Събития архив

„Похитеното съкровище на богомилите” очаква верните

ферибота 1

 ферибота 1

 

 

Христо Буковски

След десетмесечна подготовка, издателство „Сиела” пусна по книжарниците новата ми книга „Похитеното съкровище на богомилите”. Ако в издадената преди две години „Опасният „архив” на богомилите” (претърпяла за това време няколко допечатки) аз все пак изследвах по-лесно достъпните сведения и деликатно застъпвах становища, близки до популярните им тълкувания, този път отварям „тайните фондове” и следвам пътя на неизбежно произтичащите от тях внушения.

Зад величавата история на династичния род, от който произлиза Мага Боян, изплуваха потулени драми и компромиси, отворили пътя на Българското ПОзнание върху древни учения и тайнства по нашите земи с практика и завети, изпреварили със столетия Христовите. Като изтъквам още в началото, че до Х век, когато изгрява богомилството, християнският свят е познавал поредица от ереси, но те предимно са били свързани с определена личност (монтанизъм, манихейство, арианство, несторианство), или с отношението на група адепти към богословска теза (монофизити, докетисти, монотелити, гностици, иконоборци), с много подминавани исторически факти и свидетелства от древните мистерийни практики на посветените по нашите земи, показвам защо единствено проповядваното от нашите езотерици учение е било наречено от Доминикански орден в Тулуза с името на цял народ: Bulgarorum haeresis, сиреч: „българската ерес”. Събираният в продължение на 32 години документален материал ми позволи да обясня колко сериозни са основанията на папските „божии кучета” и инквизицията, че наистина не става дума за проникновение на една личност, а за изконно Българско учение. Подминавани факти ми откриха истината, че съвършените проповедници на Българското учение не поемат на Запад само защото са прогонени от нашите земи, но и като следват историческото движение на духовни идеи от поне шест столетия с неговите традиции и приемственост.

Все по-натрапчиво виждам, че – с поне осем хилядолетния обозрим духовен живот на предците ни зад гърба си – сега много профани се чувстват богоизбрани. На посветените обаче е отредено да са угрижени как да надградят извисеното знание на съвършените, като осмислят техните дирения и – според наставащото Време за Духа – ги покажат във вид, разбираем за съвремените търсачи на ПОзнанието.

Не съм сигурен, че на посветения му е по-лесно да живее. Но се възползва смислено от възможността да е човек.

Писмото, с което се предава познанието, е свещено, затова в началото и така са наричали знаците му: йероглифи.

Посветените са можели да четат записаното по идолите, глинените плочки, златните пластини, папирусите, стелите, пергаментите, а като наследявали мъдростта на великите преди тях, са я развивали и преумножавали.

След хилядолетия ПО-знанията, които те споделили, изпълвали цели томове.

Упоритите, които грижовно развивали своите заложби, като всеотдайно извличали посаденото в книгите им, придобивали тяхното съвършенство.

Любознателните, които искали да научат повече, отколкото им било нужно да преживяват, но нямали волята или умението да прочетат написаното, им ставали слушатели.

Някои от редовните слушатели съумявали да навлязат в духовното знание дотам, че хората ги приемали за оглашени.

Останалият народ предпочитал да види нещо по панаирите, където дори уроди се показват за артисти и могат да се научат клюки.

Мързеливите се залъгват, че Бог избира кой от кои да бъде.

А Земята навива на пръста си тънката нишка на нашия живот, докато нежно обхожда Слънцето да отвърне на топлината му с хубост.

За нея няма нощ, а постоянство.

Затова мъдрите я приемат за училище, а вятърничавите – за въртележка.

Тази книга не преповтаря писаното и казаното за богомилите. Известни факти и знаменателни цитати се споменават при крайна нужда – за ключ към онова, което още се таи в Светая Светих на недостъпния „еретически” олтар. Едва ли само аз провиждам ясните податки към потуленото и пропусканото, но не искам да стана поредният „гроб” на укритото знание. Преди десет века за нашите предци изконна „българска работа” е била Учението да стигне до зрелите души.

И за мене това е завет.

Никой не обещава, че всеки, който има търпението, дръзновението и се докаже в мъдростта, ще получи благоволението. В евангелие на Тома, което Църквата е забранила, защото е гностическо (на знаещ!), пише: „Нека този, който търси, не се спре в своето търсене, докато не намери! – Но предупреждава: – Когато намери, той ще се смути. И когато се смути, той ще се изуми от възхита, и ще царства над Всичко. Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете. Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец. Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност” (2,3).

Съвършеният идва, когато и ти си готов за крачките до съвършенството.

Сигурен съм, че ще постигнем щастието и ще спасим България когато си върнем духовната тежест в Европа и станем пак Приятели на Бога с наследството, което предците са ни оставили за черни и светли дни.

А ще съумеем ли отново да изградим духовност и за износ?

close

Абонамент

за новини и събития

Ние не изпращаме спам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *