Публикации

Преди да сме преполовили лятото: билките, които можем да съберем през юни и юли

бял конски босилек

Друга малко позната билка е

Белият конски босилек

(Salvia aethiopis L.)

бял конски босилек

Позната е още като Мечо ухо.

Среща се дори по неокосените градски поляни в междублоковите пространства.

Снимките на белия конски босилек съм правила в кв. „Владиславово” на гр.Варна.

В България има около 14 вида конски босилек. С най-интересни лечебни свойства в областта на отделителната система е белият конски босилек. Него няма да го намерите в българските специализирани сайтове за билки, не се мъчете да го търсите. Възможно е да го има в най-старите билкарски книги, опитните билкари обаче го познават. Белият конски босилек има силна, упойваща миризма.

С негова помощ се премахва възпаление и се разбиват камъни в бъбреците, дори в случаи когато докторите препоръчват като единствен изход операция.

Начин на употреба: Две супени лъжици от нарязаните на ситно и изсушени горни части на цъфтящите стръкове се заливат с 500 гр. кипяща вода, врат на слаб огън 5 мин., след което се захлупват и се запарват, докато изстине водата. Прецежда се отварата и се пие по 150 мл. от нея, четири пъти дневно, половин час преди ядене.

За да се ориентирате по-добре и да не бъркате конския босилек с растения, които са му подобни на външен вид, ви показвам снимка на друго растение, което прилича на билката, но не е тя.

бял конски босилек не

Няма ги едрите приосновни листа, цветовете са бледорозоволилави.

бял конски босилек в цъфтеж

На горната снимка се виждат стръкове конски босилек в различен стадий на цъфтеж. Компания им прави гингера, който е близък родственик на магарешкия бодил. Гингерът може да е с „по-нисък ръст“, но пък цветните му кошнички са по- едри.

Воден коноп (дъбравник)

(Eupatorium cannabinum)

Семейство Сложноцветни (Asteraceae)

konop voden 818x400 mc

Силен имуностимулатор – увеличава фагоцитозата до четири пъти повече от ехинацеята, има подобно на антибиотик действие.

Това е моя снимка,правена на 05.07.2012 в околността на с.Голица, Варненско. Вижда се, че още не е разцъфнал добре. Макар че Борис Китанов казва, че се среща на много места, при нас открих само едно находище.

воден коноп

След време забелязах, че го има в близост до самия градски плаж на Варна. До т.н. Офицерски плаж.

Има го и в Родопите. Там го забелязах да расте откъм северната страна на скалите, където се задържа вода и през горещите летни дни.

Един от многото видове дъбравник, които се срещат по света.В България обаче се съобщава само за този вид и то с много оскъдна информация в книгата на Борис Китанов “Разпознаване и събиране на билки”. А това е снимка от нета -Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3494.0#ixzz2193srCHu

Описание: Многогодишно тревисто растение, цялото окосмено, с изправено просто или разклонено стъбло, високо до 1,5 м. Листата срещуположни, с къса дръжка, дланевидно разделени на 3–5 ланцетни назъбени листчета. Цветните кошнички дребни, 2–5 мм в диаметър, събрани във връхни щитовидни метлици. Обвивните листчета длъгнести, керемидообразно наредени, тъпи. Цветното легло голо. Всички цветове розови до виолетови, тръбести, двуполови, с тръбесто стеснено към основата си венче. Плодовете дълги около 3 мм, с хвърчилка от една редица четинки .

Разпространение: По влажни места и край потоци в цялата страна докъм 1000 м н.в. Цъфти юни — октомври.

В медицината се използува цялото растение с корена (дрога Herba Eu-patorii)

воден коноп1

Тук си прави компания с блатията(върболист)

Eupatorium cannabium

детоксикатор
антивирусно
диуретик
лаксатив (корен)
имунен стимулант
антипирептик
предпазва от скорбут
тоник
стимулира жлъчния поток
отхрачващо
предизвиква потене за облекчаване на треска
антиревматично
летливо масло (с алфа-терпинен, р-цимен, тимол и азулен) (р-цименът е антивирусен)
сескитерпенови лактони (особено eupatoriopicrin, който има противоракови свойства и потиска клетъчния растеж)
флавоноиди
пиролизидни алкалоиди
полизахариди (стимулира имунната система)

воден коноп2

Тук дъбравникът е в съседство с дребноцветната върбовка – речна върбовка (Epilobium parviflorum). За нея и опитът ми да накарам съседите ми да я ползват за лек(не само козите да си я похапват) ще напиша в друга статия.

Всички видове дъбравник съдържат:

танини
горчиви вещества
флавоноиди

Лечебни части: надземните части и коренът.

Дъбравникът доказано увеличава фагоцитозата до четири пъти повече от ехинацеята.

Сескитерпеновите лактони и полизахариди са значително по-имуностимулиращи.

Много от видовете Eupatorium са активни срещу Staphylococcus aureus и Pseudomonas aeruginosa.

Лабораторните изследвания показват, че активните компоненти в билката могат да имат анти-инфекциозни и борещи се с рака свойства.

Изследователите са установили, че много от членовете на рода Eupatorium съдържат опасни химични вещества – пиролизидни алкалоиди (PAS), които могат да причинят увреждане на черния дроб и да предизвикат рак на черния дроб. Немските здравни органи препоръчват приема на PAS да се ограничи до по-малко от 1 мкг дневно, но тъй като няма никакъв начин, по който да се определи колко е количеството в една доза, това предупреждение е трудно за спазване от билкарите. Въпреки това не са известни случаи на увреждане на черния дроб, причинено от билката, въпреки че някои са получили обрив при обработката на растението.

Начин на употреба:

Малки дози от тинктура или настойка предизвикват изпотяване и облекчават подаграта и ревматизма.

Запарка от надземните части се използва за артритни болки, а по-силна настойка се използва като очистително при чернодробен застой и някои форми на запек.

Горещите отвари се вземат вътрешно и облекчават симптомите на настинка, а също и за изхвърляне на глисти.

Тинктурата от надземни части се използва за лечение на настинки и грип с температура, като за намаляване на храчките се смесва с цветове на бъз и коча билка.

Отвара от корените се използва за лечение на менструални болки или се пие по време на раждане. Тя също има изчистващ ефект при уринарни инфекции.

Тинктура от корените се използва за такива разстройства на пикочните пътища като цистит, камъни или секретиране, причинени от инфекция. Може да се използва в комбинация с бялата мъртва коприва (Lamium album) за простатни проблеми.

Заболявания, при които се препоръчва:

Надземните части отдавна се използват като лечебно средство при гниещи рани.

Билката традиционно се използва при треска денга, малария, пневмония, простуда и грип. Нейната сила, както изглежда, е за облекчаване на болката, като имунен стимулант, тоник за лигавиците и антипирептик (намаляващ температурата). Въпреки че човек може да започне да се поти след чаша чай с билката, не е ясно дали това е признак, че отварата работи или просто е реакция на горчивия вкус. Типичната дозировка е чаша горещ чай на всеки 30-60 минути, докато започне изпотяване, или до три чаши, така е била използвана.

Високите дози могат да предизвикат повръщане и тежка диария. Дори препоръчителните дози не трябва да се приемат повече от две седмици, особено, ако състоянието не се подобри. Има и известна опасност дългогодишната употреба да причини увреждане на черния дроб.

Билката е средство за изпотяване, ако се прилага в гореща течност (тинктура) или чай. Сухата билка е много горчива, когато се използва в чай, но можете да добавите мед.

За лечение на грип билкарите обикновено я съчетават с други билки като бял равнец, цветове на бъз, лют червен пипер или джинджифил.

Тя може да се комбинира с Асклепиас (плеврит корен) и оман за лечение на бронхиални състояния.

Моят опит:

Използвала съм само стръкове от билката като запарка при настинка за изпотяване. Вкусът на чая не е лош,особено ако се подслади с мед.

Понеже билката е ценна като лек на черния дроб, а в народната медицина се използва при настинки, висока температура и грип, не трябва да се прекалява и да се взема в големи дози. При предозиране предизвиква повръщане. Затова в 1 ч. ч. се слага 1 ч. л. от оситнена дрога-стръкове.Прави се запарка като за чай. За деня са достатъчни 2 ч. чаши. Това е рецепта, дадена от маг.фарм. Латинка Янева и е публикувана във в-к “Лечител”, бр. 6 от 2003 г.

И в допълнение:

След всичко,което съм изчела за полезността и вредността на билките, съм убедена,че всяко нещо, дозирано с мярка е полезно,та дори и отровата! Не случайно най-отровните билки са и най-полезни. Зависи как ще ги обработим, т.е.ще ги запарваме, киснем в студена вода или ще ги оставим да ферментират. Доказано е, че ферментирали, отровните билки стават много полезни (например змийското мляко). Това го казва не кой да е,а Борис Болотов!

Очаквайте продължение…

За други лечебни растения и минерали информация има в моя блог:

Блогът на samojiva – Моят блог в Blog. bg

close

Абонамент

за новини и събития

Ние не изпращаме спам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *