Публикации

Пророкът на народа Дядо Влайчо

Дядо Влайчо е наричан най-великия пророк, който се е раждал по нашите земи. Смята се , че е бил дори по-силен от Ванга, а хората, на които е помогнал, били хиляди.
Приживе остава неизвестен и за него няма написана нито една книга, но сред народа той е изключително популярен. Хората, които го посещавали с най-различни тегоби, му дали прякора Безсребреника, защото отказвал да взема пари и подаръци за добрините, които вършел.

Потънал в забвение и отричан за повече от половин век, Дядо Влайчо запазва вярата си в Бог и не се пречупва в комунистическите лагери на смъртта, където е изпратен, за да бъде заглушена славата му. Независимо от трудностите и несгодите Влайчо не възроптава, не заема страдалчески или отшелнически пози, а предпочита да скита из страната без дом, за да помогне на нуждаещите се. Дори на преклонна възраст той продължавал да обикаля страната и да съветва хората, които успявали да се доберат до него. Носел със себе си и една цигулка. Все така отсядал при различни хора. Дарбата му била непокътната, а съзнанието съвсем ясно.
Способностите си да вижда в миналото, настоящето и бъдещето, да изцелява неизлечимо болни, той обяснява с Божията промисъл и нейните най-доблестни воини – вярата, покаянието и изкуплението.

Сред първите му сериозни предсказания били пророческите думи за идващата Балканска война (1912 г.), а след започналата мобилизация той започнал да предсказва кой от мъжете ще се върне жив и здрав от фронта.
Още на 22-23 години си пуска дълги коси и брада като Христос. Започват да го наричат уважително чичо Влайчо. Но на 28-29 години за всички вече е Дядо Влайчо, от дядо владика, което пък идва от богомилското дедец.

Когато войната избухва, обикаля страната и казва кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой – не. Пророкува и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 година. Отказва да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го праща в тила, да готви и пренася храната. Зачисляват му и полковото магаре. Странникът крачи отпред с храната, а магарето – след него.

Дядо Влайчо познавал творчеството на Лев Толстой, Ганди, Николай Рьорих, имал четива за нумерология, хиромантия и френология, неизменно носел със себе си Новия завет.
Заради популярността му сред народа комунистическата власт започва да го притеснява още в първите години след 9.09.1944 г.
Влайчо предвижда с точност скорошната смърт на Георги Димитров. Въпреки че познал датата, заради това пророчество комунистите го обявяват за народен враг. И ясновидецът попада в шестгодишен ад. Минава през пернишките и бобовдолските мини. Накрая го изпращат и в страшния концлагер “Белене”. Откаран е там само три месеца след кончината на Вожда – през месец ноември на 1949 г.
Влайчо може би е един от малкото световни феномени, които могат да предсказват и собственото си бъдеще, защото в свои записки пише, че ще се измъкне жив от ада на комунистическите лагери.
През 60-те години в. “Работническо дело” организира национален конкурс – анкета за ясновидци. Първенец е новозагорецът, докато пророчицата от Рупите остава втора.
Едва тогава комунистическата власт започва да го търси за съвети. Лично Людмила Живкова отива да го пита за съдбата на близките си. Той обаче й разказва мрачни неща както за баща й, така и за бъдещето на страната. Въпреки това й казва, че ще има опит за атентат срещу Тодор Живков, като има предвид организирания от Иван Тодоров-Горуня.
За дарбата му най-добрите свидетелства са от хората, които са пращали многобройни благодарствени писма, съхранени до днес в специален музеен кът, посветен на пророка в родното му село, казват близките на ясновидеца.
“Искаме да разберем защо е бил репресиран. Арестуван е в Ямбол, оттам го пращат в Бургас, откъдето пък е изпратен в Перник. Работил е в мините – в Бобов дол, но никой не казва защо. 6 години – общо и в Белене – 1949 г. – 1955 г. В самите мини е спасил хора от срутване – казал им днес да не ходят и те наистина го послушали и се спасили. Срещата с царя действително се е състояла.
“Беше много скромен, с четвърто отделение, но ни е оставил и своя автобиография. В нея пише: “В Европа Ванга е втора, а първи е – многоточие, явно е искал да каже за себе си – разказва Мария Жечева. – Познаваше всичко. Действително, като отидеше някой при него, той излизаше и го викаше по име
На опашката нямаше ред. Извикваше хората според нуждата им. Била съм свидетел как казва: “Да влезне Георги от Раднево!”, а хората протестират и ги питам какво става а те казват този Георги дойде сега преди малко и веднага го прие, а ние чакаме. И когато дядо Влайчо излезе от вкъщи и го изпрати, тогава им каза: “Недейте да протестирате, защото този мъж има болна жена и трябва да я отведе веднага до София при определен лекар. Направо познаваше имената на хората и се обръщаше към тях. На нас също е познавал. Каза, че децата ни ще се изучат и наистина – дъщеря ни е лекарка, а синът ни стана инженер”, разказва Жечева.

Знае се, че Ванга беше защитавана от Людмила Живкова, а Слава Севрюкова – от министъра на отбраната генерал Иван Михайлов. Нима над дядо Влайчо нямаше кой да му „опъне чадър“?- Необясним парадокс! Негов пръв защитник би трябвало да бъде „червеният“ акад. Тодор Павлов. Преди 9 септември 1944-та в сливенското село Кортен дядо Влайчо успява да го спаси от полицейска блокада, грижи се за него. Сетне Тодор Павлов е регент, но въобще не прави постъпки да го спаси. Вторият, който би трябвало да се застъпи за него, е небезизвестният Добри Терпешев, когото дядо Влайчо също е приемал преди 9-и, укривал го е. Лекувал е ранени партизани, помагал им е с дрехи, слагал си е главата в торбата, но никой после не е помислил за него!…
И на него му предлагат както на Ванга да му осигурят да приема хора с такса, а той отказва: „Даром ми е дадено от Бога, даром ще давам!”. Той е безсребърник. Това че отказва да приема на кабинет, също му създава проблеми. Изследва го проф. Георги Лозанов – тогавашните светила са очаровани от неговите способности, но Влайчо категорично отказва да бъде „ясновидец чиновник”, „кабинетен ясновидец”. Тоест – да бъде под наблюдение, под контрол. – И това му изяжда главата!
Той преминал през ада на всякакви изпитания, но независимо от това Бог му отреди доста дълъг живот- Дядо Влайчо доживява до 87 години въпреки мъченията в лагерите. През целия си живот той живее като аскет – без много ядене, алкохол, цигари, месо и похот. Винаги казваше на хората да се радват на трудностите, защото те са двигател на живота. „Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва да премине”, казваше той.

Източник: 4eti.me

close

Абонамент

за новини и събития

Ние не изпращаме спам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *