Апостол Павел, Филипи и Филипопол
Арабите Рицарите на пустинята
България и покръстването на русите
Волжка България и Европа. Историко-културологични очерци
Индия – другата планета
Историческата мисия на бялата раса (Мисията на културите и расите)
Катарското богомилско християнство – част 1
Мишел Муние посвещава няколко години на работата си върху този свой голям есеистичен, философски и исторически труд. Осъзнавайки вътрешния смисъл на събитията през Средновековието - чрез интуицията и въображението, които подпомагат научното знание с естетично-поетични откровения, - той разкрива красотата и силата на богомилското живо християнско Слово, което е пробудило през X и XI век цяла Европа.
Катарското богомилско християнство – част 3
Мишел Муние (1944 г.) е автор със солидна университетска подготовка по богословие и история. Още на младини е бил въодушевен от българските религиозни легенди, преведени на френски от Лидия Шишманова и отпечатани в Париж през 1896 г. от издателство Ernest Leroux.
Те го вдъхновили да опознае по-добре Българската вяра, достигнала във Франция чрез богомилите.
През 2009 г., след като дълги години е преподавал философия, той издал 616-страничния си труд „Катарското богомилско християнство”, в него разкрива красотата и силата на богомилското живо християнско Слово, което е пробудило през Х и ХІ век цяла Европа. Отпечатал го със собствени средства, защото междувременно катарството е станало подтик за мощен туристически интерес към местата, където е било отстоявано, и френските изследователи от последните години все повече се стараят да „забравят” българския произход на учението.
Лиляче и Врачанското землище в древността 28 000 г. пр. Хр. – 600 г. сл. Хр.
Паметници из българско – Сакар
Едно класическо изследване върху паметниците в Сакар – мегалити, стари пътища, селища и градища.
Карел Шкорпил (1859-1944) е известен чешко-български археолог и музеен деец, откривател и изследовател на останките на първата българска столица Плиска, провежда мащабни разкопки в Преслав и Мадара, проучва един от най-живописните манастири по черноморското крайбрежие - Аладжа (шарения манастир). Написва самостоятелно и в съавторство с брат си Херман около 150 научни труда.
Ритуали и древни тайнства в българския обреден календар
Тракийски конници
Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена.
Гетите, които обезсмъртяват. Откритията в духовната и политическа столица на гетите Даусдава – Хелис
Книгата е двуезично издание - на български език и на английски език.
Настоящата книга е първо и допълнено издание в България на публикуваната първо в Япония през 2016 г. монография.
Проф. Диана Гергова е специалист в областта на тракийската археология, с интерес към археологията на култа, погребалните практики, археометричните изследвания, културното законодателство и опазването на културното наследство.
Опасният архив на богомилите
Тази книга е своеобразен пътеводител за сакралните места по българските земи. В нея увлекателно се описват всички известни /но никъде по такъв начин събрани заедно!/ подробности за тайнствата, извършвани в тях. От загробените светилища излизат удивителни следи към зората на европейската цивилизация и авторът проследява как древни вярвания, езотерични символи, жречески пособия, обреди и елементи от богослужебната практика преминават в последвалите ги школи и учения, като занимателно е разкрита интегралната история на мистериите от обозримото далечно минало до днес.
Скритият поход на българските кръстоносци
Преди повече от две столетия тяхната тайнствена сила обърква турската имперска администрация. Те са толкова неотразими, че съумяват да увенчаят всеки свой набег със свещена кръв. При това не нападат из клисурите на Балкана. Не се промъкват нощем. Атакуват денем, право в Цариград или в други важни градове на Отоманската империя. На щурм се хвърлят винаги по двойки – отреденият за подвиг и неговият сподвижник, който трябва да стане свидетел за понесените от „помазаника“ страдания и да върне тялото му за свети мощи. Подготвеният за подвига влиза джамия или в турско съдилище в деня и часа, когато вътре има много хора. Домогва се до паша или кадия. Не е опасан с бомби, не носи дори кама, защото не иска да убива, а да бъде убит, след като духовно победи овластения мюсюлманин.