Бога. Хората се страхуват да не изгубят онова, което имат. От този страх идва ревността. Питам: каква реалност може да съществува там, дето има страх? Каква е тази любов, която може да се загуби? Какво показва ревността? – Ревността, това е любов, проявена във физическия свят. Ако ти ревнуваш, имаш да плащаш, ако тебе те ревнуват, имат да ти плащат. Приятелството Онзи, който е твой приятел, трябва да желае да израстваш, да напредваш в развитието си, а не да те направи щастлив. Приятелството осигурява щастието. Затова направи всичко възможно да придобиеш един приятел, който да те обича, да е готов при всички моменти на живота ти да устоява. Това е задача на всеки човек: да бъде приятел и да има приятел. Ако започва приятелство с някого, човек трябва да е готов да му даде нещо от себе си. Приятелството винаги започва с даване. Ако искате да се сприятелите с някого, търсете човек, който да обича първо Бога, после себе си. Щом обича Бога, той може да обича и своя ближен. Приятел е само онзи, който е готов да се жертва за вашето израстване. Дай най-хубавото от себе си, за да запазиш приятелството си с даден човек. Приятелското чувство спада към божествените преживявания, то е най- висше. Истинският приятел никога не може да направи нещо, което да не е за твое добро. Изгубите ли приятелството на човека, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Какво ще правите без светлина и радост? Истински приятел е онзи, който може, да ви помага в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас. Само онзи, който е отворил душата и сърцето си за вас, може да ви бъде приятел. Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, скърбите, страданията, смущенията изчезват. Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца. Когато си нещастен, не влизай в дома на приятеля си. Един добър приятел струва повече, отколкото богатството на целия свят. Целувката Аз не съм от онези, които казват, че е грешно да се целуват хората. Но целувка, в която няма любов, е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата. Има смисъл от целувката, само ако тя предава нещо. Целувката трябва да е проводник на живота. Целувката, според нейния произход, показва начин, по който можем да се спасим от злото в света. Ако някой ви обича, като насочи своите чувства към вас, то е целувка.За плътта, за страстта, за пола Не убивайте плътта, нито личността в себе си. Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи да премахнеш условията за изява на божественото в своята душа. Плътта е инструмент, на който душата свири. Без страстта любовта съществува, но не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта не вижда грешките, защото ги поправя. Плътта постепенно заяква. Щом изпълнявате законите на плътта, ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично. Животът на духа, и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Плътта е вашият стар живот, от който не можете да се освободите. Ако поискате да се освободите, вие ще спрете еволюцията си и ще си заминете от този свят. Старият живот, плътта, вие не можете да пренебрегнете. Плътта си има свои изисквания, заради които трябва да я разбирате. Волята на човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Без живота на плътта не може да има никакво развитие. Не се страхувайте от плътта, но я възпитавайте. Любовта трябва да се приложи първо по отношение на физическото тяло, както светлината и знанието, по отношение на мозъка. Ако мъжете и жените се съединят в името на онези закони, които съществуват в природата, може да се преобрази целия свят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *