Автор: Христо Буковски
В двора на Президентство сред София от години расте удивително мощна смокиня. Но колкото и огромна да стане, тя пак няма да засенчи осмоъгълника под нея. За жалост, и сега обаче го виждат само хората, които го разпознават и знаят защо той е там. А е лесно: взрете се в пода на античната сграда и ще видите ясно очертаните му основи.
Октагонът, гледан от Президентството
Това не е странна приумица на архитект от началото на ІV век – градежите във формата на октагон обслужват духовното възраждане. В него езотериците виждат преминаването на квадрата (представящ Земята) в кръг (представящ Небето), затова се приема като знак за възстановяване, обновяване, прераждане, преход и дори за върха, който може да постигне човекът, устремен да се издигне над земния свят. Понеже изразява осемте врати, които
позволяват да се премине от едно състояние на съзнанието в друго
в храмовата архитектура осмостенът е символ на възраждане към вечния живот. Тъй като обединява четирите основни посоки на света плюс четирите междинни, някъде наричат осмоъгълника „осем ветрове” – като фигуративен израз за универсалност.
Обредната зала на обновяването, гледана от запад
Основите, очертали осмоъгълника, са носили стени на церемониалната/обредната зала. Останките от базилика редом (южно) не са от неговото време, а са изградени след векове върху имперския церемониален комплекс на Константин Велики. Дори и малко челите знаят, че след разпратените през 313 г. от Милано нареждания до областните управители да спрат преследването на християните, той изрекъл прочутото: „Сердика е моят Рим” и предпочел оттук да управлява Римската империя, с което направил нашия град първата християнска столица. От 20 април 316 г. до 5 февруари 330 г. той е
издал тук 24 императорски конституции – декрети, едикти и епистули!
Защо това не е указано на каменната табела пред старинните градежи? На кого се подмазваме, като утрепваме интереса на туристите с безличното съобщение за някакви си руини на римска обществена сграда от ІV в., обърната в църква в V в.? Редно ли е ние сами да заличаваме докрай спомена за царствения град Сердика?! Ако човек се е примирил да остане просто ТЕЛЕ-зрител, как ще научи, че великият син на сердикийката св. Елена е бил горд да го свързват като император с нашия град?!
При това той не е единственият, а един от поредицата римски императори, родени в Сердика, Мизия и други тракийски свръхобщности, които също са предпочитали да живеят в нашия град! В съвършенството на невежеството влиза да не знаеш, че още император Цезар Марк Аврелий Проб се е заседял тук през 208 г.; поне от 253-260 г. тук пребивавал Галиен и водил Сердикийската война; после се наследявали Луций Домиций Аврелиан, Флавий Валерий Констанций, Гай Галерий Валерий Максимиан, Валерий Лициниан Лициний, Флавий Валерий Аврелий Константин (наречен „Велики”), Гай Юлий Вер Максимин (известен като Максимин I Тракиец или още като Максимин Трак), Констанс, Констанций II, Ветранион…
Повечето от тях се появяват внезапно, сякаш по повелята на историческа задача и като родени за спасители, защотонай-често се открояват от редиците на легионите и ги възвисява самата войска (която, както знаем, се поддава по-отзивчиво на внушения свише и затова следва предводителите с мисия и велик дух да я осъществят). Това продължава и през следващото столетие с талантливия селския син Управда от земите на пеоните край река Аксий (Вардар), издигнал се до генерал и обявен от легионите за василевс през 518 г. под името Флавий Юстин (Юстин І). Негов наследник е племенникът му Флавий Петър Сабатий Юстиниан (също останал в историята като „Велики”), носил златния константинополски венец до 565 г…
Макар да са в центъра на столицата и под прозорците на Държавния глава,
днес останките от имперския церемониален комплекс на Константин Велики изглеждат жалки – в съзвучие с безличния надпис пред тях
Не разбирам страхове или незнание е заставило хората, написали и утвърдили текста върху каменната информационна табела, да не отбележат, че този късноантичен имперски комплекс вероятно е свързан с едно велико събитие и от историята на християнската църква – сигурно
тук са протекли някои от заседанията на Втория църковен вселенски събор
през 343-344 г. и още „жив” свидетел на разискванията и споровете положително е ротондата „Св. Георги Победоносец”.
Около колонадите в огромната зала пред октагона от ноември 343-а до март 344 г.
оживено са спорили епископите, дошли тук от целия тогавашен християнски свят
В Библията смокинята е символ на извечна мъдрост. „Видях те под смоковницата” древните посветени казват на човека, когото намират за осенен от ПОзнанието. Аз ви казах къде е смоковницата. Предупредих ви и какво да търсите под нея. Уверявам ви: това познание няма да ви навреди.
Като син на сердикийката Света Елена, която не е била съпругата-императрица на баща му – император Констанций Флор, – Константин Велики вероятно е отгледан в Сердика. Скоро ще стане дума за една упорито заличавана тайна около неговите връзки със загадъчното Сердонско прорицалище в местността „Кръста” край София – едно от знаменателните места на Балканите поне чак до ХVІІ век, където вероятно е пожелала да бъде погребана майка му Света Елена. Това ще ни позволи да разбулим какви тайнства са извършвани в октагоните и на Константин Велики (а той има още един, личен, и в Императорския си дворец, чиито останки са под столичния хотел „Рила”). Но за това – по-късно.
За спецификата на мистериите, за които подсказва и
необяснената от никого преграда по средата на октагона
в Имперския административен комплекс, ще трябва нова публикация. Тук само ще споделя, че вероятно откъм източната част на така разделеното сакрално пространство през прохода в междинната стена е излязъл сам император Константин Велики, когато е провъзгласил синовете си Констанс и Констанций II за свои наследници. А той ги е довел тук, въпреки че вече е имал Константинопол…
Основите на междинната стена, която разделя свещеното пространство. В средата на октагона ясно се виждат базите,
в които са лагерували осите на ритулните врати от двете страни на прохода
Знаменателно е, че двайсетина години по-късно свой октагон е пожелал да има и апостолът на готите Вулфила (311-383). Начетените знаят, че император Константин е допуснал „малите готи” да се заселят в Мизия срещу дълга да пазят границата по Дунав от варварски нашествия. Попаднал в благодатна духовна среда, недалече от днешното Велико Търново – в римския град Никополис ад Иструм – Вулфила превел на готски Библията с азбука, която създал от използваните тук „гръцки” букви и стари руни. Но когато задълбочил в познанието, напуснал устроения по римски модел град и поел с приближените си на изток към земите на готите в Лудогорието. На десетина километра от днешния Велики Преслав повелил на своите последователи да изградят готски духовен център и редом с четирите(!) храма в него вдигнали… октагон.
На свой ред в литературата съществуват сведения, че самият Преслав е един от градовете, вдигнати по нашите земи още от Константин Велики, та възлите, вързали тайните, стават все повече и повече…
Но големите текстове не вървят в блоговете. Историята подробно съм описал в новата си богато илюстрирана книга „Похитените съкровища на богомилите”, която издателство „Сиела” търпеливо изпипва за печат от девет месеца…
Снимка на корицата: Антоанета Първа
Снимки в текста: автора
Още статии от Христо Буковски можете да прочетете тук: http://bukovski.blog.bg/