Има множество китни селца в Странджа планина, но село Бръшлян е по – специално. Съхранило автентичната архитектура на странджанската къща, консервирало духа и културните традиции на бурното си минало, и сляло се в дъхава симбиоза със заобикалящата го природа, то блести като благородна перла в короната на Странджанския край. Истинско вълшебство за туристите!
Село Бръшлян – перлата на Странджанския край
Село Бръшлян се намира на около 250 м. надморска височина на територията на Природен парк „Странджа“ в Югоизточна България. То отстои на около 10 км от общинския град Малко Търново, на около 65 км от областния град Бургас, на около 5 км от границата с Турция и на около 450 км от столицата София. Отбивката към него е в участъка Малко Търново – Звездец на главния път в посока Бургас и е с дължина около 1,5 км.
Още преди да стигнете входната табела обаче ще усетите по-особената и мистична атмосфера на мястото. Сред китна растителност от росен и бръшлян, сплела се около вековните букови и дъбови гори, са запазени около 80 къщи в автентичната странджанска архитектура от XVII – XIX в., които стават причина през 1982 г. село Бръшлян да бъде обявено за архитектурен и исторически резерват. 9 от къщите са с национално значение, 22 – ансамблови, останалите с местно значение, а всички имат статута на паметници на културата.
Първоначално възникват т.нар „земълни“ къщи (двуделни) – едноетажни, без под и с изключително простовато и бедно излъчване (за да не бъдат забелязани от бродещите по тези земи разбойници). Повечето нямат дори прозорци, а единствен източник на свеж въздух и светлина са вратите. Пример за такъв тип къщи са Куртовата къща и най-старата къща в селото, която се обитава и днес.
През ХIХ в. се появява вече една по-модерна визия на двуетажни къщи с външно стълбище, като първият етаж е изграден от камъни и греди, а вторият изцяло от дърво. Но и при тях се забелязва същата изчистена и скромна визия. Типичен представител е Балювата къща, в която през 1903 г. падат първите жертви на Илинденско-Преображенското въстание, а днес през лятото в двора й се организират импровизирани седянки.
Ще ви направи впечатление, че всичко в Бръшлян е сякаш в умалени размери на фона на китната зеленина и точно това е част от цялостното очарование на селото. Разбира се не липсват и нови постройки, но за да бъдат спазени изискванията за статута, те следват цялостния архитектурен облик на селото. От главния площад във всички посоки тръгват тесни улички, които водят до най-емблематичните забележителности и до двете екопътеки към сърцето на Природен парк „Странджа“.
{gallery}brashlyanovo{/gallery}
Безспорно вниманието ви заслужават църквата „Свети Димитър“(построена върху Тракийско светилище, свидетелство за което е вграденият в олтара античен жертвеник посветен на Зевс-Дионис и надпис от жреца Ликомед) с камбанарията и прилежащото към нея Килийно училище от XIХ в. (напълно реставрирано), Етнографският музей(чийто сбирки представят живота и бита на местните жители през вековете), вече споменатите Балюва и Куртова къщи и Музеят на открито за традиционно възрожденско земеделие (където можете да се научите да предете на стан).
В околностите на село Бръшлян пък ви очакват 3 параклиса – „Свети Пантелеймон“ от 1875 г. (на 1 км южно), „Света Петка“ с аязмото с жълта лековита кал (на около 2 км източно) и „Света Марина“(в източния край на селото). До първите два се стига по маркирани туристически пътеки, а край „Свети „Панталеймон“ е изграден кът за отдих.
Друга особено любима за туристите отправна точка са двата известни заслона „Борилото“ и „Двата вриса“, в едноименните местности, където през топлите месеци в годината се устройват пищни събори и тържества с традиционни ястия, песни и занаяти.
Накратко казано, село Бръшлян е едно китно бълграско село с къщи за гости, което е идеална дестинация както за еднодневна разходка (в случай, че сте се запътили на почивка към южното Черноморие), така и за по-дълготраен престой. Престой в перлата на Странджанския край, блестяща с всичките предимства на автентичната битова атмосфера, гостоприемството и културните блага. Убедете се сами!
21. 05. 2013 г. / Цвети Тошева