Сборяново – древната столица на гетитe
в. Азбуки, Галя Младенова
Три десетилетия не стигат на археолозите, за да разкрият тайните на тракийското племе гети, чието дело са уникалните могили край Свещари.
Първата лекция е посветена на уникалния историко-археологическия резерват „Сборяново”.
Той се намира на 10 км от град Исперих, близо до друг култов за археолозите обект – Свещари. Резерватът е събрал в себе си над 140 паметника от различни исторически епохи, което го превръща в пример за напластяването и съжителството на различни народи и вярвания. Мястото запазва ролята си на духовен център и до днес, разказа д-р Диана Гергова – ученият, който посвети на Сборяново десетилетия от творческия си път. Историко-археологическият резерват „Сборяново” е единствена по рода си пресечна точка на култури и религии. В Сборяново се преплитат древният тракийски култ към безсмъртието, езическите вярвания на българите, християнство и ислям от късното Средновековие. Най-старите заселници на територията на днешния резерват „Сборяново” са гетите. Те обитавали долното поречие на река Дунав. Името им се споменава за първи път в историческите извори във връзка с похода на персийския владетел Дарий Хистасп срещу скитите през 515г. пр. Хр. Веднага след оттеглянето на персите на изток гетите си връщат свободата. Старогръцкият историк Херодот пише за тях: „Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките.” Градът на слънцето Българските археолози изучават Даусдава – днес резерват „Сборяново”, политическата и духовната столица на гетите, в продължение на 30 г. и все още не са разкрили тайните им. Името на селището може да се преведе като „град на вълците” или „град на слънцето” освен това е наричан и Хелис. То се появява за първи път на картата на римския картограф Клавдий Птолемей, който е живял през І век. Именно заради тази карта дълго време се смята, че на това място трябва да се търсят паметници от римската епоха. Но историците доказват, че Клавдий се позовава на информация, съхранявана тогава в Александрийската библиотека и е отразил на картата си по-ранни исторически моменти от развитието на Тракия.
Основният извор на информация за гетите са уникално разположените могилни некрополи, които племето е оставило след себе си на територията на днешното Сборяново. То се намира в Североизточна България, на 10 км от град Исперих, близо до село Свещари. Погребалните ритуали показват, че в основата на племенната култура е бил култът към безсмъртието. Тракийското светилище в Сборяново е разположено на площ от 47 дка. В него са намерени могилни некрополи, ритуални огнища, струпвания на глинени предмети, жертвоприношения и дарове от началото на първото хилядолетие пр.Христа. За разкопките археолозите използват модерна геофизична технология, която е много по-ефективна от традиционните методи. Цялостните изследвания на комплекса и намирането на повтарящи се елементи показват начина на мислене на гетите. Прави впечатление, че те създават съвършената гробищна архитектура, макар че вътре храмовете им са изключително семпли. Това е ясен знак, че отдават голямо значение на смъртта и задгробния живот.
Днес археолозите откриват непрекъснато и постройки с глинени олтари, които са търпели реконструкции и са запазили култовото си значение и през Римската епоха. Комплексът „Сборяново” е съставен от групи могили (некрополи), които най-вероятно са позиционирани в синхрон с астрономически събития. В някои гробници са открити само предмети. А други са празни и най-вероятно са изградени, за да се доразвие чрез тях някаква архитектурна идея, смятат учените. Те се опитват да свържат разположението на могилите със съзвездията от небосклона, но все още безуспешно. Гробниците имат различна големина и различна функция. Засипването на всяка една от тях е ставало на три части, със съответния ритуал и жертвоприношения в зависимост от социалния статус на починалия.
Най-чести са били жертвоприношенията на кучета, като при покойник от висш социален статус те са били от специално създадена за целта порода. Според учените тя не съществува в наши дни и се отличава с големи размери. Открити са и жертвоприношения на коне и петли. Разкопките ясно показват, че в началото на ІІІ век гетите са претърпели голямо земетресение с магнитуд минимум 7 по Рихтер. То нанесло огромни поражения върху могилите. Но племето възстановило всички гробници – факт, който още веднъж доказва колко силно гетите са вярвали в задгробния живот. Обредите им са свързани с орфизма – идея, която дълго време се смята за мит или за философско учение без практическо приложение. Оказва се обаче, че гетите строго следвали орфическите идеи. Създавали гробници с яйцевидна форма и вярвали, че за да се отдели душата от тялото, то трябва да бъде разчленено.
Затова погребвали тленните останки, разчленени на две или повече части и така осигурявали отделянето на душата от „оковите” на тялото. Влиянието на гетските традиции може да бъде проследено в северните европейски култури. След идването на българите на Балканския полуостров Сборяново се превръща в един от културните им центрове. Нарекли го Стомогилието. Интересното в случая е, че сред тракийските гробници са намерени български могили от езическия период. Даже Свещарската могила дълго време е наричана Омуртагова.
Първоначално учените решили, че са се натъкнали на погребението на великия хан. Повод за това им давал и стар текст, според който гробницата на Омуртаг е издигната между старата столица Плиска и река Дунав. Къде все пак е погребан един от основателите на България, науката тепърва ще търси отговор. Но да се върнем на комплекса „Сборяново”. Той продължава да бъде религиозен център и на един по-късен етап. След приемането на християнството там е изграден православен храм, в който се съхранява голям фрагмент от Светия кръст.
В Сборяново се намира и мюсюлманското светилище Демир баба теке. Така районът се превръща в място за среща както на богове и хора, така и на представителите на различните вероизповедания. Културно- религиозните напластявания от древността до наши дни са доказателство за съхраняването на древните индоевропейски традиции, както и за толерантното съжителство на различните религии.
Царствено великолепие Най-голямо откритие в гетското светилище е Свещарската гробница, която е един от големите уникални археологически паметници на XX век. Обявена от ЮНЕСКО за обект на световното културно-историческо наследство. В нея са съчетани архитектурна, скулптурна и живописна украса, както и 3 различни височини на сводовете.
Най-впечатляващи са кариетидите – десет каменни статуи на жени, които обточват трите стени на гробницата и „поддържат“ купола с ръцете си. Цветовете на живописната им украса стават обект на специално изследване от специалисти. Образи се различават с реални човешки изображения, което кара археолозите да допуснат, че те не са просто въплъщения на великата богиня майка, а имат за прототипи реални жени от обкръжението на владетеля.
Гробницата има полуцилиндричен свод и специфичен план – има странична камера, която няма аналогия на Балканския полуостров с изключение на засипания храм при могилата при Стрелча.
В самата могила са разположени две ложета – за тракийския владетел и неговата съпруга. Ориентацията на гробницата е съобразена със зимното слънцестоене – когато слънчевите лъчи минат през специален прозорец, осветяват уникална сцена на обезсмъртяването, на която тракийският владетел получава венеца от богинята майка.
Пред ложата на владетеля е разположен наискос, украсен с три фигури на богинята Нике. Той отделя най-свещеното пространство, свързано с обезсмъртяването на владетеля, от останалата част от гробницата, която съдържа интериора на един античен храм.