Основателят на Рим е говорил български език. Това сензационно твърдение е на нашата историчка и лингвистка Милена Върбанова, която проследява етимологията и произхода на имената Ромул и Рем.
Предлагаме ви цялата статия, която ни бе любезно предоставена от авторката:
Всички пътища водят към Рим? Да, но разстоянието от България до Рим е по-кратко, отколкото изобщо сме могли да допускаме .Разстояние генетично, езиково, културно, историческо. Един нов пример триумфално потвърждава това!
Изследвах произхода на името Рем (Ремус), брат-близнак на Ромул, основателя на Рим, във връзка с името на Реметалк, цар на одрисите. Рем – Ремо и днес е живо и популярно име в Италия, а също и във Франция – Реми. Обяснението на смисъла му от италианските историци и езиковеди обаче не ми се струваше убедителен – „гребец“, „гребло“ – от италианския глагол „remare“ – „греба“. Никой не би носил такова име и все пак логично бе имената на близнаците да са свързани с „река“ и „вода“. Според легендата, предадена най -изчерпателно от Тит Ливий („История на Рим“) и Плутарх(„Животът на Ромул“), цар Амулий става владетел на Алба Лонга, измествайки първородния си брат Нумитор. Опасявайки се от отмъщение, той убива синовете на Нумитор, а дъщеря му, Реа Силвия, принуждава да стане весталка, за да я лиши от надеждата да има поколение.
Бог Марс обаче обладава девицата и тя ражда две близначета от мъжки пол. Уви, клетата майка е погребана жива, съгласно суровия закон, според който жриците на богиня Веста трябва да са девствени и заплащат с най-страшната смърт нарушаването на своя обет. Рожбите й са поставени в кошница и поверени на течението на р.Аниен, приток на Тибър, която по-късно засяда между хълмовете Капитолий и Палатин. Там ги кърми „капитолийската вълчица“. Открива ги Фаустул, свинар на Амулий и ги отнася у дома, на жена си Ака Ларенция. Двамата дават имена на новородените и ги отглеждат като свои деца. По-сетне Нумитор разпознава своите внуци, Амулий е наказан със смърт и дядото на Ромул и Рем се възцарява над Алба Лонга. „Капитолийските близнаци“ Ромул и Рем са преки потомци на троянския герой, дардански цар и зет на Приам – Еней, който довежда в Лациум на Италийския полуостров голяма група бежанци от Троя. Отдавна вече е доказано, че троянците (дардани) са тракийци, но това важи също за народите, настанили се по – рано на Апенините. И все пак поразително е откритието, че името – емблема на римския народ, създал най-мощната империя в Античността – Е БЪЛГАРСКО СЛОВО!
Повтарях си като мантра името на Ромул (Romulus на латински), за да го „усетя“ – Ромул, Ромул, Ромул, РОМОЛ – и в кратката светкавица на произнесената по този начин дума, осъзнах, че тя е българска и че има точен превод в нашия език- РОМОЛ НА РЕКА!
В съвременния италиански език името Ромул се произнася ромоло, но значението му е забравено и изличено на Апенините. Италианските етимологични речници обаче твърдят, че „ромул“ е етруска дума, свързана с река. По-точни сведения те не дават. Ето го поредното и в този случай крещящо доказателство, че троянци и етруски са клон от българския народ! Наистина изключителна гордост е да се узнае, че основателят на Вечния град, URBE AETERNA, този, който му е дал името си, първият цар на Рим и патриарх на Юлиевия род (gens Iulia), от който произхождат Юлий Цезар, Октавиан Август и цяла династия императори, e говорил български език. Това е убедително доказателство и за идентичността на траки и българи като етнос. Думата „РОМОЛ“ и днес, след три хилядолетия е жива и непроменена, съхранила се е в нашата реч като божествено свидетелство, като пратеник на истината за България!
Интересно е свещеното в римската история понятие „ПОМЕРИУМ“ (POMERIUM). Това е браздата, очертаваща неприкосновените граници на Вечния град, направена е от ръката на самия Ромул, който убива брат си Рем, задето я прескача. За италианското езикознание произходът на тази дума е напълно необясним, преводът й – невъзможен. А за българина смисълът е ясен – ПОМЕРЕНО,ИЗМЕРЕНО – от мярка, меря.
Какво тогава би означавало името на брата-близнак с нещастна съдба – Рем? Някои италиански етимолози изтъкват, че то произхожда от „гръцкия глагол“ RHEO“- тека ( за река). Не съм съгласна с определението „гръцки глагол“, защото има български и тракийски глагол и той е прастар -„РЕЯ СЕ“ – нося се, плувам. ПЛУВАЩ И РОМОЛЯЩ са за мен преводите на имената на двамата близнаци, които от този ден вече влизат и българската история!
Източник: novinite.bg