ПОРАЗИТЕЛЕН ПРИМЕР ЗА ПОСВЕТИТЕЛСКИ ТЕКСТ, КОЙТО Е ПОЛЗВАН ОТ БОГОМИЛИТЕ, ЗА ИЗРАСТВАНЕ В МАГИЧНОТО УЧЕНИЕ.

157. Небесният Гарван, излязъл от Яйцето се връща и носи хляб. Но Чашата не е още готова – и той умира от жажда.
158. Тарквиний пита Сибилата: Що е Чаша? Сибилата отговаря: Чашата е Девствената Утроба на Хаоса, която носи Деветте Реда. Кои са тия Редове? Яйцето, Гарванът, Езикът, Посоката, Чашата, Звездата, Чертата, Кръгът и Квадратът.
– Как Редовете минават от Хаоса в Света? – Чрез Насърчението.
– Що е Насърчението? – Следа на Словото.
– Що е Словото? – Онова, което обитава в Хаоса и държи под власт неродените Редове.
– Как Словото се ражда? – Из Утробата на Пътя на Лъча.
– Що е Лъч? – Следа на Светлината.
– Що е Светлина? – Огнището на Първото Искане.
– Що е Искане? – Устрем за Сливане.
– Как Искането се явява? – Заспалият в себе си се пробужда в себе си и вижда себе си вън: ето устремът да осъществи себе си вън – и да се прояви. Първата му дума такава е “ Да Бъде!“
159. Тарквиний пита на друго място:
– Какво ще налееш в Чашата? – Небесната Течност.
– От какво е съставена тази течност? – Тя е спермата на небесната Червена Змия.
– Какви свойства има? – Разтапя всичко.
– Но в какво ще я държиш? В каква чаша? – Чашата трябва да е от Течността, само че втвърдена.
– Защо мъдрите са казали някога, че Змията изяжда децата си, но не може да изяде своето яйце? Как ще втвърдиш Течността, за да образуваш Чашата?
– Чрез Светлина, Мълния, земен „централен“ огън.
– Отде вземаш Светлината? – От Слънцето, от Палеца, от Пъпа (слънчевия възел).
– Отде вземаш Мълния? – От златото, от очите, от гръбначното основание.
– Отде вземаш земния огън? – От Светкавицата, от Фалоса, от Ктеиса, от женската Гръд, от Сърцето на Праведниия.
160. В третата част на книгата Тарквиний пита Сибилата:
– Как ще уловиш Змията? – Змия яде опашката си, върти се на кръг, ти я пазиш от централната точка, от средното място.
– Как ще я видиш у себе си? – Трябва да я целунеш между очите, да я погълнеш, да я разтопиш в кръвта си, да я чакаш седем дена додето кипне и почне брожението в квасната кръвна смес.
– Как познаваш това време? – Сместта става тъмнозелена и постепенно преминава в златисто вещество.
– По що се познава това в природата? – Там дава червената боя на киновъра.
– По що се познава Змията в земята? – Коремът и гърбът и са жълти, главата тъмна и зеленикава. Четирите и крака са четирите стихий, трите и уши са трите изпарения, повдигащи се нагоре, раздиплящи се нагоре, разпадащи се настрани.
– Какви са тези начала, по които върви това разпадане? – Първата змия предава на вътрешната змия в човека своята кръв, тя я зачева и ражда.
161. – По що се вижда, че е намерил човек змията? – Тя се е прострела пред вратите на прага; тя пази мълчаливо, с втренчен поглед прага на храма.
162. – Как ще я победя? – Кажи и трите четирисрични думи, убий я, одери кожата й , сдери я до костите на гръбнака, направи от нея стълба – стъпала до вратата на високия храм. Влез и ще намериш.
163. – Жрецът е бил меден, но се е променил лунен (сребърен). След четири дни ти можеш да го обърнеш в слънчев (златен).
164. – Какви са трите четирисрични думи? – Трите първи имена Божии, четени наобратно, произнесени на висок глас.
165. Тази книга, особено в последното цитирано място, силно напомня откъслечните ръкописи на Зосима, грък-александриец, четвърти век. Възможно е да са били знайни на епископа неговите книги, или поне идеите му. Защото на места даже и в стила се чувства силно влияние на Зосима и на ранните александрийци.
166. Книгата е препис от преписа на Симеон Антипа – на дебела хартия, сигурно от тринадесети век.“ (“Богомилство и богомили”, Н. Райнов)