Христо Буковски
Докато се оглеждаме за сиви и зелени инопланетяни, не си даваме сметка, че нашата планета е родината и на още един вид качествено различни местни жители – тровантите…
В традицията на оповестяването ще започна с провокиращ въображението въпрос: какво кара някой камък да расте? Благодарение на един вече над 2,10-метров менхир, който упорито наддава на ръст в олтара на храма му, все по-търсен става малкият манастир „Св. Георги Победоносец” край софийското село Горни Богров. Сам свещенослужителят в черквата разказва пред медиите, че възрастни жени помнели камъка към метър, а после взел да нараства. През 2002 г., когато отец Антим приел енорията, го премерил и записал височината му: 2 м и 6 см. След 10 месеца олтарната реликва вече била с два сантиметра по-висока. С още толкова се бил извисил и след около година, та йереят не посмял да го мери повече – да не изпитвал Бога.
Растящият камък в Горни Богров
По-скоро ми се струва, че Бог не иска да крие тази тайна от нас, а… ни подсказва да се огледаме и размислим. Прекалено се осланяме на своята удобна самоувереност, че на Земята животът съществува само във въглеродно-белтъчен-нуклеиново-воден вид.
Начетените знаят, че по разпространение на Земята
втори след кислорода е силицият
– 27,6 на сто от масата на земната кора! Силицият е най-близкият химичен аналог на въглерода с всички произтичащи от това последствия – естествено и с най-голямо разнообразие на валентност след въглерода! От другите елементи само атомите на силиция могат да се съединяват един с друг с ковалентни връзки. И двата елемента оформят дълги вериги, или полимери. Известна е теорията, според която сортирането на въглеводородни съединения с определена изометрия в пребиотичната „супа” е ставало на повърхността на силикати, та дори шансовете за силициев живот да изглеждат незначителни за учените-педанти, той е изиграл решаваща роля при възникването на въглероден живот на Земята.
Но това не е всичко. Въпреки широкото си разпространение на Земята, във Вселената силицият е доста по-рядък от въглерода, тъй че
нашата планета е в не по-малка степен и негова
В централна Румъния далече от градовете се срещат камъни, които не само растат, но могат и… да се размножават! Местните хора ги наричат трованти – сигурно от предците им е останало едно наум, че трябва да не ги засягат с наименование, което използваме за нещо мъртво. Тези камъни по-често са закръглени и нямат остри ръбове. Външно може и да не се натрапва отликата им от „неживите”, които там също са в изобилие. Но след дъжд започват да растат и тровант с тегло от няколко грама след време може да стане повече от тон.
Изглед на камъни от Вълча
Както при хората, и при тях младите растат по-бързо, а с възрастта им и тяхното нарастване се забавя.
Някога на мястото на горнобогровския храм се е намирало
старо тракийско светилище
Но то сякаш е за подсещане – нали древните светилища са били винаги сред големи камъни (мега-лити)! Дали камъните умеят – и то не всеки от тях! – само да растат? Нали в светилищата посветените са се домогвали до проникновения към други светове, измерения, ПО-знания сред огромни вековечни скали! Когато нашите предци са ни завещали преданието си как със своите магични песни Орфей е очаровал цялата природа, нима е изключено да ни подсказват, че в света около нас има и други същества, с които трябва да се общува?!
А защо не обръщаме внимание на подсказката им, че „мъртвите” селения на ада са се „отзовали” на неговите молби да му върнат от отвъдното Евридика?
Силицият, както всички знаят, е в камъните. Силицият, както са чели образованите, е оня елемент в компютрите ни и в електрониката със сходни предназначения, който, най-общо казано, поема и съхранява информацията.
Изглед на камъни от Вълча
А дали ритмичните химни, песнопения и обреди на посветените не са стимулирали и възможността съхраняваната информация в конфигурираните по определена схема мегалити да се „раздвижи” между тях и скалите, като в този процес се открие възможност камъните да бъдат „въвлечени” в обработката ѝ?!
Да не избързваме и коментарите
Скоро ще имаме възможност на място да проучим магичната среда около растящите камъни в румънската област Вълча. Надявам се, че името и на вас говори онова, за което преди стана дума: да, ще се опитаме да се доберем до съкровените тайни на посветените гети-„вълци” от Лудогорието и Добруджа, които са пренесли вълчите си (сиреч: дакийски) светилища и мистерии отвъд Дунав, когато в средата на І век тук са се настанили римляните.
Нека продължението на публикацията в дълбочина да оставим за след завръщането, когато сме се посъветвали за проникновенията си и с тровантите…
Още статии от Христо Буковски можете да прочетете тук: http://bukovski.blog.bg/