Евангелие на Светите дванадесет
Апокрифно евангелие, чийто арамейски оригинал е донесен от Тибет преди 130 години и сега се пази във Ватикана.
Написано от Св. Ап. Иоан около 70 година в Рим, докато е бил затворен. След одобрението на текста от другите апостоли, препис на евангелието е занесен в Тибет в пълна тайна. Донесено е от Азия, от католическия свещеник Пласидус около 1870 г., който го превежда от армейски. Това евангелие е познато под името "Евангелие на Светите Дванадесет".
Началото и краят на света. Тривериадското море. Разказ за Адам и Ева
Книгата представя основния старобългарски апокриф за създаването на света - "Разказ за Тивериадското море", който е бил част от известната "Тайна книга на богомилите". Построен изцяло върху космогоничните представи на дуализма за двете начала, заложени в света и у човека (на доброто и на злото или на Господа и Сатаната), апокрифът съдържа и множество интересни елементи от фолклорните предания и легенди, от цялостната народна митология, което му придава приказен вид. Включено е и апокрифно предание за пришествието на Анархиста и края на света.
Богомилското учение
В 10 век богомилите излязоха от България и под различни имена се пръснаха из цяла Европа. Богомилството е предвестник на Учението на Школата на живота, изнесено от Беинса Дуно (Петър Дънов). То е корена на неговата школа в България. Днес то трябва да се познава истински, а не ограничено от учебниците, като дуализъм или ерес.
ПАНЕВРИТМИЯ Сакрална геометрия – Торсионни полета
Паневритмията е танц на висшия космичен ритъм. Даден е на човечеството от мировия учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Танцът е посветен на изгряващото слънце, светлината и връзката между човека, земята и невидимия свят. Погледнат е от ъгъла на Сакралната геометрия и Теорията на торсионните полета, както и тяхната интерпретация, свързана със замисъла и структурата на танца.
В книгата има 26 графики и символи.
Житен благослов
Житото e пpeдизвикaло eволюциятa нa човeкa от номaдcтво към култуpa.
Житото cъпътcтвa, облaгоpодявa и изxpaнвa човeкa нaвcякъдe по зeмятa.
Колкото повeчe жито отглeждa eднa cтpaнa, толковa по-интeлигeнтни ca нeйнитe гpaждaни.
Aко имa нa зeмятa пaнaцeя, товa e покълнaлото жито. Tо цapувa нa въpxa нa xpaнитeлнaтa пиpaмидa.
Taзи книгa цeли дa объpнe внимaниeто нa читaтeля въpxу миcтepиятa нa житото c оглeд оцeлявaнeто и облaгоpодявaнeто нa човeшкия pод въpxу плaнeтaтa зeмя.
При адепта
Петър Дънов – Съвети и рецепти
Агарта – Царството на посветените
Физиогномика и френология
Слънчево дишане
В тази книга са дадени последователни практики, упражнения и медитации за изпълняването на съзнателно слънчево дишане. Тина обяснява също енергийните центрове и системи на човека, които са инструмент за възприемане на Божествените честоти. Включена е и информация за разположението и предназначението на новите енергийни центрове.
Озарения по Пътя
Книга на Енох
Тази книга е опит да бъдат представени за първи път на български език в пълнота двете основни версии на прочутата апокрифна „Книга на Енох” – етиопската и славянската. Стилът не е академичен, а популярен и достъпен за всички, които биха се заинтересували от една безсмъртна творба от „по-детската” възраст на човечеството и за всички, които имат вкус към езотеричното и мистичното, към скритото познание и към тайните кодове. Уверявам ги, че Книгата на Енох е по-интригуваща, а и по-истинска от „Шифъра на Леонардо”.
Катарското богомилско християнство – част 3
Мишел Муние (1944 г.) е автор със солидна университетска подготовка по богословие и история. Още на младини е бил въодушевен от българските религиозни легенди, преведени на френски от Лидия Шишманова и отпечатани в Париж през 1896 г. от издателство Ernest Leroux.
Те го вдъхновили да опознае по-добре Българската вяра, достигнала във Франция чрез богомилите.
През 2009 г., след като дълги години е преподавал философия, той издал 616-страничния си труд „Катарското богомилско християнство”, в него разкрива красотата и силата на богомилското живо християнско Слово, което е пробудило през Х и ХІ век цяла Европа. Отпечатал го със собствени средства, защото междувременно катарството е станало подтик за мощен туристически интерес към местата, където е било отстоявано, и френските изследователи от последните години все повече се стараят да „забравят” българския произход на учението.